ОБРАЗЪТ НА БАЙ ГАНЬО В КАРИКАТУРИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ХУМОРИСТИЧНО-САТИРИЧЕН ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ (1895-1944)

Катерина Павлова

web | Феноменът Бай Ганьо...

При подготовката на настоящата работа са прегледани 24 хумористично-сатирични издания от българския периодичен печат в периода от 1895 г. (годината на публикуване на "Бай Ганьо") до 1944 г., а именно: вестници - "Българан", "Жило", "Жлъч и смях", "К’во да е", "Нов световен папагал", "Ново К’во да е", "Папагал", "Пижо", "Смях и сълзи", "Хоровод", "Шантеклер" и "Щурец"; листове - "Комедия" и "Нова Комедия"; списания - "Барабан", "Българан", "Въртокъщник" ("Бай Ганьо"), "Жило", "Людокос", "Маска", "Маскарад", "Остен", "Смях" и "Стар Барабан".

Открити са общо 105 карикатури - 86 в 6 от вестниците: "Жило", "Нов световен папагал", "Папагал", "Хоровод", "Шантеклер" и "Щурец" и 19 карикатури в 8 от списанията: "Барабан", "Българан", "Въртокъщник", "Жило", "Людокос", "Остен", "Смях" и "Стар барабан". Бяха разчетени следните авторски имена върху карикатурите: Александър Жендов, Борис Коцев, Бор. Блъсков, Борис Николов Руменов, Г. Петров, Георги Машев, Дочко Атанасов, К. Каменов, Митко Бонев, Никола Михайлов Бонев, Петър Паспалев, Радибошки, Райко Алексиев, Чудомир¹.

Първата карикатура от разглеждания период датира от 3 юни 1902 г. и е публикувана във в. "Жило", вестник за сатира и хумор, осмиващ и "мисията на Драган Цанков в Русия" (Иванчев, състав. 1962: 291), който е и един от героите на тази карикатура (вж. "Пазарлък"²). След смъртта на Цанков Марко Балабанов разказва "пред журналиста Петър Карчев, че Алеко-Константиновият Бай Ганю е именно Драган Цанков" (Билярски), който според тогавашните виенски вестници е "човекът с безпримерно двуличие" (Радев).

* * *

Ние нямаме още култ даже към мъртвите,
за култ към живи и реч не може да става.

Ек. Каравелова³

В карикатурата смисловото и хумористичното са извадки на два семиотични режима - на словесния и визуалния или единствено на визуалния. Поради сбитото/съкратено взаимодействие между език и образ карикатурата често се приема като средство за пряка и лесна обработка на комуникация, на съобщение. Но хуморът в карикатурата не винаги се разбира лесно и напълно, а наслаждаващият й се трябва да обърне внимание на всички словесни и визуални детайли, като в този процес когнитивният и семиотичният подход се допълват.

Карикатурата пародира отделния човек, но същевременно е и алюзия, която създава ситуация или контекст, в които се поставя индивидът. Хиперболизацията, противоречието, както и метафоричните акценти са хумористични механизми както на вербално, така и на визуално ниво и обединяват лингвистичните и семиотичните подходи при създаването на тази (на пръв поглед) проста рисунка. Тези "скици" на лица и поведения, събития и явления, изобразени по опростен, преувеличен или изкривен начин, в действителност съдържат дълбок и комплексен поглед върху нашата култура и общество. Защото карикатуристите изкривяват, преувеличават в името на истината, а не за да я отрекат. Затова този "занаят" е не само технически и художествен, а преди всичко интелектуален.

Изображението освен хумористично може да е и сатирично, дори и сериозно - в зависимост от аудиторията, за която е предназначена илюстрираната художническа идея. Този вид рисунка представя становища, коментари или критики спрямо ситуации, лица или събития, показани/представени по един запомнящ се, визуално аргументиран начин. Например: чрез преувеличени физически черти или характеристики; със символи чрез разпознаваеми елементи, за да комуникират с идеята или продължат в по-мащабни концепции; чрез текст, когато героите говорят, или обобщение на съобщението с няколко думи над или под карикатурата; с ирония, за да се покаже разликата между начина, по който нещата стоят, и начина, по който нещата трябва да се състоят. "Карикатурата, хуморът са мъчно изкуство. Карикатуристът трябва не само да рисува, а и да посочва характери" (Бръзицов 1929: 3).

* * *

Едва в края на XIX век вчерашните новини вече могат да бъдат интерпретирани по какъвто и да е начин в днешната преса. Това е и времето, когато карикатурата от предимно индивидуалистично "занятие" се превръща в явление, отразяващо обществени (или поне групови) настроения; дотогава тя е по-скоро следствие от професионален ентусиазъм или лична злоба, в ръцете само на неколцина майстори, отколкото израз на общи настроения или нещо подобно (Парушева).

След Съединението (1885 г.) вестниците и списанията се разделят по белега на симпатиите си към Русия или към западните сили (Австро-Унгария и Англия).

Дребнобуржоазният характер на страната ни влияе да се появяват и многобройни самостоятелни вестници и списания, най-често с краткотрайно съществуване, които служат на личната идейна изява на своите редактори, които се колебаят между десницата и левицата (Български 1962: 22).

Разглежданата хумористично-сатирична периодика тиражира в сферата на ниското (но не низко) масово изкуство, асоцииращо се с нашенското и с балканското - другото нашенско. Хумористичното периодично издание си поставя задача не да информира, а по-скоро да "дезинформира" читателя за случващото се, като травестира, "преобръща" официалните версии в сериозните и солидни издания с цел предизвикване на смях, но и на жлъч, когато изразява несъгласие с дадена политика, манталитет или поведение. И се резултират истински психологични изводи и сентенции.

Например любим похват на българановските художници ("Българан" "се урежда при най-близкото участие на Александър Божинов, Димитър Подвързачов и Райко Алексиев" (Български 1962: 125) е контаминацията - смислова и композиционна, между частния и обществения живот, между политиката и еротиката, между политиката и изкуството, между изкуството и интимните отношения и т.н. Именно тя предопределя високото качество на метафоричното карикатурно мислене и става образец за останалите сходни печатни издания, чиито карикатури Чавдар Мутафов определя като "подражание, еклектизъм, реминисценции" (Мутафов 1920: 59-69), но тази контрастност съвсем не е субординираща и е относителна. Колкото до визуалния материал на разглежданата периодика, той може антропологически да се огледа като повод, основание за реконструкция на всекидневието и на манталитета ни:

Карикатурата е стил: тя компрометира през единството на своята същност формите на живот. През нея действителността получава нов смисъл - тоя на безсмислието (...) Тя добива знака на една нова действителност: формалния идеалитет на негативното (...) Българската карикатура, за щастие, няма толкова главоломни стремежи. В основата си тя е твърде кротка, почти безопасна, сякаш добро домашно животно: зъбите й не хапят, те само се смеят (Мутафов 1920: 59, 63).

Карикатурата в частност има много общо със социокултурните стереотипи, защото чрез тях се разказват/разиграват в рисунък шарени ситуации и характери в тяхното естество и хумористичната им интерпретация дава добър повод за смях. Затова българската сатирична графика е с обществено значение и е художествено обобщение, репродуцирало героя (на/за всички български времена) Ганьо, Бай Ганьо!

Карикатурата поддържа разпознаваемия образ не само портретно, но и чрез "режисираното" авторско остроумие върху директните или завоалирани социални, вътрешно и външнополитически коментари относно фокусната точка на проблема; дообрисуващите етнографски елементи препотвърждават нравствения контекст на изображението, тоест линията на мислене е позицонирана провокативно. Употребата на Бай Ганьо в карикатурата е не само присъствие - знаково, символно, а и функция - разнолика, разнопосочна, антииконична.

* * *

Алеко Константинов - "създател на словесната карикатура" (Карчев 1937: 1) - е "необичан от синовете на Бай Ганю автор, защото е изнесъл на показ някои родови особености на родителя им и по този начин е дал публичност на фамилните им тайни" (Български речник 1943: 2). Но родната литература вече е дообогатена "чрез хумористичната рентгеноскопия на един даровит свой син" (Карчев 1937: 1). Изведен от Алековото литературно авторство и сведен до ново нещо, но със задължителната (и очаквана) негативна конотация на старото нещо, Бай Ганьо от карикатурата е бледо, "анорексично" ехо на литературния си побратим - и като честота на присъствие по вестникарските страници, и като внушение за поведенчески антипример. Графичната реинкарнация на новия стар субкултурен, но не контракултурен⁴ герой не е задължително да е полисемантичен, защото в карикатурата образът на Бай Ганьо е "или", но не и "и". Първично той е традиционният одиозен индивид: "храчещ"/хулещ (вж. Чудомир "Богоявление"); рудиментирал в ценностната си неангажираност - пасивен, неутрален, безразличен към етоса си, но типичен като негов анти; епоним на безпардонното и безнравственото, на поругаването.

Вторично образът на Бай Ганьо еволюира в ново амплоа и това е надградено (и наградено - вж. Райко Алексиев "Ден на храбростта"⁵) в образа му от карикатурите: той или е в тъждество с България/българин родолюбец; или е метаморфозирал в герой/юнак (например в политическите карикатури); или идентично, еднородно съответства на "гражданин"/zoon politikon.

"Ний всички търсим болната страна на нашия живот и атакуваме недъга - едни по-злъчно, други по-добродушно, но всички в стремежа сме там - да търсим язвата" (Божинов 1932: 22). В този смисъл Бай Ганьо заживява чрез карикатурата наново (вторично) и самостоятелно като един нов Бай Ганьо, който е като всеки един българин - най-често безпаричен ("Бай Ганю гледа с монокъла си и си мисли за портмонето") и по изборите наивен . Например в карикатурата (комикс) в сп. "Людокос", визираща изборите за ХVI Обикновено народно събрание, просъществувало около месец, "Бае Ганю" - отново обобщен образ на народа си и отново ухажван предизборно от "политическите лакеи", "за последен (в смисъл на пореден, б. м., К. П.) път доказа, че е сляп". И това дежа вю се случва заради (отново) "обещания на бае Ганю нов кожух". Затова "Блажен е народът ни, защото всеки мисли за негово добро" звучи горчиво (само)иронично.

Холерата (вж. "Под престола"; Чудомир "Холерата в България") е другото (истинско) лице на българския политик - деградирал в поведението си на държавник, с оскърбително отношение към народа си ("Генадиев, Гешев и всички са цяла холера за държавата" (Гладник 1910: 3). Холерата е навсякъде - в "нашата преса", в джоба ни, по безсмислените бойни полета... Във вътрешнополитически план Бай Ганьо стои по-високо от политиците и е по-трезв и автентичен в политическите си прозрения; обществените му тревоги са изразени чрез саркастични метафори и изявления (вж. "Честта на България"; "Бае Ганю и Великото народно събрание"). В тези карикатури битовото приляга на вътрешнополитическото така, както симптомът на болестта.

Редакционната независимост е задължително условие за този жанр. Подходящ пример е една провокираща мисълта карикатура с Богдан Филов - саркастично предрешен, етикетиран (вж. Райко Алексиев "На Трифон Зарезан"). Без пряко назоваване, "кожата", в която е облечен, е препратка, аналогия. Преразглеждането на публичната, политическата фигура се е получило много удачно. Да, той е незабавно разпознат, но всъщност дали не е припознат? Какво послание е обмислено - социално или политическо? Доколко иронията е успяла да създаде хумористичен ефект, или това е просто един остроумен анализ? Това е карикатурата - когнитивното измерение, което се отнася до изграждането на смисъла от самия читател.

Заставайки за момент встрани, нека отдадем заслужено внимание и на постоянния герой, но в сатиричните текстове на вестник "Щурец", "Бае Георги Иорданов"⁶ - Бай-Ганьов побратим, друг "немуподобен", буквално поднесен от всекидневието образ на действителен персонаж от родното политическо тържище. Въведението в характеристиката на лицето представлява политически пъстро и игриво антре:

...снесен в полога на селското движение, той се е излюпил много отдавна, но можа да изкукурига на политическото бунище едва преди година и нещо"; "дошъл в града направо от народа, г-н Иорданов не можа да се раздели нито с народната си титла "бае" - нито с народните традиции и си остана, тъй да се каже натурален - или, казано с народно изражение, потурален" (Политическа борса 1933:1). Той се отличава с природен ум, благодарение на който, щом пое ведомството на Благоустройството, веднага схвана всичките тънкости на благоустройствените проблеми и се залови да си устрои един апартамент в едно софийско кооперативно съпритежание.

И след тая министерска сладост, за негова жалост траяла кратко, той житейски обобщава министерстването си: "пуржиненото кресло, от куето не малко кяр човек може да изкяри, ако пуседи на него по-дългу!"

Бай Ганьо не е българин, той е един българин - не е образ на един човек, а на десетки, стотини, хиляди. Днес той се зове Иван, утре Стоян, в други ден Драган и тъй нататък..., защото името му е легион. В служебния му списък той е отбелязан като търговец, чиновник, офицер, депутат, журналист, министър и дори... поет. Роден е - раждал се е във всеки български град. Живее вред в хубавото ни отечество. Той е вездесъщ, почти бог - ако не на вселената, то на нашето общество (Каравелова 2013).

Сещаме се, че Алековият Бай Ганьо е "възприемчив - главно възприемчив!", но де го и днес "влиянието на добрия ръководител", де го "моралният импулс", за да превърнат "в жива сила" "животната му енергия" (Константинов 1982: 73)?!

Специално за политическия хумор се изисква духовитост, гражданско чувство и доблест за взимане становище към проявите на политическия и обществен живот (Бръзицов 1929: 3).

Политическата карикатура обикновено е намек или косвена връзка с минали или настоящи събития, но най-често нейното публикуване е в контекста на основната новина за деня. Използва различни параметри на изображението като рамкиране на повода, динамика, цвят и пак цвят (в това отношение "Нов световен папагал" и "Папагал" са най-въздействащи). Способността й с малко изразни средства да извлича най-характерното в образа, да отделя същественото в събитието, като по този начин убедително представя конкретната историческа атмосфера, политическата карикатура се явява както посредник на цивилизационни послания, така и сложна и разнопланова естетическа категория, в която се оглежда историята. Тази политическа гротеска ловко противопоставя различни култури, манталитети като (задкулисно) поведение, всеобщото лицемерие. Но дори и по този начин тя може да бъде колоритна и забавна:

Политическата карикатура обикновено се занимава със смешното, с развенчаването или излагането на личности, групи, организации, ангажирани в борбата за власт в дадено общество. Карикатурите са много важни във време на войни (студени или "топли"), когато ставаме свидетели на съперничещи си пропаганди или реклами. В тази връзка карикатурата може да бъде разглеждана като "справочник" за противника. Тя е негативна дефиниция, стереотип, който цели да драматизира нещата; тя интерпретира нации, личности и събития и помага за обогатяване представянето на новините със специфично обяснение на тяхното значение. Едно от най-важните неща в тази връзка е феноменът, наречен аура на шегата: както политическите, така и неполитическите карикатури (и изобщо хуморът или сатирата) ни дават един втори, алтернативен поглед към света (Парушева).

Бай Ганьо (като извадка на масовия българин) обича да политиканства и да милее за отечеството си, а колкото до българските териториални претенции е изискващ, а в някои случаи - патриотарски самодоволен. Такъв е случаят с Добруджанския въпрос⁷, чиято точка се слага на 7 септември 1940 г. с подписването на дългоочаквания Крайовски договор (спогодба), който увеличава територията на България със 7 695,8 км².

Тези карикатури не са политическа сатира, но са пример за това как пропагандата и публичната дипломация са взаимно свързани (вж. Райко Алексиев "В шивачницата "Нова Европа" и "Нова премяна"). Единствено "шивачът дизайнер" милитарист, вземащ мярката на българина зад гърба му (и като действие, и като израз), загатва за военното оживление и интереси на континента. А "анекдотите", отстрани на карикатурите, дообясняват случилото се, както и новите блянове:

За гледащия тези карикатури българин това самочувствие/самодоволство на Бай Ганьо спрямо "победата" над другия - небългарина, врага, в случая е проява на характер, на обоснована национална гордост. Макар че в някои карикатури самият той (олицетворяващ държавническата позиция/поведение) "велики задачи решава" (вж. Чудомир "Положението"), като нерядко спи, проспива случващото се или просто го наблюдава отстрани - псуващ, подсмихващ се. Вследствие на тази "нравствена окапалост" наградата за "вулгарний Ганьо" е "суровица" (вж. "Съдът на Париса").

* * *

Именно поради честото използване на символи от различен род, карикатурата изобщо и политическата карикатура в частност има твърде много общо със стереотипите. В случая с последната често става дума и за национални (етнопсихологически) стереотипи (Парушева).

Като дефинитивна подкрепа на този смисъл е масивът от карикатури във вестниците "Нов световен папагал" (1935-1939) - Илюстрован многоцветен стенвестник. С прогресивни тенденции. Съдържа цветни художествени карикатурни табла и текст на по-важните събития от световната политика" (Български 1966: 63) и "Папагал" (1939-1944) - Политически хумористичен и карикатурен лист. На официални позиции. В периода 1940-1941 г. с опит за прогресивна тенденция и с положително отношение към външната политика на Съветския съюз" (Български 1966: 163), както и в сп. "Жило". Европейски по изглед, те представляват обществено-исторически препратки, развлекателно находчиви и политически игриви по своята същност, зависими от общите стереотипи, точно заради това са така привлекателни за съвременниците си. Като стилистика са повлияни от популярните за времето си декоративни сатирико-политически картинни карти, "разказващи" обобщения от военно-политическите държавнически действия и противодействия по време на Кримската война, Френско-пруската война, Първата световна война. Езикът на тези карти се основава на национални символи и стереотипи, лесно разбираеми както тогава, така и сега. Тази многопластова умишленост е визуализирана от зооморфни и/или антропоморфни персонажи, като изображенията са добре обмислени и напълно релевантни на историческия момент или разказ - целта на тези карти е пропаганда(та).

Посочените характеристики са видими и при "папагалските" карикатури, показващи по хумористичен, пародиен или сатиричен начин двусмислените отношения между страните/държавите. Текстът, обикновено под рисунката при "Нов световен папагал" и на четвърта страница при "Папагал", е доста всеобхватен и допълнително помага на посланието. Интригуващо реални, тези карикатури представят политическото напрежение в Европа, както и тъжната ирония, че войната е толкова непосредствена. Остроумно и находчиво са поднесени преобладаващите настроения в началото на войната (впоследствие и на воюващите страни) чрез карикатурни портрети на важни политико-исторически фигури (владетели и държавници) или чрез алегорична персонификация на народите. Този привиден фигурен хаос и фигуративна, образна какофония са всъщност не препълване на формaта, а структурен ред от метафорични и саркастични въображения и визуализация на (много) данни в сбит, многопластов порядък, "под ръка" с личната, авторова (понякога самонадъхваща се, националистическа) интерпретация.

Това сливане на хроника, рисунък и (гео)политика създава визуално "устройство" за осмисляне на света, на "световното положение". Разглежданите карикатури са сложен антропоморфен разказ за начина, по който светът се вижда и чувства, разглежда и преценява и в който Бай Ганьо не е непременно най-важната характеристика. Националната ни персона е позиционирана в периферията:

Все по-виден е и контрастът с обобщения образ на българина - Ганьо (или Пижо) - възрастен, белокос мъж, с благ вид, облечен почти винаги в бяло и доволно наблюдаващ случващото се отстрани (Кръстева 2012: 48).

Ако е в центъра - просто наблюдава (с удоволствие или почуда) какво става или гледа на съседските земи (изконно български - отнети му или невърнати) със собственическа претенция; не прави голяма политика, но очаква защита и добро. Местните балкански кавги и съперничеството на Великите сили за доминация над региона възпрепятстват развитието на положителни взаимоотношенията между държавите - "негативните стереотипи са основната категория, в която се мисли съседството на Балканите" (Кръстева 2012: 46).

Всред този етнографски паноптикум Бай Ганьо няма агресивни изявления, изглежда чист и завършен - по-скоро примирен със ситуациите, или тих и незлоблив - лицемерно поведение, за да не го "нарочат" големите. Този безличен, пасивен, латентен герой също е критика на националния характер и обслужва комплексите, предразсъдъците му - "струва му се, че и без него може да мине борбата. Но нали си е пуст юнак, все за ножа се държи и само да му се изпречи някой" (вж. Г. Петров "Рицарски век"). Този тип неприкрита "храброст" срещаме и когато, подпрян на пушката си, "наш Ганю е решил да му дръпне една снимка в сериозна поза, като пазител на Балканите пред фотографа-историк. "Време е - дума си той - да я лепна на легитимацията, та да ме знаят кой съм, когато се представлявам където ми стане нужда" (вж. Никола Бонев ["Без заглавие"]).

"Изливане" на патриотично тържествуване и обща еуфория не липсва - той отново е закичен с орден "За храброст" и празнува "завръщането към родното огнище на ония негови дъщери, които 23 години по силата на Ньой живяха под чуждо иго" (вж. ["Без заглавие"] 1941) и "е готов и с оръжие в ръка да пази историческите граници на обединена България, а заедно с това и бойния фланг на Нова Европа" (вж. ["Без заглавие"] 1943). В една-единствена "папагалска" карикатура Бай Ганьо е облечен в кафява военна униформа, застанал мирно и по хитлеристки: с вдигната дясна ръка за поздрав и лява - в куртката, с пръсти между копчетата. С него са се случили "домашни промени, които се посрещнаха добре както между членовете на Малкото съглашение, така и в Европа. Той весело приветства короната като символ на национално обединение" (вж. Бонев "Плебисцитът в Саар"). Италия "също с удоволствие наблюдава Бай Ганьо", напомнящ й за Мусолини.

* * *

Диагнозата "байганьовщина" е в същината и на комиксите.

Имената на действащите лица в комикс творбите съответстват на определени типове в психологически и нравствен характер, както и за жизнената съдба и линия на поведение. Чрез името на героя в комиксите става предсказване съдбата и биографията, тоест то е емблема на личността. (...) Художествените типове в комиксите са дълбоко обобщена действителност, макар и подсъзнателна (Чепилев 2012а).

Кадрирането при този линеен събитиен разказ противопоставя различни културни и морални нива, сочи в развитие апатия и офанзива при междусъседските и военни отношения, рамкира българина и българското (българщината).

Родните комикси не отстъпват по художественост на европейските образци:

При разглеждане на ранните български комикси не може да не се забележи, че те са формирали своя система от изразни средства. Българските автори от разглеждания период са разработили техника, отговаряща на задачата да се предава това, което се вижда. Затова в техните творби се смесват/преплитат реализъм, натурализъм и символизъм. Чрез печатното слово и изображение желаели да заставят читателите да чуват, да чувстват и да виждат. Предметите в изображението предавали чрез лаконични щрихи. Авторът се спира на уж случаен детайл от външна черта, но чрез него се проявява характера. Удачно намереният детайл живо пресъздава облика на героя (Чепилев 2012б).

Преметнал през рамо дисаги и следвайки корпулентността си (пълния си търбух), "за нашите работи - все още има думата бай Ганю" (Коцев 1937б: 1). Наш Ганчо (вж. Райко Алексиев "Ганчо Критикаров") отново псува и ругае, храчи и хули и въпреки алегоричните кодове в комикса продължава да бъде лесно разчитаема концепция. Той е различен във външната си, физическа култура, но като човек на практическия живот явно е успял да "съхрани" всички отрицателни качества на некултурния българин (фигурата си мени, нрава - не). Собственото му тесногръдие е мерилото за култура, а еснафският му вкус преценява "женските борби" като "това се казва изкуство".

* * *

Карикатурата е много страници история и съвременност, литература и бит, политика и културология, а при участието на нашия герой от всички времена - присъда и памет:

Бай Ганю се спря пред паметника на Алеко при Пещера и му рече: Видиш ли, брайно, ако някога не ти бях теглил куршума, сега нямаше да те чествуват и кой знай дали някой щеше да чете зевзеклъците ти (Алексиев 1937: 1).

Алеко Константинов и Бай Ганьо - единият ефирен, другият - реален, вече няколко живота са в зависимостта на неравностойното и неразделимото. Карикатурата е животоподдържащата система на Бай Ганьо, а (парадоксално) той, от своя страна, поддържа спомена за Алеко. Това жилаво оцеляване повече от 100 години дано не сътвори новия ни модел за подражание. А великодушният Алеко продължава да ни наблюдава и да се усмихва:

Ало, колега Ботев, следиш ли какво става долу? Мен някои ме изкараха само турист и певец на природата, а с твоето име се кичат какви ли не чешити. Не е ли време пак да слезем и да развъртим върхаря? (Коцев 1937а: 1).

Човекът е естетически и морален феномен, а орнаментиран с проницателното и провокативно остроумие на Алеко Константинов, му дава талант да се посмее над собствените си неравнозначности. Но това е твърде болезнено бреме за потиснатото ни настояще. Затова Бай Ганьо все още ни обижда. И не се сърдим на него, а на твореца му, което е нелепо, но типично:

Днес ония, които биха искали да се поклонят пред твоя гроб, надали биха могли да го познаят в бурените, с които е обрасъл. Бурените още растат на нашата плодородна земя и това е едно свидетелство, че твоят герой Бай Ганю още населява тази малка, хубава и злощастна страна (...) Повече не се грижи за него. Бай Ганю ще живее, докато има байганювци да го търпят (Демянич 1937:2).

Нещастни Щастливецо!...

БЕЛЕЖКИ

1. Всички карикатури, намерени в споменатите печатни издания, са описани в Източници към настоящата работа. [обратно]

2. Най-вероятно карикатурата се отнася за данъците и таксите, които руснаците са събирали из Княжество България, и за угодниченето на русофила Цанков. [обратно]

3. Цитатът е от статията на Екатерина Каравелова "Бай Ганю и авторът му", прочетена в "Славянска беседа" на вечеринка по повод 20-годишнината от смъртта на Алеко Константинов. Вж. Каравелова (2013). [обратно]

4. В случая субкултурното не е в постоянно противопоставяне с ценностите на доминиращата култура и затова не може да се определи като контракултура. [обратно]

5. В тази карикатура Бай Ганьо е закичен с орден "За храброст". [обратно]

6. Георги Йорданов Илчев е български политик, един от дейците на БЗНС. В периода 1931-1932 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. [обратно]

7. Южна Добруджа е отнета от България по Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) и възвръщането й се оценява от българския народ като голяма победа. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Алексиев 1937: Алексиев, Райко. Епопеи и чествувания. // Щурец, г. V, бр. 233, 27.05.1937, с. 1.

Билярски 2010: Билярски, Цочо. За българската дипломатическа мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков след Априлското въстание 1876 година. // Сите българи заедно, 2010 <http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=505:-1876-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61> (28.12.2013).

Богданов 1989: Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними. София: ДИ "Д-р Петър Берон", 1989.

Божинов 1932: Божинов, Александър. Реч на Александър Божинов при откриване на Третата карикатурна изложба, състояла се на 13.03.1932. // Литературен глас, г. ІV, бр. 147, 20.03.1932, с. 22.

Бръзицов 1929: Бръзицов, Христо Д. Един час при Александър Божинов. // Литературен глас, г. І, бр. 32, 21.04.1929, с. 3.

Български 1962: Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Том І. Съст. Димитър П. Иванчев. София: Наука и изкуство, 1962.

Български 1966: Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Том ІІ. Съст. Димитър П. Иванчев. София: Наука и изкуство, 1966.

Български речник 1943: Български речник. // Щурец, г. ХІ, бр. 552, 09.07.1943, с. 2.

Гладник 1910: Гладник (псевд. на Димитър Пантелеев Менкаджиев). Холерата и предпазването от нея. // Остен, г. І, бр. 12, 14.11.1910, с. 3.

Демянич 1937: Демянич, Генадий (псевд. на Иван Харитонов Генадиев). Послание до Щастливеца. // Хоровод, г. І, бр. 1, 27.05.1937, с. 2.

Каравелова 2013: Каравелова, Екатерина. Бай Ганю и авторът му. // Блогът на Кристиян Ковачев, 28.06.2013 <http://kova4ev2012.blog.bg/drugi/2013/06/28/bai-ganiu-i-avtoryt-mu-ekaterina-karavelova.1124647> (31.10.2013).

Карчев 1937: Карчев, Петър. Една трагична съдба. // Литературен глас, г. ІХ, бр. 356, 26.05.1937, с. 1.

Константинов 1982: Константинов, Алеко. Бай Ганьо. София: Отечество, 1982, с. 73.

Коцев 1937а: Коцев, Борис. Алеко до Ботев. // Хоровод, г. І, бр. 1, 27.05.1937, с. 1.

Коцев 1937б: Коцев, Борис. Бай Ганю. // Хоровод, г. І, бр. 1, 27.05.1937, с. 1.

Кръстева 2012: Кръстева, Деяна. Образът на балканския съсед в карикатурите на в. "Папагал" (1939-1942). // Електронен вестник за музеология и военна история, 2012, бр. 1, с. 46-51 <http://www.militarymuseum.bg/Elektronen%20vestnik/Elektronen_vestnik_br_1.pdf> (31.10.2013).

Мутафов 1920: Мутафов, Чавдар. Карикатурата. // Везни, г. ІІ, 1920, бр. 2, с. 59-69.

Парушева 2010: Парушева, Добринка. Карикатурна политика или политиката в карикатурата. // Балкански идентичности, 2010 <http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/115-karikaturna-politika-ili-politikata-v-karikatura.html> (31.10.2013).

Политическа борса 1933: Политическа борса: Георги Йорданов. // Щурец, г. І, бр. 10, 25.02.1933, с. 1.

Радев б.г.: Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. Книга трета. І. Превратът <http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&Level=3&WorkID=4194> (31.10.2013).

Чепилев 2012а: Чепилев, Георги. Имената в комиксите откриват съдбата на героите. // Блог на Георги Чепилев, 26.10.2012 <http://diaskop-comics.blogspot.com/2012/10/blog-post_26.html> (31.10.2013).

Чепилев 2012б: Чепилев, Георги. Импресионистично-изобразителни фрагменти в българските комикси. // Пловдивско специализирано издание Диаскоп, 08.08.2012 <http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=58> (31.10.2013).

ИЗТОЧНИЦИ

От Сканирани издания към 16.09.2013 в Кабинет "Продължаващи издания 1878-1944". // Дигитална библиотека на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" <http://193.200.14.178/DWWebClient/View1.aspx?DWSubSession=15381&v=1579> (31.10.2013):

[Без автор]. [Без заглавие]. // Барабан, г. VІІ, 1916 (11.09.1916), бр. 323, с. 4.

[Без автор]. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 183, 1943, с. 1, календар (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 184, 1943, с. 1, календар (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 188, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 193, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 93, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. Бае Ганю и Великото народно събрание. // Шантеклер, г. І, бр. 27, 20.03.1911, с. 1.

[Без автор]. Бай Ганю гледа с монокъла си и си мисли за портмонето. // Въртокъщник, г. І, бр. 27, 05.03.1911, с. 7.

[Без автор]. Бай Ганю и Ахмед ага. // Остен, г. І, 1910 (12.09.1910), бр. 6, с. 7.

[Без автор]. Борбата за Нова Европа. // Папагал, г. ІV, бр. 186, 1943, с. 1, календар (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. Ловният сезон открит. // Папагал, г. ІV, бр. 208, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. Пазарлък. // Жило, г. І, бр. 1, 03.06.1902, с. 1.

[Без автор]. Плаж. // Папагал, г. ІV, бр. 204, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

[Без автор]. Под престола. // Барабан, г. ІІ, 1910 (14.11.1910), бр. 93, с. 8.

[Без автор]. Седмичен преглед. // Людокос, г. І, 1913 (24.11.1913), бр. 7, с. 3.

[Без автор]. Съдът на Париса. // Барабан, г. V, 1913 (08.09.1913), бр. 206, с. 1.

[Без автор]. Честта на България. // Барабан, г. V, 1914 (09.03.1914), бр. 232, с. 5.

Александър Божинов. Бай Ганю на кръстопът. // Смях, г. ІV, 1914 (23.11.1914), бр. 170, с. 1.

Александър Жендов [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 97, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. [Без заглавие]. // "Папагал", г. ІІ, бр. 58, 1940, с. 1, (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 51, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 53, 1940, с. 1, (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. Воденичарска кавга. // Папагал, г. ІІ, бр. 60, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. Гроздобер. // Папагал, г. ІІ, бр. 65, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - стр. 4).

Александър Жендов. Жътва. // Папагал, г. ІІ, бр. 54, 1940, с. 1, (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. Оран. // Папагал, г. ІІ, бр. 61, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Александър Жендов. Първият сняг. // Папагал, г. ІІ, бр. 73, 1940 г., с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Бонев. Войната избегната. // Нов световен папагал, г. І, бр. 1, януари 1935.

Бонев. Плебисцитът в Саар. // Нов световен папагал, г. І, бр. 2, февруари 1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 4, 03.04.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 14, 25.09.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 15, 15.10.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 16, 01.11.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 17, 20.11.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 18, 03.12.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 19, 18.12.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 20, 30.12.1935.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 21, 16.01.1936.

Бонев. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 22, 03.02.1936.

Бонев. Какво донесе Стресът на човечеството. // Нов световен папагал, г. І, бр. 5, 22.04.1935.

Бонев. Морското и сухоземно статукво според закона на равновесието на човешките интереси и амбиции. // Нов световен папагал, г. І, бр. 3, март 1935.

Бонев. Световното равновесие отново на изпитание. // Нов световен папагал, г. І, бр. 11, 06.08.1935.

Бор. Блъсков. Последното действие от "Балканската комедия". // Барабан", г. VІІ, 1917 (18.03.1917), бр. 350, с. 8.

Борю Зевзека (псевд. на Борис Николов Руменов). Балканска комедия. // Барабан, г. V, 1913 (03.11.1913), бр. 214, с. 4.

Г. Петров. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 198, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Г. Петров. Рицарски век. // Папагал, г. ІV, бр. 206, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Дочко Атанасов. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 79, 1941 г., с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

К. Каменов [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 100, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 185, 1943, с. 1, календар (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Пролетен труд в Европа. // Папагал, г. ІV, бр. (?), 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 193, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 199, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІV, бр. 207, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Гроздобер. // Папагал, г. V, бр. 212, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Надежди и действителност. // Папагал, г. V, бр. 210, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Новите планове за борбата. // Папагал, г. ІV, бр. 194, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Политическа вършитба в Европа. // Папагал, г. ІV, бр. 204А, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Политическа жетва. // Папагал, г. ІV, бр. 200, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Предстоящата борба между Дойчо и баба Меца. // Папагал, г. ІV, бр. 196, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Пролетно изтупване и изчистване. // Папагал, г. ІV, бр. 187, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Митко Бонев. Цирк "Глобус". // Папагал, г. ІV, бр. 201, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Михайлов. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. І, бр. 24, 04.03.1936.

Михайлов. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 27, 18.04.1936.

Михайлов. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 29, 16.05.1936.

Михайлов. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 31, 17.06.1936.

Михайлов. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 35, 16.08.1936.

Никола Бонев [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІІ, бр. 128, 1942, с. 1, календар (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІІ, бр. 131, 1942, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІІ, бр. 138, 1942, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 57, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 56, 1940, с. 1, (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 59, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 64, 1940, с. 1, (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 68, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 71, 1940, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 76, 1940, с. 1, календар (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 78, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 81, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 83, 1941, с. 1, (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 86, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 90, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. [Без заглавие]. // Папагал, г. ІІ, бр. 92, 1941, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Никола Бонев. Грижите на Женева. // Нов световен папагал, г. І, бр. 7, 01.06.1935.

Никола Бонев. Римската конференция. // Нов световен папагал, г. І, бр. 6, 15.05.1935.

Петров. Световен мострен панаир. // Папагал, г. ІV, бр. 192, 1943, с. 1 (текст към карикатурата - на стр. 4).

Петър Паспалев. Гостето на България. // Барабан, г. VІІ, 1916 (02.07.1916), бр. 313, с. 1.

Петър Паспалев. Румънският пунгаш на лов. // Смях, г. ІV, 1915 (30.08.1915), бр. 210, с. 5.

Радибошки. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 25, 17.03.1936.

Радибошки. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 26, 03.04.1936.

Радибошки. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 28, 06.05.1936.

Радибошки. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 30, 30.05.1936.

Радибошки. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 32, 02.07.1936.

Радибошки. [Без заглавие]. // Нов световен папагал, г. ІІ, бр. 34, 02.08.1936.

Райко Алексиев. В шивачницата "Нова Европа". // Щурец, г. VІІІ, бр. 396, 12.07.1940, с. 1.

Райко Алексиев. Ганчо Критикаров. // Българан, г. І, 1916 (03.06.1916), бр. 6, с. 4.

Райко Алексиев. Гергьовден. // Щурец, г. ХІІ, бр. 589, 05.05.1944, с. 1.

Райко Алексиев. Ден на храбростта. // Щурец", г. ХІ, бр. 543, 09.05.1943, с. 1.

Райко Алексиев. На Трифон Зарезан. // Щурец, г. ІХ, бр. 427, 14.11.1941, с. 1.

Райко Алексиев. Нова премяна. // Щурец, г. VІІІ, бр. 405, 13.09.1940, с. 1.

Чудомир (псевд. на Димитър Хаджихристов Чорбаджийски). Богоявление. // Барабан, г. ІІІ, 1911 (09.01.1911), бр. 101, с. 1.

Чудомир. Нов Български папагал № 2 // Жило, г. І, 1910 (21.03.1910), бр. 2, с. 4 и 5.

Чудомир. Папагал № 5. // Жило, г. І, 1910 (11.04.1910), бр. 5, с. 4 и 5.

Чудомир. Папагал № 9. // Жило, г. І, 1910 (09.05.1910), бр. 9, с. 4 и 5.

Чудомир. Положението. // Стар барабан, г. І, 1908 (02.11.1908), бр. 19, с. 12.

Чудомир. Холерата в България. // Остен, г. І, 1910 (14.11.1910), бр. 12, с. 1.

© Катерина Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.12.2013, № 12 (169)
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2013
Феноменът Бай Ганьо в българската фолклорна и литературна култура от първата половина на ХХ век. Съставители: Милена Кирова, Кристина Йорданова, Николай Папучиев. Варна: LiterNet, 2013-2014.