Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЛКА ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА

Кина Къдрева

web

Един ден, когато небето беше много синьо, толкова синьо, че беше станало вълшебно, мъничките сини пеперуди политнаха към него - и изведнъж изчезнаха невидими.

И лекото прозрачно водно конче, което литна подир тях да разбере какво е станало - изчезна невидимо.

И дебеличките сини бръмбарчета, които разпериха тумбести скафандри и развяха тюлени крилца, за да ги догонят и да им помогнат, ако имат нужда - изчезнаха невидими.

- Видяхте ли? - свирна щурчето Звънливко. - Те сякаш се стопиха в синевата. Ах, колко е вълшебно!

- И колко е невероятно! - каза учудено таралежчето Черешко.

- Е-оооо! Къде отидохте-еее? - извика с тъничкото си гласче калинката.

- Тука сме-е-е! - обадиха се пеперудките.

- Летим в синьото!

- И е чудесно! - звънна смехът на водното конче и се разсипа над поляната.

- Великолепно е! Великолепно е! - бръмчащо бръмнаха от небесата бръмбарчетата.

- Странно! - каза таралежчето Черешко. - Чух им гласовете, а нищо не мога да видя в небето, освен синина!

- Откъде тогава се обадиха? - попита развълнувана червената калинка.

- Може би от някоя невидима страна, с невидими сини дворци и сини невидими градини - рече щурчето Звънливко. - А може би от невидимия свят на вълшебните сънища!

- А далече ли е тоя свят? - попита калинката. - И дали ще ги намеря?

- Защо не! Само че първо сигурно трябва да станеш невидима! - каза уверено таралежчето Черешко.

- О, веднага ще стана! Ще направя като тях, и ще стана!

И калинката разпери алената си летяща перелинка и се понесе към небето.

- Ей! Виждате ли ме, или изчезнах! - извика тя, като се издигна над полянката.

- Виждаме те! Виждаме те! - залюля се паячето Панталеймон на сребърна паяжинка, завързана о една маргаритка.

- Значи съм видима! - натъжи се калинката и кацна върху златните листенца на лютичето. - Защо някои като литнат, стават невидими и изчезват, а аз не изчезнах?

- Защото си червена! - рече паячето. - А те всичките са сини. Сини, като самото небе.

- А ако аз бях син мечок и можех да летя, щях ли да изчезна? - попита мечокът Чо, който бе дошъл да търси ягоди.

- Абсолютно сигурно! Но само ако беше син и ако беше летящ!

- И тогава какво щеше да стане с мене?

- Просто щеше да си летиш и да ти е хубаво! - въздъхна таралежчето Черешко.

- А нима на един изчезнал мечок може да му е хубаво? - попита предпазливо Чо.

- Ти нямаше да си изчезнал истински, а само ние, дето сме на земята, нямаше да можем да те виждаме - обясни му паячето.

- Жалко! - каза Чо. - Много ми се иска като стана син и крилат и изчезна в синьото небе, всички да ме виждат! И като ме виждат, да ми ръкопляскат и да викат: "Гледайте го тоя Чо! Гледайте го колко е синьолетящ и колко е синьо-небесно-изчезнал! Друг такъв мечок в гората няма!" - Така искам да ми викат и да ми се чудят. Само не зная как да стана синьолетящ!

- Аз пък зная! - каза таралежчето Черешко. - Ще затворя очи и ще кажа: "Искам да съм синьолетящ и синьо-небесно-изчезнал!" - И като кажа, веднага ще полетя! Ето! Затварям си очите! Ето! Аз вече летя! - извика радостно Черешко.

- И ние! - обадиха се паячето и калинката.

- И аз летя! И аз летя! Олеле! Олеле, че ми е хубаво! Олеле, че е вълшебно! Нали няма да падна? - развика се мечокът, като си стискаше очите. - Сега на всички ще разкажа, че съм бил синьолетящ и синьо-небесно-изчезнал! …Само не зная дали ще ми повярват.

 

 

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2013, № 4 (161)