Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОПНЕЖ
web
Къде са пляскащите корабни платна?
Надиплям ги унило в своя спомен
и оня тътен на вълни огромни
се дави в настъпващата тишина.
Къде е оня вик на корабна сирена
и фарът мигащ весело в нощта?
Неони ледени край мен лъщят,
ненужни вещи в ъгъла ми дремят.
И вместо корабно въже чадър протрит
в ръцете си отдавна вече стискам,
и вместо звънка пяна да ме плиска -
отровен дъжд в лицето ми струи.
Къде са ярките, големите звезди,
надвесени над мене сред морето?
Поне една да зърнех - да засвети
над този град, цял в черен прах и дим.
© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)
Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: Аб - Издателско
ателие, 2004.
|