Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИСЛИТЕЛЯТ И МУХИТЕ

Кина Kъдрева

web

Компютрите в залата мъркаха като котараци под бързите пръсти на съсредоточените в екраните безлики човекороботи и кандидат-човекороботи от програмата за преквалификация, а дипломираният мислител Груйчев, изпълнен с презрение към безсмислието на програмата да превръщаш хората в роботи, броеше мухите.

Нямаше мухи! Едно време имаше, а сега нямаше! Дали това беше от компютрите, или от химикали Груйчев не знаеше, но явно и мухите като хората не бяха природо- и общественозащитени.

А би трябвало. Защо да не са защитени? Да не са инкриминирани? Всеки има право да е защитен. И мухите, в края на краищата, имат право на собствен живот. И те са живи души! Може на някои да не им харесват, да им досаждат, да им падат в тлъстото на супата, да им влизат в устата, когато се прозяват и когато си взимат дъх при вдъхновените си задъхани речи по брифинги, митинги и от трибуните на парламента, да ги задавят, да им лазят по нервите, но защо и те да нямат право на защита, или самото право да няма правото и задължението да ги защитава? Кой кара тия, които много си отварят устата, като се прозяват, да си отварят устите и да се прозяват, та нещастните мухи да попадат в капана между зъбите и езика им? Мухите ли са виновните, или тия, дето се прозяват? Или пък тия, дето чак се задъхват от държане на речи? На мухите ли им трябват тия речи, или на тия, дето ги държат? И мухите ли се изкачват по стълбата на речите до супите, или обратно? И защо се мръщят на мухите тия с тлъстите супи, дето си ги гълтат самички като лами ненаситили се и ненаситни, а обвиняват мухите, дето и те като живинки искат малко да си вкусят? Само Някои си Някои ли имат правото на супи, и това демокрация и равноправие пред закона ли е, или не е равноправие? А за нервите - всеки има нерви! И мухите имат нерви. Бръмчали! Може бръмченето им да е граждански протест. Така ли трябва да се отнасяме към гражданските протести на мухите? Те нямат ли си профсъюзи да ги организират и така да бръмнат, че да им се чуе думата. Обаче мухи! Неорганизирани! Може бръмченето им да е обмен на ценна информация, която просто не сме в състояние да разберем. Може да искат да ни кажат нещо важно, а ние вместо да ги чуем, ги разгонваме. Ние като не можем да ги търпим, питаме ли ги те могат ли да ни търпят? И могат ли да търпят тия компютри, дето потракват като мухокълвящи човки на врабци и от време на време мъркат като котараци? Явно, не могат. Явно, компютрите им играят по нервите. И като по-умни от тия, дето стоят пред компютрите и гонят по невидимия объркан и побъркан свят невидимите котараци с "мишки", са се оттеглили. И сега той, Груйчев, няма какво да брои. А какво да прави в тая зала един не някакъв си бачкатор, дето компютърът мисли вместо него, а професионален и дипломиран мислител, освен да брои мухите и да мисли. Да мисли за свободата на личността на мухите. Има ли свобода личността на мухите, ако икономически и всякак си те карат да работиш, като не я обичаш тая работа и работата въобще, или такава свобода няма. И откъде накъде плащат за свършена работа с компютрите, а не плащат за мислите. А уж мисълта била най-ценното нещо. Пита ли някой мухите дали мислят, или не мислят? И кой въобще в компютърната зала, дето всеки си е забол клюна в екрана и няма с кого да поговориш и да споделиш мисъл, да обсъдиш по човешки дали мухите мислят, или не мислят и имат ли права, или нямат, може да оцени стойността на мислите ти? А камо ли да заплати мислите ти за мухите по достойнство! И защо той, вместо да обменя мисли с приятели на масата в кафенето, трябва да си губи ценното мисловно време в компютърната зала, в която дори няма мухи, които да стимулират мисловния ти процес? - Било въпрос на избор! Какъв избор? Имат ли мухите избор? А нямат ли права? Може някъде да имат, но в компютърната зала нямат. Че няма да бръмчат! Ще бръмчат, разбира се! Стига да ги разбират. Но не ги разбират! И не че не могат с тая всякаква техника да дешифрират бръмченето им и да ги разберат. - Не искат да ги разбират! Както него не искат да го разберат! Да го разберат, че е свободен човек със свободни мисли в ерата на свобода на мисълта и има права на свободни мисли с приятели в кафенето, а тая компютърна зала, в която го натикаха да се обучава и да се преквалифицира в компютърен човекоробот, той - дипломираният мислител, е насилие над личността. Насилие да се преквалифицира от мислител в безмислител, обслужващ с компютъра нещо и някого, и командван безотказно от някакъв компютър, който ти поставя въпроси и условия, и уж иска да го овладееш, а всъщност иска да те овладее.

Ето! И сега! И какво е сега това? - Нещо, което предизвикателно го погъделичква и се впива в носа му! Нещо, което иска да прекъсне мислите му.

Бе нагло, бе неприятно, бе подигравка с личността му, и че беше предизвикано от компютрите, нямаше съмнение! Явно четяха мислите му и искаха да му отмъстят за презрителното му отношение към тях и обучителната програма, в която го натикаха да се преквалифицира и да им стане роб. Искаха да го уязвят! Да му се подиграят! Да му докажат, че те са нещото, а той е нищо!

Груйчев събра очи и съсредоточи разярен поглед и цялата си мисловна енергия към оскверненото величие на върха на носа си. Беше сигурен, че от тая негова свръхсъсредоточена, презрителна енергия, ако не всички компютри в залата, то поне оня със зейналия си екран пред него, който си бе разрешил да му доказва с техносамочувствие мнимото си превъзходство, ще гръмне от мисловната му енергия на непоносимост, ще трясне, ще направи късо съединение, и обезпаметен и безмисловен ще бъде изхвърлен на боклука. Той лично ще си предложи услугите да го изхвърли. И ако компютърджиите от обучителната програма не разберат причината за ликвидацията на нахалника, то компютрите в залата ще разберат и ще си помислят, ако реши пак някой от тях да се заяде с него.

И в същия миг Груйчев се вцепени! Компютрите продължиха да кълват и да мъркат, без да се случи абсолютно нищо, а на носа му, не енергийно, не като компютърен образ или нещо подобно, а съвсем реално, самоуверено и безпардонно се бе разположила едра зелена муха.

Груйчев се изуми! Не можеше дори да премига.

Уж това на носа му бе муха, но не бе муха като муха, а съвсем като новопръкнала се а ла елитна дама пред лов на тлъста бизнесменска мърша. Натрапчиво, елегантно блестяща в модна зелена тафта, тя не му обърна ни най-малко внимание и самодоволно взе да си оправя прическата и крилата с тънички елегантни крачета, доволна от себе си, че е кацнала на носа на Груйчев, за да му покаже и да му продемонстрира презрението си към него, към мислителите и мисловността. Да му се изфука с фасони на опитна ловджийка, винаги добре ориентираща се къде е тлъстата супа, голямото лайно, което винаги си струва, и мършата, в която е най-голямото лапане. Да му се надсмее и да му плюе на носа на мислител и защитник на мухите.

Нямаше никакво съмнение, че височайшата нафукана муха идваше от прием и се готвеше за някакъв пореден прием: за поредния рожден ден на изгряла или изгряваща бизнес дама или поппевица, искаща да привлече политическите мухи и да им плюе на фасона, както кацналата тафтяна особа на неговия нос, демонстрирайки неприкосновеността и величието си. Или тафтяната особа си подготвяше мухохобота за муховкуснохранително, мухокалорично, човекодиетично и всеобщолекосмилаемо и главозамайващо шоу мозък пане, пускащо всезаглушително мухобръмчащо сценарно обработени мухи в доходно и масово лепящите му се мухи без глави .

Не! Тая, дето се беше разположила, очаквателно отпочиваща си, на върха на носа му, не беше муха без глава. Тя беше от едроглавестите тлъсти мухи-месоядки, които си опичаха работата по шоуто на сборища, на чиито трапези се скупчват мухи от всякаква порода и където мухи има, но хора няма. Ето къде се събират пущините! Събират се, бръмчат, въртят се, хапват екстри, лъщят с тоалети и събират информация за трапезите. А той ще ги търси в постната компютърна зала!

Какво ще търси тлъста муха с голяма глава и в блестяща зелена тафта в постна компютърна зала? - Някоя муха без глава като него би могла да се завърти, но такава като тая на носа му - никога. Тая нарочно е дошла. Сигурно го знае от кафенето, където се е навъртала около компанията му от мислители заедно с други мухи, които се лепяха по масата им. Сигурно я е гонил или не ѝ е обръщал внимание, и сега го е намерила, за да му каже, че той вече не я интересува, че тя, мухата, е станала Нещо, намерила си е начина, охранила се е и се е облякла в блестяща зелена тафта, а той е едно безработно нищо в износено демодирано костюмче. "Ти си едно нищо!" - явно, искаше да му каже, но дори не благоволяваше да му го избръмчи, а високомерно и презрително му го демонстрираше: "И ти, дето се смяташ за мислещ, си като всички в тая компютърна зала - мислещи, полумислещи и немислещи човешки същества, дето мухите не искат да знаят за тях!" - Точно това му демонстрираше тя. А той, Груйчев, седнал да мисли за правата на такива като нея! За правата на мухите.

Пляс! - удари носа си Груйчев с опасност да го смаже и с готовност да понесе изтичането на собствената си кръв, защото много го засърбя - и отвънка, и отвътре, и съсловно, и личностно. Удари я точно и безпощадно. Мухата се опита да отлети, но не успя да набере скорост, тупна, и остана да лежи със смазан фасон и тоалет, и с вдигнати крака по гръб върху клавиатурата на самоизключилия се кой знае откога учебен компютър пред Груйчев.

- Браво! - издуха я той доволен и удовлетворен. - Явно, тия презрени от всички мухи, най-невъзпитано и нахално, без никого да питат и без да се съобразяват с никакви правила и закони, не само се пъхат навсякъде, дори и в Народното събрание, не само, без някой да им дава думата, си я взимат, бръмчат незаглушимо и жилят мислещите хора, не само влизат в супите, а сами си налагат присъствието и "правата" в търсене на келепир. Налитат ги и никого не питат. Но винаги си остават мухи! И където и да се появят, замирисва на бунище. Да ги възпиташ ли? Да ги обучиш ли? Да ги квалифицираш ли? - Те си я имат квалификацията! Мухи са и мухи ще си останат! - Каквито и мухи да са, все ще са мухи! Не можеш ги преквалифицира. Ни тия, едроглавите, ни ситните и безглавите. И няма кой да ги уволни, защото си живеят в прелитане с бръмчене от трапеза на трапеза, от мърша на мърша, от сметище на сметище и от коктейл на коктейл. Хитро! И го правят, без много да му мислят. - С нахалство и самочувствие.

Как ли са го измислили? Сигурно затова понякога престават да летят и да бръмчат, кацат и се умълчават. Значи, и те мислят. Но не мислят за правата и свободите на такива с празните джобове като него, на които освен мисълта за права и свободи не са останали ни права, ни свободи да си живеят както искат, и въобще да живеят, а мислят за трапези, и сами си взимат правата и свободите, без някого да питат. И бръмчат, и налитат - не можеш се разправи с тях. И много са се навъдили! Въртят се по банкети и заведения и плюят по носовете на мислителите като него, попаднали за преквалификация в компютърните зали. Но можеш ли избяга от тях дори в постната компютърна зала, където не им е любимото място? - Не можеш избяга! Ще те намерят да ти кацнат на носа, да си покажат фасона, да отровят благородните ти мисли и да ги направят неблагородни. Но и да осъзнаеш, че не си муха като тях.

Тая мисъл изпълни мислителят Груйчев с достойнство.

- Не съм като тях! - повтори си с пораснало самомнение той. - Не съм гадна зелена муха!

Той дълго мисли по въпроса. Бе някак въздигащо, че не е муха като тая, която му беше кацнала на носа и която лежеше на пода с вдигнати нагоре крака. Бе я убил, размазвайки носа си, но я беше убил. Значи, въпреки нахалството и бръмченето си, не мухите, а той е по-силният. - Не си муха, Груйчев! По-силния си! - повтаряше си той. - Но в какво? И за какво? За да избиваш мухите, като си размазваш собствения нос ли? И като не си муха, какъв си? Достатъчно ли е, щом не си муха, да си човек? И човек ли си наистина, или и ти си муха, само че от тия малките, дето не могат да се вредят от големите мухи за големите трапези и големите лайна, а се въртят по цял ден край някоя чаша с кафе из евтините кафенета, и като няма де да кацнат, безработни и гладни, сами се набутват в постните компютърни зали за преквалификация и се превръщат в мислители за правата на мухите.

Така ще е - въздъхна мислителят Груйчев и включи компютъра.

 

 

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2021, № 2 (255)