Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1150 ГОДИНИ ОТ ОФИЦИАЛНОТО НИ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ

Кина Къдрева

web

2013 година не е обикновена година за българския народ и за България! През 2013 г. се навършват 1150 години от официалното ни присъединяване към християнския свят, станало с покръстването през 863 г. на българския владетел Борис І, с което княз Борис окончателно определя християнския и европейски път на България, което е изключително важно събитие. Покръстването ни не е случаен акт. То е добре подготвено още от първите години на встъпването на престола на Борис І и е ориентирано към 863 г. Създаването на азбуката на говоримия български език от Константин-Кирил философ и Методий през 855 г. - две години след встъпването на Борис на престола, както и преводите на основните богослужебни книги, което не става "от днес за утре", а е сложен и продължителен труд, са насочени да бъдат готови към 863 г., когато и става отдавна подготвяното покръстване и официално присъединяване на България към християнския свят.

Във византийските документи ясно е посочена годината и времето - есента на 863 г.

Това, че ред изследователи спорят дали годината на покръстването е 863, или е 864 - предположения, на които се базира Васил Гюзелев, а другите автори го цитират и повтарят, не е аргумент да не отпразнуваме през 2013 г. по подобаващ начин тая забележителна 1150-годишнина и потънали в дребнави спорове и "съображения" да я подминем тихомълком и обидно за народа ни, както бе подмината 1150-годишнината от създаването на българската азбука през 2005-та година - не отбелязана дори в официалния календар на България, което е позорен факт.

Показателни са тези "премълчавания". И неслучайно в Уикипедия Борис І Покръстител и политиката му са подведени под неверен прочит и принизени. Тези факти поставят нелицеприятните въпроси за съставителите на тия текстове, но най-вече за политиката, която се води от ред български учени и българските държавници, за нейния смисъл, нейната историческа точност и компетентност, нейната яснота и нейното съдържание. Още повече, че ЮНЕСКО обяви в календара си за 2013 г. честването на 1150-годишнината от Моравската мисия на св. св. Кирил и Методий, решението за която неслучайно се взима през същата 863, като се подминава едва ли не като по-незначителен факт 1150-годишнината от християнското покръстване на Борис І, с което Мисията е пряко обвързана. Тя се разглежда като нещо само за себе си, възникнала едва ли не случайно от "фриволното" решение на Моравския княз Ростислав да поиска покръстители на "разбираем за народа си език", и сякаш съвсем случайно в тая година Константин-Кирил философ и Методий вече са готови не само с гражданската кирилица - основния работен графичен вариант на българската азбука, но и с богослужебната глаголица, на която са преведени главните свещени книги. Не се отчита какво всъщност стои зад изпращането на Константин-Кирил философ и Методий в тогавашна Моравия, която вече е християнизирана от римските "франкските" (германски) свещенослужители с богослужение на латински и процесът е завършил, без да се поставя въпросът за езика. При това делото на св. св. Кирил и Методий все по-упорито се представя като славянско дело, а азбуката им за славянска, създадена едва ли не за Моравската мисия и за всеобщото славянство, а не като българска азбука и писменост на българския говорим език, който поради ред исторически обстоятелства играе за славянските народи същата роля, както латинския за романските.

Пропуска се това, че Моравската мисия, която всъщност започва през 864 г., е плод на сложни политически игри, обвързани с покръстването на Борис І, което става в същата 863 година на "разменените писма" за провеждането на тая мисия - мисия, която по своята същност е удобно политическо разрешение на конфликта, възникнал между Константин-Кирил философ и Византия, всячески не искаща да допусне разпространяването на делото му в България. Затова Византия неслучайно прекъсва подминаваната от историците Брегалнишка мисия на Двамата братя за богослужение на български език всред българското население и ги изпраща в Хазарската мисия, а след връщането им не иска да продължат делото си за проповядването на християнството в България на говоримия език и с преведените на български богослужебни книги, заради което става и отпращането им в Моравия - една по византийски перфидна форма за ликвидация на Братята и на делото им, за да бъдат унищожени от действащите там германски свещенослужители, в което Византия е уверена.

Това са факти, които съвременните историци тълкуват едностранчиво и в тясно славянистичен дух, без да съпоставят събитията и без да виждат големия им смисъл в забележителната политика на Борис І Покръстител, който, поставен под кръстосания натиск на Византия и на вътрешната съпротива на част от аристокрацията, несъгласна с християнизирането на България, надиграва противниците си, превръщайки минусите в плюсове. Той лично се покръства, и то не през 864, а през есента на 863 г.

Точно това разминаване в тълкуването на ясно упоменатата година на покръстването възбужда славянофилските среди Моравската мисия да се тълкува не като българска, каквато е същността й, а като славянска, което е подвеждащо и невярно. Налага се и "мнението", че едва ли не Борис се покръства "притиснат" от обстоятелствата, а не като негова добре обмислена политика, за което говорят всички факти. Политика, която преследва и води от встъпването си на престола и която извежда последователно, за което има достатъчно документи. С покръстването си Борис І официално присъединява България към християнския свят и успоредно инспирира Моравската мисия, която е добре дошла за Византия и с която Борис І не само спасява делото на Кирил и Методий, а и ориентирайки политиката си към императора на Франкската държава - наследницата на Западната римска империя, Людовиг Немски, осигурява "гръб" за делото на Кирил и Методий и възпрепятства започналото понемчване на западните славяни, които са в сферата на българските имперски интереси. През делото на Кирил и Методий, зад което стои с тънката си дипломация, Борис І извоюва канонизирането на българския език като равносвещен, богослужебен и покръстителски и по тоя път постига езиковата и духовна равнопоставеност, самостоятелност и независимост на България. Но това е и една забележителна борба за демократизирането на самото християнство, жертвено извършено с теоретичното разбиване догмата на триезичието от св. св. Константин-Кирил философ и институционално установено от Борис І Покръстител в България - първата държава, извоювала и наложила тоя статут. Това дава шанс за всички европейски народи да развиват културите си не на отдавна неговоримите и чужди им латински и елински, както наричат старогръцкия, а на собствените си езици, което разгръща духовния им и културен подем и държавнически ги индивидуализира. Затова 1150-годишнината от присъединяването на България към християнския свят би трябвало да се чества не само от България, но и от ЮНЕСКО, и от целия европейски християнски свят.

С тоя акт изключителният държавник Борис І окончателно избира за България християнския европейски път на развитие, който следваме и днес, а с политиката, която гениално извежда, не само съхранява и извисява България в християнския свят, но и спомага за залагането на първия демократичен етап от развитието на европейските народи и Европа.

Затова 1150-годишнината от покръстването на св. цар Борис І е събитие в българската и европейската история, което е изпълнено с изключително висок смисъл.

А защо не е в календара на ЮНЕСКО ли? - Защото българската държава не го е заявила! Не го е заявила никоя от високите й институции - включително и българската църква! И това, че едно такова събитие като 1150-годишнината от официалното присъединяване на България към християнския свят и европейския й път не е заявено пред ЮНЕСКО, както не бе заявена, а и всенародно отпразнувана през 2005 г. и 1150-годишнината от създаването през 855 г. или 6363 г. от сътворението на света на българската азбука от св. св. Кирил и Методий - година, точно отбелязана от Черноризец Храбър в забележителното му произведение "О писменехь", говори твърде много!

Ще бъде ли и как ще бъде отпразнувана 1150-годишнината от присъединяването на България към християнския свят, е показателно както за България, така и за Европа.

Но за това няма знак ни от държавните институции, ни от българската църква.

Остава ни да се надяваме.

 

 

© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2013, № 5 (162)