Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ГОСПОД СЪЗДАВА ЧОВЕКА

Кина Къдрева

web

Създал Господ тоя чуден свят като една вълшебна градина. И му се приискало градината да не е пуста и глуха, а да я напълни с живот. И се заел да създава животни и птици. Правел ги от кал - от размекната глина, каквато имало много на земята. Правел ги с цялата си сръчност и фантазия за радост на душата си - големи и малки, силни и красиви, нежни, изящни и чудновати! Направил динозаврите, и лъва, и леопарда, и слона, и всякаквите животни и пъстропери птици. - Цялата земя изпълнил с фигури, и като ги огледал, останал доволен. Възхитил се от динозаврите, възхитил се от лъвовете и от всичките свои създания. И преди да им даде живот, доволен от това, което е направил, взел да си чисти ръцете от полепналата по тях глина, като триел ръцете си една в друга да събори калта, преди да се измие с божествена космическа вода. Така, като си триел ръцете една в друга и си мислел колко прекрасна ще стане земната градина, когато животните и птиците оживеят, глината полепнала по ръцете му се източила като червляк. И Господ, ей тъй, на шега и забава за самия себе си, налепил източилите се парченца глина като човече, голо, недоизмислено като творение, и го захвърлил, умил си ръцете и се заел да даде живот на прекрасните, сътворени от него, същества.

Дал Господ живот на животните, те се раздвижили, огледали се доволни от самите себе си, едни полетели, други запълзели, трети се запромъквали през Божата градина и я изпълнили с различните си гласове. И тогава Господ се размислил.

- Ето, създадох ги, дадох им и живот! А за какво ще им е тоя живот?

И решил да ги попита.

Най-напред се обърнал към динозаврите - най-голямото същество, което сътворил.

- Кажете ми, прекрасни динозаври, за какво ще употребите живота, който ви дадох.

- Ще изядем другите и всичко, което си създал, за да бъдем единствени в градината на живота! Ние сме най-великото ти и съвършено творение! Всички други са излишни! Те няма защо да съществуват! - И динозаврите веднага се заели да гонят и унищожават другите живи същества.

Натъжил се Господ от отговора на динозаврите и ги унищожил, за да спаси от тях останалите си създания. Но решил да попита и другите животни за какво ще употребят живота, който им е дал.

Измежду всички извикал най-напред лъва и му казал:

- Ето, сътворих те, дадох ти живот! За какво ще употребиш ти живота, който съм ти дал?

- Ще се разхождам и ще демонстрирам Божата сила на сътворение, която създаде могъщо и красиво същество като мене! - отговорил лъвът. - Ще демонстрирам силата и красотата си, изяждайки недостойните!

- А кои са недостойните? - попитал Господ.

- Тия, които нямат моята сила и красота! - отговорил лъвът.

Замислил се Господ. Взел да пита поред и другите големи и малки същества и получил същите отговори. Това го натъжило. Всеки мислел сам за себе си и искал да властва. - Никой не мислел за другите.

- Затова ли ги създадох така красиви и прекрасни - за радост на душата си и за всеизпълване на божата градина с живот, а те да се взаимоизядат и взаимоунищожат, и да изядат и унищожат и самата градина на живота - най-великото ми творение в мъртвото космично пространство - казал отчаян от творенията си Господ.

И в размисъл, горчиво присмивайки се на самия себе си, Господ взел изхвърления от него червляк от кал, дооформил го криво-ляво, направил му нещо като глава, сложил му очи, направил му и уста и дал живот и на направеното от изтриването на ръцете му от калта червеоподобно същество.

Размърдало се то - червеевидно голо червейче - червляк, оживяло, отворило очи, и ахнало като видяло света, създаден от Господ.

- Е! - казал Господ. - Ето и на тебе дадох живот!

- Благодаря Ти! - казало червляческото същество.

- Защо ми благодариш? - попитал Господ.

- Защото тоя свят е много красив и разнообразен - отговорило съществото. - Кой ли го е направил такъв красив и разнообразен? - попитало то.

- Аз! - казал Господ!

- Виж ти! - зачудило се съществото. - Сигурно си много щастлив, щом можеш да създадеш такава красота!

- Защо мислиш така? - попитал Господ.

- Защото, ако аз можех да създам такава красота, щях да съм много щастлив!

- А какво щеше да правиш с нея, а и с целия тоя свят, който аз съм създал? - попитал Господ.

- Как какво? Щях да го пазя! Щях да пазя тоя прекрасен свят, който си създал, и който така ме радва и ме кара да се възхищавам от тебе. И ако можех и аз нещо да създавам, с него щях да правя твоя свят още по-красив.

- А нямаше ли да го изядеш, за да бъдеш единствен? - попитал Господ червляка.

- Да го изям ли? И да остана сам без красотата на всичко това? Тогава защо въобще ще съм на тоя свят!

- Прав си! - казал Господ. - И аз направих тоя свят, за да не съм сам. А тебе те дарявам с моята душа и сила да създаваш красота и да пазиш живота с красотата, която аз съм създал.

Така червеевидното случайно създадено същество получило не само живот, но и Божа благословия и надареност. Нищо, че не било нито най-силното, нито особено красиво в сравнение с другото, създадено от Господ в Божата градина на живота, сътворена на една малка планета в края на една галактика всред огромността на мъртвия космос. И го нарекъл Господ ЧОВЕК и свое най-скъпо творение, което обикнал, в което повярвал и на което помагал да оцелее и възрасне.

А как човекът в своя път се извисил, и как и в какво забравил защо е получил живот и ГОСПОДНАТА БЛАГОСЛОВИЯ, е въпрос, на който всеки сам да си отговори.

 

 

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2019, № 8 (237)