Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ГЕНЕЗИСА НА АЛБАНСКИЯ АДМИРАТИВ

Галя Нинова

web

Изкуството е "аз", науката е "ние".
Клод Бернар

В центъра на настоящото изследване стои проблемът за генезиса на албанския адмиратив. В работата си изхождам от виждането, че в съвременния албански език граматичната глаголна категория 'евиденциалност' е двучленна и е изградена въз основа на признака 'опосредстваност на информацията за действието'. Индикативът (неопосредстваният модус) и косвеният евиденциал (наричан 'адмиратив' или 'опосредстван модус') оформят двете субкатегории в рамките на евиденциалната глаголна категория. В съвременния албански език косвеният евиденциал (опосредстваният модус по терминологията на Г. Герджиков - вж. Герджиков 1984/2003) има множество употреби: конклузивни, адмиративни, ендофорни, гномически, преизказни, дубитативни, които могат да бъдат класифицираниа на базата на противопоставянето по признака 'субективност' (вж. Нинова 2016). Адмиративната употреба, която е субективно емоционално-експресивно натоварена поради изразеното учудване от разминаването на предходно и настоящо знание за състоянието на нещата, е най-честотната, а и бих казала най-ярката, употреба на косвения евиденциал в диалогичната реч (в устната комуникация и в стилизираната разговорна реч в художествените произведения). Търсенето на причините за спецификата на евиденциалната категория в съвременния албански език и на ниво семантичен инвариант, и на ниво употреби, предпоставя необходимостта от разглеждане на протичането на процеса на граматикализация на т.нар. адмиратив в албанския език. Това от своя страна изисква да се обърне специално внимание на генезиса на тази категория. Един от възможните подходи към неговото изясняване е съпоставянето на отделни диалекти във връзка с наличието или отсъствието в тях на евиденциална категория (т.нар. адмиратив), спецификата на нейното значение и на формите й. Особено важни са онези албански говори, които се намират извън територията на Албания, тъй като те представят едно състояние на езика, по-близо до времето на емигрирането на общността (без да се пропуска евентуално влияние на друг език върху албанския диалект на изселниците). Следователно в тази статия централни се оказват въпросите: кой е основният семантичен признак, релевантен при възникването на т.нар. адмиратив, към кой исторически период може да се отнесе възникването на категорията, настъпили ли са промени в семантичния инвариант на категорията в сложните процеси на нейното оформяне и ако има - кои са причините, доколко формалните особености могат да дадат информация за динамиката на този процес на граматикализация при отчитане на различията между диалектите, а и между тях и съвременния албански книжовен език.

В албанския език, при наличие на двучленна евиденциална категория, адмиративът има статуса на най-честата употреба на косвения евиденциал, което е довело до терминологичния избор категорията да бъде назована "адмиратив". В статията е проследена степента на граматикализация на адмиратива в говорите на албанската диаспора. За да бъде постигнато това, са сравнени примери от различни албански говори с данни от първия писмен паметник на албанския език - "Требник" на Гьон Бузуку (1555), както и с различни изказвания с адмиратив в съвременния албански език. Съпоставката се прави, за да се изследва дали са настъпили някакви промени в семантичния обхват на т.нар. адмиратив в албанския език. Крайната цел е да се проследи неговият семантичен генезис.

Като цяло разпространението на адмиратива в диалектите на албанския език е сравнително равномерно както в Албания, така и сред албанците в Косово и Македония, като изключение правят говорите на крайния юг - на чамите и лабите (южнотоскийски поддиалект), където адмиратив не съществува (вж. Търпоманова 2015: 61). В албанския гр. Лузни (северногегийски, периферен град) има регистрирана форма само на сложен индикативен перфект с добавено съкратено минало причастие на спомагателния глагол 'имам' (pas): kan pas qõn bõ, 'били (pas) направени', но не и за адмиратив. В областта Душмани, на 30 км източно от Шкодра, близо до границата с Черна гора, е регистрирана само форма за адмиративен перфект със съкратено минало причастие от типа алб. paska pa(s), книж. алб. paska pasur, бълг. 'бил съм имал'. Според В. Фридман обаче адмиративните употреби в крайния североизточен гегийски са ограничени и бавно изчезват (Фридман 2005: 38-39). В такъв случай би могло да се твърди, че адмиративът се е развил в Централна Албания, а оттам се е разпространил към периферията (Фридман 2004: 121-122). М. М. Макарцев отбелязва, че северногегийските текстове показват състояние, най-близко до балкано-славянската картина (вж. Макарцев 2014: 326-328). При движение на юг в албанската територия на преден план излизат все повече отлики: функциите на косвения евиденциал се съкращават последователно, докато се стигне до крайните южни диалекти и до диалектите на албанската диаспора в Южна Италия, където формите на инверсен перфект не се срещат.

Адмиративът е засвидетелстван в говора на късните мигранти, напуснали албанските земи в периода XVII-XVIII век - в албанските говори в с. Мандрица1, България (северен тоскийски диалект), и в Украйна (северен тоскийски диалект), както и в говора на напусналите Албания католици през XVII-XIX в. - в говора на албанските католици, преселили се в Далмация, дн. Хърватия (гегийски диалект). В говора на по-ранните изселници: тоскийските говори на арванитите (албански преселници в Гърция) и арбрешите (албански преселници в Италия), адмиратив не е развита. Арбрешите са напуснали албанските земи в периода XV-XVIII в., а арванитите между XIII-XVI в. (Станков 2009: 49-55, Фридман 2010: 36, Търпоманова 2015: 60-61). Най-голямата миграционна вълна на арбрешите е в периода 1470-1480 г., т.е. след смъртта на Скендербег през 1468 г. (вж. Станков 2009: 49). В арбрешкия говор има засвидетелствани модални презумптивни употреби на индикативния перфект (Алтимари 1994: 212, 220), но не и адмиратив, т.е. няма слети инверсни перфектовидни форми. По всяка вероятност причината за това е, че арбрешите не са имали интензивни контакти с турския език.

Според В. Фридман (2005: 40) албанският опосредстван модус (косвеният евиденциал) се е развил през периода на османското робство на Балканите не в селата, а в градовете, където езиковата интерференцията между езиците е най-силна, т.е. където турският се е говорил от повече носители на албанския език. В подкрепа на тази своя теза В. Фридман привежда неоспоримия факт, че адмиративът е добре развит в Косово, където престижът на турския език е продължил да съществува чак до XIX в.

В езика на албанската диаспора в Италия (арбрешите) се среща само презумптивен перфект, образуван по италиански образец: habere + минало причастие, напр.: ka shruajtur = итал. egli forse ha scrittо, 'той вероятно е писал'. Повечето арбреши са носители на тоскийския диалект в негова стара форма, запазена от периода на тяхното изселване, което започва през ХV в. след османските нашествия в албанските земи (Бейлери 2007). В първата албано-италианска граматика от 1870 г. (на други места се казва, че датира от 1871 г. - б.а., Г.Н.) на  Йероним де Рада подобни презумптивни употреби на албанския индикативен перфект са означени с термина passato dubitativo, 'дубитативно минало' (Алтимари 1994: 212). В говора на арванитите са регистрирани инверсни неслети и слети форми за изразяване на контрафактивност2, които са натоварени с експресивност на употребата, както и слети адмиративни форми в условни конструкции или в конструкции за изразяване на контрафактивност без подчинителен съюз алб. të, бълг. 'дa' (вж. Лиосис 2010). Според Н. Лиосис в говора на арванитите е имало евиденциална категория, която по-късно е изгубила адмиративните си употреби за сметка на контрафактивните. Неслетите инверсни перфектовидни форми от типа на bartuneh chaa и uneh chee (Фидлер 2004: 383), бълг. 'носила е' и 'си сукал', които са регистрирани у Бузуку, са се използвали паралелно със слетите адмиративни форми за сегашно време от типа на ruoite-chee, бълг. 'си запазил' (вж. Фидлер 2004: 382).

Кога точно е започнал първият етап от развитието на албанския адмиратив и дали неслети инверсни перфектовидни форми са съществували и преди срещата с турския опосредстван модус, не би могло да се твърди със сигурност поради липсата на засвидетелствани в писмени източници езикови данни.

Първите набези на османските турци в земите на днешна Албания на запад от Охридското езеро датират от около 1385 г., а съпротивата на албанците в някои райони на съвременна Албания продължава чак до края на XV и началото на XVI в. (Мете 2007: 195-199). С оглед на това по-вероятно е сливането на инверсните елементи от формата перфекта да е станало в периода втората половина на XV в. - първата половина на XVI в., когато езиковите контакти с турския език са били интензивни, т.е. по време на турско робство. Албанският адмиратив е започнал да се доближава до сегашната си семантика, след като турският опосредстван модус по всяка вероятност е спомогнал за засилването на несвидетелските употреби на перфекта в албанския в периода XIV-XV в.

За изпълнение на целите на настоящата работа, свързани с изясняване на генезиса на албанския адмиратив, могат да бъдат използвани и анализите на слетите инверсни форми с различни модални частици в "Требник" на Бузуку. В "Требник" на Г. Бузуку от 1555 г. (гегийски) албанският адмиратив се употребява както с немодалната отрицателната частица nuk/s', 'не', така и с модалната отрицателна частица mos, 'не'. Ако в протазиса на условната конструкция има отрицателна частица mos, то тази в аподозиса е nuk/s', а при липсата на отрицателна частица в аподозиса, в протазиса стои mos, напр.:

[1] алб. (гегийски) E kȳ në mos ish ṇ Sinëzot, nukë të mujtëkē ( < модалния глагол mund, 'може') me bām as ṇdonjë kafshë (Бузуку LVII по Фридман 2010: 33) (презенс на косвения евиденциал);

[2] Ndë mos ishte ky nga Perëndia, nukë dotë muntte të bënte asgjë (Кюриас, Синас 1930 по Фридман 2010: 33);

[3] Po të mos ishte ky njeri prej Hyjut, s'do të mund të bënte asgjë (Филипай 1980 по Фридман 2010: 33),

бълг. 'Ако той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.' (Йоан 9:33);

[4] алб. (гегийски) Zot, ti në ishnjē klenë këtu, em vëllā të mos vdekunëkē (Бузуку LXXXIX по Фридман 2010: 33) (презенс на косвения евиденциал);

[5] Zot, t'ishnje këtu im vëlla nukë dotë vdiste (Кюриас, Синас 1930 по Фридман 2010: 33) (неадмиративно бъдеще време в миналото = форма за условно наклонение, презенс);

[6] Zotëri, të kishte qenë ti këtu, im vëlla nuk do të kishte vdekur (Филипай 1980 по Фридман 2010: 33) (неадмиративно бъдеще предварително време в миналото = форма за условно наклонение, перфект),

бълг. 'Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.' (Йоан 11:21).

От примери [1] и [4] става ясно, че албанският адмиратив още през XVI в. се е използвал не само заедно с немодалната отрицателна частица nuk/s', но и с модалната отрицателна частица mos. В съвременния албански език в същата семантична позиция модалният глагол mund не е в адмиратив (вж. примери [2] и [3]), но продължава да се използва с немодалната отрицателна частица nuk. Този факт не е коментиран от В. Фридман в статията му от 2010 г., но се подразбира от приложените по-горе два примера (вж. Фридман 2010: 32-36). В. Фридман посочва, че 25 от общо 28-те изброени от Ш. Демирай (вж. напр. Демирай 1971) адмиративни употреби у Г. Бузуку са модални. С други думи - той счита за модални употребите, които не кореспондират със съвременното състояние на речевите употреби на албанския адмиратив. Може да се направи изводът, че трите форми, определени от Ш. Демирай като същински адмиратив за презенс, перфект и имперфект3, според В. Фридман не са модални по своята същност. М. М. Макарцев също отбелязва, че освен трите адмиративни форми Ш. Демирай открива и 15 конюнктивни конструкции с адмиратив с, както и 10 форми от типа на mos arkeshë, т.е. с модална отрицателна частица (вж. Макарцев 2009: 93).

От изказвания [2], [3], [5] и [6] се вижда, че в тази семантична позиция не може да се използва адмиративна форма в съвременния албански език. В четирите примера на мястото на адмиратива стоят индикативни форми за бъдеще в миналото или бъдеще предварително в миналото, които съвпадат съответно с тези в аподозиса на условно наклонение в сегашно и минало неопределено време (Станков 2009: 319-324). В примери [2], [3], [5] и [6] е употребена единствено отрицателната немодална частица nuk/s', защото в съвременния албански език mos се използва само в протазиса, но не и в аподозиса в рамките на условната конструкция, напр.:

[7] съвр. книж. алб. Po të mos kisha nevojë (протазис) për para, nuk do të punoja (аподозис) fare,

бълг. 'Ако нямах нужда от пари, не бих работил (аподозис = същинска кондиционална форма) въобще.' (по Станков 2009: 322)

Двата типа употреби, които според застъпваното тук виждане са адмиративни (т.е. употреби на косвения евиденциал/опосредствания модус), в примери [1] и [4] у Бузуку влизат в рамките на условни конструкции и не могат да се предадат с адмиратив на съвременен албански език, което дава основание да се издигне хипотезата за наличие на промяна в семантиката, функционирането и/или модалността на категорията. И в двата примера адмиративната форма е отрицателна. В изказване [1] у Бузуку nuk e преди в адмиративната форма, което е характерно за аподозиса на условното изречение, докато в изказване [4] mos e след подчинителния съюз . В пример [1] се наблюдава контрафактивна употреба на адмиратива, която е свързана с оценката на говорещия за възможната реализация на ситуацията, тъй като изказването се приравнява по смисъл с: Той е от Бога и затова може да направи нещо, докато във изказване [4] контрафактивността е свързана с невъзможната реализация на хипотетичната ситуация: Господи, не беше тук, затова брат ми умря. Експресивността на изказване [4] е постигната чрез отричане на факта, изразен с адмиративната форма, която се намира в аподозиса на условната конструкция.

В. Фридман защитава тезата, че адмиративът в съвременния албански език не е модална категория именно защото си служи с немодалната отрицателна частица nuk вместо с mos (вж. Фридман 2000). В друга своя статия обаче авторът представя адмиративни употреби както с nuk, така и с mos и в съвременния албански език, като според Фридман в случаите, в които mos се употребява с адмиратив, отрицателната модална частица губи своята модалност (Фридман 2003: 204). Фридман посочва, че ако адмиративът се дефинира като наклонение, то той би изисквал двоен пласт модалност и би се употребявал с отрицателната частица mos (Фридман 2000: 360). Важно е да се отбележи, че в съвременния албански език адмиративът си служи предимно с nuk, но се срещат употреби и с mos.

В съвременния албански език модалният глагол mund>, бълг. 'може', се употребява както с nuk/s', така и с mos в зависимост от това дали влиза в полето на деонтичната, или на епистемичната модалност, напр.:

  • подчинително наклонение с модален глагол, епистемична модалност:

[8] Ju nuk mund të hapni tema të reja. (nuk е преди подчинителната частица ) (Forumi 1998-2012),

бълг. 'Вие не може да отваряте нови теми.';

  • подчинително наклонение с модален глагол, деонтична модалност:

[9] Аjo mund të mos vijë sot në teatër. (mos e след të, иреалис) (собствен архив),

бълг. 'Тя можеше да не дойде днес в театъра.';

  • подчинително наклонение с модален глагол, деонтична модалност:

[10] Lufta e Dytë Botërore: Lufta, në të cilën nuk mund të mos merrnim pjesë. (nuk e преди , mos e след ) (Луфта 2015),

бълг. 'Втората световна война: Войната, в която не можехме да не участваме'.

От направените анализи и коментари може да се направи изводът, че наличието или липсата на mos не би могло да се счита като доказателство за това, че албанският адмиратив не е модална категория. Oпосредстваните модуси в балканските езици (албански, български и турски) се граматикализират на базата на формите за индикативния перфект (Айхенвалд 2004: 288). Отличителна характеристика на албанския адмиратив се състои в инверсията и сливането на съставките на перфекта. Следователно т.нар. адмиратив в албанския е опосредстван модус на изказване на действието, който принадлежи към полето на епистемичната модалност.

М. М. Макарцев не споделя виждането на В. Фридман и счита, че употребите на адмиратива в изказвания с модалната отрицателна частица mos като в примери [4] и [11] са доказателство, че категорията в албанския не е модална (Макарцев 2014: 75):

[11] алб. Thashë, mos e paska ndërruar (адмиративен перфект, отрицателна форма) vendin e punës, por ai vetë *e sqaroi. (адмиративен перфект, отрицателна форма) (по Макарцев 2014: 75),

бълг. 'Казах си да не би да си е сменил работното място, но той сам ми го обясни.'.

Адмиративни употреби с mos в тази семантична позиция са се срещали в албанския език, но за съвременния средностатистически албанeц, който владее тоскийската книжовна норма, пример [11] е неправилен, тъй като на мястото на адмиративния перфект би трябвало да стои формата mos e kishte ndërruar, a личното местоимение алб. е, бълг. 'го' би трябвало да се замени с ma, бълг. 'ми го'. Отговарящо на нормите на езика е следното трансформирано изказване:

[12] съвр. книж. алб. Thashë, mos e kishte ndërruar vendin e punës, por ai vetë ma sqaroi. (индикативен плусквамперфект, отрицателна форма без с предположително значение),

бълг. 'Казах си да не би да си е сменил работното място, но той сам ми го обясни.'.

Както се вижда от пример [12], формата mos e kishte ndërruar не е нито в подчинително, нито в условно наклонение, защото няма подчинителна частица . Изказването предава собствено предположение след verba dicendi в рамките на сложното изречение, като в тази позиция вече не може да стои адмиративна форма с отрицателната частица mos. Би могло да се счита, че това е изявително наклонение. Следователно в съвременния албански език с отрицателната частица nuk си служат и адмиративът, и индикативът (т.е. двата модуса на изказване на действието), докато при останалите наклонения (конюнктив, оптатив и императив) се използва mos. Това е и доказателство, че евиденциалността в албанския език и наклонението са две различни граматични категории, т.е. че т.нар. адмиратив в албанския език не е наклонение.

Някои употреби на албанския опосредстван модус в говора на арванитите се доближават до изразяването на хипотетичност и условност, които се срещат в примери [1] и [4] от "Требник" на Г. Бузуку. От говора на арванитите следва да бъдат разгледани примери от о. Хидра, о. Метана и о. Порос (Пелопонес), регистрирани през XIX в. и коментирани от Н. Лиосис (2010).

Н. Лиосис събира "адмиративни" употреби от о. Хидра предимно от работата на Панайот Купитор - местен жител на острова. В изследването на Купитор от 1979 г. Лиосис открива слети инверсни форми за изразяване на хипотетичност в условни конструкции с (t'):

[13] t' i marr-ë-keshë, do i keja ( + адмиративна форма в протазиса на условна конструкция) (по Лиосис 2010: 186),

бълг. 'Да ги бях взел, щях да ги имам.' = 'Ако ги бях взел, щях да ги имам.'

В пример [13] се наблюдава контрафактивност, налице е невъзможна хипотетична ситуация, а семантиката на изказването може да се представи по следния начин: Не съм ги взел и затова сега ги нямам. Адмиративната форма е в протазиса, а в аподизиса има форма за бъдеще време без të, която в съвременния албански език съвпада с формата за условно наклонение4.

Н. Лиосис (2010) констатира, че когато причастието завършва на съгласна, то тогава се добавя едно допълнително -ë- (вж. пример [13]). Кoгато обаче основата завършва на гласна, се добавя -të- напр.:

[14] t u vra-të-keshim (хипотетичност) (по Лиосис 2010: 187),

бълг. 'Aко ни бяха убили!'

Условната конструкция в пример [14] също изразява хипотетичност и контрафактивност, която обаче е възможна, защото изразяваната семантика може да се представи по следния начин: Не са ни убили (но можеха да го направят).

И в епоса адмиративът в албански може да влиза в конструкции с модалния модификатор (, 'да' - подчинителен съюз, съкратено t'), напр.:

[15] алб. (гегийски) Frỳma n' zêmer tue m' u ndalë?!
Po a lânë t'paskam me hjekë zi?
T' paskam lânë pangrânë, pa pi,
Veshë e mbathë edhè stoli
Jo si shoqet në Malci?! (Герг Фища)5,

бълг. 'Спира ми вече дъха на сърцето?!
Но оставил ли съм те да страдаш?
Да съм те оставил гладна и жадна,
не си ли обличала и носила украшения
по-добри от другарките ти в Малъсия?'

В пример [15], ексцерпиран от "Планинска гусла" на Герг Фища (албански гегийски епос), с ренаративен перфект в 1 л. ед.ч. и 3 л. ед.ч. с и без инверсия на съставните елементи говорещият изразява неувереност по отношение на предаваната от него информация. Правилен от гледна точка на съвременната книжовна норма е единствено словоредът на формата t' paskam lânë, докато при lânë t'paskam е налична инверсия, при която причастието минава в препозиция. Освен форми за изразяване на контрафактивно желание с + адмиратив, в говора на арванитите се срещат изказвания с ( +) mos + адмиратив от типа на пример [16]:

[16] mos arrëtëkeshë (контрафактивно желание) (Йохалас 2006 по Лиосис 2010: 187),

бълг. 'Да не бях пристигал!'.

Пример [16] е ексцерпиран от писмo, написано през 1824 г., и е най-старата, регистрирана в говора на арванитите от о. Хидра, форма с подобна структура (вж. Лиосис 2010: 187).

В говора на арванитите има и инверсни слети перфектовидни форми без , чиято семантика е свързана с изразяването на контрафактивни желания, вж. пример [17]:

[17] mos u letëkeshitë (контрафактивно желание) (по Лиосис 2010: 187),

бълг. 'Да не се бяхте раждали!'.

Отрицателна модална частица mos придава хипотетичност на изказването на говорещия. Подобни употреби без се срещат и в съвременния албански език, напр.:

[18] съвр. книж. алб. Mos u dashkam vetëm për punë në këtë shtëpi (собствен архив) (адмиративен презенс, отрицателна форма с mos, неувереност),

бълг. 'Да не би да съм искала само да работя в тази къща!?'.

В пример [18], съдържащ употреба mos в съвременния албански език, не става въпрос за изразяване на контрафактивност. В това изказване говорещият изразява своето възмущение по отношение на представите за самия него и мястото му в семейния дом. Подобни употреби в съвременния албански език кореспондират с изразяване на негативно учудване с помощта на да-форми в българския език от типа на:

[19] бълг. Да се прострат насред пътя! (Ц. Церковски по Попов 1968: 208).

С да-формата в българския език в пример [19] говорещият може да предаде своя констатация, съпроводена с негативна оценка, вкл. възмущение. Констатираният факт е в противоречие с представите, виждания или убежденията на говорещия, което обяснява емоционално-експресивния характер на изказването. Употреби от този тип в българския език са представена от К. Попов като вид учудване (вж. Попов 1968: 207-208). Контекстът на примера на К. Попов обаче е недостатъчен и не става ясно дали е негативна изненада, дали е заповед или друга употреба.

В съвременния албански език с адмиративна форма и частицата mos говорещият може да изрази своята неувереност. Откритието на автора на изказването за състоянието на нещата не съвпада с неговите субективни представи за реалността. В пример [20] субективната представа на говорещия е съпроводена с даването на оценка на новополученото знание:

[20] съвр. книж. алб. Mos paska ikur vallë. (адмиративен перфект, отрицателна форма с mos) (собствен архив),

бълг. 'Да не би да е заминал!?'.

В пример [21] емоционално-експресивната адмиративна употреба и носената от изказването оценка на говорещия са писмено отразени с комбинация от препинателни знаци - въпросителен и удивителен.

[21] съвр. книж. алб. Pse a mos paska vallë ndonjë armik që ta do të mirën, vallë ka ndonjë armik që nuk e ka hak plumbin kur bëhet "zot" në shtëpinë tënde?! (адмиративен презенс, отрицателна форма с mos) (Сенад Гуразиу);

бълг. 'Дали случайно има враг, който ще ти желае доброто, има ли случайно враг, който да не заслужава куршум за това, че е станал "господар" в собствената ти къща?!' (индикативен презенс).

В [21] отрицателната модална частица mos придава нюанс на предположителност и неувереност в направеното изказване, което дава основания да се издигне хипотезата, че адмиративното значение се е развило от контрафактивните изказвания.

На о. Метана (недалеч от о. Порос) са регистрирани инверсни неслети форми, т.е. причастието заема първата позиция, а след него е окончанието за имперфект: klënë keshe (неслята инверсна емфатична форма), което в съвременния албански език кореспондира с формата qen-kësha (адмиративен имперфект = слята инверсна форма). Н. Лиосис (2010) е открил в събрания през XIX в. от К. Райнхолд корпус, публикуван в "Пеласгийските нощи на Карл Райнхолд” от А. Клоси през 2005 г., следните четири употреби:

[22] Klënë keshe (= klönnë keŝe) *fundi(t) i shurdhërë. (по Лиосис 2010: 191);

[23] съвр. книж. алб. Paskam qenë *fundi(t)6 i shurdhër7. (адмиративен перфект),

бълг. 'Напълно съм бил оглушал!' (адмиративен перфект);

[24] Klënë keshë (= klönnë keŝe) i marë, çë ri e çanj krietë me ti. (по Лиосис 2010: 191);

[25] съвр. книж. алб. Paskam  qenë (= klönnë keŝe) i marrë,  që rri e çaj kokën me ty. (конклузивен перфект),

бълг. 'Бил съм луд да седя и да обременявам съзнанието си с теб!' (конклузивен аорист);

[26] Pa fat klënë keshe, i bekuam! (по Лиосис 2010: 191);

[27] съвр. книж. алб. Paskam qenë i bekuar pa fat. (адмиративен перфект)

бълг. 'Бил съм благословен/роден без късмет!' (адмиративен перфект);

[28] Nëkë më thua dah, çë klënë keshe (= klönnë keŝe) mushteri i mir! (по Лиосис 2010: 191),

бълг. 'Да не ми казваш, че не съм/не съм бил добър клиент!' (индикатив/ дубитатив);

[29] съвр. книж. алб. S' mund të thuash që nuk kam qenë një klient i mirë! (индикативен перфект, отрицателна форма),

бълг. 'Не можеш да твърдиш, че не съм/не съм бил добър клиент!' (индикатив/дубитатив).

Три от четирите употреби (изказвания [22], [24] и [26]) от о. Метана могат да се предадат с опосредствани (т.е. евиденциални) форми на съвременен книжовен албански език, докато пример [28] от о. Порос не може. Н. Лиосис отбелязва, че в изказвания [22], [24], [26] и [28] употребите са адмиративни, а изказване [30] в настоящата работа съдържа според автора индикативна инверсна форма (Лиосис 2010: 191). От направения тук анализ се потвърди, че изказвания [22], [24] и [26] могат да се предадат с употреба на косвения евиденциал на съвременен албански език, но не и изказване [28]. Изказвания [22] и [24] се различават по своята семантика, макар че и двата примера не са пунктуационно маркирани. Първото изказване е адмиративно, докато второто е конклузивно. Важно е да се отбележи, че там, където в съвременния албански език се среща адмиративна употреба (изразяване на учудване, изнанада), има темпорално съответствие между българския и албанския език (вж. примери [23] и [27] и техните преводни еквиваленти). Там, където употребата е конклузивна, формата за адмиративен перфект в албанския език съответства на конклузивен аорист в съвременния български език (вж. пример [25] и неговия преводен еквивалент). Изказване [26] е силно емоционално маркирано и на съвременен албански език подобна употреба може да се предаде и без да е интонационно отбелязана емоционалността, защото формите за адмиратив са инверсни слети перфектовидни форми и по своята същност са емоционално-експресивни (вж пример [27]). Учудването на говорещия е следствие от направено собствено умозаключение, с което актуалният говорещ се ангажира. Това е и причината според мене тази конклузивна употреба често да се сбърка с адмиративната или обратното, а в следствие на това и албанският адмиратив да бъде дефиниран като "проблематична констатация на непредвиденото" от Дюше и Пърнаска (1996: 33). Пример [28], в който инверсната перфектовидна форма е предшествана от конструкция с отрицателна частица nuk, не може да се преведе с опосредствана форма (с традиционната терминология - с адмиративна форма), поради което и на съвременен албански език в тази семантична позиция стои индикативна форма. Разликата е, че пример [28] се предава с индикативен перфект на албански език, а на български език с индикативен презенс или с ренаративна форма с дубитативен нюанс. И двата варианта са възможни на български език, защото в непряката реч след главно изречение с глагол за речева дейност става ясно, че говорещият препредава чуждо изказване за самия себе си, като в подобна ситуация най-често се поражда дубитативен нюанс, ако се употреби преизказна форма, а ако се появи дубитативна форма, то това подчертава още повече несъгласието на говорещия с първичното изказване. Преводът с индикативен презенс е по-неутрален, защото препредаването на чуждо мнение за самия говорещ и негативното му отношение към първичното изказване се изразяват в непряката реч (подчиненото изречение) не по граматичен път, а с да-конструкцията от главното изречение. Следователно преводът с индикативна форма е най-слабо емоционално-експресивният вариант, докато употребата в пример [28] е силно емоционално натоварена. Употребите в изказвания [22], [24], [26] и [28] и [30] във формално отношение са неслети инверсни перфектовидни форми.

В приказка от о. Порос, публикувана от Густав Майер през 1896 г., Н. Лиосис регистрира в говора на арванитите неслята инверсна форма с mos след të, 'да'8:

[30] Po më mirë të mos e ngrënë keshë, pse prë një kapshore mungull9 dua tri ditë të shëronj golënë. (по Лиосис 2010: 191);

[31] съвр. книж. алб. Po më mirë të mos ta kisha pas ngrenë sepse prej nje kafshate mugull me duhen tre ditë të sheroj  fytin10 (сложен неопосредстван плусквамперфект),

бълг. 'По-добре да не го бях ял, защото заради едно парче филизи (б. а. - от този бодлив дъб) ми трябват три дни да си излекувам гърлото.'.

В съвременния албански език в такива семантични позиции вече стоят форми в подчинително наклонение:

[32] съвр. книж. алб. Është më mirë të mos shkojmë në teatër. (mos e след të, деонтична модалност, иреалис) (собствен архив),

бълг. 'По-добре е да не ходим на театър.'.

Н. Лиосис отбелязва, че пример [30] изразява контрафактивност и по семантика не се различава съществено от ексцерпираните от о. Хидра примери (Лиосис 2010: 193). Мястото на mos в условно наклонение в съвременния албански език е именно в протазиса. В предаденото на съвременен албански език изказване [31] средностатистическият носител на книжовния език може да добави едно съкратено минало причастие pas към неопосредствания (индикативния/неконклузивния) плусквамперфект (të mos ta kisha pas ngrenë), което в случая е тип емфаза. С pas говорещият указва освен това, че действието е станало преди момента на говорене. Освен функцията да превръща изказването в емфатично, pas има и темпорална функция, т.е. граматичен признак и прагматичен признак могат да се съвместяват (вж. още Търпоманова 2015: 165). С добавянето на съкратено минало причастие говорещият изразява и своето емоционално отношение към направеното изказване, което означава, че по всяка вероятност инвариантът на албанския адмиратив в периода на неговото възникване е бил 'субективна опосредствана информация'. Слетите и неслетите инверсни форми у Г. Бузуку, слетите адмиративни форми от о. Хидра, както и неслетите форми от о. Метана и о. Порос недвусмислено доказват, че в периода XV-XVI в. категорията се е намирала в преходен етап от своето развитие.

В пример [30] се наблюдава инверсна неслята форма за адмиративен имперфект, чиито форманти на пръв поглед съвпадат с тези на индикативния плусквамперфект I от типа на кeshe ngrënë. Според М. Цамай keshe e стара форма за имперфект, която се е използвала паралелно с kisha за 1 л. ед.ч., и от която произлиза адмиративното окончание за имперфект с фонетична промяна на -i- в -ë- за 1 л. ед.ч. -kësha (вж. Цамай 1984: 179). В съвременния албански език формата kishе (индикативен имперфект) се е наложила като спомагателен глагол при формообразуването на индикативния плусквамперфект I за 2 л. ед.ч., докато -këshe e окончание само за адмиративен имперфект, 2 л. ед.ч., а -kësh/-kej в тези две разновидности е адмиративното окончание за имперфект в 3 л. ед.ч. (вж. напр. Станков 2009). Адмиративното окончание за имперфект в съвременния албански език е с фонетична промяна и имперфектът на спомагателния глагол kam, 'имам' - keshe, в инверсна позиция в албанския език се трансформира в адмиративното окончание -kësh, за да се оразличат формите за индикативен плусквамперфект и новообразуваното адмиративно окончание за имперфект. В говора на арванитите има и адмиративно окончание -keshë /-keshe, което недвусмислено доказва, че категорията е била в процес на развитие по времето, когато са напуснали родината си. Новото адмиративно окончание с фонетична промяна -kësha, както и в "Требник" на Бузуку, така и в говора на арванитите, все още не се е наложило.

Примери [22], [24], [26] и [28] от о. Метана съдържат неслети инверсни форми, които от съвременна гледна точка се съотнасят с адмиративен имперфект, по-голямата част от които се предават с адмиративен перфект на съвременен албански език. Според Н. Лиосис изказванията от о. Метана отразяват едно по-старо състояние на т.нар. адмиратив в албанския език. Самият автор определя тези употреби като трудни за анализ и превод, тъй като не може да се определи дали са съобщителни, или въпросителни изказвания, нито дали са в 1 л. ед.ч., или във 2 л. ед.ч. (вж. бележката под линия у Лиосис 2010: 192). Не е възможно в говора на арванитите да е имало адмиративни употреби, които да са изчезнали и да са се трансформирали в контрафактивни изказвания, както твърди Н. Лиосис. Т.нар. "адмиратив" (албанският косвен евиденциал) в говора на арванитите се е запазил такъв, какъвто е бил по времето на напускане на носителите на албанския език през различните вълни на миграция, така както оптативът се е фосилизирал в говора на преселници, които са отишли в среда, където тази категория отсъства (вж. още Търпоманова 2015: 61)11. Подобни употреби, които отразяват междинно състояние от генезиса на албанския адмиратив, не могат да се предадат с адмиратив на съвременен албански език (вж. напр. изказване [30]). Н. Лиосис представя като хипотеза мнението на В. Фридман, споделено в лична кореспонденция помежду им, че постепенното намаляване на честотата на изказванията с оптатив в книжовния албански език вероятно е свързано с търсенето на алтернативни начини за изразяване на семантиката на това наклонение, което в езика на арванитите бива постепенно измествано от подчинителни конструкции поради влиянието на гръцкия език, където евиденциална категория липсва (вж. Лиосис 2010: 198). В северните ирокезки езици (говорени от някои северноамерикански индиански племена - б.а., Г.Н.) оптативът може да указва и източник на информацията (Айхенвалд 2004: 108). Следователно в полето на модалността евиденциалност (адмиративност) - презумптивност - оптативност - конюнктивност са тясно обвързани в семантично отношение (вж. още Лиосис 2010: 198).

В съвременния албански език има оптативни употреби12, чиято семантика би могла да се предаде и с адмиратив, напр.: Të kripsha trutë (mendjen)!, 'Да не си съвсем без акъл!?' (të, 'да' + същинска форма за оптатив) и Qenke fare pa tru! (адмиративен презенс), 'Ти си бил съвсем без акъл!' (по Станков 2009: 347), т.е. това са различни начини за предаване на близка семантика.

В съвременния албански език някои употреби на оптатива могат да се предадат не само с адмиратив, но и с конюнктив, който си служи с модалната отрицателна частица: Моs ardhsh kurrë! (оптатив, деонтична модалност, иреалис), което в случая се превежда като Të mos vish kurrë! (конюнктив, деонтична модалност, иреалис), 'Да не идваш никога!' (по Станков 2009: 447).

Пример [33] не може да бъде предаден с адмиративен имперфект на съвременен албански, а само с адмиративен презенс, какъвто е случаят и с българския преводен еквивалент.

[33] алб. (гегийски)... e ᶙ tha atyne: marëkishnë Tenëzonë ṇ vorit... (Бузуку LXVI по Демирай 1971: 41) (адмиративен имперфект),

бълг. '...и казва им: дигнали Господа от гроба...' (Йоан 20:2) (адмиративен презенс).

В семантиката на адмиративния имперфект в албанския вероятно е настъпила темпорална промяна, тъй като една от трите същински адмиративни употреби у Бузуку не може да бъде предадена със същото време на съвременен албански език. Това е само хипотеза, за която не може да се направи обобщение от системен характер поради липса на изчерпателни емпирични данни. Друг важен факт е, че фонетичната промяна в окончанието на адмиративния имперфект у Бузуку все още не е налична във всички форми за индикативен имперфект, а -i- във формата за адмиративен имперфект все още не се е трансформирала в -ë-, напр. при marëkishnë(същинската адмиративна форма, съвр. алб. marrkëshin), както и при në klenëkishtë (в условно изказване). По този начин адмиративното окончание все още съвпада с имперфекта на спомагателния глагол kam, 'имам' (kisha). У Бузуку се срещат и окончанията за адмиративен имперфект -kej и -keshë (вж. Фидлер 2004: 380-405). Окончанието за адмиративен имперфект -keshe/-keshë е налично и в говора на арванитите от о. Порос и о. Метана, само че там все още не е настъпило сливане на съставните елементи на адмиративния имперфект, но е налична инверсия: klënë keshe.

Считам, че приведените от Н. Лиосис пример от говора на арванитите от о. Метана и о. Порос се различават от трите самостоятелни адмиративни употреби у Г. Бузуку, чиято семантика отговаря на тази в съвременния албански език, а именно тези за адмиративен презенс ruojtejkē, 'си запазил', адмиративен перфект paskā ruojtunë, 'е запазила' и адмиративен имперфект marëkishnë, 'дигнали', които са натоварени с адмиративна семантика - изразяване на учудване, изненада (вж. Демирай 1971 и Фидлер 2004). Някои употреби от о. Хидра са близки до онези евиденциални употреби у Бузуку, които не кореспондират с адмиративните употреби в значение на учудване, изненада в съвременния албански език, а именно адмиратив в условни конструкции. Изказванията със слети форми за адмиративен имперфект от о. Хидра не отговарят на съвременното положение на категорията. По-скоро става въпрос за употреби, които отразяват едно междинно състояние на т.нар. адмиратив в албанския език и които не са се утвърдили в семантико-функционално отношение, тъй като арванитите са напуснали естествената си езикова среда и говорът им не е споделил развоя на процеса на граматикализация, протичащ в общоалбанската територия.

Ако в "Требник" на Г. Бузуку адмиративът се появява само в диалогичната реч (вж. Макарцев 2009 и Нинова 2016), в изказвания на актуалния говорещ, то в езика на преселниците в Украйна, напуснали албанските земи основно през XVIII в. (вж. Станков 2009: 51), се срещат добре развити ренаративни употреби, който могат да бъдат открити в историческия наратив:

[34] Ato rojtkan ni Albanijet. Turku i mëndojka shumë malserivet, çupa dhe gra i përçumojtka (ренаративен презенс). Ato gandej ikkën (индикативен аорист). Vatkan ni Serbiet. Sa rojtkan (ренаративен презенс) ni Serbiet nоk a di. Ga Serbia rakan ni Bullgariet (ренаративен презенс) (Воронина 1996 по Фридман 2010: 37),

бълг. 'Те живели в Албания. Турчинът репресирал много планинското население, той обезчестявал момичета и жени. Те напуснали това място. Отишли в Сърбия. Колко дълго живели в Сърбия, не знам. От Сърбия отишли в България.' (ренаратив).

Разказът в [34], онагледяващ говора на албанските преселници в Украйна, се води почти изцяло в ренаративен презенс, а само на отделни места ренаративните употреби се редуват с индикативен аорист и презенс13. В съвременния албански език ренаративът не се употребява по този начин, напр. разказът в приказките се води в индикатив, а адмиративни форми се появяват рядко и то предимно в диалогичната реч или в началото на приказката, напр.:

[35] съвр. алб. Na ishte njëherë një mbret i cili kishte një mbretëri shumë të madhe. Mbreti kishte oborrtarë dhe shërbëtorët e tij, kishte edhe pasuri të cilën e kishte marrë nga mbretëria dhe populli i tij që jetonte në varfëri. (индикатив) (адаптация на "Новите дрехи на царя") (Мбрети 2013),

бълг. 'Имало едно време един цар, който притежавал огромно царство. Царят имал своите царедворци и слуги, имал и богатство, което бил взел от царството и хората, които живеели в бедност.' (ренаратив).

Форми на косвения евиденциал (опосредствания модус, по традиция - адмиративни форми) се появяват в началото на приказката, но могат да се появят и в диалогичната реч. В последния абзац на албанската версия на същата приказка констатацията на детето, че царят е гол (кулминацията), е предадена с адмиративна форма:

[36] съвр. алб. Mbreti qenka lakuriq!!! (адмиративен презенс),

бълг. 'Царят е гол!!!' (индикативен презенс).

Описаният от М. М. Макарцев (2009: 105) традиционен начин за започване на приказки в албанския език: Qenka... (ренаративен презенс, положителна форма) и Мos na qenka... (ренаративн презенс, отрицателна форма с mos), бълг. Имало едно време..., Живели някога..., се отличава с това, че в албанския език в такива контексти се съдържат фосилизирани форми на косвения евиденциал. Същото би могло да се каже и за ексцерпираните от А. П. Ситов и П. Асенова форми за ренаративен плусквамперфект и имперфект (вж. примери [37] и [38]).

[37] алб. Na paskësha qenë (ренаративен плусквамперфект) njëherë një bari i dëgjuar, kudo për përgjijet e mençura që ujepte atyre që e pyesin kur kishin (индикативен имперфект) ndonjë hall. (по Асенова 1996: 571),

бълг. '(*Ни = dativus ethicus) Имало едно време един мъдър овчар, прочут навсякъде с умните отговори, които давал на хората, когато се обръщали към него с някакъв проблем.' (ренаративен аорист);

[38] алб. Qenk(ë)shin tre vëllëzer...14 (ренаративен имперфект) (по Ситов 1979: 105),

бълг. 'Живели (някога) трима братя...'.

Ако в примери [37] и [38] в албанския език формата за ренаратив стои в началото на изказването, а след нея се употребяват форми в индикатив, то в преводните еквиваленти на съвременен български език могат да стоят само ренаративни форми.

В съвременния албански език традиционният начин за започване на приказка е с индикативен имперфект: Na ishte një herë... (вж. пример [35]). Следователно в приказките в минал несвидетелски разказ адмиративните форми биват изместени от форми за индикативен имперфект (разказът се води само с индикативни минали времена). Формите за адмиративен имперфект са изместени от тези за адмиративен презенс и адмиративен перфект.

Адмиративните употреби от XVI в. в езика на Бузуку (гегийски говор) и тези от о. Хидра в говора на арванитите (тоскийски говор) свидетелстват за това, че  в първоначалния етап от своето развитие адмиративът в албанския език е функционирал по различен начин в сравнение със сегашното състояние на категорията. Една от възможностите е албанският косвен модус да е навлизал в полето както на деонтичната, така и на епистемичната модалност, тъй като е попадал в много от семантичните позиции на днешното изявително наклонение при изразяване на хипотетична възможност, както и в аподозиса на условни конструкции, които в съвременния албански език се предават с условно наклонение. Деонтичната модалност обаче изразява необходимостта или възможността за действия, които се извършват от морално отговорни вършители, а нейните основни разновидности са позволение, задължение и забрана (вж. напр. Алексова 2003: 142-144, Ницолова 2008: 317-318). Употребите в първите писмени паметници на албанския език, както и тези от о. Хидра са натоварени със субективната оценка на говорещия - неговите собствени представи са тези, които се разминават с реалното положение на нещата. Епистемичната модалност, а не деонтичната, е тази, която представя знанието или мнението на субекта на означената в изказването пресупозиция за отношението към действителността. Следователно в по-ранния етап от своето развитие албанският адмиратив не е функционирал нито като принадлежащ към деонтичната модалност, нито е бил самостоятелно наклонение. Опозициите 'реалис : иреалис' и 'нехипотетичност : хипотетичност' (nuk vs. mos) са характерни за наклонението (вж. Герджиков 1977: 31), докато при адмиративните форми в първите писмени паметници на албанския език не става дума за подобна опозиция, тъй като не всички употреби у Бузуку са хипотетични и иреални. Епистемичната модалност е тази, която не обвързва достоверността на знанието с позициите на говорещия в реалния свят. Отделните варианти на епистемичната модалност са именно реалност и иреалност, а иреалността, от своя страна, се представя чрез възможност, която може да бъде свързана и с вероятност на реализиране, невъзможност (т.е. контрафактивност) (вж. Маровска 2011: 56). Точно с такава семантика на невъзможна реализиция от гледната точка на говорещия са натоварени контрафактивните употреби в говора на арванитите.

Няма данни, които да подкрепят възникването на албанския адмиратив преди периода на влияние на турския език. Първите набези на османците по албанските земи датират от 80-те години на XIV в., а някои албански земи са превзети едва в началото на XVI в., което означава, че на турците им е отнело повече от век, за да завладеят албанските земи (Мете 2007: 198-199) - време, което е напълно достатъчно, за да възникне езикова интерференция между турския и албанския език. По-голямата част от албанските земи обаче падат под робство през 70-те и 80-те години на XV в. Най-голямата миграционна вълна на арбрешите от албанските земи към Италия е именно по това време. В говора на арбрешите от този период не е имало фосилизиран адмиратив, който по-късно е изчезнал, т.е. нямало е слети инверсни форми, които са се използвали паралелно с неслетите. В говора на арбрешите (носители на тоскийския диалект) се появява 'дубитативно минало' (неслети, неинверсти форми на перфект) с презумптивно значение. Неслети инверсни форми, употребявани паралелно със слетите, има в гегийския говор (в "Требник" на Бузуку от средата на XVI в.). Фосилизирани слети, както и неслети адмиративни форми са регистрирани и в тоскийския говор на арванитите - албанските преселници в Гърция. Миграцията на арванитите се е осъществила в периода XIII-XVI в. Периодът на засичане на миграциите на арбрешите и арванитите е от края на XV до средата на XVI в., когато категорията вече е налична у Бузуку (1555). Именно в този период трябва да са възникнали слетите инверсни адмиративни форми в албанския език. Прави впечатление, че в говора на арванитите (тоскийски) по-често адмиративните слети форми са натоварени с негативна оценка и изразяват контрафактивно желание (употреби с mos) и са противоположна на очакванията на говорещия негативна констатация, или пък са свързани с утвърждаване на собствената негативна представа на говорещия, която е противоположна на реалността (в условни конструкции или с ). Едно такова виждане съвпада с идеята за възникване на категорията по време на робство.

При всички положения новосъздадената категория в ранния стадий от развитието си се различава от съвременното състояние на т.нар. адмиратив (опосредствания модус) в албанския език. Албанският адмиратив (евиденциалната глаголна категория) преминава през редица темпорални, функционални, а и модални промени. В българския език конклузивни форми също са се употребявали в условни конструкции (вж. още Търпоманова 2015: 66). Например в Чергедските молитви са открити евиденциални форми със запазен спомагателен глагол 'съм' в 3 лице, които в семантично отношение наподобяват изказванията, в рамките на които са регистрирани адмиративни форми за условност и хипотетичност в "Требник" на Гьон Бузуку, а и в говора на арванитите (албанските преселници в Гърция). Срв.:

[39] Да не бънде родено, сиф сме щеле загина.15 (по Герджиков 1984/2003: 259).

В горния пример с опосредстваната конклузивна форма (форма за опосредстван модус/косвен евиденциал) в аподозиса има иреална възможност (нераждането му), която не се е осъществила, затова не се е осъществило и загиването. Но пък негативната форма на глагола в подчиненото условно реализира случая НЕ-НЕреална възможност и приравнява изказването по смисъл до: То е родено, затова всички ние не сме загинали.16 В основата на изказването стои контрафактивност, но негативната форма обръща отношението реално - нереално. Нереализираната хипотеза е предадена с неотрицателна глаголна форма, а условието (в подчиненото условно изречение) е изказано с негативна форма, което прави изказването с опосредстваната форма по-експресивно. Хипотетичността на изказването: Аз осъзнах, че ако ¬p, то сега q.  (Ако не беше се родило, сега сме щели да загинем.) е контрафактивна ситуация и се приравнява до: Истината е, че p и затова ¬q. (To е родено и затова ние не сме загинали.). Горното изказване и днес може да се предаде с конклузив, срв.: Ако не беше родено/не е било родено (индикатив/конклузив), всички сме щели да загинем (конклузивно бъдеще време). Интересното е, че формата в подчиненото изречение е индикативна, в минал пасив (а в пасив съвпадат аорист, имперфект и плусквамперфект). На мястото на не беше родено би могла да стои и конклузивен аорист (изборът на една от двете възможности зависи от това дали се предава неопосредствана или опосредствана информация, а и от свидетелската или несвидетелската позиция на говорещия), като по този начин се комбинира с конклузивното бъдеще време в миналото в главното изречение. В ексцерпираните примери от Чергедските молитви намиращата се в аподозиса конклузивна форма не е отрицателна и там контрафактивната хипотетична ситуация е оценена като възможна от гледната точка на говорещия. В условната конструкция се прави допускане, което в главното изречение представя извод, заключение, умозаключение на говорещия. Хипотетичността произтича от условната конструкция, въведена с помощта на съюза ако, а не от самата конклузивна форма. Същото важи и за втория пример в условна конструкция в Чергедските молитви:

[40] Да не бънде станал горе, свет-от ie щӓл би загинал. (по Герджиков 1984/2003: 259).

В изказвания [39] и [40] от Чергедските молитви, които са съхранили говора на седмоградските българи oт XIII в., се наблюдава хипотетична ситуация, която е оценена като напълно възможна от говорещия (за разлика от употребите в условни изказвания на албанския адмиратив, където има и контрафактивни употреби, оценени като невъзможни от субективната гледна точка на говорещия). Говорещият предава условието с негативна глаголна форма, докато действието, предадено с тази форма, е всъщност реално, осъщесвено, за да може да оцени противоположната ситуация като напълно възможна от своята собствена гледна точка.

Подобни употреби на албанския косвен евиденциал, а и на българските конклузивни форми в условни конструкции, не могат да се считат като доказателство, че адмиративът носи признаците условност и хипотетичност в своето инвариантно значение, нито че той е част от условното наклонение или от хипотетичната модалност (без да се пропуска, че несъмнено видът на конструкцията добавя един хипотетичен нюанс). В такива конструкции (иреалис) от семантична гледна точка се оказва подходящо да се употреби адмиративна или опосредствана (евиденциална) форма.

В. Фридман също отбелязва, че примерите от о. Метана приличат на екскламативи (вж. Фридман 2010: 37). Това се потвърждава и от факта, че някои от тези изказвания могат да се предадат с адмиратив на съвременен албански език. Вероятно по подобни причини Н. Лиосис (2010) смята, че в говора на арванитите е имало адмиратив17. Лиосис (2010) определя фосилизираните адмиративни форми в говора на арванитите, които пазят междинно състояние на албанския адмиратив, като стоящи между евиденциалността и контрафактивността. На противоположното мнение е В. Фридман (2012), според когото контрафактивните употреби на албанския адмиратив и употребите му в условни конструкции, регистрирани от Н. Лиосис в говора на арванитите, имат "модална, контрафактивна съдба" (вж. коментара под линия у Фридман 2012: 33). Според Фридман всички тези употреби, както и изказвания с адмиратив в условни конструкции се различават съществено от семантиката на адмиратива в съвременния албански език. Следователно Фридман смята за първично контрафактивното желание (иреалис), от което по-късно произлиза и адмиративното (неконфирмативното) значение.

Тук би могло да се добави, че първични са неслетите инверсни форми, натоварени с емфатична функция, които са налични и в тоскийския говор на арванитите от о. Метана, и в гегийския говор в "Требник" на Г. Бузуку. В примера от о. Порос се наблюдава инверсна неслята "адмиративна" форма с отрицателната частица mos, която е не само емфатична, но и представлява контрафактивна употреба. Самият Н. Лиосис смята употребата от о. Порос за по-късно явление в сравнение с изказванията с инверсни неслети форми от о. Метана. В примерите от о. Хидра са регистрирани контрафактивни употреби извън условни конструкции с mos, както и употреби на слети инверсни адмиративни форми в условни конструкции с të. Всички слети форми от о. Хидра са иреални, тъй като желанието на говорещия се разминава с реалното положение на нещата, за което той е наясно. Никъде в говора на арванитите не се срещат същински слети адмиративни форми (реалис), които маркират учудването на говорещия след придобиването на нова информация, която се разминава с предходните представи на говорещия, т.е. субективното виждане на говорещия не отговаря на реалното положение на нещата. Три такива употреби, които са направени на базата на собствен извод, умозаключение, обобщение, са регистрирани едва у Бузуку.

 

В заключение може да се каже, че възникването на адмиративното значение е извървяло следния път:

1) емоционално-експресивни употреби (неслети инверсни перфектовидни форми), които по-често кореспондират с адмиративните употреби на косвения евиденциал в съвременния албански език > 2) хипотетични и контрафактивни емоционално-експресивни употреби за изразяването на невъзможни желания с и/или mos, които по-често са негативно маркирани (слети инверсни перфектовидни форми) > 3) адмиратив (косвен евиденциал) (слети инверсни перфектовидни форми) с разнообразни речеви употреби, най-честотната от които е адмиративната, тъй като е емоционално-експресивна.18

По всяка вероятност в началото инвариантът на категорията е бил 'субективна опосредстваност'. Може да се направи изводът, че т.нар. адмиратив в албански е възникнал като собствено твърдение, с чиято достоверност говорещият се ангажира, тъй като неслетите инверсни форми са били експресивни. Неслетите инверсни емфатични форми, които вероятно са съществували и преди XVI в., са предпоставка за възникването на адмиративното значение като първо. Преизказните употреби се появяват след по-продължително съприкосновение с турския език и са се утвърдили по-късно. Ренаративните употреби на т.нар. адмиратив в албанския език в исторически план са диалектно локализирани в гегийския епос.19 В първите писмени паметници на албанския език всички адмиративни употреби са в диалогична реч. С течение на времето ренаративните употреби също стават част от речевите варианти на т.нар. албански адмиратив (косвения евиденциал/опосредствания модус) и започват да се употребяват и в разговорната реч.20 По този начин инвариантът се е разширил до 'опосредствана информация', а субективността е станала признак, който разграничава значими видове употреби на онзи член на категорията, който носи признака опосредствана информация (вж. Нинова 2016).

С оглед на направените разсъждения най-приемлив изглежда изводът, че т.нар. адмиратив (косвеният евиденциал/опосредстваният модус) в албанския език е бил модална категория, чиито речеви употреби са се припокривали с полето на епистемичната модалност (иреалис от гледната точка на говорещия) и са изразявали контрафактивност чрез някакъв общ семантичен признак, от който по-късно се е развивало същинското адмиративно значение (реалис от гледната точка на говорещия). Като се вземат под внимание примерите с адмиратив, които влизат в условни конструкции, налични както у Бузуку и в говора на арванитите, произходът на албанския адмиратив вероятно е свързан с модалния комплекс на онези значения, които конотират с някакъв тип оценка на говорещия, в основата на която стои субективно заключение на говорещия за две състояния на нещата. Като говорещият определя кое от двете е по-възможно, кое зависи от някакво условие, кое е противоположно на реалността, кое е съмнително, кое самият той възприема като невъзможно състояние, желание и т.н.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Бойка Соколова единствена прави задълбочено изследване на албанския говор на жителите на с. Мандрица. Според изследователката говорът е по-близък до този на албанците от Деволско, отколкото до говора в района на Воскопоя-Виткуки. Освен това е сроден с този на албанците от Девня, живеещи днес в Украйна (вж. Гюзелев 2004: 100). [обратно]

2. В настоящата работа е предпочетен терминът 'контрафактивност', употребен в работата на Ек. Търпоманова (2015: 62) пред 'контрафактичност', използван от Р. Ницолова (1998: 143). [обратно]

3. Форма за адмиративен плусквамперфект, който е четвъртото време на албанския опосредстван модус според албанските граматики, не е регистрирана у Бузуку (вж. Фидлер 2004 и Макарцев 2009). [обратно]

4. В говора на арванитите подчинителният съюз се изпуска във формите за бъдеще време, напр. кн. алб. do të bëj у арванитите е do bëj (Асенова 2002: 209). [обратно]

5. Благодаря на доц. д-р Русана Бейлери, СУ "Св. Климент Охридски", за оказваното съдействие при превода на този откъс от "Планинска гусла" на Герг Фища. [обратно]

6. Алб. *fundi(t) не се употребява по този начин в съвременния книжовен албански език. [обратно]

7. Преводните еквиваленти (примери [23], [25], [27] и [29]) на съвременен албански език на четирите примера с адмиратив в говора на арванитите, събрани от Н. Лиосис, са добавени от автора на настоящата работа след консултации с доц. д-р Аида Гинали, Тирански университет. [обратно]

8. В тази част изследването засяга една изключително обширна проблематика, свързана с наличието на подчинително наклонение в балканските езици, тъй като на отговаря ДА-конструкция в българския език. Поради тази причина няма да задълбочавам разсъжденията си в тази посока. [обратно]

9. Благодаря на н.с. д-р Никос Лиосис, Солунски университет "Аристотел", който в лична кореспонденция ми обясни по-широкия контекст на приказката, в която се разказва как един кон е ял от бодлив вечнозелен дъб от средиземноморски тип (mungull prrarit), за което по-късно съжалява. Англ. tufted oak или kermes oak e средиземноморски тип дъб, висок от 1 до 6 метра, който е считан за малко дръвче, а по-често е определян като голям бодлив храст. [обратно]

10. Благодаря на доц. д-р А. Гинали, която ми обясни защо в това изказване може да се добави съкратено минало причастие pas. [обратно]

11. В някои говори на албанската диаспора оптативът се е фосилизирал (у арванитите в Гърция и в говора от с. Мандрица, България). Оптатив е регистриран и в по-ранното развитие на албанския говор на преселници в Украйна (вж. бележката под линия у Русаков 2013: 137). [обратно]

12. Оптативът в съвременния албански език е отделно наклонение със собствени специфични окончания. [обратно]

13. Албанците в Украйна от по-старото поколение и днес говорят на архаичен северен тоски диалект, който те наричат арнаутче (Станков 2009: 52). [обратно]

14. В статията на А. П. Ситов (1979) формата е изписана като Qenkshin, т.е. без -ë-. [обратно]

15. Благодаря на научния си ръководител доц. д-р Красимира Алексова, СУ "Св. Климент Охридски", за помощта при изясняването на семантико-функционалните особености на изказването. [обратно]

16. За условните конструкции в българския език вж. Ницолова (1998). [обратно]

17. В лична кореспонденция Н. Лиосис сподели виждането си, че контрафактивното желание се е развило от адмиративното, а не обратното, тъй като примерите от о. Метана са регистрирани няколко десетилетия по-рано от тези от о. Хидра и о. Порос. [обратно]

18. За речевите употреби на адмиратива в съвременния албански език вж. Нинова (2012; 2016). [обратно]

19. В лична кореспонденция доц. д-р Русана Бейлери уточни, че в албанския език  ренаративът в съвременния албански език не е жанрово ограничен, а по-скоро е ограничен в диалектите, които имат повече езикови контакти с южнославянските езици. [обратно]

20. За ренаративните употреби в съвременния албански език вж. Търпоманова (2015). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Айхенвалд 2004: Aikhenvald, A. Evidentiality. Oxford, 2004.

Алексова 2003: Алексова, Кр. Адмиративът в съвременния български език. София: Сема РШ, 2003.

Алтимари 1994: Altimari, Fr. La distribuzione del passato 'presuntivo' nell'albanese d'Italia. // I dialetti italo-albanesi. Roma: Bulzoni Editore, 1994, 211-221.

Асенова 1996: Assenova, P. Habitorja e shqipes dhe mënyra e ritregimit e bullgarishtes. // Seminari XVII ndërkombëtar për gjuhën, letërsinë dhe kulturën shqiptare. Tiranë, 18-31 gusht 1996, f. 565-579.

Асенова 2002: Асенова, П. Балканско езикознание. Велико Търново: Фабер, 2002.

Бейлери 2007: Бейлери, Р. Социолингвистични проблеми на албанската литература. // Българско общество за проучване на 18. век: Интердисциплинарна научна конференция "Наука, техника, модернизация", 12-13 октомври 2007, Софийски университет, 2007 <http://bulgc18.com/Science/Rusana.htm> (05.04.2016).

Герджиков 1977: Герджиков, Г. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията "ангажираност на говорещия с изказването за действието"). // Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии, т. 69, 2, 1977. София, 1977, с. 20-69.

Герджиков 1984/2003: Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 2003.

Гюзелев 2004: Гюзелев, Б. Албанци в Източните Балкани. София: Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2004. Също: История БГ, б.г. <http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf> (05.04.2016).

Демирай 1971: Demiraj, Sh. Habitorja dhe mosha e saj. // Studime filologjike, Nr. 3, Tiranë, 1971, 31-49.

Дюше, Пърнаска 1996: Dushet, J.-L., Përnaska, R. L'Admiratif albanais: Recherche d'un invariant sémantique. // L'Énonciation médiatisée. (Éditeur Zl. Guenchéva.). Louvain-Paris: Éditions Peeters, 1996, 31-47.

Лиосис 2010: Liosis, N. If only Arvanitika had an Admirative mood! Between evidentiality and counterfactuality. // ZfB, 46, vol. 2, 2010, p. 185-202.

Луфта 2015: Lufta e Dytë Botërore: Lufta, në të cilën nuk mund të mos merrnim pjesë. // BNR, Radio Bulgaria, 15.12.2015 <http://bnr.bg/sq/post/100638020/lufta-e-dyte-boterore-lufta-ne-te-cilen-nuk-mund-te-mos-merrnim-pjese> (05.04.2016).

Макарцев 2009: Макарцев, М. М. Категория эвиденциальности в пространстве балканского текста (на материале болгарского, македонского и албанского языков). Диссертация на соискание ученой степени "кандидата филологических наук". Москва: РАН, 2009 (защитена през 2010 г.).

Макарцев 2014: Макарцев, М. М. Эвиденциальность в пространстве балканского текста. Москва-Санкт-Петербург: Нестор-История, 2014.

Маровска 2011: Маровска, В. Граматическите признаци определеност и относителност и пространствено-времевата локализация на изказването. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен "доктор на филологическите науки". Пловдив, 2011. // Компас: ПУ "Паисий Хилендарски", б.г. <http://compass.uni-plovdiv.bg/docs/procedure/185/6308146591520017017.pdf> (05.04.2016).

Мбрети 2013: Mbreti dhe rrobaqepësit e rreme. // Zeri.info, 22.09.2013 <http://old.zeri.info/artikulli/15600/mbreti-dhe-rrobaqepesit-e-rreme> (05.04.2016).

Мете 2007: Мете, С. История на албанците. От илирите до независимостта на Косово. Рива, 2007.

Нинова 2012: Нинова, Г. Семантика на адмиратива в българския и албанския език. // Съпоставително езикознание, 2012, кн. 1, с. 12-21.

Нинова 2016: Нинова, Г. Албанският адмиратив. // "Ах, то валяло!". Густав Вайганд и адмиративът в български. Велико Търново: Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий", 2016 (под печат).

Ницолова 1998: Ницолова, Р. Условные конструкции в болгарском языке. // Росийская академия наук. Институт лингвистических исследований. Типология условных конструкций. Отв. ред. В. С. Храковский. Санкт-Петербург: Наука, 1998, с. 129-161.

Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2008.

Попов 1968: Попов, К. За някои структурни, семантични и стилистични особености на простите изречения в българския език. // Otбzky slovanské syntaxe. II. Sborník symposia "Strukturní typy slovanské věty a jejich vývoj", Brno 20.-22.10.1966. Jaroslav Bauer (editor). Vyd. 1. Brno: Universita "J. E. Purkyně", 1968, 201-209. Също: Digital Library of the Faculty of Arts, Masaryk University <https://digilib.phil.muni.cz/handle/11222.digilib/120069> (05.04.2016).

Русаков 2013: Русаков, А. Ю. Некоторые изоглоссы на албанской диалектной карте (к вопросу о возникновении и распространении балканизмов албанского языка). // Исследования по типологии славянских, балтийских и балканских языков. Санкт Петербург: Алетейя, 2013, 113-174.

Ситов 1979: Сытов, А. П. Категория адмиратива в албанском языке и ее балканские соответствия. // Проблемы синтаксиса языков балканского ареала. Ленинград: Наука, 1979, с. 90-124.

Станков 2009: Станков, Л. Албански език. Фонетика, морфология, синтаксис, лексикология. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2009.

Търпоманова 2015: Търпоманова, Ек. Евиденциалност в балканските езици: български и албански. София: Ни плюс, 2015.

Фидлер 2004: Fiedler, W. Das Albanische Verbalsystem in der Sprache des Gjon Buzuku (1555). Prishtinë: Akademia e Shkencave dhe e Arteve e Kosovës, Botime të veçanta LV, Seksioni i Gjuhësisë dhe i Letërsisë, Libri 25, 2004.

Форуми 1998-2012: Forumi Shqiptar, 1998-2012 <http://www.forumishqiptar.com/threads/159574-Partite-e-reja> (05.04.2016).

Фридман 2000: Friedman, V. А. Confirmative/nonconfirmative in Balkan Slavic, Balkan Romance, and Albanian with Additional Observations on Turkish, Romani, Georgian, and Lak. // Evidentials: Turkish, Iranian and Neighbouring Languages. Lars Johanson, Bo Utas (еds.). Berlin, New York: Mouton de Gruyter, 2000, 329-367. Също: Division of the Humanities The University of Chicago <http://mahimahi.uchicago.edu/media/faculty/vfriedm/148Friedman00.pdf> (05.04.2016)

Фридман 2003: Evidentiality in the Balkans with Special Attention to Macedonian and Albanian. // Studies in Evidentiality. Alexandra Aikhenvald and Robert Dixon (eds.). Amsterdam: Benjamins, 2003, 189-218. Също: Division of the Humanities The University of Chicago <http://mahimahi.uchicago.edu/media/faculty/vfriedm/169Friedman93.pdf> (05.04.2016)

Фридман 2004: Friedman, V. A. The Typology of Balkan Evidentiality and Areal Linguistics. // Linguistik aktuell. Vol. 67: Balkan syntax and semantics. Edited by Olga Mišeska Tomić. 2004, 101-134.

Фридман 2005: Friedman, V. A. Albanian in the Balkan Linguistic League: A Reconsideration of Theoretical Implications. // Studia Albanica, Vol. 28, No. 1, 2005, 33-44. Също: University of Chicago <http://home.uchicago.edu/~vfriedm/Articles/191Friedman05.pdf> (05.04.2016)

Фридман 2010: Friedman, V. A. The Age of the Albanian Admirative: A Problem in Historical Semantics. // Ex Anatolia Lux: Anatolian and Indo-European Studies in Honor of H. Craig Melchert. Ed. by Ronald Kim, Norbert Oettinger, Elisabeth Riecken, Michael Weiss. New York: Beech Stave Press, 2010, 31-39. Също: Division of the Humanities The University of Chicago <http://mahimahi.uchicago.edu/media/faculty/vfriedm/229Friedman10.pdf> (05.04.2016)

Фридман 2012: Friedman, V. A. Conjunction Calquing - A Heartland Balkanism. // Balkanismen heute - Balkanisms Today - Balkanizmy segodnja. Ed. by T. Kahl, M. Metzelin & H. Schaller. Vienna: Lit Verlag, 2012, 31-37. Също: University of Chicago <http://home.uchicago.edu/~vfriedm/Articles/254Friedman.pdf> (05.04.2016)

Цамай 1984: Camaj, M. Albanian Grammar with exercises, chrestomathy, and glossaries. Wiesbaden: O. Harrassowitz, 1984.

 

 

© Галя Нинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2016, № 4 (197)