МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА ТИШИНАТА

Кина Къдрева

web

Какво е тишината?

Какво е тишината?

Малко пухкаво глухарче всред полето - това е тишината!

Уж го има, а докоснеш ли го, и го няма!

Затова калинките минават покрай него на пръсти.

И бръмбарчетата минават на пръсти.

И дори паячето минава на пръсти.

- Ш-ш-ш! - прошепва вятърът, сгушва се мужду тревите и притаява дъх.

А цветята притихват и се ослушват.

- Ей! Чувате ли нещо? - обажда се плахо щурчето.

- Чуваме как калинките минават на пръсти край глухарчето - отвръщат цветята. - И бръмбарчето чуваме как минава на пръсти!

И паячето чуваме!

И дори чуваме как вятърът им казва: “ Ш-ш-ш!”.

- И какво е всичко туй? - пита щурчето.

- Това е гласът на тишината - отвръщат цветята.

- А откъде е тая тишина? - пита щурчето. - Може би е паднала от някоя звезда?

- Не! От глухарчето е! - отвръщат цветята. - То цялото е направено от тишина!

- Аз пък ще направя песничка за тишината! - казва щурчето. - Нали може да направя песничка за тишината?

- Може! - отвръщат цветята. - Само внимавай, да не би от песента ти глухарчето да се уплаши и да се разлети.

- Тя ще е много тиха - отвръща щурчето. - Тя ще е песен за лекичките стъпки на калинките, които минават на пръсти край глухарчето, за звъна от стъпките на бръмбарчетата и паячето. Тя ще е песен за цветята, които се ослушват да чуят тишината, и за самото глухарче, което цялото е направено от тишина!

И щурчето лекичко подсвирна, после пак подсвирна, и после подсвирна пак.

Тая песен така се хареса на калинките, че те престанаха да се разхождат, свиха се в креслата на цветята, заслушаха се и заспаха.

И бръмбарчетата се заслушаха и заспаха.

И паячето се заслуша и заспа.

И дори цветята затвориха камбанките на своите чашки и се унесоха в сън.

А звездите една по една надникнаха от небето, за да видят кой свири, и така си останаха надвесени над поляната през цялата нощ.

- Каква е тая песен? - попитаха те, когато най-подир щурчето млъкна.

- Това е песничка за тишината и за глухарчето, което цялото е направено от тишина - отвърна щурчето.

- Може глухарчето наистина да е направено от тишина, но самата тишина, най-хубавата, е направена от песен на щурец - казаха звездите. - Когато ни се иска тишина, ще идваме при тебе!

Така казаха, а щурчето се засрами!

- Грешите! - рече то. - Тишината е направена от лекичките стъпки на калинките, които минават на пръсти край глухарчето, за да не го безпокоят. И от внимателните стъпки на мъничките бръмбарчета! И от стъпките на паячето! И от шепота на вятъра! И от притаения дъх на цветята! И от сънищата на глухарчето, което цяло е направено от тишина! А аз превърнах просто всичко туй на песен. Това е! - рече то.

И щурчето подсвирна.

После пак подсвирна.

И после подсвирна пак.

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2013, № 4 (161)