ФИТОМОРФНИЯТ (РАСТИТЕЛНИЯТ) КОД В БЪЛГАРСКАТА РОДНИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ И СЕМАНТИЧНАТА ОПОЗИЦИЯ "СВОЙ - ЧУЖД"

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

Фитоморфният (растителният) код за разлика от телесния, е свързан както с кръвното родство, така и с родството по сватовство.

В българската роднинска терминология той функционира в три основни направления в културната традиция: 1) когато части от растения мотивират роднински термини, свързани с кръвно родствени отношения; 2) когато растения мотивират роднински термини, при родство по сватовство, към които се отнасят и т.нар. невестински имена; 3) когато роднински термини мотивират названия на растения (Бjлетић 1996: 96; Павлова 2001: 36). Растителният код е представен от номинации, отнасящи се към линиите и степените на родство, зад които стои образът на родословното дърво: семе, плод, корен, жила, лоза. В българския език съществува словосъчетанието родословно дърво със значение - ‘разклонение на някой род, представено графически като клонесто дърво’. Още в старобългарски се среща думата със значение - ‘издънка, клонка, ластари’.

Някои названия като семе, плод, жила, коляно се явяват общи както за телесния, така и за вегетативния код. У южните славяни растителният код се употребява особено при вокативните термини, с които младата невеста се обръща към роднините на съпруга си дуня, калина, малина, ябълка, црешня и др. (Толстая 2009: 11). Названията имат метафоричен характер.

Растителният код в българската роднинска терминология (кръвно родство) е представен чрез отделни лексеми и словосъчетания, в които като ключов компонент влизат съответните названия на части от растения. Най-основни са: жила, коляно, корен, семе, плод, влака, лоза.

Растителният код през призмата на лексикографията

Корен

В Български тълковен речник като трето преносно значение на думата корен е отбелязано - ‘начало, произход, основа’. Корените на българския народ са в дълбока древност (1973: 381).

Бл. Шклифов в Речник на Костурския говор отбелязва като трето значение на думата корен - ‘произход’, а като четвърто - ‘потомство’. Следователно в този говор се срещат два термина, образувани от фитоним: корен¹ - ‘произход’: На него корено му е от Стара Гърция и корен² - ‘потомство’ Остави корен той. Корено му да се ископачи. Корен да не остане от ними (Шклифов 1977: 255).

Български етимологичен речник - корен - ‘подземна част на растение, стрък, пън, стъбло на дърво’ и ‘начало, произход, род, коляно’ (3, 1979: 634).

Български синонимен речник - произход, коляно, род, начало, извор, източник, зародиш, зачатък, основа, дъно, вътрешност.

Коренът, от който израства стеблото и се разклоняват клоните, разкрива по метафоричен път общия произход и представя първия член на своето в семантичната опозиция свой - чужд. Той е в основата и поставя общото начало на рода. Освен това коренът е в земята и има връзка с хтоничния свят, а оттук и с починалите прародители. В значението вътрешност откривамеи пространствен аспект на опозицията, който се свързва с вôтрешни òра - ‘роднини’ в селата Момчиловци, Виево и Кутела, Смолянско.

Семе

Български тълковен речник (1973: 916): 1. Покрито с обвивка зрънце от растение, от което изниква ново растение; 2. Яйчица от някои насекоми. 3. Сперма. 4. Поколение, потомство.

Н. Геров, Речник на българския език (т. 5: 310). Като второ значение ‘сперма’, а като трето значение - ‘потомство’. Хамово семе, нищо и никакъв човек.

Шклифов в Речник на Костурския говор дава като второ значение ‘сперма’, а като трето значение - ‘поколение, потомство’. Да му се ископачи семето, никой да не устане от ними жиф.

Фразеологичен речник на българския език (ФРБЕ, т. 2 1975: 730) - Дяволско семе. Хамово семе (потомство).

В български синонимен речник - семка, ядка, костилка, зародиш, кълн, начало.

Старобългарски език - ‘потомство, семейство’ (Син., Супр.).

Влакà с фонетичен вариант ляка - ‘род, коляно, корен, пасмина, род, порода, племе’ (Геров т. I: 133): Стоян не е от тая влака, от тоя род.

Български тълковен речник влакà - ‘род, коляно, потекло’: Влаката им е голяма.

Български етимологичен речник влакà - ‘род, поколение’ (СЗ, Белослатинско; БЕР, т. 1 1971:163).

Диалектната дума влакà като роднински термин означава - ‘род’ и ‘поколение’. В сръбски думата е със значение - ‘голямо дърво, което не може да се натовари на кола, а се влачи’. В руски - ‘уред за свличане на дървета’, в слов. - ‘влачене, брануване’, в някои полски диалекти - ‘вид мярка за земна повърхност’. В БЕР се приема като производно от глагола влача.

Плод

Български тълковен речник (1973: 659-660): 1. Рожба на растение, което съдържа семе. 2. Рожба на растение, което се употребява за ядене. 3. Зародиш у човек или животно: Развитие на плода. 4. Последица от известна дейност: Плод на общи усилия. Среща се прилагателното плодовит, с второ значение - ‘който много бързо се размножава’ Заекът е много плодовито животно. Съществителното плодовитост означава - ‘качество на плодовит’: Плодовитостта на мишките е голяма.

В българския език се срещат прилагателните оплодотворена и неоплодотворена и глаголът оплодотворявам със значения: 1. Правя растение или животно да завърже плод, да зачене; 2. Прен. Предизвиквам творческа дейност; а също и оплодя, оплождам със същото значение (вж. знач. 1.) (БТР, 1973: 587).

За рожба в БТР (1973: 884) е дадено следното тълкуване - ‘всичко, родено от човек, животно или растение; чедо, дете, плод, род’.

Найден Геров, Речник на българския език (т. 5: 84) - ‘всичко, което раждат животните и растенията, рожба’.

Следователно и при Геров, и в БТР съществува значение на плод като ‘дете, чедо, рожба’.

Етимологичният анализ на дете според Трубачев и БЕР(т. 1 1971: 349) показва значението на думата - ‘кърмено’. Думата се среща в старобългарски език дѣтѧ (Ман. хр. и Остром. ев.).

Лоза. В българските диалекти се среща думата лоза, която означава - ‘линия на родство’. Словосъчетанието жѐнска лозà означава - ‘женска линия’, а мъжка лозà - ‘мъжка линия’ (Толстая 2009: 11). В сръбския език и в българските говори в Царибродско и Босилеградско се срещат словосъчетанията силàзна лозà със значение - ‘низходяща линия’ и улàзна лозà със значение - ‘възходяща линия’.

Коляно със значението си - ‘чупка в стъблото на растение от рода на хвощовите’ - свързва растителния и телесния код.

Жила със значението си - ‘надебелена нишка по листата или стъблото на растение’ и значенията - ‘кръвоносен съд, вера, артерия’, ‘сухожилие’ (Дечева 1997: 167) свързва растителния с телесния код.

Родство по сватовство. Невестински имена (Имена-евфемизми, с които младата невеста нарича роднините на съпруга си)

"В традиционната народна култура проявите на родството по сватовство са неделима част от общия ход на човешкия живот. Те започват почти с раждането на отделния индивид и придружават житейския му път чак до смъртта. Тяхното неизменно присъствие се обуславя от основната им роля, свързана с уреждането на брачните отношения и междуродовите връзки и конфликти. Вплетени в системата на останалите родствени институти, те подпомагат преди всичко тяхното активно взаимодействие и нормално възпроизводство" (Иванова 2003: 29). Чрез родството по сватовство родът и отделното семейство се социализират, усвояват част от чуждото пространство и го превръщат в свое,без да създават опасност от престъпване на вътрешните граници, които контролират родствената система (Дъглас 2005: 191). Освен това младата булка пристига чиста в дома на съпруга си и приема греха на първата брачна нощ и на последващото зачеване. Това е причината невестата да говее (да не разговаря с роднините на съпруга си известно време). Техните имена са табу за нея и затова тя се обръща към тях с евфемизми. По начало невестата е чужда на рода на мъжа си и е необходим известен период от време, за да стане тя своя. За това твърдение ни дава основание и етимологията на думата невеста от корена *ved- ‘зная’ като ‘неизвестна’. Това тълкуване е подкрепено "културно-исторически от обредите на мълчание в първите дни след встъпването й в дома на съпруга, от обичаите да се обръщат към нея като към непознато лице" и от забраната тя да се обръща към братята и сестрите на мъжа си със собствените им имена (БЕР, т. 3 1996: 589). Досега не съществува единно мнение за етимологията на тази дума и семантиката, изведена в БЕР, има редица противници. Ст. Младенов (1941: 347) предлага следните значения: ‘открадната’, ‘непродадена’, ‘нововъведена’, ‘неоплодотворена’. Фасмер също не поддържа семантиката ‘неизвестна’, а предлага и малко по-различно значение - ‘нова’ (Фасмер 1971: 54-55). Е. Шневайс (Schneeweis 1961: 81) предполага едно допълнително значение към семантиката на думата - ‘чужда’. Следователно тя е чужда и непозната за семейството на съпруга си, а чуждото и непознатото в традиционната култура на българите винаги се възприема като опасно. Неслучайно в българските диалекти съществуват думите вонкашни и однадворни за външни, непознати същества, които са опасни за хората и които предизвикват редица болести. "Прилагателното вътрешен освен прякото си значение притежава и второ значение - ‘близък’ и субстантивирано - ‘близки хора’: "На зѐтю вътрешните утдат да калѐсват (Певец, Търговищко). Тоест вътрешното е онова, което принадлежи на семейството." (Мичева-Пейчева 2012: 42). Вонкашни, т.е. външни, означава - ‘чужди на семейството’ (Тетевен, Панагюрище). Те са встрани от усвоеното пространство на дома, непознати, чужди и опасни. По-горе бяха приведени примерите от Смолянско вôтрешни òра - ‘роднини’ и вôнкашни òра - ‘нероднини’.

Към по-малките и неомъжени сестри на съпруга си младата невеста се обръща с имената на плодовете от храсти или дървета: калина, малина, ябълка, дуня, дунка, црешня (БЕР т. 2: 169). Тук се приема етимологията *kalina (*kal-) със суфикс (-*ina) с първоначално значение - ‘влажно място’, а по-късно - ‘влаголюбиво растение’. Праславянското *kalinа се среща във всички славянски езици като име на различни растения, най-често Viburnum opulus (Младенова 1994: 204). Д. Младенова цитира и другата етимология за калина със значение - ‘по-млада зълва’ на Ив. Гълъбов (1986), към чието схващане тя се присъединява. Той извежда думата от тюркското кайын - ‘термин, изразяващ родство по брак’. Следващ етап според него е свързването й със славянската дума като ‘вид растение’ и "изграждането на система от термини, които назовават зълвите, заварени неомъжени от снахата, по имена на различни растения" (Младенова 1994: 204; Гълъбов 1986).

Роднински термини, мотивиращи названия на растения

Голяма част от роднинските названия, свързани с кръвното родство и родството по сватовство, се откриват и в названията на различни горски растения. В статията си "За някои фитоними в български език" Н. Павлова дава редица примери за това. Названията на растения, мотивирани от роднински термини, тя разделя на няколко групи: еднолексемни названия; словосъчетания, които представляват съществително + прилагателно име и сложни думи с компонент роднински термин (Павлова 2001: 36-39).

Най-често използваните роднински термини в състава на фитоними според авторката са мàйка, бàба и дядо, които "участват като определение и определяемо в словосъчетанията и като мотивираща основа в еднолексемните названия" (Павлова 2001: 37): бàбка - ‘горска съсънка’ Anemone nemorosa, бàбка, бàбушка - ‘кокиче’ Galantus, бабинец - ‘рогачица’ Caucalis daucoides, бàбица, бàбин зъбец - ‘тробоазон’ Tribulus terrastris, бàбина гълъбица - ‘кичуресто плюскавиче’ Thymus L., бàбина душѝчка - ‘мащерка’ Thumus L., бàбини иглѝци - ‘часовниче’, бàбини пръсти - ‘клинавче’, бàбин кòсъм - ‘самодивска коса’ Asparagus tenuifolius, бàбино вѝнце - ‘див здравец’ Geranium molle L., бàбино рỳно - ‘вилина метла’ Asparagus offisialis, мàйка - ‘подбел’ Tusslago farfara, мàйчица - ‘маргаритка’ Chrysantemum leucanthemum L., мàйчина душѝца - ‘мащерка’ Thumus L., мàйчина мятвика - ‘котешка трева’ Nepeta cataria, мàйчин лист, мàйчен боб - боб преткар Cassia angustifolia’, нàна - ‘джоджен’ (тази дума означава мàйка в Ломско и Велинградско и бàба в Маданско), дядови зъби - ‘напръстник’ Digitalis L., дядови дисàги - ‘щавуняк’ Rumex aplinus, дядов зъб - ‘воловодец’ Orobanche coryphylacea, дядово винце - ‘мъртва коприва’ Lamium album и др. Този вид назоваване на фитоними, с компонент роднински термин, принадлежащ към кръвно родство, всъщност разкрива приобщаването на чуждото и непознатото към своето. Бабата и дядото са от най-близките роднини освен майката и бащата. Павлова цитира Т. Лукинова (Павлова 2001: 37; Лукинова 1986: 119-124), която допуска, че семантичният развой на роднински термини като дядо и баба е свързан с култа към починалите прародители. Починалият човек чрез смъртта си става чужд на близките си, което отново потвърждава тезата за приобщаване на чуждото към своето. Но починалите прародители често са пазители на дома и рода и към тях отношението е по-различно. Обратната връзка своето чрез чуждото откриваме в названията мàйчина душѝца за растението мàщерка, мàщерика, мàщерига, мàщерица превод от латинскотоMatris animula,което се свързва с етиологичната легенда за децата сираци, които оплакват починалата си майка. Тя ги съжалява и се връща при тях във вид на ароматно цвете (Павлова 2001: 38).

Срещат се и термини от родство по сватовство: етърва, бỳлка, невѐста, снаха, калѝна: бỳла, бỳлка - ‘див мак, кадънка’ Papaver rhoeus, снахѝца Picris hieracioildes L., злà етърва - ‘фасуличе’ Orobus. Тези названия по-скоро разкриват отношенията между роднини, които са свързани чрез сватовство, отколкото противопоставянето свое и чуждо. При названието булка със значение - ‘див мак, кадънка’, вероятно се наблюдава вързка с цвета на растението. Гъбата Amanita cesarea също има подобен червен цвят. Тя е ‘ядивна гъба с ярко-оранжево-червена шапчица, с големи бели остатъци от общото покривало, приятна на вкус и миризма’ (РБЕ, т. I 1977: 834) и също е позната с названието булка.

Растителният код в българската роднинска терминология е представен чрез отделни лексеми и словосъчетания, в които като ключов компонент влизат съответните названия на части от растения, а също и имена на растения - в състава, на които се наблюдава роднински термин. Чрез тези вторични (метафорични) назовавания ясно се очертава семантичната опозиция свой - чужд. За разлика от телесния код, растителният се свързва както с кръвното родство, така и с родството по сватовство, което създава възможност чужди, външни и непознати лица да се приобщят към своите, да станат близки. По този начин родът се социализира и чрез чуждите, непознати, които приобщава, и така разширява влиянието си в определен социум. Този стремеж за превръщане на чуждите в свои предполага време и съответните превантивни действия - мълчание за определен период от време, евфемистично назоваване на близките на съпруга.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013