ВЕСЕЛА КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Кина Къдрева

web

Най-напред за празника дойде снежинката.

- Ей! - извика тя още от въздуха и всички нослета на момиченца, и всички нослета на момчета се вдигнаха нагоре.

- И нослетата на мечетата! - обади се Мечо.

- И на мишлетата! - рече мишленцето Мишо.

- И на котараците! И на котараците! - дотича котето Мърморко и кихна, защото снежинката беше кацнала на носа му.

- Какво удобно място за приземяване! - каза снежинката. - Благодаря ви, че ми предложихте носа си, господин Мърморко! Но предпочитам да се настаня на покрива! По-удобно e и по-добре се вижда!

И снежинката литна от носа на котето и се понесе към покрива.

- А какво се вижда от покрива? - изтича Мърморко подир нея.

- А какво се вижда от покрива? - попитаха всичките нослета.

- Вижда се... от планината
Как пристига тук елхата! -
Не в шейна с елен! Ни с кон!
А с влекач и камион! - рече снежинката.

Щом чуха това, всички хукнаха да посрещнат елхата.

- Чакайте и мене! Чакайте и мене! - най-отзад тичаше Мечо.

А мишлето Мишо успя да изпревари всички, и като ги изпревари - ХОП! - настани се на самата елха.

- Слизай, Мишо! Слизай! - развикаха се всички, но мишленцето се мушна между вейките на елхата и така се скри, че стана невидимо.

- Ах, колко хубаво мирише при тебе на Коледа! - каза то на елхата като вдъхваше от аромата й. - Ти цялата ухаеш на Коледа! Ти цялата си Коледа! - прошепна Мишо на елхата.

- Как ще бъда Коледа, когато само съм Мис Коледна Елха? И още не съм украсена! А толкова съм уморена! И не съм застанала тържествено и празнично на официалното си място! - говореше елхата.

- Здравей, Мис Коледна Елха! - викаха в това време децата.

Те спряха влекача, свалиха елхата от камиона, заедно с мишлето, разбира се, и я понесоха към площада, за да я посадят и да я оставят там от тоя ден за всички коледи!

Наша Коледна елхичке!
Дар вълшебен от гората!
Ти принцесата ще бъдеш
в нощите на чудесата

Дядо Коледа без тебе
може и да ни отмине!
Види ли те отдалече -
първо тука ще пристигне!

Затова ще те нагиздим
с обич - цялата в позлата!
В коледната нощ да грееш
най-красива на земята! - пееха децата.

И Мечо пееше, разбира се!

И мишлето Мишо!

И котето Мърморко!

С тяхна помощ децата посадиха Елхата на тържественото място и почнаха да я украсяват.

Първо сложиха разноцветните празнични лампички, но без да ги включват да светят.

След това подредиха нежните звънтящи камбанки!

И блестящите стъклени топки!

И сребърните орехи!

И златните шишарки!

И медените корабийки, направени от мама!

И гирляндите!

И разните лъскави коледни играчки за елха!

А най-отгоре сложиха звездата!

- Погледнете! Погледнете! - извика от покрива снежинката на своите сестрички.

Те надникнаха от облаците и плеснаха с ръчички:

Такава хубава елха,
повярвайте, не сме видели!
Чуй на звънчетата смеха!
Виж бузите порозовели
на тия весели деца!
Такава Коледна Елха,
повярвайте, не сме видели!

Да знаете колко горда беше елхата, като слушаше тия думи и от щастие се обгръщаше с най-хубавия си коледен аромат!

И колко щастливи бяха децата, защото я бяха украсили сами и защото от нейния аромат и от красотата й им ставаше Коледно и Празнично!

И Мечо, разбира се, който притъпкваше пръстта край корените на елхата, за да се хванат по-добре и елхата да остане на това празнично коледно място за всичките Коледи през всичките години!

И котето Мърморко, което се беше пременило вече специално за празника и за посрещането на Дядо Коледа с торбата!

И мишлето Мишо, което скачаше от клонче на клонче по елхата и проверяваше дали нежните стъклени топки, и гирляндите, и звънчетата са закачени както трябва, и докато ги проверяваше, лекичко ги залюляваше, за да звънят. А лампичките проверяваше една по една, за да е сигурно, че никоя не се е повредила и всички ще светнат в мига, в който ще пристигне така очакваният Дядо Коледа.

- Ей, мишле! - викаше му отдолу Мърморко. - Ти да не си украшение, че стоиш на елхата?

- Украшение съм! Украшение съм! - отговаряше мишлето и така се маскираше, че Мърморко да не го познае.

Децата умираха от смях.

Всички бяха толкова щастливи и толкова заети, че никой не видя как иззад ъгъла се появи една брада.

Това беше една брада съвсем необикновена! - Ледена и рошава!

Зад нея се подаде един червен замръзнал нос!

После - едно око, изпод замръзнали рошави вежди!

И един ботуш! - Много специален! С ракетно устройство за бързо ходене!

Вие си досещате, че това беше самият Дядо Коледа!

В ръката си здраво стискаше връвчицата, за която беше завързан чувала с онова, което чакаха от него в коледната нощ децата.

Това беше една много тъничка и почти невидима връвчица, макар че чувалът беше и голям, и много тежък.

Но Дядо Коледа се беше изхитрил. - Тъй като беше един модерен Дядо Коледа и ползваше съвременните технологии, беше поръчал в завода за вълшебства специални летящи балони, които да придържат чувала във въздуха и да го правят лек и летящ. Така че връвчицата му стигаше за управление и с едно лекичко подръпване чувалът бе при него!

- Обаче - му казаха в завода - внимавай! Защото ако изтървеш връвчицата, чувалът с балоните ще литне и после върви го гони!

Така бяха му казали на Дядо Коледа, и той много се боеше да не изтърве чувала. Затова стискаше връвчицата от здраво по-здраво, и не само я стискаше, но за всеки случай я беше и вързал за едната си ръка. А в другата ръка държеше тояга. Тая тояга съвсем не му служеше за подпиране! - Тя му беше двигателят. Щом я вдигнеше нагоре - и политаше. А щом я отпуснеше надолу - се приземяваше.

Да, но само когато му замиришеше на Коледна Елха! Особено на елха окичена с орехи и курабийки! Защото много обичаше да си хруска! Затова се беше приземил на ъгъла. И затова подаваше червения си нос! За да подуши дали са ароматни коледните курабийки и дали са хубаво изпечени.

Но щом си подаде червения нос, видя от стъклените топки, окачени по елхата, да наднича срещу него друг червен нос!

И още един!

И още един!

- А! - рече си Дядо Коледа. -

Някой ме е изпреварил!
Настанил се на елхата!
Като мене се направил
И поглежда към торбата!

Леле, че е грозен! Страшен!
Рошава му е брадата!
Той децата ще уплаши
И ще развали Елхата!

- Само че тоя Някой си самият ти! - изсмя се снежинката от покрива.

- Брей! - рече Дядо Коледа. - Значи, това съм аз?

Всички са красиви,
Всички пременени! -
Какво ще си помислят те за мене?
Единствен аз,
В тържествен час,
Разрошен,
С нос червен,
Намръщен,
Уморен!... -
Не мога тъй да се представя!
Ще трябва нещо да направя!

И Дядо Коледа дръпна връвчицата на чувала, повдигна лекичко двигателната си тояга и полетя към бръснарницата.

- Направете нещо за брадата ми, моля ви! - каза той на бръснаря, плати си сметката и като стискаше връвчицата, седна на стола срещу огледалото. - И за носа ми, ако може!

Бръснарят му напудри носа и Дядо Коледа се хареса.

- Карай нататък! - рече той. - И бързичко, че нямам време!

- Те всички нямат време! - промърмори бръснарят и взе ножицата и гребена.

Дядо Коледа блажено си стисна очите, като все така здраво държеше връвчицата.

- Кръц-кръц-кръц-кръц - готово! - рече бръснарят. - Ето ти квитанцията.

Тогава Дядо Коледа си отвори очите - и що да види! От огледалото го гледаше един непознат, добре подстриган и обръснат безбрад чичко, в ръцете с прерязана връвчица.

- Брей! На какво си ме направил! - извика Дядо Коледа, като се видя без брада. - Брей! Какво си направил! - скочи уплашен, като видя прерязаната връвчица в ръката си. - Отидоха подаръците на децата!

И той вдигна високо над главата си двигателната си тояга, натисна скоростите на ракетните си летящи ботуши и с най-голяма скорост се понесе в небесата.

Огледа се насам - чувалът го няма!
Огледа се натам - чувалът го няма!
Огледа се на другата страна и го видя ей такъв мъничък чак на другия край на небето.

- Ей! Ветрове! Духнете насам дядоколедовия ми чувал с подаръците! - викна с цяло гърло той.

- За нас е чест на Дядо Коледа услуга да направим! За Дядо Коледа през Коледната нощ с най-тежката задача ще се справим! - надуха бузите си ветровете.

Но като видяха остригания Дядо Коледа, изведнаж се смутиха и не духнаха.

- Извинявай, но ти кой си? - рекоха те. - Май че си някой, който иска да открадне чувала на Дядо Коледа! На такива ние не помагаме!

- Абе аз съм! Не ме ли познахте? - каза Дядо Коледа и им показа квитанцията от бръснарницата.

- Той е! Той е! - развикаха се от облаците снежинките, които вече нямаха търпение да почне коледният празник, за да скочат към земята.

Стана тя каквато стана!
Дядо без брада остана!
Но в това не е бедата!
Как ще иде при децата
Без играчките в торбата!

- Леле, че смешен Дядо Коледа! Леле, че смешен! - взеха да се смеят ветровете и хукнаха да гонят и да върнат вързания за летящите балони чувал на Дядо Коледа.

Те така подеха от всички страни огромния и тежък дядоколедов чувал с прочутите коледни подаръци, така духнаха специалните летящи балони към Дядо Коледа, че вкараха чувала направо в ръцете му.

А в това време и елхата, и децата, и всички на празненството бяха загубили вече търпение.

- Ах, защо ли? Ах, защо ли
Дядо Коледа се бави?
Пътя ли към нас обърка,
или просто ни забрави!

Ето! Светнахме елхата!
Блесна на върха звездата! Идвай! Чакат те децата!
И добричките мишлета!
И немирните момчета!
И послушните мечета!
И мърморковците шарени!
И момиченцата галени! - пееха те.

- Идвам! - разнене се гласът на Дядо Коледа от небесата и всички си вдигнаха главите нагоре, а снежинките от облаците се наведоха надолу, за да видят как Дядо Коледа ще се появи без брада при децата.

Но той си стоеше все така горе, летеше над блесналата празнично нагиздена елха, но не се приземяваше.

- Хайде бе, Дядо Коледа! Хайде! Слизай долу, че и ние да скочим след тебе! - викаха от облака снежинките.

- А не може ли обратно? - попита хитро Дядо Коледа, защото се боеше да не би без брада децата да не го познаят, или пък да вземат да му се присмеят като ветровете. - Не може ли първо вие да слезете при децата, а после да се спусна аз?

- Може! - засмяха се снежинките, разтвориха си дантелените парашути и почнаха да скачат в напревара от облаците към елхата.

А Дядо Коледа бързо разтвори чувала и взе да закача по парашутите на снежинките подаръците за децата!

И полетяха над елхата
снежинки, кукли, камиони,
и шоколади, и бонбони,
палячовци и барабани,
и портокали, и банани,
и влакчета и самолети,
и пистолети, и ракети,
най-пъстри топки и тромпети,
кънки и ски, шейни, конфети
се сипеха от небесата!
От радост викаха децата!

Всеки си избираше такъв подарък, какъвто му харесаше.

Мечо си взе ски, за да спортува!

Мишлето Мишо си избра пистолет, който да гърми "БУМ! - БУМ! - БУМ!", за да плаши Мърморко.

А Мърморко взе барабан, за да плаши мишлето.

И докато децата ловяха подаръци, незабелязано в гъстия сняг Дядо Коледа се спусна на земята и застана тайно зад елхата.

Ах, колко хубаво миришеше на коледна елха и на празнични препечени курабийки!

Дядо Коледа протегна ръка, за да си вземе едничка, и тогава го видя мишлето.

- Дядо Коледа! Дядо Коледа! - развика се то и всички хукнаха към него.

- Ами сега? - помисли си Дядо Коледа и се скри колкото може зад елхата. - Какво ще кажат, като ме видят без моята прочута дядоколедова брада! - И той смутено погледна към огледалните топки, които украсяваха елхата.

Но оттам го гледаше един истински Дядо Коледа с красива снежна дядоколедова брада, със снежен калпак и със снежни мустаци!

- Ха! Това аз ли съм, или не съм аз? - си рече Дядо Коледа. - Уж, аз съм аз, но откъде се взеха тая хубава брада и тия хубави мустаци?

- Това е нашият подарък за тебе! - му извикаха снежинките.

Да знаете само как се зарадва Дядо Коледа!

- И аз имам подарък! И аз имам подарък! Най-хубавият подарък за един Дядо Коледа! - взе да танцува той със снежинките, и с децата, и с мечето Мечо, и с мишлето Мишо, и с котето Мърморко, и накрая със самата елха!

И танцува,

И танцува,

И танцува чак до края на коледната празнична нощ!

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2016, № 12 (205)