* * *

web

Не чакам никого и никой не ме чака.
Оловна привечер. Света затрупва сняг.
Пред мен гъстее като черен пушек мракът.
С отчаян вик пищи в далечината влак...
И вече избледня на мисълта следата,
и стаята е като запустял заслон.
В стъклата ми бълнува трескав вятър
и удря моя праг с ледено крило.
Не чакам никого и никой не ме чака,
и тръгвам без посока във студа парлив,
и тясна кръчмица намирам някъде -
шумът й ме увлича сред дима лютив.
Във разговори и във спорове се вслушвам.
Забравям, че вали навън, че вън е мраз
и самотата ми изчезва - дребна стружка -
издухана от живия човешки глас.

© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: А^б - Издателско ателие, 2004.