Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОЗОВО-ЗАХАРНО-СКЪПОЦЕННА ПРИКАЗКА

Кина Къдрева

web

- Джин!

- Джин!

Птичето с червената качулчица ли се обажда?

Не е птичето! - Пряспата на покрива се е събудила! Протяга се сънена на керемидите, порозовяла като захарен памук, и се чуди:

- Кой ли ме събуди? Дали котаракът с черните мустаци ме е погъделичкал с опашката си по носа, или птичето с червената качулчица ме е клъвнало по петата?

- Не съм аз! - казва котаракът и подава мустаците си от комина. - Моята опашка не е розова, а ти цялата си боядисана!

- И аз не съм! И аз не съм! - скача птичето с червената качулчица по керемидите. - Не виждаш ли, че човчицата ми е жълта? Скок! Скок!

- Ами тогава кой ще е? - чуди се пряспата.

- Трябва да е някой розов! - казва котаракът и се оглежда.

- Трябва да е някой захарен! - казва птичето и също се оглежда.

- И къде ли се е скрил тоя, дето ме събуди? - чуди се пряспата.

- Ей сега ще го намеря! - казва котаракът и се изкатерва на комина. - Ще го намеря и ще го помоля и мене да боядиса розов!

- Не! Аз ще го намеря! Аз ще го намеря! - подскача птичето. - Ще го намеря и ще го накарам да ми направи човчицата захарна!

Скок!

Скок!

- А какво ще правиш като станеш розов котарак? - смее се слънцето и се навежда да погледне в очите на котарака.

- Ами ще взема една стълба и ще боядисам с опашката си целия свят, за да е розов! - казва котаракът.

- Пък аз - "Клъв! Клъв!" Ще клъвна розовия свят с човчицата си от захар по петата и той ще стане сладък! - скача птичето.

- Ах, колко ще е хубаво! - казва пряспата и се протяга.

- Ах, колко ще е сладко! - смее се и слънцето, и хоп! Скача розово и захарно на покрива.

- А-а-а! Ето, значи, кой ме е събудил! - обажда се пряспата.

- Видяхте ли? Намери се! Намери се! - изчуруликва птичето, а слънцето му смигва заговорнически.

И щом смигна, изведнаж човката на птичето с червената качулка става захарна и то запява с такъв сладък глас, че целият свят се изпълва със сладост.

После слънцето погалва котарака по гърба и котаракът става розов! - С розово носле, розови уши, розови лапички, и разбира се, с розова опашка. Само мустаците му остават черни. За красота!

- Благодаря ти! - казва котаракът на слънцето и скача от покрива, за да си търси стълба. - Сега ще боядисам света розов! Защото един свят, когато е розов, е по-сладък!

- А аз ще го направя златен! - казва пряспата. - Златен, сребърен и скъпоценен!

Джин!
Джин!

И тя започва да се разтопява.

Разтопява се,
разтопява се,

а от покрива - "Джин! Джин!" - започва да тече сребро и злато и да се стича в златно-сребърно поточе.

- Хайде! Окъпи се за здраве! - казва пряспата на слънцето.

- Ей сега! Само да си затворя очите! - радва се слънцето и - Бум! - скача в поточето и като цамбурва, разхвърчава на всички страни капки от сребро и злато.

Къпе се слънцето, стиска си очите, да не му влезе случайно сапун, и не вижда как под златните и сребърни пръски започват да никнат и да разцъфтяват златни иглики,

и златни минзухари,
и златни жълтурчета-глухарчета!

Разцъфтяват,
разцъфтяват - и светът става златен!

После разцъфтяват черешите,
и сливите,
и кестените,
и жасминът - и светът става сребърен!

А под тях вълшебно се появява копринена вълшебнозелена трева, сред която вълшебно отварят вълшебни цветове вълшебно алени и сини, жълти и розови скъпоценни цветя, и целият свят става златен, сребърен и скъпоценен!

- Виж ти! - казва слънцето, като се окъпва и като си отваря очите - наистина светът е станал златен, сребърен и скъпоценен!

- И розов! - казва розовият котарак, изправен върху захарна стълба, закрепена в небето и - "Мац! Мац!" - с опашката си боядисва ли, боядисва ли, боядисва облаците розови.

- И сладък! - изчуруликва сладко птичето с червената качулчица сред захарно-разцъфналата дюля.

- А завинаги ли? - пита слънцето.

- Зависи от тебе! - казва птичето.

- И от мене! - казва котаракът.

- И от всички! - прибавя слънцето, и това е самата истина.

 

 

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2013, № 4 (161)