Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕИЗВЕСТЕН РЪКОПИС НА ПОСЛЕДНОТО ЯВОРОВО СТИХОТВОРЕНИЕ - "НЕВИННОСТ СВЯТА...", ПОСВЕТЕНО НА МИНА

Евелина Белчева

web

Яворов, 1906, детайл. София, ателие "Волц"

Яворов, 1906, детайл. София, ателие "Волц"

 

Свидѣтели вдънъ моето сърце...

Известно е, че стихотворението е без заглавие. Не е публикувано приживе. Михаил Арнаудов му дава име по първия стих - "Невинност свята". По правилата на текстологията стихотворението би трябвало да се издава така, както е оставено от автора - без специално заглавие.

В "Събрани съчинения" на Яворов от 1959 г. редакторът е отбелязал: "Публикувано е за пръв път от М. Арнаудов в книгата му "Из живота на П. К. Яворов. Нови приноси към биографията и характеристиката на поета", С. 1934, с. 89. М. Арнаудов отнася стихотворението към 1910 г., към времето на "Парижкия дневник" (Кацкова 1959: 459).

 

Факсимиле от първата страница на "Невинност свята..."

Факсимиле от първата страница на "Невинност свята..."

 

Факсимиле от втората страница на "Невинност свята..."

Факсимиле от втората страница на "Невинност свята..."

 

Ето първата публикация на стихотворението, разчетено от Михаил Арнаудов по оригиналния ръкопис, запазен у д-р Найден Найденов, племенник на поета (по: Арнаудов 1970: 346). (Най-вероятно това е същият ръкопис - от архива на Александър Паскалев. Аз го намирам в архива, оставен от Ганка Найденова, която е съхранила всичко, до което е успяла да стигне. Може би става дума за един и същ ръкопис, но този въпрос предстои да бъде изяснен.)

Невинност свята

Невинност свята - орхидея
На звездни самоти...
Иди, мечта, иди при нея, -
Идете, хиляди мечти!

И нека в нейната обител
Най-смелата от вас
Замести ангела-хранител:
Да бди тревожно всеки час.

И там - смирени монахини
С наведени очи -
Богослужете дни, години:
Сред благовонност и лъчи...

Иди, мечта, - мечти, носете
Сняг - лилии в ръце...
На макът кървав цветовете
Остават в моето сърце!

В статията "Трагическият диалог Яворов - Мина през 1910 година" Михаил Неделчев разкрива поетическата уникалност на това стихотворение: своеобразна памет и завършващ "компендиум" - еманация на цялата Яворова поезия, то е построено на преобръщане и финално затваряне на смислите:

Веднага, още при първо четене, можем да отделим няколко ключови образа: "Невинност свята", "орхидея", "звездни самоти", "мечта/мечти", "ангел-хранител", "сняг-лилии". И естествено "макът кървав" в "моето сърце"! Наистина имаме усещането за нещо вторично спрямо цялата Яворова поезия; това стихотворение се възправя срещу нея, съотнася се към огромния корпус на "Подир сенките на облаците" като едно към едно - някак смислово равноправно, независимо от разликата в обемите. В "Невинност свята - орхидея" имаме обобщение и сложна трансформация на ключови образи; осъществено е чрез преобръщане [и] финално затваряне на смислите (Неделчев 2010: 24).

Ръкописът е особено ценен поради факта, че това е последното стихотворение, което Яворов е написал - отвъд чертата на смъртта. И то е посветено на Мина. Ръкописът съдържа важни чернови варианти, особено в самия край - поанта на стихотворението. Разчитането на този предходен текст потвърждава със силата на документа интерпретацията на изследователя на Яворов Михаил Неделчев.

Но в ръкописа като в палимпсест могат да се разчетат и варианти, които придават друг, по-дълбинен смисъл на това последно Яворово стихотворение. С малко, но съществено, те се различават от досегашните интерпретации. Черновите вариации разкриват болезнено съкровен, скрит досега имплицитен пласт, съхраняващ съдбовно важен психобиографичен контекст и дълбок философски смисъл.

Дата няма, но в долния десен край на гърба на ръкописа се забелязва някакъв знак, много неясен, който се разчита като "25 юли 10-та". Ако разчитането е правилно, което е много вероятно, защото Мина си отива на 12 срещу 13 юли стар стил, датирането допълва и уточнява твърдението на Арнаудов, че ръкописът е част от Парижкия дневник. Във Франция по това време вече е възприет новият стил, тоест датата на смъртта е 25 юли. Не смея да предположа, че стихотворението е написано в самия ден на смъртта на Мина. Тя си отива в дванайсет и половина след полунощ, а Никола Тодоров изпраща телеграма на Яворов около 10 часа сутринта.

Отвъд предположенията, очевидно е, че стихотворението е написано непосредствено след шока от смъртта на Мина, но преди дневника, представлява преход към Философско-поетическия дневник. За него Яворов споменава едва на 24 октомври 1910 в писмо до д-р Кръстев: "И още по-често ми се струва, че някак си... не съм с ума си... поради въпросите, които искам да разреша" (НА-БАН, ф. 47к - цит. по: Найденова 1986: 435). На 4 ноември 1910 г. той вгражда тези въпроси в началото на една драма - "В полите на Витоша".

Стиховете от 1-8 са без никакви поправки. Но в третата строфа (9-12) почти всяка дума е поправена. Чернови вариант на трета строфа:

И там - набожни монахини
            С приведени очи -
Шепнете много дни, години:
Додѣ невинната мълчи...

Новият вариант на тази строфа превръща поезията в храм - в смирено богослужение - "там": високо "в звездни самоти":

И там - смирени монахини
С наведени очи -
Богослужете дни, години:
Сред благовонност и лъчи...

Черновият край на текста - сърцевина на това феноменално - отвъдно стихотворение, овеществява метафората и вгражда в смисловите му пространства друго, съкровено съдържание, ако се разчете подтекстовата образност и асоциациите, които предизвиква:

На макът кървавъ цвѣтовете
Свидѣтели вдънъ моето сърце...

В този случай изоставеният стих е много по-силен. По всяка вероятност, изоставен е по етични съображения. Така, както е публикуван последният стих "Остават в моето сърце", образността е по-обща и говори по-сдържано, движи се към високата, мистична, безплътна и почти призрачна стилистика на Парижкия дневник.

Изразът "вдън моето сърце" неправилно е разчетен като "в моето сърце". Съвсем очевидно е графично, че това е друга дума, четирибуквена, но последната буква "н" не е изписана докрай. "Вдън" е характерна Яворова дума, внушава изключителната дълбочина и интимитет на чувството. В ритмическо отношение подчертава ритъма, а не го нарушава.

"Аз бях там. Аз отидох там, за да понеса върховната жертва в един живот" - изповядва поетът в Парижкия дневник. Следва зачертан нов ред с недовършен край: "Като една грешна душа..." (цит. по: Арнаудов 1970: 340). Вместо зачертаното изплуват самотни два стиха - като смислово-емоционален "съсирек", като поетическа метафора - синтез на цялото стихотворение (Яворов 1960: 651):

Едно пряснокърваво цвете,
цветето на нашата любов.

Пределно ясно е, че "пряснокървавите" цветове на мака са "свидетели" на нейната невинност. (Свидѣтель - от вѣдѣти, вѣмь (и вѣдѣ) - зная, т.е. знаещи.) И тъкмо тези "свидетели" - на нещо, което явно има сакрален смисъл за Яворов - съкровено до съкрушение - ще бъдат пазени в дълбините на сърцето...

Любовта се е докоснала до абсолютното - до мистерията на смъртта. Насилствено прекъсната в апогея си, още неосъществена - тя остава завинаги. Неутолима. И затова - вечна.

Явно е, че с тези поправки Яворов е пожелал да излезе извън конкретността на преживяването, издигайки го до по-висок и извънвременен, краен символ - субстанция. Докосване до мистерията на съдбовността, до тайнството на абсолютното - до края на всички краища: "Струва ми се, че аз стоя в началото на времето - и това начало е един край. И краят е самото начало..." (Яворов 1960: 647).

Пожелал е да опази - в "звездни висоти" - сакралното пространство между двамата: - и свят, и храм...

Тя мина. Мина.

 

Яворов в Париж. Ранната есен на 1910, времето на Парижкия дневник

Яворов в Париж.
Ранната есен на 1910, времето на Парижкия дневник

 

13 юли 2014

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1970: Арнаудов, Михаил. Яворов - личност, творчество, съдба. София: Български писател, 1970.

Кацкова 1959: Кацкова, Лилия. Бележки. // Яворов, П. К. Събрани съчинения. Т. 1. София: Български писател, 1959.

Найденова 1986: Найденова, Ганка. П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му. София: БАН, 1986.

Неделчев 2010: Неделчев, Михаил. Трагическият диалог Яворов - Мина през 1910 година. Биографически етюд. // Втора национална конференция "Аз не живея, аз горя", Поморие. Бургас: Либра Скорп, 2010.

Яворов 1960: Яворов, П. К. Философско-поетически дневник. // Яворов, П. К. Събрани съчинения. Т. 5. София: Български писател, 1960.

 

НА-БАН, ф. 47к. Архив на Офелия Кръстева.

 

 

© Евелина Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2014, № 10 (179)