НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК^*

Лъчезар Тошев

web

От написаното в учебниците по история досега оставаме с впечатление, че сателитните на Оста страни - България, Унгария и Румъния са били верни съюзници на Хитлер от началото до края на войната.

От архивите може да се види, че това съвсем не е било така. Преди да се присъедини към Тристранния пакт, цар Борис III двукратно отхвърля настояването за това на Хитлер.

България подписва присъединяването си към Оста на 1 март 1941 г., когато германските войски вече са започнали да навлизат в българската територия.

По това време Германия и СССР са съюзници в рамките на Пакта "Молотов-Ребентроп" и Договора за Приятелство и за границите. 

Германо-съветският договор за приятелство и за границите между СССР и Германия, публикуван в тогавашната съветска преса

В резултат на това приятелство, Полша е унищожена и поделена между двете тоталитарни диктатури.

Под натиск България обявява война на САЩ и Великобритания, но не и на СССР.

От своя страна САЩ обявяват война на България чак през юни 1942 г.

Шест месеца по-късно двете страни влизат в контакт.

За Коледа цар Борис получава една картичка от Швейцария. В това не би имало нищо необичайно, ако подателят й не е Рене Шарон - някога комисар на "Обществото на народите" (ОН) в България, а тогава вече доверено лице за контакти на Алън Дълес.¹

Алън Дълес е изпратен в Швейцария със задача да влезе в контакт със сателитите на Оста и с антинацистката съпротива в самата Германия.

Два дни след Коледа - на 9 януари 1943 г.² цар Борис нарежда на българската легация в Берн да издири г-н Шарон и да предаде благодарностите му по повод изпратената картичка. Така той дава на Шарон да разбере, че човекът, чрез който ще се води този контакт, е Георги Кьосеиванов.

Нещата не остават на това ниво

Месец по-късно - на 10 февруари 1943, цар Борис изпраща на обиколка в Европа един български дипломат - Мильо Милев. Той е известен с това, че от 1935 г. е бил личен секретар на Кьосеиванов.

Милев посещава при тази обиколка Швейцария, Франция (Виши), Испания и Португалия. Истинската цел на обиколката му обаче е срещата с бившия му шеф.

Д-р Мильо Милев, Георги Кьосеиванов и Евгений Силянов. Берн, Швейцария

Освен за анализа на ситуацията, направен от Кьосеиванов, Милев докладва в София следното:

Опити за установяване връзка с г. Кьосеиванов са били правени от американска страна. В Швейцария е установен личният пратеник на Рузвелт Ален Диюлес (Алън Дълес - бел.м., Л.Т.) със значителен щаб хора, чиято задача е да поддържат връзки с противния лагер. Връзки са установени вече с румънците чрез живущия в Женева Гафенко (Grigore Gafencu - бивш румънски външен министър - бел.м., Л.Т.) и с унгарците - чрез пребиваващия в Швейцария бивш управител на Унг. Н. банка (става дума за Липот Бараняй /Lipot Baranyai/, който заедно с барон Антон Радвански /Anton Radvanszky/, е участвал в тези контакти - б.м., Л.Т.).

Г. Кьосеиванов е отклонил категорично всички опити за влизане в връзка с него, поради гореизложените съображения и поради официалното качество, което има.

"Само по нареждане на Правителството бих могъл да сторя това", каза г. К., "обаче аз считам, че това не трябва да правим, защото ще има само вреда".

"Въпреки всичко, което казах, заключи г. Кьосеиванов, намирам, че ще бъде полезно, ако установим връзки с американците тук по един съвършено неофициален и съвършено дискретен начин и то чрез частно лице. Полезно за нас ще бъде да знаем какво мислят американците и какви са техните намерения по отношение на България, а същевременно да им се обяснят нашите въпроси.

Това обаче може да се извърши чрез лице неизтъкнато, без всякакво политическо значение, което би минало незабелязано тук.

Доклад на Мильо Милев

На 11 март 1943 г. в Женева Милев провежда среща с това лице - Рене Шарон, който е във връзка с Алън Дълес. Първият въпрос на Шарон по време на срещата е дали България води политически разговори с Турция?

Такива преговори - казва той, се водили между Турция и Румъния.

Той споменава и за предстояща военна акция на съюзниците на Балканите.

Тук Шарон е в противоречие с информацията на Кьосеиванов, получена от друг източник, че Русия е сложила "вето" на такава операция.

Докладите на Алън Дълес

След войната Мильо Милев е политически емигрант и журналист в Радио "Свободна Европа". Дъщеря му Барбара Балкански е дарила неговия архив на САЩ, но къде точно още не е установено. Този факт, както и контактите на Милев със Шарон, а и с Дълес, ми бяха съобщени от неговия колега дипломат и много по-късно мой приятел Евгени Силянов, който е работил с Милев в екипа на Кьосеиванов в посолството в Берн и в Радио "Свободна Европа" след войната.

Тъй като не успях да открия архива на Милев, с помощта на г-жа Илияна Батембергска, роднина на Кьосеиванов, през 2008 г. успях да се срещна с дъщерята на Георги Кьосеиванов - Лили Кьосеиванова (по съпруг Паю) с надежда да потърся информация по темата, останала при нея, от нашия бележит държавник. Г-жа Паю живее в Монтрьо на Женевското езеро.

Баща ми си отиде много натъжен за България - ми каза Лили Кьосеиванова. - Не остави спомени... "Да напиша добро, не мога, а да напиша лошо, не искам", казвал той.

При това положение последната надежда беше да потърся информация в архивите на другата страна в тези контакти - САЩ.

За достъп до вече публични, но непубликувани американски архиви по тази тема дължа много на д-р Нора Димитрова и на нейния съпруг проф. Кевин Клинтън от Корнелския университет. Огромен принос за нашата история оказа и публикуваният през 2010 г. сборник с доклади и телеграми, които Алън Дълес е изпращал от Швейцария във Вашингтон (вж. Petersen 2008).

Там например може да прочетем няколко важни телеграми, които са изпратени от Дълес до централата му във Вашингтон, свързани с България.

На 27 февруари 1943 г. той предава за разговора му с Атанас Буров.

При този разговор Буров посочва, че армията изцяло стои зад царя, а без нея промяна в политиката на България не би могла да се осъществи. Ето защо той препоръчва да се спрат атаките срещу цар Борис по Радио "Лондон".

На 2 март в телеграмата си Дълес съобщава, че в България може да се образува нов кабинет начело с Кьосеиванов.

На 6 март 1943 г. той предлага във Вашингтон да се предприемат мерки за откъсване на сателитните държави от Оста. Той споменава Румъния, Унгария, България, а донякъде и Хърватия. Обосновката, която прави, е, че тези държави са влезли в Тристранния пакт под натиск и в резултат на окупация. За да се откъснат от Оста, на тях не трябва да се предлага безусловна капитулация.

Такава капитулация трябва да се иска само от основните държави от Оста, но не и от сателитните държави - пише Дълес.

Дори той стига дотам да говори за икономическо сътрудничество с тези сателитни държави (и подпомагане на възстановяването им след войната).

Като имаме предвид, че Милев се връща в България на 18 март 1943 г., става ясно, че тези телеграми на Дълес са изпратени по време на неговата мисия в Швейцария.

За да се разбере по-добре духът на епохата и прикритото съперничество между съюзниците, предвещаващо настъпилата по-късно "Студена война", помагат и спомените на Алън Дълес.

В книгата си "The Secret Surrender" ("Тайното предаване"), Алън Дълес пише:

Ако ние постигнехме бърза капитулация на германците, съюзническите войски първи биха окупирали Триест - ключа към Адриатика. Ако този план не успееше и германците продължаваха да се сражават на удобни позиции западно от Венеция - в сянката на Алпите, силите на комунистите или съветските войски, преминавайки през Унгария, или силите на Тито от Югославия, поддържани от прокомунистически партизани, биха се оказали в Триест, а може би и по-западно - преди нас.

Пак там се споменава и за засечен от германците разговор между Сталин и Тито, в който съветският диктатор е настоявал югославските сили да се подготвят за прехвърляне в Северна Италия - чак до френската граница и съединението им с френските партизани би създало пояс на съветски контрол, преминаващ през Южна и Западна Европа, който би могъл да бъде използван като база за последваща комунизация на Франция и Италия.

В книгата си "Студената война на Балканите" проф. Майкъл Бол пише, че през м. май 1943 г. президентът Рузвелт разглежда възможността за преминаване на армиите на сателитните на Оста държави на страната на съюзниците.

Шефът на Дълес - ген. Уилям Донован е бил активен участник в този план. Донован се е срещал вече с цар Борис в София - на 21 януари 1941 г. Тогава той е докладвал, че Царят се стреми да избегне присъединяване на България към Оста, но ако страната бъде насилена, той ще се съгласи с надеждата, че Америка няма да я осъди за това. Вземайки това предвид, наред с другите обстоятелства, на 2 август 1943 г. генерал Донован внася меморандум за откъсване на България от Оста.

Архивите на ген. Донован - план за откъсване на България от Оста

В този план се прави анализ на ситуацията, разчита се на подкрепа от цар Борис, от генералния щаб на армията и от църквата. Донован посочва, че България разполага със 700 000 добре обучени и екипирани войници, които биха могли да воюват на страната на съюзниците. Оценява се колко дивизии биха били нужни на Германия, за да парира евентуалната българска съпротива, каква материална помощ съюзниците могат да окажат на българската армия и на страната в този момент. Все пак, ако царят евентуално откаже да направи такъв завой във външната политика, Донован разглежда и възможността за негова абдикация. 

Меморандум на ген. Донован

Забележителното обаче е, че всичко това се планира по време, когато двете страни са във война!

Първоначално планът на Донован е отхвърлен от Обединения комитет на началник-щабовете с аргумента, че няма ресурси за реализирането му.

На 20 август генерал Донован внася втори меморандум. Той включва и Румъния, и Унгария. Пледира за своя план на конференцията на най-високо ниво между САЩ и Великобритания в Квебек, известна като "Квадрант".

В крайна сметка Рузвелт разрешава да се действа в тази посока. Щабовете се съобразяват с това.

В резултат на тези действия към края на 1943 г. се създава специална мисия начело с Анджело Куюмджийски и полковник Джадуин (План "К"), която е изпратена в Истанбул за установяване на контакт с българското правителство през 1943 г. По-късно тя е преместена в Кайро по настояване на англичаните, които се оплаквали, че американците не ги държат в течение на контактите си с България.

Доклад на мисията на Анджело Куюмджийски

Адмирал Канарис

През това време в Германия се оформя група на съпротива срещу Хитлер, която се състои от представители на аристокрацията и интелигенцията, виждащи неминуемата катастрофа, към която Фюрерът тласка страната и които се опитват да предотвратят разгрома.

Все повече публикации има за това, че съветските тайни служби са пречили на тази антинацистка съпротива, за да осуетят преждевременно приключване на войната преди съветската армия да е навлязла дълбоко в Централна Европа. Освен това антихитлеристката съпротива е била и антисъветска. Участниците в нея са се стремели да избегнат катастрофата на Германия като сами свалят Хитлер.

Провалът на германската антинацистка съпротива е довел до продължаване на войната и до още много жертви на хора, но явно за Сталин това не е било важно. Едно от най-важните действащи лица на тази съпротива е бил шефът на германското военно разузнаване адмирал Вилхелм Канарис. Днес се знае, че в този период Канарис вече е установил преки контакти с американското и с британското разузнаване.

През април 1943 г. той пътува инкогнито до Истанбул, където се среща с Джордж Ърл, бивш американски пълномощен министър в София преди войната и военноморско аташе в Анкара по това време, когото изненадва, почуквайки лично на вратата на хотелската му стая.

След месец Канарис телефонирал на Ърл, но се оказало, че той все още нямал никакъв отговор от Вашингтон. Именно този човек, който търси изход за Германия, който е антинацистки настроен и сътрудничи със съюзниците, се среща с цар Борис три дни преди свалянето на Мусолини и завоят на Италия вън от Оста.

Срещата на Канарис с цар Борис в София на 22 юли 1943

Тази среща става само три дни преди преврата, с който крал Виктор Емануил сваля Мусолини (вж. България 1992: 139, док. 105).

От доклада за срещата, изготвен от Канарис, се разбира, че цар Борис е попитал за положението в Италия. Дали са говорили и за друго няма как да разберем.

Предложението за сепаративен мир, прекратяване на войната на запад, отстраняване на Хитлер и продължаване войната на изток Канарис отправя горе-долу по същото време, през лятото на 1943 г., към ген. Уилям Донован - шеф на американския Офис на стратегическите служби, и ген. Стюърт Мензис - шеф на британското разузнаване. Канарис се среща с тях тайно в испанския град Сантандер, близо до Билбао.Въпреки че на това ниво било постигнато съгласие около този план, президентът на САЩ Рузвелт не приел споразумението.

Интересно е тук да се припомни, че близък съратник на Канарис в антинацистката конспирация и контактите му със съюзниците е Ото Вагнер - шеф на бюрото на Абвера в София! (вж. Cornelius 2011: 263).

Любопитно е, че и унгарското военно аташе в София - Ото Хац няколко пъти пътува (със знанието на своя шеф Кадар) до Турция, където поддържа контакти с представители на Офиса на Стратегическите служби с тази цел (вж. Cornelius 2011: 260).

От архивите виждаме, че заговорниците срещу Хитлер са били често около цар Борис. Едва ли той не е виждал и усещал това.

И все пак, да се остави напълно в ръцете на съюзниците или пък в тези на заговорниците около Канарис, очевидно не е било желателно.

Разбираемо е, че цар Борис е искал да има сигурност, че измъквайки се от съюза с Хитлер, няма да се окаже в ситуацията на заложник на съюзниците.

Неутралният блок

Оказа се, че в архивите има доказателство за опитите на България, Унгария и Румъния да формират един неутрален блок, чрез който заедно да се откъснат от Оста и да избегнат бъдеща болшевизация.

В доклад на българския посланик в Будапеща Димитър Тошев (син на премиера и дипломата Андрей Тошев), с дата от 22 септември 1943 година открих следния пасаж за разговора му с премиера на Унгария Миклош фон Калай и външния министър Дьо Гици:

III. Подчертан интерес към образуването на юго-източен блок с Турция. Министърът на външните работи, г. дьо Гици подчерта пред мен, че унгарското правителство още от първия момент е възприело напълно тази идея (спр. рапорти №№ 27 и 46 от 5.IV и 10.V т.г.) (които не са открити в архива - бел.м., Л.Т.).

Тия дни, говорейки за загубата на Н.В. Цар Борис III, Министър Председателят, г. дьо Калай, многозначително каза: "Голяма е загубата и за нас, защото очаквахме с пълно доверие, че ще ни помогне да реализираме блока.

Едва ли е случайно, че Рене Шарон задава въпрос на Милев първо за контактите на България с Румъния и Турция.

В спомените си Царица Йоанна намеква за дискретни контакти на цар Борис с румънците по този въпрос, както и че те са били засечени от германското разузнаване. Публикуван е документ на германското разузнаване, което доста точно определя, че Кьосеиванов е човекът, чрез който се водят контактите със САЩ.

В книгата на Николай Михайлов (1993: 140) е посочено многозначителното изказване на цар Борис пред д-р Шапюиза от Червения кръст в Женева на срещата им в София на 7 юни 1943 г., свързано със зачестилите през април-май сондажи за образуване на Югоизточен блок с помощта на Турция и Италия.

За "неутрализирането на проливите" изглежда се е научило и от други среди

Пак на 23 юли 1943 г. японският посланик в СССР разпитва за този проект българския посланик там Иван Стаменов, за което има запазен доклад от последния. Вероятният информатор на японския посланик за проекта е турският посланик, с който японецът се среща в Москва.

В края на юли 1943 г. в София обсъждат предложението на маршал Йон Антонеску - диктатор на Румъния, за съвместни действия с България с цел избягване болшевизацията на Балканите.

Българският посланик в Румъния Петров-Чомаков е имал среща с външния министър Михай Антонеску на 23 юли 1943 г.

Той предложил на България да се влезе в непосредствено разбирателство, за да се обсъдят възможните "хипотези" и мерки, които да се вземат заедно. Същото било предложено и на Унгария.

На 28 юли 1943 г. в дневника си премиерът Богдан Филов е записал:

Царят е на мнение да не се отхвърля предложението на Антонеску, макар да вижда в него опит да го злепостави пред германците... Необходимо е да се говори с румънците, ако не за друго, то поне за да разберем какво те са се уговаряли с турците.

...Царят ми прочете един доклад на нашия военен аташе в Букурещ майор Чавдаров, който бил повикан от Антонеску и комуто този последният е говорил в същия смисъл като на Петров (Петров-Чомаков - бел.м., Л.Т.).

На 16 август 1943 г. Филов отново пише по темата - този път след посещение на румънския посланик в София - Кристу, който имал специална мисия.

Кристу задал два въпроса: Не смята ли българското правителство, че болшевишката опасност би могла да се отбие чрез заемане на Балканския полуостров от англо-саксонците и дали едно споразумение между Германия и Съветския съюз няма да бъде за сметка на балканските държави. На следващия ден Филов уведомява германския посланик Бекерле за проведения разговор. (!)

Разговорът е отбелязан и в дипломатическите документи на МВнР, а бележката за него е подписана от Димитър Шишманов (вж. Дипломатически 2006: 378).

Още едно свидетелство на човек, когото познавах - д-р Петър Аладжов

В своите спомени (Аладжов 2000: 139-141) някогашният Върховен комисар по снабдяването Петър Аладжов свидетелства, че на 9 януари 1944 г. маршал Антонеску чрез него е отправил към регентите "последен зов" за съвместно излизане от войната чрез неутрализация на Балканите. Регентите, за съжаление, не са смеели да мислят за такива действия.

През август 1943 г. нещата изглеждат много по-различно.

На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. Италия започва завой за излизане от Оста. Моментът за действие явно е настъпил. Кьосеиванов е извикан на консултации от Берн в София.

На гарата в Берн го изпраща бившият президент на Швейцария, началник на политическия департамент и член на Федералния съвет Марсел Пиле-Гола, негов личен приятел, за когото е известно, че поддържа контакти с американците в Швейцария. Кьосеиванов пристига в България на 4 август 1943 г. Приет е първо от премиера Филов. На него той заявява, че вярва в германската победа и пр.

Казал му, че не се среща с американците, но сондажи при тях е правил Пиле-Гола. За сондажите на Пиле-Гола споменава само, че съюзниците не биха признали териториални придобивки на България освен Южна Добруджа. На 6 август Филов докладва на царя за разговорите с Кьосеиванов. Царят демонстрира лошо отношение към Георги Кьосеиванов и настоява той веднага да бъде изпратен обратно.

При това, още преди да го е приел за доклада, за който го е извикал. Същия ден следобед двамата се срещат лично.

За тази среща доскоро нямаше никаква информация и беше една от загадките в нашата история. От дневника на Филов се разбира, че на 7 август той отново се среща със своя предшественик на премиерския пост. На тази среща Кьосеиванов му споменава за писмо от Алън Дълес до Рене Шарон относно България. Шарон бил препредал в кавички това писмо в своето до цар Борис. Кьосеиванов не бил казал на Филов за него при първата им среща, за да съобщи първо на царя. По негово поръчение той го информирал сега. Но писмото не му показва.

На 8 август цар Борис и Кьосеиванов се срещат отново на обед. За тази среща Филов дори не е информиран. В спомените си Стефан Бочев (зет на Кьосеиванов и негов сътрудник в посолството в Берн) съобщава, че в края на този обед Кьосеиванов е получил един царски подарък - копчета за ръкавели с диаманти.

Съвсем не изглежда двамата да са в лоши отношения?

Георги Кьосеиванов и Цар Борис III на софийската гара

На 10 август цар Борис показва на Филов писмото на Дълес до Шарон и му дава да го прочете. Така той оказва демонстративно доверие на своя премиер.

В Дневника си Филов предава съдържанието на писмото така:

Подкрепата, която България оказала на Оста, е толкоз голяма, дето България не могла да не се третира наравно с другите неприятели на англо-саксонците. Осъждат се остро мерките срещу евреите, които били необясними, като се знаело предишното отношение на България към малцинствата.

Филов може да е спокоен. Германските му приятели - също!

При това положение изглежда, че промяна в българската политика не може да има.

А писмото на Дълес до Шарон липсва, както в българските, така и в американските архиви, макар и да има позовавания на него в други американски документи.

Много тайни - малки, а може би и не толкова малки, отнесе Кьосеиванов с изчезването си от този свят, без да напише спомени - пише Стефан Бочев.

Дали тайните на "Сфинкса" ще останат да лежат под неговият мраморен надгробен камък в гробището на Ла Тур де Пейлц, както пише Бочев в "Автопортретът ми като журналист и дипломат"?

Един друг наш дипломат обаче хвърля светлина върху тайното писмо на Шарон.

Това е Никола Балабанов - посланик на Царство България в Стокхолм и в Анкара.

По време на своята емиграция, през 1964 г., той публикува част от своите мемоари в списание "Bulgarian Review" (Балабанов 1964: 47-48). Там споменава отново за този меморандум, предаден на цар Борис. Балабанов е бил помолен от Шарон след смъртта на царя да говори по същия въпрос с принц Кирил в качеството му на регент. Ето какво пише той за съдържанието на това прословуто писмо:

В първата половина на 1943 г. добър приятел на България, живеещ в Швейцария, беше помолен от американските служби да изпрати на цар Борис меморандум, в който след като се посочва накъде отива войната, се препоръчва царят да даде знак по някакъв начин, че България има намерение постепенно да се оттегли от Оста Берлин-Рим. Меморандумът не изискваше незабавно скъсване, но съветваше да се предприемат мерки, които биха показали намерението на България да промени своята политика, когато дойде подходящият за това момент. Освен това меморандумът препоръчва мерките, предприети срещу евреите, да не стават по-сурови и по възможност да се анулират. В заключение меморандумът подчертава, че ако няма такава индикация от страна на България за оттегляне от съюза с Германия, съюзниците ще бъдат принудени да предприемат военни действия дори на българска земя.

Принц Кирил отговорил, че не е в течение на въпроса, за който е било търсено мнението му. Вероятно това е било наистина така.

Интересното в случая е, че този текст, цитиран от Балабанов, се различава много от текста, цитиран от Филов. Това показва, че цар Борис очевидно е дал на Филов друг документ. Вероятно и Кьосеиванов е бил в течение на тази игра, а може би и самият Шарон. В тази сложна игра със залог бъдещето на България, явно цар Борис и Кьосеиванов са действали в синхрон, стремейки се да спасят страната от катастрофа.

Една от тайните на Кьосеиванов се оказва разгадана чрез доклада на Алън Дълес, регистриран на 29 август 1943 г. Той хвърля светлина върху разговорите в София между цар Борис и Кьосеиванов. С Кьосеиванов е разговарял посредникът на Дълес - Рене Шарон:

Той (Кьосеиванов - бел.м., Л.Т.) е маневрирал така, че да бъде повикан от Борис и това му дало възможност да докладва директно на него вместо на Филов.

Той е предоставил посланието, представено в наш № 214 при първия разговор. Изглежда Борис е бил много впечатлен от посланието. Той е задържал писмото, казвайки, че желае да проучи всяка дума в него. По това време Борис е бил спокоен и в добро здраве и е заявил, че неговата цел е на всяка цена да спаси своята страна от по-активно участие във войната. Впечатлението, което Кьосеиванов е получил, е, че Борис е подвластен на страха и е наясно, че германците не го харесват и че те дори биха достигнали дотам, че да доведат да смъртта му. По време на втория разговор Кьосеиванов е заявил, че на този етап не е готов да ръководи правителство на национален съюз, на което Борис е отговорил, че в неговите намерения влиза едно преходно правителство, което да се справи с неотложните проблеми и така да се подготви пътят към национално правителство, начело на което той би желал да застане Кьосеиванов. (...)

Георги Кьосеиванов и Цар Борис III на софийската гара

Преходно правителство?

Пак в статията на Никола Балабанов, цитирана по-горе, намираме цитат от реч на Кръстю Пастухов пред Националния съвет на социалдемократическата партия.

Трябва да ви кажа, другари, че през лятото на 1943 г. преди капитулацията на Италия, аз бях помолен да съставя списък на един анти-германски кабинет, така че страната да може да обърне своя курс на вярност, но това беше направено при съвсем други условия. То беше направено по инициатива на царя и чрез посредничеството на негово доверено лице. Ние не успяхме да направим това, защото съюзниците изискваха пълна и безусловна капитулация - условия, които бяха твърде тежки.

Такива изисквания към България не са отправяни, нито пък Пастухов би могъл да знае това. Доказателство за това намираме в Бюлетин № 255 на Държавния департамент на САЩ от 13 май 1944 г., където е поместена Съвместната публична декларация от предния ден (12 май) на Американското, Британското и Съветското правителство към четирите сателити на Оста, в която при напускане на Оста им се предлагат условия без така страшната безусловна капитулация. На 8 юни 1944 г. при дискутиране на условията за излизане на България от Оста в документа се включва дори признаване на статут на съвоюваща страна, гаранция за независимостта и границите й.

Нещо повече, в условията за примирие, приготвени за мисията на Стойчо Мошанов в Кайро година по-късно, също не е включена клауза за безусловна капитулация, нито за окупация на страната.

САЩ са очаквали България да излезе от Оста и да мине на тяхна страна във войната. Планът на Великобритания е бил за образуване на огромна балканска федерация, в която да се включи и България. Цар Борис от своя страна вероятно е искал да запази контрол над ситуацията. Толкова много хора са знаели за тези планове, че би било невероятно, ако Германия не е била информирана също.

Ето как формирането на неутрален блок би позволило, България да не се оставя на милостта на съюзниците, нито пък да бъде заплашена от евентуален германски удар. Евентуален нов фронт на юг би бил прекалено голям и нежелателен за плановете на Хитлер, а и съюзниците биха преговаряли с такъв общ блок като с реален фактор.

Важен детайл за намеренията на цар Борис е свидетелството на депутата и мой колега в няколко легислатури на Народното събрание Иван Н. Иванов пред в. "Про и Анти" (вж. Про и Анти 2010). Бабата на г-н Иван Иванов - Мария, е сестра на Георги Кьосеиванов.

На нея той се обажда при посещението си в София през август 1943 г. Казва й, че се връща в Берн да подготви легацията за предаване и до месец ще се върне окончателно в София. Това напълно съвпада с информацията от намерените документи и показва сроковете, в които се е планирал завоят във външната политика на България.

На 16 и 17 март 1944 г. Хитлер се среща с българските регенти по негова покана. Два дни по-късно, на 19 март 1944 г. Германия окупира Унгария и там е назначено марионетно прогерманско правителство. Така Хитлер показва на другите държави какво ги чака, ако предприемат опити за излизане от войната. Разбира се, ситуацията на фронтовете през 1944 г. е съвсем различна от тази през 1943 г.

Но още през 1943 г. Цар Борис е бил предвидил такава евентуалност и затова през август 1943 г. той свиква маневри на I -ва Българска Армия край София.

Заповед № 154/24.08.1943 г. на генерал-майор Сапунджиев относно маневрите на Първа армия

Знае се, че на 22 август в Царска Бистрица цар Борис е приел военния министър ген. Н. Михов във връзка с тези маневри, но архиви за тях липсват.

Все пак във военния архив е запазена една заповед, която имам благодарение на любезното съдействие на полк. Никола Рухчев - председател на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище (ВНВУ), школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.

Това е заповед № 154/24.08.1943 г. на генерал-майор Сапунджиев - началник на ВНВУ, издадена от стан в с. Банкя. От тази заповед научаваме, че той заминава на маневрите на Първа армия в района на с. Сливница и нарежда да бъде заместван от подполковник Кирил Стоименов (вж. ДВИА).

Това доказва провеждането на маневрите около София, целящи, без съмнение, укрепване на българската столица срещу евентуално нападение.

Знаем, че танковата бригада, най-боеспособната част от армията, също е била в състава на тази армия и нейните около 120 танка са се предислоцирали около Банкя. Очевидно за подкрепа на предстоящия политически завой цар Борис е разчитал на армията. Тези странни маневри край София са започнали на 23 август 1943 г. Това обаче е и датата, на която царят неочаквано заболява и на 28 август 1943 г. умира. При смъртта на царя, маневрите са прекратени.

Изненадващо свидетелство за тези маневри намираме и в спомените на царица Йоанна (вж. Царица 1991). Ето какво може да прочетем там:

Генерал Михов, още преди заминаването си (за срещата с Хитлер на 14 август 1943 г. - бел.м., Л.Т.), беше дал заповеди за отпор на евентуален "удар" на германските войски срещу столицата. Бяха в ход важни военни придвижвания под булото на "Големи маневри" (с. 119).

И още:

На 20-ти вечерта пристигна генерал Михов (установено е, че тази среща всъщност е била на 22 август 1943 г. в двореца "Царска Бистрица" - бел.м., Л.Т.), за да информира за движението на войските и дислокациите в столицата, за да се парира някой нацистки "удар" .Формално обаче, дори и пред мен, се говореше за "Големи маневри" (с. 120).

Странно е, че в момент, когато България е съюзник на Третия райх, в София се страхуват от германски удар и укрепват столицата срещу него?

Интересно е да се припомни, че след завръщането си от срещата с Хитлер във Волфшанце, царят е посетил бившия началник на тайната канцелария на цар Фердинанд - Добрович, който е бил тежко болен от рак и го информирал за посещението при Хитлер:

Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. Осемнадесета няма да се повтори!

Няма да се повтори 1918, овреме си развързах ръцете, но докато постигна това, трябваше да водя страшна борба. Хитлер побесня, когато му отказах за Русия. Крещящ като луд, той се нахвърли срещу мен и срещу България с цял порой обвинения, нападки и закани. Ужас беше, но не му отстъпих в нищо. Той смяташе да ме сплаши, но вместо това спокойно му изложих положението ни, казах си каквото имах да му кажа, ясно и недвусмислено, т.е., че съм решил ние да тръгнем по собствени пътища. Сега съм с развързани ръце! Спасих ви, даже аз да заплатя за това! (Цитат по писмото на Княгиня Евдокия до Симеон и Мария-Луиза - вж. Груев 1991: 428).

Когато всичко се срутва, откъде би могла да идва тази царска увереност, освен от плана за излизане от войната?

За какво си е развързал ръцете царят?

В книгата на Кристина Сикарди "Йоанна Савойска - от блясъка на двореца до горчивината на изгнанието", излязла на български език през 2003 г., авторката се спира на последната среща на цар Борис с Хитлер на 15 август 1943 г. с дневен ред: "Разглеждане на общата военна и политическа обстановка. Дискусия за ролята на България в хода на войната", и цитира в кавички разговора между тях, при който българският монарх заявява на германския фюрер, че ще поиска примирие със съюзниците.

Германия вече не е в състояние да произвежда оръжията, които обещава. Вече е прекалено късно! Баща ми бе въвлечен, заедно с българския народ в катастрофата на Тройния съюз. Мой дълг е да направя всичко, каквото мога, за да се избегне подобно нещастие, въпреки че лично си давам сметка за необходимостта на Вашето искане. Мой дълг е да не разочаровам своя народ!

Думите и обещанията за използване на тайни оръжия не са достатъчни. И тъй като споменахте италианската династия, с която съм в родствени връзки, Ви информирам, че ще поискам примирие със съюзниците, веднага след като Италия направи същото!

Това е казал цар Борис на Хитлер според Кристина Сикарди.

Такъв архивен документ досега не е известен и би могъл единствено да представлява стенограма на разговора, попаднал след 1945 г. в ръцете на съветската армия като трофеен архив, взет при превземането на Берлин. Все още този документ не е публикуван!

Остава отворен въпросът дали излизането на България от войната е планирано да стане със съгласието на Германия, или не?

Според данните в книгата на Дянко Марков "Свидетелствам под клетва", излязла през 2012 г., един от известните германофили в България - ген. Христо Луков, паднал жертва на комунистически тероризъм на 13 февруари 1943 г., също е смятал, че е добре България да излезе от войната със съгласието и разбирането на Германия и да обяви активен неутралитет. Това не е доказателство, но е повод да продължим търсенето на отговор на този въпрос.

Спасителният за България завой във външната политика е бил замислен изключително добре, съвпадал е по време с конфликт между съюзниците и почти е успял. Само ненавременната смърт на царя попречва на успеха на този план.

БЕЛЕЖКИ

* За написването на статията, освен документални извори, авторът е използвал информация от разговорите си по темата с Царица Йоанна Българска, Принцеса Мария-Луиза, Евгени Силянов, д-р Петър Аладжов, Лили Кьосеиванова-Паю, Стефан Бочев, Иван Дреников, Иван Чапрашиков и Иван Н. Иванов, които познава или е познавал лично (бел.ред.). [обратно]

1. По това време Алън Дълес е висш служител на Офиса на стратегическите служби на САЩ и доверено лице на президента Рузвелт. Той е и брат на външния министър на САЩ - Джон Фостър Дълес. По-късно А. Дълес става шеф на ЦРУ. [обратно]

2. До 1968 година Рождество Христово се празнува на 7 януари по стар стил. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Аладжов 2000: Аладжов, Петър. Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2000.

Балабанов 1964: Балабанов, Никола. [Спомени]. // Bulgarian Review, vol. 4, dec. 1964.

България 1992: България - своенравният съюзник на Третия райх. Съст.: Витка Тошкова, Николай Котев, Николай Стоименов, Румен Николов, Стилиян Нойков. София: ВИ "Св. Георги Победоносец", 1992.

Груев 1991: Груев, Стефан. Корона от тръни. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1991.

Дипломатически 2006: Дипломатически документи по участието на България във Втората Световна война. София: Синева, 2006.

Михайлов 1993: Михайлов, Николай. Борис III и Симеон II - царе на българите, и швейцарската дипломация 1937-1946 г. София / Ловеч: Етера / Обектив, 1993.

Про и анти 2010: Про и анти, бр. 31, 16.08.2010.

Царица 1991: Царица Йоанна. Спомени. УИ "Св. Климент Охридски", 1991 г.

Cornelius 2011: Cornelius, Deborah S. Hungary in World War II, Caught in the Cauldron. New York: Fordham University Press, 2011.

Petersen 2008: Petersen, Neal H. From Hitler's Doorstep. The Wartime Intelligence Reports of Allen Dulles, 1942-1945. Pennsylvania: Penn State University Press, 2008.

ДВИА, ф. 1521, оп. I, а.е. 545

© Лъчезар Тошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2014, № 2 (1171)