СПОМЕН

web

И ще припламват в мене дълго още
жарта на изгрева сред залива смълчан,
отблясъка на хоризонта нощен,
към нас протегнал звездната си длан.
Как всичко беше битка и покой.
Скалите със тимпанен ек кънтяха,
кантатата на лютия прибой
завършваха вълните с песен плаха.
И на смокините зелените чадъри
ни приютяваха, за да поемем пак
край синия безкрай по път опърлен
от пламъка на белия южняк.
И имах чувството, че се смалявам бавно,
че ставам пръска аз от светлия прибой
на топлото море, че съм със теб отдавна,
а все те търся... Аз ли съм в съня ти, боже мой?

© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: А^б - Издателско ателие, 2004.