ДРУГИ НАЗВАНИЯ, ОТРАЗЯВАЩИ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО СВОЙ - ЧУЖД

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

В българската роднинска терминология се наблюдават следните противопоставяния, които отразяват семантичната опозиция свой - чужд:

1) майка - мащеха

Основното значението на думата майка според всички тълковни речници е ‘жена, която е родила едно или повече деца’ (БТР 1973: 435). Думата е засвидетелствана още в стб. със следните значения: 1. майка; 2. прен. източник, начало (СР 1999: 843).

В Речник на българския език на Н. Геров (1977: 53) като първо значение на думата майка е отбелязано - ‘жена, която има деца’, а като четвърто значение - ‘женско животно, което има малки’. В Български етимологичен речник (БЕР 1986: 615) срещаме значението - ‘родителка, жена по отношение на децата’. Названието е славянско, от *матька с антиципация на мекостта, *majka. В българските диалекти се употребяват още следните названия: мàта (Гоцеделчевско, Белоградчишко, Царибродско), мàтер (Белоградчишко, Царибродско), плѢка (Смолско, Пирдопско), нàнка (Плевенско), рòдица (Самоковско).

Мащеха в български език има следното значение ‘несъщинска майка, втора жена на бащата’. Като второ значение в Български тълковен речник (БТР 1973: 447) е отбелязано - ‘който се отнася враждебно, без грижи и любов’. Известен е фразеологизмът Едному майка, другиму мащеха. Думата мащеха произлиза вероятно от *matjexa, което може да бъде обяснено с *mat-ies-a, където ies- е суфикс, означаващ сравнителна степен, ‘почти майка’. В лат. Mater-tera означава ‘леля, сестра на майката’. Това е чисто славянско образование. В българските диалекти се срещат следните названия: витрѝга (Ново село, Видинско), повтòрка (Ново село, Видинско), премѫжена майка (Костурско), памàйчима (Смолянско), парамàна (Дорково, Велинградско, българите от Солунско). Всичките названия показват също, че става въпрос за неистинска майка. Вече беше отбелязано за наставката по- в помàйчима, която означава почти. Тя сесреща и в побрàтим, и в посѐстрима. Помàйчима означава същои ‘млечна майка’. Думата витрѝга се приема, че е заета от румънски vitreg със значение ‘не роден’, парамана има различни значения - ‘мащеха’, в посочените села, и ‘кърмачка’, ‘бавачка на деца’, ‘незаконна жена’, ‘държанка’ (Дервент, Дедеагачко). Произходът на думата е от гръцки - пара - ‘вместо’ и мана - ‘майка’ (БЕР 1996: 84).

Настойница - жена, която е определена да се грижи за някого, без да му е истинска майка. В случая не е задължително тя да е съпруга на бащата.

Тук семантичното противопоставянето свой - чужд се извършва по линията роден - нероден, истински - неистински и оттук свой - не свой.

2) баща - побàщим

В българския език баща има следните значения: 1) мъж по отношение на своите деца; 2) мъж, който има деца; 3) прен. родоначалник Древните наричали Херодот баща на историята. В Манасиевата хроника се среща прилагателното , а в среднобългарски - ‘вид данък, наследствен имот’. В стб. думата е , която се пази в диалектите в òтчина, вòтчина, отцòвщина (Геров 1975: 29). В българските диалекти се среща също и родѝтел, родѝлен бащà, пляк, тѐйно, тàти, тàтко, бàлю, бубà, бубàйко, нѐньо. Тàти и неговите производни са по-късно създадени думи от детската реч, бубà, бубàйко са от тюркски произход. Тук в лявата страна на опозицията остават всички названия като особено интересни са родѝтел и родѝлен бащà, които означават ‘истински, свой баща, роден’. Всички тези термини разкриват лявата страна на семантичната опозиция свой - чужд. В българските диалекти се срещат и термините побàщим, витрѝг, пастрòк, пастòрак, притàтко, които всъщност означават ‘неистински, нероден, втори баща’. Побàщим е и персонаж в сватбената обредност, обикновено по-възрастен роднина на младоженеца, който го напътства за първата брачна нощ. Става въпрос за роднина, но не и за баща на младоженеца. Вече беше отбелязано, че представките по- и при- в случая означават - ‘почти’. Следователно в дясната страна на опозицията са термините: побащим, витрѝг, пастрòк, пастòрак, притàтко. Префиксът при- в притàтко и примàйка носи същата семантика както и префиксът по-.Терминът витрѝг вече беше обяснен при мащехата. Той най-вероятно е зает от румънски със значение ‘втори баща’. В българския език се среща и думата настойник със значение - ‘възрастен човек, който е определен да се се грижи за малолетен, без да му е истински баща’. В този случай не е задължително този човек да е съпруг на майката. В диалектите се срещат още пàйстурек (Беглеж, Плевенско) и сарàшки бащà (Банат). Псевдородствто е термин, "който служи за посочване на социални връзки, изразявани с термини за родство (както за отношение, така и за адрес), които обаче не са резултат от "действителни" родствени отношения по кръв и по брак" (Вуков 2008: 20).

В тези случаи отляво на семантичната опозиция свой - чужд остава истински, роден, свой баща, а отдясно неистински, нероден, не свой баща.

3) заварени, доведени и преродени деца

При следващи бракове семейните отношения се усложняват и децата могат да бъдат заварени, доведени и природени. В Тълковен речник с фразеологични съчетания (Дечева 1997: 135, 171) за думата заварен е отбелязано следното значение - ‘който е бил, вече е съществувал, когато някой е дошъл’, а за доведен ‘за син, дъщеря, дете, който е от предишен брак на майката, по отношение на новото й семейство; приведен’. Заварените деца са тези, които остават в дома на бащата при следващ негов брак с друга жена. В Български тълковен речник са регистрирани завàреник и завàреница - ‘дете на овдовял баща, встъпил във втори брак по отношение на втората му жена; противопоставено на довѐденик, довѐденица’ (БТР 1973: 223). За довѐденик и довѐденица е отбелязано следното значение - ‘Дете на втора жена от първия й мъж’ (БТР 1973: 167). В българските говори срещаме следните термини: довѐдени (Дупнишко), свѐдени брàтя, свѐдени сѐстри (ЗБ), довѐденик, довѐденица (Севлиевско, Троянско), завàрен брàт - ‘син от предишен брак по отношение на децата на следващата съпруга’, заварена сестрà - ‘сестра от предишен брак по отношение на децата на следващата съпруга’ (Сакар), завàреник, завàреница (Видинско, Разложко - Геров, II: 43), завàрениче (Ихтиманско), заваренѝче, заварѐну дѐкя (Родопите) - ‘заварено дете’, завàренту (Ямболско).

Семантичната опозиция свой - чужд тук се осъществява основно в пространствен аспект. Прави се разлика между децата, намиращи се вътре, в дома, и тези, които идват отвън и които са чужди, но трябва да станат свои. Първото значение на глагола довеждам е - ‘водя, докарвам нещо по посока на говорителя’, а второто - ‘вземам за жена’. Освен това чрез всеки брак се усвоява и чуждо пространство, в случая не само със съпругата, но и с нейните деца.

4) свекър, свекърва

Според Трубачов (Трубачев 2006: 120-125) най-характерната част от думата свекър за славянското езиково съзнание е sve-; svo-; svojь > *svesry. Предполага се, че втората част на думата е заменена по пътя на народната етимология с -kry под влияние на славянското kry - ‘кръв’, като по този начин свекър и свекърва са разбирани като ‘своя кръв’. Трубачов предполага, че тази замяна на -sry с -kry се е получила в женската форма, а след това в мъжката. В Български етимологичен речник (БЕР 2011). В него значението на думата свекър, стб. е ‘свой господар’. Интересна етимология прави И. Левентал (Loewenthal 1927: 164-165), който предлага като значение ‘имащ собствено огнище’. Във всички случаи в състава на думата свекър се открива свой. По принцип в традиционната култура невестата отива в дома на свекъра и свекървата, където живее със съпруга си. Това е роднинският термин по сватовство, който ясно принадлежи към лявата част на семантичната опозиция свой - чужд. Тя трябва да се откъсне от родителите си и родителите на мъжа й да станат нейни.

5) свако - ‘съпруг на майчина или бащина сестра’

Към тази част на опозицията принадлежи и свако - ‘съпруг на майчина или бащина сестра’. В някои български диалекти се среща думата своѢк (Троянско), която е характерна и за руски език. Думата своѢк означава и‘роднина’. В Родопите се среща и свòина, свòйник - ‘роднина’. Ясно е, че пътят на свàко минава през * swajakъ > свòй, своѢк. В Манасиевата хроника са засвидетелствани думите

6) снаха - ‘съпруга на сина по отношение на родителите му’

Интересна е и етимологията на термина снаха - със значение - ‘жена на син по отношение на родителите му’, характерна за цялата българска езикова територия. Там (БЕР 2011) думата е изведена от *sneu със значение ‘свързвам’. В тълковния речник на българския език (БТР 1973: 909) думата свързвам e представена със следното основно значение - ‘събирам две и повече неща, та ги съединявам в едно’. Тук отново можем да открием, как чрез брачните връзки се усвоява чуждият социум. Жената на сина е свързващо звено между два чужди помежду си рода, които трябва да станат свои.

7) зет - ‘съпруг на дъщеря по отношение на родителите й’

Думата се среща на старобългарски в Супрасълския сборник и при Йоан Екзарх - ‘годеник’. В българските диалекти се срещат формите зьôкь (Широколъшко), зъкь (Банат). Трубачов извежда зет от *genǝ- ‘раждам’. "Затова предполагаемото значение на зет трябва да се конкретизира не като роднина, а като кръвен роднина" (Трубачев 2006: 131). Той приема, че зетят, въпреки че е роднина по сватовство се приема като кръвен роднина, т.е. свой.

Изводи:

Бинарната опозиция свой - чужд може да бъде разглеждана в няколко плана: пространствен (вътрешен - външен), социален (свое - чуждо общество), етнически (свой - чужд народ), конфенсионален (своя - чужда вяра).

В българската роднинска терминология в лявата страна на семантичната опозиция свой - чужд остават своите (кръвни роднини, роднини по сватовство, побратимени, кумове). Към дясната част на опозицията са не родни, далечни, враждебни същества. Най-яркото отделяне на своето и превръщането му в чуждо е родителската клетва.

В работата ключовото понятие род се разглежда като семантично поле. В това семантично поле са включени следните ключови лексеми: произход, семейство, родители, роднини, родина, народ.

В семантичния център на своето се намира ключовата лексема кръв. За българина най-важно значение имат кръвните роднини - родители, братя, сестри. Кръвното родство има строга йерархия. В нея екзогамията очертава най-точно границите на ядрото (най-близките роднини).

Културните кодове (телесен, вегетативен, животински и митологичен) също добре очертават границите на своето и чуждото в българската роднинска терминология.

Основното противопоставяне в българската роднинска терминология е кръвен - не кръвен, роден - не роден, гравитиращ към истински - неистински.

При следващи бракове опозицията свой - чужд има и пространствен аспект: заварени и доведени деца.

Пространствен аспект откриваме и в названията вôтрешни òра - ‘роднини’ и вôнкашни òра - ‘нероднини’, характерни за говора на селата Момчиловци, Виево и Кутела, Смолянско.

Роднинските термини, които в състава си имат корен svo- са: свой, своица, свояк, свако, свекър, свекърва.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013