НА РИБОЛОВ С БАЩА МИ

web

Днес стария будилник пак звъни -
пролуки в миналото ми отваря -
и пак съм пътник на позната гара,
изчезнали са вещи и стени.
И знам, че нещо хубаво за мен
в туй топло утро се таи зад прага,
баща ми виждам как такъми стяга
за риболов, момчешки окрилен.
През къра тръгва с въдица в ръка
...а аз вървя и все не го настигам,
и мека синева навред се вдига,
и плиска се избистрена река.
Будилникът звъни... Сияе утринта.
Във вир прозрачен татко ми се вглежда
и вади бързо със усмивка нежна
кротушка като сребърна звезда.
И кошчето сред майските треви
със рибките си бляска. А върбите
над бистрата вода без шум се сплитат,
и думите им татко ми лови.
Будилникът звъни... Но в неочакван миг
със трясък струна някаква се скъсва
и аз в мълчанието дълго търся
баща си, утрото като заглъхнал вик.
Но все онези лепкави мъгли
край жилищата вън се стелят.
Обграждат ме стени студено-бели
и в тесния им обръч тъй боли.

© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: А^б - Издателско ателие, 2004.