СЕМАНТИЧНОТО ПОЛЕ РОД

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

Родството е теоретичен проблем с изключителна важност не само в антропологията, но и в редица други хуманитарни дисциплини като етнология, културология, етнволингвистика, социология. Не случайно редица учени се спират на тези въпроси (Морган, Л. Хоули, Фортес, Гууди, Еванс-Причард, Фокс, Леви-Строс, Дюмон, Левин, Пит-Риверс и др.).

Категорията родство може да бъде изучавана от различни аспекти - генетика, етнография, фолклор, етнолингвистика, културология и др. В тази работа ще се обърне внимание главно на етнолингвистичните аспекти на проблема. Според С. М. Толстая "езиковите данни при изучаването на родството имат първостепенно значение" (Толстая 2009: 7-10). Тя разглежда родовата институция в няколко плана: първи и основен план - цялата лексика и фразеология, отнасяща се към родството - термини, структури, връзки и тяхната йерархия. Втори план - фолклорните форми (мотиви и сюжети, свързани с родството), и трети план - ритуалните форми (обреди за установяване на родствени отношения, техните типологии и функции).

Българската роднинска терминология е част от древната общославянска терминология. С. М. Толстая (2009: 10) подчертава, че особено значение за етнолингвистите има не само терминологията, отразяваща номенклатурата на роднинските отношения, но и цялата лексика, свързана със самото родство като концепт и семантична категория. Думата род (*rod-), стб. е характерна за всички славянски езици. Според Трубачов тя етимологично се свързва със семантиката на раста, израствам, пораствам > раждам (Трубачев 2006: 150-153).

Понятието род е разглеждано в различни аспекти (Потебня 2000, Бенвенист 1995, Трубачов 2006, Рыбаков 1997, Мокиенко 1986, Колесов 1986, Вежбицкая 1997 и др.). То е ключово не само за българската култура, а и за цялата славянската култура.

В работата род се разглежда като семантично поле, като структура, в която влизат понятия, които са ключови за българската култура и които определят родното пространство на всеки индивид - произход, родители, родство, роднина, родина. Терминът семантично поле се използва според определението на Апресян като съвкупност от лексикални единици, обединени от общо значение и разкриващи понятийно или функционално сходство (Апресян 1974). По принцип в последно време се наблюдава тенденция лексиката да се разглежда в нейната системност. Тези отношения в системността са важни както при нейния диахронен, така и при нейния синхронен анализ. Още през ХІХ в. Крушевский отбелязва, че съществуват възможности за различни лексикални обединения - семантични полета, синонимни редове, синонимни гнезда. Тези системни отношения могат да се разглеждат върху материали от един език, от няколко езика или на базата на различни диалекти от един език. Лексикални единици с различна степен на семантична близост образуват семантично поле. Създаването на термина семантично поле е свързан с възраждането на учението на В. фон Хумболт за вътрешната форма на езика. Разглеждането на лексиката като система с ядро, приядрена зона и периферия особено при диахронен анализ, дава възможност да се проследи динамиката на значенията и техните премествания във времето. В последните години на ХХ в. и сега най-голямо внимание се обръща на изучаването на лексиката в когнитивен и лингвокултурологичен аспект, в рамките на антропологичната парадигма. Растящият интерес към етнолингвистиката или антропологичната лингвистика е свързан с изследванията върху наивната и езиковата картина за света през призмата на концептологията. Разбира се, това направление не отрича системно-структурните и историко-съпоставителните изследвания върху езика. То просто продължава техните традиции. В последно време даже етимолозите започват да се обръщат към определени фрагменти от езиковата картина за света. Още Хумболт, Потебня, Бенвенист, Сепир и Уорф се интересуват от проблемите на антропоцентризма и неговото отражение в езика. Дори Бенвенист го нарича "човек в езика".

Тази работа е ограничена само със семантичното противопоставяне свой - чужд вътре в роднинската терминология, т.е. с ключови понятия, които се характеризират със съответните ключови лексеми род, родство, роднина, майка, баща, брат, сестра и др. Ключовите ситуации са разгледани в студията "Концептът семейство в българските пословици и поговорки" (Китанова 2010: 99-132).

Обект на изследване е семантичното поле род, а негов предмет са роднинските термини, които са репрезентанти на това семантично поле. Основната цел на изследването е родът като компонент от бинарната концептуална опозиция свой - чужд. Концептът свой е тъждествен на концепта род, а компонентите, представящи го, се реализират и функционират като основни ключови лексеми на опозицията роден - нероден (кръвен - некръвен), чрез които е представена семантичната опозиция свой - чужд. Самото противопоставяне се осъществява по различен начин:

В няколко ядра: майка - мащеха, баща - пастрок, заварени, доведени и преродени деца, снаха - свекърва, невеста, зет.

Чрез използването на роднински термини в различните културни кодове - телесен, вегетативен, животински и др.

Под концепт в работата разбираме "основно ядро на културата в менталния свят на човека, многомерно образувание, включващо в себе си не само понятийно-дефиниционни, но и конотативни, образни, оценъчни, асоциативни характеристики" (Маслова 2006: 42, 59). Следователно той е ментален знак, свързан с етническата култура, запазен в националната памет на носителите на езика.

Под ключово понятие разбираме важен и специфичен ключ, помагащ за разбиране на културата (Зализняк, Левонтина, Шмелев, 2005: 17). Следователно терминът ключов означава културно-значим, устойчив и в случая, служещ за разбиране на народния манталитет.

Ключова ситуация - това е обобщено значение на паремиите, което отразява устойчиви традиционни схеми на поведение, свързани с определено ключово понятие. Например, Родната страна е майка, а чуждата - мащеха. Ключовата ситуация в случая е - ‘в родната страна е добре, а в чуждата - зле’. В други изследвания се употребява терминът когнитема.

Семантичното поле род в българския език и култура има митологично, понятийно и семантично значение.

Лексемата род през призмата на тълковните речници:

В старобългарския речник (СР 2010) за лексемата родъ срещаме следните значения: 1/ раждане; 2/ произход, потекло; 3/ род, семейство; 4/ род, племе, народ;

В старобългарския речник са представени и следните производни: - ‘родителски’; - ‘родител, създател’; - ‘майка’; - ‘родителски’; - ‘това, което е унаследено’, - 1/ раждане; 2/ род, роднински; - 1/ рождение; 2/ - ‘родствен’; - ‘издънка, клонка, ластари’.

Глаголът - 1/ да стана майка; 2/ да дам живот; 3/ ставам причина нещо да възникне.

Устойчиви съчетания: -‘ женски пол’; ‘благороден произход’.

У Н. Геров (1978а: 83-84) са отбелязани следните значения на лексемата род: 1/всички, които са от едно потекло, от един прародител; 2/ рода, своещина; 3/ рода, влака, корен, кръв, крътило, коляно.

В Български тълковен речник (БТР 1973: 882) срещаме следните значения на лексемата род: 1/ множество хора с общо минало; 2/ съюз на роднински семейства с общо стопанство, които образуват основната обществена единица на първобитното общество; 3/ роднини по общ дядо или прадядо; влака, рода; 4/ роднина; 5/ поколение, коляно, рода; 6/ семейство, порода, произход; 7/ плод, рожба; 8/ група от близки по нещо видове; 9/ граматически род.

От приведените примери е видно, че значението ‘раждане’ не се среща в речника на Н. Геров и в съвременните тълковни речници. В неговия речник значението - ‘всички, които са от едно потекло, от един прародител’ е първо, а в старобългарския речник - второ. В Български тълковен речник това значение е трето. Следователно, исторически се забелязва едно разместване на значенията във времето.

В синонимния речник за род са отбелязани следните значения: 1/ произход, произхождение, начало, потекло, потомство, потомци, родословие, генеалогия, поколение, генерация, фамилия, семейство, джинс, сой; 2/ народ, племе, коляно, раса, кръв; 3/ сорт, вид, подвид, категория, отдел, естество, класа, система; 4/ качество, манталитет; 5/ порода, разновидност; 6/ клан, племенна група; 8/ рода, роднини, родственици; 9/ роднина, сродник, семейни връзки; 10/ родство, група, династия, домочадие, челяд, порядък.

Интересна е думата порядък, която е част от семантичната опозиция ред - хаос. Следователно свой има и значение ‘подреден по някакъв начин, свързан с определена йерархия’, което от своя страна характеризира семантичното поле род.

В Български тълковен речник (БТР 1973: 883-884) са посочени и следните производни: рода - 1/ роднини; 2/ роднина; родов - 1/ който се отнася до род; който е свързан с раждане; роден - 1/ свързан най-тясно с кръвно родство (роден брат, родна майка); 2/ свързан с родината и с народа (роден език); 3/ чисто народен, битов (родна песен. Роден край); родея се - 1/ роднина съм на някого, 2/ близък съм, имам сродство, прилика с някого или нещо; родоначалник - 1/ прадядо или прабаба; 2/ основател, основоположник; родина - страната, в която човек се е родил, откъдето произлиза родът му: отечество, татковина, роден край; родители - баща и майка; роднина - човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки или сватовски връзки; родственик, сродник; родословие - история на известни поколения на един род и взаимните им родови връзки; родство - 1/ роднинство; 2/ близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание.

Структурата на изследването се състои в проследяване на историята и семантичното развитие на ключовите лексеми, които представят ключовите понятия на семантичното поле род и разкриват семантичната опозиция свой-чужд. Проследява се промяната в семантиката, както и отношенията вътре в ключовите понятия от историко-културна и когнитивна гледна точка.

В семантичното поле род влизат следните ключови понятия: поколение, произхождащо от общ прародител, роднини (родители, семейство), изразени с лексемите род, свои, своица, своещина, роднини, рòдеи ‘роднини’, родители, рòдица, рòдка ‘майка’, рождѐне ‘рожба’, а също и с роднинските термини: баща, майка, брат, сестра, и т.н., произход (произход, родство, наследствено социален произход), изразени с лексемите: родя, рождение, род, родина, народ, рàгя - ‘дете’, родѝло - ‘дете’, рòжба ‘дете’, рождѐнье - ‘дете’ и словосъчетанията: своя земя, свой дом, бащин дом, бащино огнище, родина-майка, майчин език.

Особено място заема думата патриарх. Като първо значение в Старобългарския речник (2010: 193) е отбелязано - ‘родоначалник праотец’, а на стр. 164 четем старшина - ‘родоначалник,праотец’. Етимологията на думата се извежда от гръцкото πατήρ - ‘баща’ и αρχήζ - ‘първенец, вожд’. Думата матриарх със значение - ‘родоначалничка, прамайка’ липсва в речниците на българския език, което отново разкрива патрилинейния характер на кръвното родство. В стб. език означава баща. е ‘родно място, отечество’, а прилагателното отьчь е със значаие - ‘бащин’. В българския език се срещат словосъчетанията: бащин дом, и метонимията бащино огнище със значение - ‘роден дом’, а също и бащин край със значение - ‘роден край’. Срещат се също родно село, роден град, родно място. Прилагателното бащин означава - ‘който принадлежи на баща’, а майчин - ‘който принадлежи на майка’ (БТР 1973: 42, 437). Причината за това е, че прилагателното роден означава - ‘свързан най-тясно с кръвно родство’, а кръвното родство в българската култура има патрилинеен характер. За роден език обаче се употребява словосъчетанието майчин език. При Иван Вазов в стихотворението "Българският език" - "...език на тая, дето ни роди...". В този случай може би причината за разграничаването е, че майката е тази, която отглежда и възпитава децата.

Вече беше подчертано, че от семантичното поле род ще разглеждаме само ключовото понятие произход, изразено с роднинските термини от аспекта на противопоставянето свой - чужд, което се реализира в рамките на самото семантично поле. От гледна точка на ендогамията семантичното поле род включва и изначално чуждото, което се превръща в свое. При анализиране на ключовото понятие роднини опозицията свой - чужд се реализира чрез противопоставянето роден - нероден, кръвен - некръвен. При българската патрилинейна форма на родство, кръвните роднини са по бащина линия. Не случайно в някои диалекти (Костурско) се срещат словосъчетанията: дебела кръв ‘кръвни роднини по бащина линия’, слаба кръв ‘кръвни роднини по майчина линия’. В роднинската терминология йерархията е много ясно обозначена. Още през ХIX в. основоположниците на теорията за родството отделят два основни типа: родство по кръв (филиация) и родство по брак (алиация). Независимо от това, кой вид родство се приема като основно: кръвното (Морган, Л. Хоули, Фортес, Гууди, Еванс-Причард, Фокс) или по сватовство (Леви-Строс и Дюмон), и двата вида са културно организиращи за човешките общества. Има още един тип родствени отношения, познати от научната литература като "псевдородство" - осиновяване, побратимяване, духовно родство, кумство и кръстничество.

Побратимяването е ритуална форма на създаване на роднински отношения (кръвни или млечни), чрез които се разширяват социалните обвързаности на определени лица. Пийт-Ривърс предлага този вид "псевдородствени" отношения да заемат междинно място между реално родствените отношения и приятелските (Вуков 2008: 21; Rivers 1968: 408-413). Съвкупността от всички родствени отношения + родствената номенклатура (терминология), репрезентираща тези отношения, образуват т.нар. родствена система. "Родствените системи имат не само висока степен на подреденост, цялостност и консистентност, но притежават също висока трайност във времето и по принцип са едни от най-трудно изменяемите цялости в социалните структури. Свойството им на трайност във времето се обуславя главно от факта на тяхното активно функциониране и от степента на поддържане на съществуващите в рамките на системата структурни, поведенчески и семантични връзки. Родствената система трябва да предлага и поддържа именно работещ модел на социални отношения, който да бъде постоянно активиран и утвърждаван от дейностите и употребите в съответната социална група" (Вуков 2008: 21; Радклив-Браун 1977: 73). Eлементите на всяка родствена система се намират в определени "родствени отношения", които ги свързват т.нар. родствена мрежа. Според Радклив-Браун тези родствени отношения са културно-признати, а роднинските термини имат афективно значение. Леви-Строс доразвива предлаганата от Радклиф-Браун концепция, но в основата й поставя не афективността, а набора от правила, които са задължителни за всяка родствена позиция. Между правилата и използването на роднинските термини според него има пряка връзка. "Индивидите или класовете индивиди, които използват тези термини, се чувстват обвързани от предписано поведение в своите отношения помежду си, като например уважение или фамилиарност, права или задължения, обич или враждебност. Така заедно с това, което наричаме система от термини, има и друга система (психологическа и социологическа по своята същност), която ние наричаме система от отношения" (Levi-Strauss 1963: 38-40; Вуков 2008: 22).

В традиционната българска култура функционират следните родови институти: кръвно родство, родство по сватовство, родство по кумство и побратимство. В нея кръвните роднини имат общ произход и за тях е задължителна екзогамията - забрана за брак до четвърто коляно, т.е. до трети братовчеди. В някои райони на страната тази забрана се спазва само до втори братовчеди (Иванова 2000: 375). Родителите и техните деца са в родство по права линия, а децата помежду си - по съребрена линия, защото не произхождат едно от друго. Родството по права линия е низходящо, когато го разглеждаме от предшественика към потомството, и низходящо, когато го разглеждаме от потомството към предшественика. Роднини по права линия са дядото > бащата > внукът > правнукът и т.н. Степента на родството по права линия зависи от броя на поколенията, които свързват лицата (Семеен 2009: чл. 74, ал. 1).

Родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Съребреното родство може да бъде пълно или непълно. Когато е общ само единият родител, родството е непълнокръвно. Когато това е майката, означаваме го като едноутробно, а когато е бащата - еднокръвно. Съребрените роднини са братята и сестрите, лелята, чичото, вуйчото и племенниците, първите братовчеди (Семеен 2009: чл. 75, ал. 1). Няма родство между доведени и заварени деца. Няма родство и между тях и техния втори баща или втората им майка. Връзката е по сватовство. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях и до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Леля и племенник са роднини по съребрена линия трета степен; двама първи братовчеди са от четвърта степен и т.н. (Семеен 2009: чл. 75, ал. 2).

В семейството майката, бащата и децата са от един пояс или от едно коляно. По-сложно е положението, когато за някого от родителите бракът е втори и по тези причини има заварени, доведени и природени деца. В бащината къща остават обикновено синовете с техните семейства, докато дъщерите отиват в домовете на съпрузите си. Бащата и живеещите в къщата синове с техните семейства образуват един джинс (задруга, брàтовчина, голѐма к̀ъща, кỳпнина, купчѝна, кървъ съръ, орандѝя). Бащата, основател на дома, се нарича стопан, сайбия или чорбаджия. Той единствен има право да упражнява безпрекословна власт. Родствената близост в един джинс се брои по колена и пояси. Първо коляно означава най-близки роднински отношения (бащата и неговите деца), второ коляно - първи братовчеди, трето коляно - втори братовчеди и т.н. Така обозначени, роднините не могат да сключват брак до четвърто коляно, от основателя до четвъртото низходящо поколение. Родство по сватовство свързва членовете на две семейства след сключване на брак между мъж и жена. Мъжът и жената стават център на това родство. Те разграничават своите роднини по сватовство, като те принадлежат на семейните им групи по рождение. Чрез родството по сватовство родът усвоява чуждо пространство и го превръща в свое. По този начин чрез новото семейство родът се разширява и се създава по-голям социум.

Кумството "обединява единствено онези семейно-родствени групи, които след изпълнение на определени обредни действия, се сродяват помежду си" (Генчев 1974: 89; Иванова, 2000: 387). В случая първа е групата на кумовете, които извършват обредните действия, а втора е групата на кумците, които понасят обредните действия. Според обичайното право кумството има необратим характер. Екзогамията между кумове и кумци е задължителна, което показва, че роднинството се приема като близко.

Побратимството като традиционен институт съществува все още в някои райони на страната. Обикновено побратимяването се извършва от свещеник на Ивановден или на Атанасовден. В някои райони може и да не участва свещеник, а побратимяването да стане в дома на единия от мъжете. Побратими или посестрими са и деца, които не са кръвни роднини, но са кърмени от една и съща жена (подòйница). В сръбски език млèчни брàтя и млèчни сèстри са децата, които имат обща майка. Там те се делят по крв и по млеко. В българските диалекти кърмените от една майка деца се наричат захрàнти или млèчни брàтя и млèчни сèстри. Побратимени са и лицата, които са кръщавани в една и съща вода, ако не са кръвни роднини. По обичайното право за побратимените е задължителна екзогамията.

В българския език пространството на своите може да бъде очертано и посредством кодовата система на Ю. И. Левин (1970: 18-19). Той използва няколко знака, чиято комбинация разкрива най-близките отношения при кръвното родство. Голяма буква Д означава дете, а Р - родител. С малка буква непосредствено след голямата се отбелязва полът на лицето, когато той е от значение. Например: Дж - дъщеря (дете - момиче), Дм - син (дете - момче), Рж - майка (родител - жена), Рм - баща (родител - мъж). Кодовата система разкрива родствените отношения от гледна точка на говорещия (алтера). Възрастовите разлики са отбелязани с черта и индекс: РжР, ДжР³ - баба. Черта отгоре е знак за по-голяма възраст на родственика, а отдолу - за по-малка. ͞Д͞м͞Р означава - ‘по-голям брат’, а ДмР - по-малък брат. Подобна таблица обхваща и родството по сватовство. Тук тези термини са представени в най-общ вид.

Таблица 1 - кръвно родство

Таблица 2 - родство по сватовство

В българските диалекти се срещат следните семантични еквиваленти на лексемата род: род, рагя, джинс, една кръв, ощур, тарах // тараф, чок, корен.

Думите от чужд произход тук са джинс, тарах, чок. Те имат следните значения: Джинс - ‘род, коляно, порода’ - т. - cins: Тя нали е чужд джинс (Илчев 1969: 104).

Думата тарах // тараф със значението - ‘род, родство’ се среща в Смолянско, Асеновградско, в Козичене, Поморийско. В Смолянско се среща и тарафлък - ‘родство’. Според Български етимологичен речник (БЕР 2011: 818) тя е от турски произход taraf - ‘страна, група хора, роднини’.

Думата чок също е дошла в български език през турски, където има значение ‘много’.

Интерес представлява и думата ощур (Родопите) със значение - ‘род’. В говора на българите от Банат се среща думата чýр: Се плашат от чýре. Ѝди на чýре. Чýре да те удàри! (Стойков 1968: 272). Етимологията на думата чур е разглеждана от редица автори. В етнографската литература тази дума се приема от някои автори като название на домашен дух, в който са вярвали древните славяни (Панчовски 1993: 120-121). Изтъква се, че те вероятно са почитали чур като домашно божество, което закриля рода. Авторът прави връзка между думите чур и пращур. Последната дума в руски означава ‘прадядо, прародител’. Той привежда руските изрази Чур! Чур меня! Чур, это мое! Чур според Зеленин е евфемистична замяна на думата черт - ‘дявол’ (Зеленин 1929-1930: 93). По същия начин се употребява Цур тобе! в белоруски език и Čur tobie! в полски език. В руски съществува и глаголът чураться със значение ‘пазя се, държа се настрана’. М. Фасмер (1987: 385-386) предлага следните значения на думата чур:

Чур¹ ‘граница, межда’.

Той подчертава, че има автори, които намират близост на чур с чурка като предполагат, че чур има значение ‘граничен стълб’ (Желтов 1876, цит. по: Фасмер 1987).

Чур² в изрази: Чур мена! Чур чура! В украински: Цур!

Трубачов (Трубачев 1977: 134) отрича това разделяне на чур¹ и чур². Той предполага, че думата е много стара и представлява евфемистично и експресивно название, което вероятно се свързва с *cьrta. Бернекер свързва думата с *cьrta и оттам с черт ‘дявол’. В чешки čart, означава ‘дявол’, в полски czart ‘зъл дух’.В словенски думата има значение ‘вражда’, с което се осъществява семантичната връзка между *cьrta и *cъrtъ, което навежда редица учени на мисълта, че става въпрос за магическа черта.

Фасмер не приема подобно тълкуване. Според него е съмнително и пращур - ‘домовой, пенат, прадядо’, което правят В. М. Волин и Д. Н. Ушаков (Волин, Ушаков 1958: 1221-1222).

Семантиката граница отсъства и в някои архаични рязански диалекти в руски език, в които думата се употребява като заклинание против уроки и болести: Цур поганим очом! Цур ему! Цур тобi! (Толстой 1995). Той подчертава, че подобни примери не позволяват да се приеме значението ‘магическа граница’ като изходно. Толстой предполага, че компонент *kurъ- / *keurъ-, сръбски курац, български курчо, словенски kurec има значение ’пенис’. На редуването k / č обръща внимание и Куркина като привежда и примерите *čur-, *kur- ‘парче дърво’ (Куркина 1873: 58-64). От своя страна Н. И. Толстой в посочената статия свързва думите kurъ’ пенис’ и kurъ ‘петел’ с глаголи от типа kauti със значение ‘крещя’ в древноиндийски, а също и латинското caurir. В подкрепа на това може да се приведе семантичният модел петел - пея в редица езици. Толстой добавя, че връзката за названия за гениталии с названията за птици е широко известна в славянските и индоевропейските езици: пичужка - пташка - в руски и пичка в сръбски. Все пак коренът *čur- е изолиран от предполагаемото значение в приведените примери. В някои архангелски диалекти думата кур се среща в израза "Кой кур?", но без да е конкретизирано нейното значение. Контекстът позволява то да се свърже с южнославянските курац, курчо, kurec. Успенски обяснява, че такива неприлични изрази служат за защита от различни духове като леший например (Успенский 1983: 33-69). В руски език се среща и думата чурка // чурак, която означава ‘парче дърво’. Срещат се още курушка със значение ‘борова шишарка’, курик ‘палка с дебел край’. В древния чешки ръкопис "Hronika von Bohmen", съставена от пражкия каноник Козма (1045-1125) се отбелязва, че славяните почитат домашни божества, на които принасят жертва. В литовски се среща думата kiauras със значение ‘пробит, дупка’, а в латишки kaurs - ‘продупчен’. Производен от чур е и глаголът чурать, чуратсься. Трубачев определя праславянското *prask(i)urъ със значение ‘прадядо, създател на рода’ (Трубачев 1959: 77-78). В старобългарски съществува , в староруски пращюр, прашюр ‘прадядо и правнук’, полски praszcur - ‘праправнук’, литовски prakureia s-‘ прародител’.

Видно е, че тази дума означава ‘далечно родство’ както по възходяща, така и по низходяща линия. Някои автори не намират връзка между чур и пращур (Бернекер 1899: 155; Ильинский 1928: 241-242). Думата чур като междуметие според авторите на краковския Праславянски речник служи за предпазване и ограждане. Подобно значение имат и фразеологизмите: Не знать чуру! и Не лезь через чур!

За прадядо у Трубачев срещаме думата dedъ с префикс *pro- ‘пред’. Тази дума има съответствие в старобългарски руски прадед, украински прадiд, полски pradzjad, чешки praded, словенски praded, в български прадядо. В някои български диалекти се среща думата кочун, която е сродна със сръбската чукундед и е образувана чрез метатеза (Иванов 1930: 121). От корена ded- се образуват редица производни в славянските езици със значение ‘наследство’ или ‘дядово наследство’. Например дядичь - ‘наследник’, дядичество - ‘дядово наследство’, словенски dedič - ‘наследник’, didina - ‘унаследено нещо’, в полски диалекти dziadowižne - ‘дядово наследство’. В украински думата дiдко е евфемизъм и означава ‘дявол’ (Зеленин 1929: 97), хатный дiдко има значение ‘домашен дух’. В Галиция домашният дух се нарича дид, дидко (Георгиева 1993: 229). В българските диалекти наричат домашния дух дядото, наместник, сайбия, стопан. Освен това се среща и думата дедейко със значение ‘вампир’, която е производна от *did- ‘домашно божество’. Вместо стопан на места се употребява дядото (Дукова 1980: 187). Домашен дух означава ‘господар на дома’. Това значение е ясно в думата стопан, характерна за Охридско, Валовишко, Смолянско, Асеновградско. Названието е родствено с хазяин в руски, kospodarik, hospodarik, stary hospodar в чешки и в χύριoς в гръцки.

Домашен дух може да стане и човек, умрял без причастие. Такива хора се превръщат и във вампири.

Някои митолози свързват названията и представите за домашни духове със щуреца. По принцип тази аналогия не се приема от етимолозите. Тук бих искала да отбележа, че в българските говори за щурец се среща и щур, и чуркал (Ардинско, Крумовградско, Маданско, Смолянско).

В българските диалекти се среща думата òщур със значение ‘род, произход, корен, вяра’ в Асеновградско, Кюстендилско, Смолянско, Софийско, Дупнишко, Странджа. Думата се е запазила само в клетви и неприлични изрази: Да ти е... òщуро! Пусти да му остане òщуро! Кòй знае какòв им е тоя òщур? (Бобошево, Дупнишко). Ощурът мàйни! (Странджа). Вероятно оттук се образува и думата ощурявам в Странджа със значение ‘ставам проклет, опустявам’. Да ощурèе имàнето му и глàвата му! Да опустèе, пỳсто, да ощурèе! Щур да ощурèеш! Прилагателното щур със значение ‘смахнат’ може да се възприеме като производно от ощур или ощурявам по същия начин както начастничав, ‘човек, който се поддава на настроения’, е произлязло вероятно от намесник (Дукова 1985: 31). Ясно е, че думата в някои изрази изпълнява функцията на евфемизъм, с който се назовават табуираните дявол и онзи свят. Същата функция има и думата чур в Банатския говор. Там тя се употребява само в клетви. Според У. Дукова редица названия са по-устойчиви, когато не се свързани с официалния пантеон (Дукова 1980: 108-113).

В българския език се срещат и редица топоними с корен чур- и кур-: Чỳрева млàка, Чỳревица, Чỳрев вàлог, Чỳрев дол, Чỳреви ливàди (Радомирско), Чỳрково (Валовишко), Чỳревица (Гоцеделчевско).

Чурилàнка, Чурулàнка в Радомирско вероятно се образува от чурэл ‘подутина на главата или челото от удар’, Чỳрка в Радомирско вероятно от чур пушек. Чуряко, образувано вероятно от чуряк ‘място, където има дим, пушек’. Срещат се и редица топоними с корен кур-: Курèина зàградня, Курèйница, Курèто, Кỳриното, Курùло (Софийско и Неврокопско; Чолева 1988: 287).

Вероятно схващането на някои митолози, че е съществувал култ към чур като домашно божество, аналогично на прадядо, не бива изцяло да се изключва.

Трубачов предполага, че старо название на група родствени, свои лица е най-вероятно и думата свободà от стб. На руски тя е слободà, на сръбски слобòда, словенски svoboda, чешки svoboda, полски swoboda. Трубачов открива в думата основата своб-, стб. , която според него е производна от местоименната основа sṷe- ‘свой’ със суфикс bh-, често със значение ‘род, свои, роднини, съплеменници’. Според него суфиксът o(da) е характерен за събирателните съществителни и първоначалното значение на думата свобода е ‘съвкупност от заедно живеещи роднини, свои’. Известно е значението на думата свобода в руски - ‘селище, население’, а в полски słoboda означава ‘неголямо селище’ (Трубачев 2006: 170).

Семейство

Думата семейство също е твърде стара. Тя съществува в стб. ‘άνδράποδον mancipium’, colect. ‘άνδράποδα mancipia’, със значение в староруски - ‘челяд, домочадие, роби’, ‘семейство’, а ‘работник, слуга, домочадец’. Трубачов приема, че суфикс -m, който лежи в основата на думата -heim, е със значение ‘дом, семейно огнище’ (Трубачев 2006: 165). Знаем, че "домът се възприема като център на семейното усвоено пространство, което се противопоставя на чуждото" (Китанова 2010: 131). Не случайно в някои български диалекти (Момчиловци и Виево, Смолянско) за роднини срещаме думата вôтрешни òра, а зане роднини - вôнкашни òра. Дом - ‘семейство’. Навсякъде, където става въпрос за родство и семейство опозицията свой - чужд има и пространствен аспект.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013