"КОНТАКТ" 2014: ОТ НОВИЯ АВТЕНТИЗЪМ ДО ПОЛИТИЧЕСКИЯ ТЕАТЪР

Камелия Николова

web

По твърдо спазвана традиция от 24 до 30 май в Торун (красивия средновековен полски град на река Висла, в който е роден Коперник) се проведе 22-то издание на Международния театрален фестивал "Контакт". Той е първият от няколкото големи фестивала в Централна и Източна Европа, създадени след политическата промяна през 1989 г. и утвърдили се през изтеклите повече от две десетилетия сред най-значимите международни театрални форуми на континента. Започнал през 1991 г. като ежегодно събитие, от 2012 г. "Контакт" се превръща в биенале, представящо някои от ключовите тенденции, спектакли и личности в най-новия европейски театър. Основните фокуси на фестивала са два. От една страна, тръгвайки от силната полска традиция в режисьорския театър, той програмно е съсредоточен върху фигурата на режисьора. Дългогодишният му директор Ядвига Олерадзка и екипа й се стремят да показват на всяко следващо издание преди всичко ярки режисьорски имена, да проследяват развитието на някои от тях чрез редовното им присъствие с нови заглавия и да представят млади обещаващи режисьори, появили се наскоро на полската и европейската сцена. Другият определящ фокус е разнообразието от театрални естетики и форми. По правило "Контакт" заедно с широкия спектър от интересни режисьори представя и добре подбран афиш от различни видове театър - правило, което тазгодишното му издание отново потвърди.

Програмата на фестивала включваше 14 спектакъла от 11 страни: "Божествена комедия" по Данте на Еймунтас Некрошус, театър "Meno Fortas" и "Чайка" от Чехов на Оскарас Коршуновас, ОКТ/Театър на Оскарас Коршуновас от Литва; грандиозния уличен спектакъл "Огнени птици" на Театър "Титаник" (компания за уличен театър с артистичен директор Уве Кьолер) от Мюнстер, Германия; "Синьото момче" на Гари Кийгън и Фейдлим Кенън и тяхната трупа "Brokentalkers" от Дъблин, Ирландия; "Рефлекс" от Петер Завада на режисьора Даниел Ковач и "Szputnyikhajozasitarsasag" от Унгария; "Фелини" от Ко ван ден Бош, режисьори Ола Мафаалани и Ко ван ден Бош, NoordNederlandsToneel, Холандия; "Усамотение" - текст и режисура Жанина Карбонариу, Национален театър - Раду Станца, Румъния; "Pulp People" на руския режисьор Константин Богомолов и Градския театър в Липая, Латвия; "Хипермнезия" - текст и режисура Селма Спахич и изпълнителите, копродукция на Hartefakt Fond и театър "БИТЕФ", Сърбия; "За Медея" - спектакъл-концерт по Еврипид, текст и режисура Емма Данте, Италия; "25.671" - авторски спектакъл на хърватския режисьор Оливър Фрлич, театър "Пречерн", Словения и три полски спектакъла - "Зимно пътуване" от Елфриде Йелинек, режисьор Мая Клечевска, копродукция на Театър Полски, Будгошч и Театър Поучесни, Лодз; "Courtney Love" от Павел Демирски, режисьор Моника Щепка, Театър Полски, Вроцлав и "Добре дошла, Дора" от Лукас Берфус, режисьор Кжиштоф Рековски на театъра-домакин "Вилам Хожица", Торун.

От този разнообразен афиш непременно бих отделила четири представления - "Чайка" на Коршуновас, "Фелини" на Ко ван ден Бош, "Синьото момче" на Гари Кийгън и Фейдлим Кенън и "Рефлекс" на Даниел Ковач. Освен че бяха най-добрите спектакли на фестивала, всеки от тях представяше и по един от основните видове театър, които тази година изграждаха програмата на форума.

Безспорно най-силно впечатление направи "Чайка" на Оскарарас Коршуновас (р. 1969). Създал през 1999 г. своята независима компания "Театър Оскарас Коршуновас" (ОКТ), режисьорът и екипът му в продължение само на няколко години правят превърналите се днес в емблематични заглавия на европейския театър от началото на 21. век "Пазаруване и секс" на Рейвънхил, "Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета" и "Хамлет" на Шекспир, "Огнено лице" на Майенбург, "Едип цар" на Софокъл, "На дъното" на Горки. С тях Коршуновас не само се нареди сред водещите европейски режисьори днес, но и заяви категорично стремежа си да експериментира и да опитва различни видове театър. Постановката му на Чеховата "Чайка" е нова проява на този стремеж. Спектакълът се приобщава към много разпространения напоследък прочит на пиесата като текст за (живота на) самите актьори, участващи в представлението. Те не само са облечени в днешните си костюми и изговарят репликите на персонажите, седнали на столове на празната сцена с лице към зрителите, но и без никакво усилие и дистанция откриват и споделят чрез тях собствените си биографии, преживявания и чувства. Онова, което режисьорът и изпълнителите прибавиха към този утвърден прочит и което силно отекна в залата (спектакълът получи трета награда за цялостно постижение, но събра почти всички награди в останалите категории - за режисура, за най-добър млад актьор и за най-добра актриса) беше удивително прецизната работа в разнищването на дълбоките мотивации за поведението на Чеховите персонажи. Към театъра на автентичното непосредствено преживяване на известни текстове и сюжети, така ярко представен от "Чайка" на Коршуновас, принадлежеше и "Courtney Love" (нова пиеса върху биографичен материал за групата "Нирвана") на едно от провокативните имена в младата полска режисура Моника Щепка.

"Фелини" от Ко ван ден Бош, NoordNederlandsToneel, Холандия

Филип Арно с Малгожата Семил (на преден план) след удостояването му със званието "театрал на годината" на Полския център на ITI

Холандският спектакъл "Фелини", изграден чрез известни образи-емблеми от филмите на големия италиански режисьор и "Божествена комедия" на Еймунтас Некрошус, въздействащо възпроизвеждащ картини от произведението на Данте, включваха достойно в театралния афиш различни варианти на съвременния визуален театър. Макар че не беше отличено от журито, холандското представление въодушеви традиционно сдържаната публика в Торун с находчивата си и интелигентна пространствена игра с крилати цитати от известните филми и с наистина великолепната музика - реплика към мелодиите в лентите на Фелини (композитор Ееф ван Бреен).

Пиесата на младия унгарски драматург Петер Завада "Рефлекс", поставена от Даниел Ковач (р. 1986) и непретенциозният, но стилен и майсторски ирландски спектакъл "Синьото момче" (първа награда на фестивала) представяха две тематични посоки в най-силно застъпения на "Контакт" 2014 вид театър - съвременният политически театър, смесващ вербатим техника, движенчески театър и мултимедия. Унгарският "Рефлекс" беше най-интересният сред групата от четири представления (от Румъния, Словения, Сърбия), дебатиращи върху времето и наследството на комунизма, а "Синьото момче" се връщаше към разкритията от 2009 г. за насилието над деца в католически приюти в Ирландия.

По традиция най-значимата проява в съпътстващата програма на фестивала в Торун са прословутите среднощни дискусии на критиците, селекционерите и гостите с трупите, показали спектаклите си през изтеклия ден. Заедно с тях тази година като особено важно събитие се открои и удостояването на американския актьор, режисьор и продуцент Филип Арно, възпитаник на Гротовски, с почетното звание "театрал на годината" на Полския център на ITI за дългогодишните му заслуги в представянето на полския театър по света.

© Камелия Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2014, № 10 (179)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 25, 02.-08.07.2014.