МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2016: СПЕКТАКЛИ-СЪБИТИЯ И ОСТРИ ВЪПРОСИ

Камелия Николова

web

"Лунно нашествие", компания за площаден театър "Паролабианка", Модена, Италия, фотограф Барт Лизенборгс

Нашумелите събития на световната сцена от последните години - "Илиада" на Йерней Лоренци и "Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство" на компанията на известната канадска танцьорка и хореографка Мари Шуйнар, бяха само част от богатия и висококачествен афиш на най-значимия международен театрален форум у нас - Международния театрален фестивал "Варненско лято" (1-11 юни, 2016, Варна). По вече установена традиция през първата половина на юни всяка година морският град се превръща в празнично пространство, където българската публика и българските и чуждите театралните експерти, критици и селекционери могат да видят част от най-доброто от европейския, световния и нашия театър. 24-то издание на МТФ "Варненско лято" не само убедително продължи тази традиция, но и се открои като следващо по-високо стъпало по отношение на международната селекция. Ако през годините стремежът на организаторите му (основен организатор на фестивала е фондация VIA FEST) е да програмират все повече емблематични и стойностни спектакли от актуалния световен афиш, то през 2016-та те го постигат в респектираща степен. Всички представления, включени в международната селекция, бяха едни от най-награждаваните и признати заглавия от последните два-три сезона и естествено, предизвикаха възторжените реакции и на българската публика.

Традиционно обширната и разнообразна програма на МТФ "Варненско лято" е структурирана в четири модула: основна програма - международна селекция, основна програма - българска селекция, шоукейс и паралелна програма.

В международния афиш тази година фестивалът показа пет спектакъла от пет страни - Канада, Словения, Чехия, Испания и Италия: вече споменатите в началото "Илиада" на Йерней Лоренци и Словенския национален театър, Любляна и "Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство" на компанията на Мари Шуйнар, Монреал; както и "Корекция" на режисьора Иржи Хавелка и танцовата компания "VerTeDance", Прага; "Много шум за нищо" на пърформъра Давид Еспиноза и "Ел Локал Е.К.", Барселона и уличното светлинно шоу "Лунно нашествие" на трупата за площаден театър "Паролабианка" от Модена.

"Оттука започва България", режисьор Неда Соколовска, Драматичен театър "Добри Войников", Шумен

Българската селекция включваше десет спектакъла и показа практически почти всички по-значими представления, създадени у нас през последния театрален сезон - вълнуващия "Синята птица" на Мариус Куркински и Народния театър, най-добрия сценичен прочит на Брехт през последните години у нас "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова и Драматичен театър, Варна, майсторския и много награждаван "Лив Щайн" на Крис Шарков и Малък градски театър "Зад канала", великолепното вербатим представление "Оттука започва България" на Неда Соколовска и Драматичен театър "Добри Войников", Шумен, копродукцията на "Three bears" и Сатиричния театър "Дакота" от Жорди Галсеран с режисьор Владимир Пенев, стабилните репертоарни постановки "Рейс" от Станислав Стратиев на Здравко Митков и Държавния сатиричен театър и "Нощта на 16 януари" от Айн Ранд на Пламен Марков и театър "София", социално-ироничния "Сестри Палавееви" по романа на Алек Попов на Елена Панайотова и Пловдивския театър, елегантните "Жената от морето" от Ибсен на Василена Попилиева и Театър "Българска армия" и "Сарабанда" от Ингман Бергман на Иван Урумов и Театър 199. Огледани заедно и особено в контекста на целия театрален сезон и силната международна програма, те обаче още веднъж и още по-настоятелно поставиха въпроса за липсата на достатъчно интересни, дълбоки и креативни идеи и енергии в днешния български театър като цяло. Въпрос, който отделни ярки и оригинални изключения като "Лив Щайн" на Крис Шарков и театър "Зад канала" и "Оттука започва България" на Неда Соколовска и Шуменския театър не само не отменят, а подчертават.

Безспорното постижение на тазгодишното издание на МТФ "Варненско лято", както вече споменах, бяха четирите спектакъла от международния афиш: "Илиада" на Лоренци, "Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство" на компанията на Мари Шуйнар, "Корекция" на VerTeDance и "Много шум за нищо" на Давид Еспиноза. Много празнично настроение както за фестивалните гости, така и за жителите на града създаде и представлението на площада пред театъра във Варна "Лунно нашествие" на италианската трупа "Паролабианка", което непосредствено последва откриването на фестивала със "Синята птица" на Народния театър и в което актьори на кокили с различна височина, облечени в изобретателни "извънземни" костюми и под звуците на тиха "небесна" музика от оркестър на живо правеха причудливи шествия сред заобиколилите ги зрители и случайни минувачи.

"Илиада", режисьор Йерней Лоренци, копродукция на Националния словенски театър, Градския театър в Любляна и Цанкарев дом, Любляна, Словения, фотограф Петер Ухан

"Илиада" на Йерней Лоренци - едно от големите събития на изтичащия европейски театрален сезон, се превърна в безусловното събитие и на МТФ "Варненско лято". Вече писах подробно за спектакъла в предишния брой на LiterNet в обзора си за международния театрален фестивал "Контакт" в Полша (LiterNet, 16.07.2016, № 7 (200) и тук ще повторя само няколко негови основни качества, които особено силно отекнаха при срещата му със зрителите във Варна. Преди да го видя в България, вече бях гледала три пъти впечатляващото словенско представление в програмата на основни европейски театрални фестивали - БИТЕФ, Марибор и, както споменах, току-що се връщах от фестивала "Контакт" в Торун, където то взриви взискателната полска публика и критика и взе основните награди. Приемът на "Илиада" навсякъде беше сходен - започваше с известна дистанция и завършваше с въодушевление и бурни аплодисменти. След показването на спектакъла във Варна и след това в София режисьорът и актьорите му обаче споделиха, че, независимо от много успешното му и екзалтирано приемане навсякъде, с българската публика той е намерил мощен и неповторим контакт.

Йерней Лоренци и екипът му не правят от "Илиада" традиционна постановка, изградена върху една или друга интерпретация на основополагащата европейска книга. Основно качество и важна причина за успеха на спектакъла на всяка сцена и пред всяка публика, е, че те превръщат своя прочит на Омировия епос в непосредствено сетивно и емоционално лично преживяване едновременно за актьорите и за зрителите. Така историята за първата европейска (Троянската) война и нейните причини и механизми, скрити дълбоко в природата на човека и изграденото от него общество, се оказва неочаквано проста, ясна и разтърсваща за всички, във всяко време и място, без да изисква специални интелектуални натрупвания и рационално разбиране.

Словенският режисьор, добре познат на българската публика от предишните си две участия на МТФ "Варненско лято" (през 2013 с "Буря" на Островски и през 2014 с "Бесният локомотив" на Виткаци), се наложи през последните години като международно име с дръзкото си насочване в днешната епоха на образите и гледането към слушането на словото, но най-вече на закодирания в него ритъм, на музиката, застинала в думата и пренасяща през времето дълбоко скритото й и неизменно атавистично съдържание. Хекзаметърът, стихотворният размер, в който е написана "Илиада", носи непокътнатото вечно съдържание на античния текст, в неговия ритъм е застинала енергията на желанието за надмощие, на гнева и страданието на древните. За да ги припомнят на днешните хора в залата, режисьорът, композиторът Бранко Рожман и сценографът и актьор в представлението Грегор Лущек намират оригинален и мощно въздействащ начин за съвременно възпроизвеждане на ритъма на хекзаметъра. Спектакълът е изпълнение на нещо като своеобразен съвременен оркестър - трансформация и продължение на античния хор. На сцената седят, наредени в полукръг, 12 актьори и по време на цялото представление поддържат този ритъм с отмерени удари по микрофоните, поставени пред тях. Разказът за обидите, капризите и замислите за отмъщение на хората и боговете, довели до битката-касапница пред Троя, тече ясно и последователно като всеки от изпълнителите става от стола си и произнася монолозите на основните герои, внасяйки в цялата ритмично-музикална картина нови тонове в екстатично нарастваща градация. Във втората част на спектакъла това стремително развитие на ритмично-музикалната му партитура, спонтанно изправило зрителите пред ирационалния стремеж на човека към надмощие и завоевание, водещ го към разрушението и смъртта, е допълнено от мощен визуален образ: Ахил сипе тежки, откънтяващи оглушително в залата удари по щита, покрил свития в ембрионална поза Хектор, които продължават върху разполовен кървав труп на огромно животно, заменил тялото на актьора. Изначалната, същностната причина за войната е страхът от изместването, безславието, заличаването - страхът от смъртта. Желаейки да отдалечи смъртта, човекът ирационално я търси, предизвиква я с обречено безразсъдство, стреми се към нея с еротичен копнеж. Войната е крайната обсебваща проява на човешкия нагон към смъртта.

"Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство", компанията на Мари Шуйнар, Монреал, Канада, фотограф Николас Руел

"Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство" на трупата на световноизвестната танцьорка и хореографка Мари Шуйнар е оригинална и смела днешна реплика на едни от основните емблеми на съвременния танц и специално на знаменитите едноименни представления на балетиста и хореографа Вацлав Нижински. Той е изобретателно и майсторски изпълнено завръщане към началата - на живота и на съвременния танц, което фестивалната публика оцени високо с дълги, възторжени аплодисменти. Показан в компактното и не особено голямо пространство на основната сцена на Драматичния театър във Варна, спектакълът покори зрителите както като мащабна и мощно въздействаща цялостна гледка, така и с още свои, по-интимни нива - на филигранните и много трудни детайли на изпълнението, дръзко експериментиращо с възможностите на танцуващото тяло и с границите на експресията.

"Корекция", режисьор Иржи Хавелка, танцова компания "VerTeDance", Прага, Чехия, фотограф Радек Холс / Войтек Брътницки

"Корекция" на Иржи Хавелка и танцовата компания "VerTeDance" от Прага предложи на фестивалната публика нови силни емоции и преживявания със съвременния танц. В продължение на повече от час невероятно гъвкавите и неуморни тела на изпълнителите изпробваха всички свои възможни позиции и взаимоотношения с пространството, без да се отделят от точката, в която стоят (накрая се оказа, че обувките им са залепени за пода!). Препълнената до предела си зала на Художествената галерия и дългите аплодисменти бяха само външния знак за невероятната среща между този спектакъл и неговите зрители във Варна.

Една много силна година на Международния театрален фестивал "Варненско лято", която безспорно вдига още по-високо летвата пред предстоящото през 2017-та 25-то юбилейно издание.

© Камелия Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2016, № 8 (201)