СЕМАНТИЧНАТА ОПОЗИЦИЯ "СВОЙ - ЧУЖД"

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

"Противопоставянето е отношение, което се установява между два еднородни елемента на лингвистичната система и което позволява да се откроят различията, съществуващи между тях. Съвкупността от противопоставяния, в които даден елемент встъпва по отношение на другите елементи от системата, му дава възможност да осъществи своята функция в тази система. Две изказвания или два отрязъка от изказвания могат да образуват опозиция тогава, когато се отличават по наличието на едното от тях и отсъствието в другото на поне един релевантен елемент" (Марузо 1960: 240).

Разчленяването на обектите на бинарни опозиции в лингвистиката води началото си от труда на Трубецкой "Основи на фонологията", издаден през 1938. Терминът бинарна опозиция се превръща в основен термин за изразяване на идеите на Пражкия лингвистичен кръжок. От него той преминава и в останалите хуманитарни дисциплини. В етнолингвистиката принципите на бинарните противопоставяния се разработват в Московската етнолингвистична школа. В нея семантичните опозиции се приемат като "един от основните механизми на съдържателния план на културната традиция; организиращ, подреждащ и структуриращ набор от единици на символния език на културата, определящ основните параметри на символизация и оценка на реалиите на външния свят и на самия човек. Принципът на бинарните опозиции и поляризации противопоставя алтернативни в логически смисъл признаци (мъжки - женски, горе - долу, изток - запад, живот - смърт, начало - край и т.н.)" (Славянские 2004: 557-558). Тези опозиции могат да бъдат не само признакови, но и предметни, и акционални. Например: земя - небе, вода - огън, или започвам - завършвам, давам - вземам и др. По принцип семантичните опозиции имат универсален характер. Всяка културна традиция обаче създава своя йерархия на противопоставянията.

Опозицията свой - чужд е концептуална и семантична.В нея откриваме семантиката ‘свойственост’ и ‘чуждост’. Чрез нея светът се разделя на два полюса, прокарва се граница между света, който е свой, близък и безопасен, който е оценен положително, и чуждия, непознат и опасен свят. Разделянето на света на две разкрива митологичния характер на опозицията. Представите за своето и чуждото се откриват във всички сфери на действителността, което показва нейният знаков характер. Това бинарно противопоставяне е силно антропоцентрично по своята същност. Семантиката на своето и чуждото попада в личната сфера на човека или се изключва от нея. "Свой" означава принадлежащия на самия субект и чуждия, несобствен, принадлежащ на друг субект (Ожегов 1986: 38).

Ето защо важна особеност на бинарните противопоставяния е техният оценъчен характер. При тях винаги единият член е положително натоварен, а другият - отрицателно. При опозицията свой - чужд положително натоварена е лявата й страна, но в определени обредни действия откриваме точно обратното. В случаите, когато в едно семейство умират деца, се наблюдава следното: в някои райони на страната следващото дете, за да бъде предпазено, трябва да носи задължително името на баща си. Тук важна роля играе своето. То изпълнява предпазваща функция. В други райони обаче детето се поставя на пътя и съвсем случаен човек, който го намери, трябва да му стане кръстник. Тук положителното се носи от чуждия. Той може да предпазва. Наблюдава се т.нар. "смяна на оценките". Понякога тази смяна на оценките "довежда до това, че между двете страни на противопоставянето се създават отношения на еквивалентност, те се приравняват, започват да се заместват и символично да се отъждествяват" (Славянские 2004: 557-558), което разкрива динамичния характер на отношението.

Всяка от тези опозиции се свързва с друга и така се образуват редове. Например своят е обикновено добър, а чуждият - лош. При символичното погребение "грамада" наблюдаваме отхвърлянето на своето и превръщането му в чуждо. Натрупаните камъни функционират като граница, която предпазва от отхвърления. Своят става чужд и опасен.

Семантичните опозиции не са равностойни по своята същност. Някои от тях като свой - чужд, мъжки - женски, десен - ляв, горе - долу остават релевантни в редица обредни и текстови ситуации. Особено характерно е това за обредите, които имат "преходен характер" като раждането, сватбата и погребението (Славянские 2004: 557-558).

Опозицията "свой - чужд" през призмата на лексикографията

Свой в Българския тълковен речник (1973: 908):

1. Възвратно притежателно местоимение; 2. Член от семейството, роднина, близък; 3. Като същ.

Свой в Речника на Н. Геров (1978: 83-83):

1. Който принадлежи на някого; 2. Своещина, роднина, ближен, познайник, голям приятел. Приведени са и синоними: свойник, свойщина, свояк (мъж на сестрата - свако, вуйчо).

Следователно, става въпрос не само за роднина, на и за близък човек, който не е роднина, за голям приятел. Ближен според християнската етика е ‘всеки спрямо другите’; стб. - ‘ближен, близък’, Супр., - близък ‘който не е далечен’, Супр., Ман. (БЕР 1971: 56). От латински pressus ‘притиснат’.

Свой в синонимния речник на българския език: личен, собствен, частен, субективен, индивидуален, роднина, близък, околен, ближен, доверен (Синонимен б.г.).

Чужд в Български тълковен речник:

1. Който принадлежи на другиго, който не е свой, не е наш; 2. Далечен, нероден, враждебен. 3. Който е пренесен от друга страна, зает от друг народ.

У Найден Геров (1978: 137) е отбелязано следното значение: 1. Не свой, не наш.

Н. Геров привежда и следните примери от българските диалекти: чюждинак - ‘чужденец’, чюждинца - ‘чужденка’, чюждина - ‘чужбина’, тужин // тугын - ‘чужд’, тугына - ‘чужбина’, юбанец - ‘чужденец’, юбанджия - ‘чужденец’.

Следователно става въпрос не само за не-наш, но и за нероден, далечен, а също и за враждебен, т.е. опасен.

Синонимен речник на българския език: не свой, хорски, людски, неизвестен, непознат, външен, далечен, чуждестранен, друг, отчужден, отдалечен, враждебен, неприятелски, вражески, заимстван, зает, копиран, имитиран, възпроизведен, несвойствен, случаен, страничен (Синонимен б.г.).

В думите копиран и имитиран откриваме семантиката - ‘неистински’.

Коренът сво- е част от възвратно-притежателното местоимение свой, своя, свое, свои, от прилагателните свойски, свойствен, от причастията усвоен, неусвоен, от съществителните своица, своещина, свояк, свако. В. Топоров (1974: 68) достига до извода, че семантиката на глагола усвоявам се мотивира от притежателното местоимение свой. Усвоявам свое или чуждо пространство, свой или чужд социум, своя или чужда вяра, свои или чужди предмети и т.н.

Коренът чужд се открива в прилагателното чужд, чужда, чуждо, чужди, в съществителните чужденец, чужденка, чуждестранец, чуждестранка, в прилагателното чуждестранен и в глаголите чуждея се, отчуждавам се.

Социален аспект на това противопоставяне наблюдаваме, когато първият член на опозицията означава принадлежност към определена социална група, а вторият - принадлежност към друга социална група, която има някакви отношения с първата.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013