НОВИ ЛИНГВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРОФ. Д-Р ПЕНКА РАДЕВА

Гергана Михайлова, Ивета Иванова, Йоана Папазова

web | web | web

Проф. д-р Пенка Радева е дългогодишен преподавател в Катедрата по съвременен български език при Филологическия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Научните й интереси и постижения са ориентирани в областта на синтаксиса и морфологията на съвременния български език, разговорната реч, антропонимията, езика на художествената литература.

Особен принос за развитието на българистиката имат издадените през 2011 г. и 2012 г. три нейни книги, които са обект на нашето внимание по-долу.

Най-новата монография на П. Радева Динамика в синтаксиса на съвременния български език е връх в проучванията й в областта на книжовния и разговорния синтаксис на българския език. Това е основното изследване, с което тя е заявила своето участие в успешно приключилия конкурс за заемане на академичната длъжност "професор". Трудът разглежда динамичните процеси в областта на синтаксиса, които протичат в книжовната и в разговорната формация на българския език.

Изследването се състои от три части. Първата е озаглавена "Между разговорния и книжовния синтаксис". В нея се разглеждат проблеми, свързани с общите черти, характеристики и начин на взаимодействие между книжовната и разговорната реч. Прави се пълно описание на разговорния синтаксис и на неговите особености. Проф. Радева стига до извода, че характеристиките на книжовния синтаксис стоят в основата на разговорния. В много аспекти те си приличат, но също така се различават по отношение на подбора на морфологични и лексикални елементи, както и по отношение на тяхната словоредна конфигурация, резултат от свободата на участниците в комуникативния процес.

Втората част на монографията разглежда въпроси, актуални и за книжовната, и за разговорната реч. На първо място е засегната синтактичната номинация, която е активно използвана в разговорната реч. Специално внимание се обръща на експресивността, като една от най-важните й характеристики. Прави се съпоставка между емоционалност и експресивност. Изследват се начините за изразяването на експресия и средствата, чрез които се постига - фонетични, морфологични, синтактични. Разгледан е делът на експресивната лексика и се доказват неограничените възможности на разговорната реч. Въпросът за актуализацията и инвентаризацията на средствата за връзка в книжовната и разговорната реч е разработен подробно с много нови уточнения. Като последна тема на втората част авторката е разгледала сказуемната експликация на предикативността в книжовната и в разговорната реч.

Третата част разглежда разговорната реч като нередактирана, неподправена и необмислена предварително реч. Подлага се под съмнение спонтанният й характер, даващ сериозно отражение върху нейния синтаксис. Сериозно подценявана нейна характеристика е контролируемостта, която в своите проявления влияе по различен начин върху скалата на спонтанността и също така е обратно пропорционална на нея. Постигането на комуникативната цел предполага "перманентен контрол върху целия лингвистичен арсенал" на изказа.

За нуждите на изследването са използвани материали от Архива за книжовно-разговорна реч във Великотърновския университет. Записите в този архив са осъществени чрез метода на "скрития микрофон" и покриват почти цялата езикова територия на страната. Използван е и разговорноречев материал предимно от информатори с висока степен на владеене на книжовния език. Повечето от тях са висшисти с филологическо образование и с принос за изясняване на динамичното взаимодействие между книжовната и разговорната реч като преподаватели от Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет.

Специално внимание трябва да се обърне и на интереса на проф. Радева в областта на българската антропонимия. Той датира още от 1985 г. с появата на книгата (в съавторство с Н. Иванова), озаглавена От А до Я. Имената на българите. През 2011 г. тя издава сборника Личното име - между традицията и съвременността.

Включените в този труд 9 научни разработки са плод на дългогодишни изследвания, публикувани по-рано в различни академични издания (с изкл. на статията Коя мома бели платно на Вардарските извори?, която тук се публикува за пръв път). Всяка една от тях е тематично обединена около проучването на българската именна система, въпреки че проблематиката, която разглеждат, е твърде различна по своя характер.

Някои от разработените статии са от по-общо естество. В тях се анализира състоянието на съвременната българска антропонимия, като се установяват алтернативите и тенденциите в по-нататъшното й развитие; изясняват се въпроси, свързани с възникването, развитието и промените на личните имена у българите през различни периоди от българската история; представят се неизвестни или нови значения на личните имена, както и нови техни тълкувания, като се извеждат онези имена, които неправилно са квалифицирани като "смехотворни" (стр. 103); изследва се феноменът "паралелни имена" (гръцко-християнски и български), типичен за възрожденската именна практика; разглеждат се по-обстойно защитните имена, при това за пръв път като самостоятелна общност в антропонимичната ни система, и се създава класификация, в която са разкрити лексико-семантичните им особености. Съвсем конкретен характер има статията, в която е проучена любовната поезия на Петко Р. Славейков (предимно от творбите "Любовни думи по име" и "Любовни напеви по име") и използваните женски лични имена в нея, както и статията, свързана със съдбата на звателните форми на личните собствени имена.

Трудът на проф. Радева е написан на достъпен, разбираем език и е подходящ и за читатели без филологическо образование. Независимо от разнородните по тематика въпроси, разгледани в него, изводът винаги е един и същ - системата на личните имена е била и ще бъде фактор за запазване на българщината.

В книгата Езиковедски етюди върху творби на българската литература са събрани анализи с езиковедски прочит на моменти от творчеството на значими български майстори на художественото слово. Този сборник статии е възможно най-яркото доказателство за широкия кръг от филологически интереси на проф. Радева.

Съдържанието на книгата е разделено на 4 части. В първата са включени езиковедски изследвания върху българската поезия. Обект на интерес е употребата на женски имена в интимната лирика на П. Р. Славейков (от "Любовни думи по име" и "Любовни напеви по име"). Отделна статия е посветена на езиковото майсторство на Христо Ботев в стихотворението му "На прощаване", а чрез описания на различни езикови равнища е обяснена полифоничността на творбата. Изследван е и езикът на Пенчо Славейков, както и разгърнатите сравнения в стилистиката на "Кървава песен".

Вторият раздел е обширна студия от 40 страници върху художествения език в "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Любопитен факт е, че статията за глаголната лексика в творбата е част от докторската дисертация на авторката.

Третият раздел е посветен на езиковедски изследвания върху белетристични произведения: "Бай Ганьо" и особеностите на Алековия синтаксис, пейзажa у Й. Йовков, фразеологизмите в романа "Иван Кондарев" на Ем. Станев, езикa на Й. Вълчев в "Боеве", завършва се със статия за многото лица на разказвача А. Дончев.

Четвъртият обособен раздел е посветен на спецификата на синтаксиса на акад. М. Арнаудов.

Статиите, които съдържа изследването, са публикувани в различни авторитетни академични издания, но събрани в едно цяло представляват великолепен труд, който в дълбочина навлиза в езиковата специфика на автори и творби. Езиковите етюди представят невероятния усет на проф. Радева към езика на писателите и убеждават читателя в абсолютната истина, че литературознанието и езикознанието са една взаимносвързана цялост.

Посочените трудове на проф. Радева са доказателство за разностранните й интереси, които излизат и извън границите на лингвистиката. Освен с фундаменталното лингвистично изследване Динамика в синтаксиса на съвременния български език тя се показва като ерудиран учен и чрез другите две изследвания. Личното име - между традицията и съвременността е с лингвокултурологична стойност, тъй като разкрива връзката между език, мислене и национална култура. Модерният езиковедски прочит на художественото слово в Езиковедски етюди върху творби на българската литература пък е своеобразен мост между езика и литературата, който спомага за съхраняването на националната ни идентичност.

© Гергана Михайлова, Ивета Иванова, Йоана Папазова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2014, № 5 (174)