Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛХИТЕ И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЧОРАПА

Кина Kъдрева

web

Той седеше свит и гол върху масата в хола и изобретяваше капан за бълхи. Откъде се бяха появили и как се бяха навъдили толкова много, не знаеше, но беше сигурен, че ще ги излови до една в капана, ще ги наниже на гердан и ще го върже на врата на Гина, дето му скрои номера и го напусна, че да няма сега кой да го опере, да прогони бълхите и да събере чорапите, фанелите, ризите и гащите му. И като я нямаше, за да ги хвърля по нея, ги хвърляше където свари. Един чорап висеше като прилеп на прахясалия полилей над главата му, а друг - на изкривената рамка на картината със срязаната сочна и примамна диня и с надписа "Добър апетит", дето я беше задигнал от столовата на предприятието, когато всичко се разграбваше. Такова време беше дошло. Разграбително. Разграбваха се новите шведски машини и се разпродаваха на вторични суровини за скраб и за аванта, разграбваха се компютрите, бюрата, столовете, мокетите, изчезваха вратите и дограмата на прозорците. Та когато всичко се разграбваше и всеки мъкнеше по нещо, и той взе тая картина, за да не остане назад и да не се мине. Толкова години я беше гледал в столовата на предприятието, докато ядеше в алуминиевите чинии и канчета първо второ и трето доволен и преситен, толкова се беше любувал на сочността на тая разрязана розово-алена диня със ситни черни семчици, дето рисувана ли бе, фотографирана ли бе, така и не можа да разбере. Но че беше голямо изкуство - голямо изкуство беше - съвсем като истинска! И много беше доволен, че и той отмъкна нещо в настъпилото време на разграбване, и това нещо сега висеше окачено с чорапа му на стената на хола, криеше дупката на съдрания тапет и му пожелаваше добър апетит. Само че като Гина си взе шапката и си замина, нямаше кой да готви ни първо, ни второ, ни трето и пожеланието за добър апетит не можеше да се оползотвори, а само разгаряше апетита му. Ако имаше пари, щеше да отиде до капанчето на ъгъла и да си поръча три кебапчета с пет филии хляб и една бира. Като нищо щеше да си ги поръча и да си ги излапа с удоволствие, само че нямаше пари. Що пари бе изброил в живота си, а нямаше! И отгоре на всичко - тия бълхи! Откъде се навъдиха и как се напъхаха по чаршафите, по дрехите, та чак по слабините и по срамотиите му! Скачат и хапят! И те правят на решето, че те и осират, сякаш си им и трапезата и тоалетната. Ти ги гониш, а все едно им казваш добър ден. Все едно, че ти, достоен мъж с 20-годишен стаж на уважаван касиер във важно предприятие, дето броиш аванса и заплатите и всички се редят пред тебе на опашка, не си ти, а си менюто на тия ситни бълхонищожества, и си им закуската, обяда и вечерята, но без промеждутъци. Сякаш си им динята от картината, и тоя "Добър апетит" е за тях. То бива апетит бива, но тяхното на нищо не прилича. Ако е за апетит, и той има апетит! Само че кого да изяде? И може ли да се яде безплатно? А те го ядат безплатно, сякаш е при социализма, дето го смятаха, че е само за да храни всякакви бълхи, без да питат кое колко струва. Но сега вече ще ги нареди! Само да измайстори капана. И хем ще им даде да се разберат, хем ще даде да се разбере и Гина, като й ги окачи нанизани на гердан на врата, пък нека скачат тогава. И те да скачат и тя, кучката с кучка, нека да скача на бълхово хоро, да скача, та да пукне, дето му погоди тоя номер. Сякаш като няма вече работа, като е престанал да е уважаван касиер и не идват като в мръсния му комунизъм, дето с право го разтуриха, аванс-заплата, аванс-заплата, той е престанал да е и мъж, и човек.

Не й беше първи съпруг. Три пъти се беше женила, но беше като розов кренвирш с герданчета и обеци, дето подрънкваха, като се смееше и друсаше двата валяка, напиращи от деколтето й. Така ги друсаше, че го смазаха и премазаха. А той от броене на чужди пари бе поизостанал ерген, и мярна ли му се, седна ли на неговата постоянна следработна маса в капанчето на ъгъла, усука ли му се с тоя нейния подрусващ всичките й апетитни красотии смях - хич не й се двоуми. Взе я и толкова.

Селянка жена беше, от тия, дето бяха зарязали селото и дошли в града, че ги блазнеше да са гражданки. Гражданка съм - казваше, по-гражданка съм от всички гражданки, защото го разбирам живота. Ще ме разбереш каква жена съм. Само ме вземи - да видиш.

И видя, де! И това, дето го видя, не е за разправяне. - Превърна апартамента, тоя негов апартамент, тая негова дългоспестовна гордост, в бит пазар и вонясал боклукчарник. Затова я замеряше с чорапите, с фанелите, с натрупаните зад вратата на банята слипове и с всичко, което му попаднеше, защото ни переше, ни чистеше. Само му измъкваше и заплатата, и аванса да си купува парцали и герданчета, гривнички и дрънкулки, да си ги друса по кренвиршите и по валяците си, дето го премазаха. И вземе ли той да хвърля, тя го притисне с тия нейни мощни валяци, раздрусани от смях, и той млъкне смазан. И като свърши комунизма с изворчето на аванса и заплатата, и валяците се търкулнаха нанякъде и се изнизаха ведно с кренвиршите, парцалите и герданчетата. Тайно се изнизаха, без предупреждение. Както тайно се изниза предприятието и го закриха без предупреждение. Разграбиха го и го свършиха, защото, казват, комунизмът се бил свършил, затова и предприятието трябва да се свърши.

И го свършиха бе! Свършиха го без предупреждение, както се беше свършил и комунизмът.

Как няма да се свърши като бълхяса! Че има ли нещо, дето не се е свършило, като бълхяса? Тя Римската империя, дето е Римска империя, се свърши, Турската империя се свърши, Австрийската се свърши, Египетската с пирамидите, дето бълхите уж не могат да им изсмучат тайните енергии, се свърши и се затри, че един комунизъм няма да се свърши! Само бълхите не свършват! И в Римската империя ги е имало, и в Турската, и в Австрийската, и в Египет. - Те са ги свършили, да знаете. Че бълхите са неизтребими и винаги и навсякъде всичко свършват. И ако има нещо вечно, това са бълхите: Не им се опира ни Рим, ни Египет, та ще им се опре един измислен-недоизмислен и правен - недоправен сбъркан комунизъм, въобразил си, че е бълхозащитим, и че и от бълхите може да направи човеци.

А бълхите само това чакат - да ги подцениш. Както са били до вчера изсъхнали в прахоляка на живота - ни живи - ни умрели, както уж никакви ги няма - спотаени, невидими и неразличими, усетят ли открито слабо място - край! Живват, скокват като Гина 300 пъти по-високо от физическия, интелектуалния и служебния си бой, смучат жива кръв и се размножават застрашително като скакалци. Промъкват се навсякъде, и върви се спасявай - ще те надупчат като луди снайперисти, ще те влудят, ще те одрискат да те направят за резил, ще ти влязат в мозъка да те видиотят, та да ликвидират всичкото човешко, колкото го е имало в тебе, и докато не ти изпият и отровят до капка кръвчицата и не предадеш богу дух, няма да те оставят.

Но защо точно него! Защо и Гина, и комунизмът с предприятието са го оставили него, касиера, дето им е изброил толкова пари, на бълхите да го изядат? Те се изнизаха без предупреждение като някаква Римска империя в историята, зарязаха го всред живота му, а него - бълхите да го изядат!

Обаче нямаше да им се даде! Ни на бълхите, ни на Гина! Само да направи тоя проклет капан. Отдавна щеше да го направи, но бълхите оставяха ли го? Махна ризата! Махна фанелата! Махна панталона! Захвърли чорапите, защото и там се бяха напъхали да го ядат, и скачат ли, скачат! Скачат и хапят - ще го свършат! И не може да се изниже и той и да се махне от бълхите без предупреждение като Гина и прочие. Седне на продъненото от дебелотиите й кресло, а бълхите - по него. Изтърси чаршафите и се мушне в ширината на изпразненото от Гина легло - а те отгоре му като Гинините валяци. Обаче мънички, чернички и не ти дават покой да мислиш за нищо друго освен за тях. Как не се нахраниха, бе! И Гина беше лакома, но яде, мляска, плюска, па каже ох и ляга, та заспива като препълнен мях. Хем мяхът й голям. А те малки, а не се насищат! Какви са тия бълхи мяхове - хем малки, хем бездънни, та не се насищат. Не го оставят да се съсредоточи върху създаването на капана. Сигурно са в заговор с Гина! - Не може да не са в заговор! Заговор те - бълхите, да го изядат, а тя да вземе апартамента, както ония взеха предприятието. Но няма да им се даде! Затова се съблече гол-голеничък и се настани върху масата свит и без да си пуска надолу краката, за да не му се лепнат пълчищата им и да му пречат да мисли. Защото такъв хитър капан за бълхи не става без мислене. А замисли ли се човек, от бълхите отива към Гина, от Гина към свършилото се предприятие, оттам - към празния джоб, от празния джоб към недостижимото видение на трите кебапчета с пет филии хляб и халба наливна бира, а оттам с въздишки към картината - това висше произведение на изкуството, с увисналия чорап и срязаната розово-червена диня с черни като проклетите му бълхи семчици и "Добър апетит".

Опасна работа е това нещо мисленето! Скача като бълхите и някак си отвътре те яде. Те отвънка, то отвътре! Защо му е да мисли? И каква му е ползата, като мисли? Нали като измисли капана за тия проклети бълхи, трябва и да го направи, а за да го направи, трябва да слезе от масата. А слезе ли от масата - ще го изядат! Знае си, че ще го изядат! Ако не е вече изяден, разбира се. Ами да! - Не може да не е изяден! Отдавна е изяден. От бълхите ли, от Гина ли, от живота ли, от самосебе си ли, но е изяден. А за какво му е на изядения да мисли. И защо, като е изяден, да не покаже поне, че е благороден, което значи, че е човек, или че е бил човек, и не остави тия, дето искат да го изядат, да го доизядат. - Казваш им "Добър апетит" и преставаш да мислиш, за да не те ядат поне отвътре мислите.

Но дали съществуваш, като не мислиш, или не съществуваш? А има ли това значение? - Няма никакво значение. Само чорапът, виснал като прилеп на полилея, има значение. Защото е далеч и от бълхите, и от Гина, и от комунизма, и него никой не иска да го изяде.

Че каква е разликата? Не е ли и той изхвърлен чорап на полилея на живота? - Виси като прилеп и ни работа, ни Гина, ни комунизъм! Значи по принцип трябва да е недосегаем за бълхите! По съзнание е недосегаем! По положение е недосегаем! Само че бълхите не искат да го разберат.

 

 

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2018, № 8 (225)