Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМА (1957-1958):
ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ - АТАНАС КРАЧОЛОВ - ГАНКА НАЙДЕНОВА
1

Евелина Белчева

web

1.

Писмо от Атанас Крачолов, брат на Яворов, до Вл. Василев от 24 ноември 1957 година, машинопис, ЦДА, ф. 373К, опис 1, а.е. 142, л. 32-33.

Уважаеми г. Василев,

Днес получих писмото Ви и бързам да отговоря. - За съжаление такова писмо до издателството "Български писател" аз не мога да напиша. Работата в същност е доста сложна и мъчно може да се уреди по указания от Вас начин.

Още през 1953 година, м. август, аз влязох в писменна връзка с БАН досежно събирането и оформяването на един фонд от писмата на бати Пею. Това стана по следния повод. Някогаш бях пратил на покойния скъп Боян Пенев един доста голям пакет от писма, които по неизвестен на мене път след смъртта на Боян Пенев попаднали в ръцете на проф. Г. Цанев, който предявяваше върху тях някакви права и по известни указания се готвеше да отпечатва. Аз молех намесата на БАН за възвръщане на писмата. БАН не помогна, но с намесата на ректора на университета2 Цанев върна писмата, които бяха предадени на БАН.

След това във фонда беха вложени и други писма и той към 1956 година имаше доста закръглен вид. През настоящата година вече било запланувано отпечатване на писмата от фонда за през 1958 година. При наличността на тези обстоятелства аз мисля, а не вярвам да може да се мисли друго, че само БАН има право да разполага с писмата и че аз нямам право да се меся в една или друга смисъл пред когото и да било за разрешаване въпроса за отпечатване на тези писма. Това досежно фонда от писма в БАН.

Сега - за писмата на моя племенник Найден. Ако той има свой фонд от писма в оригинал и на него тоже никой не може да пречи да ги отпечата, като договаря за това с когото обича. В това отношение не е нуждно каквото и да било писмо от мене.

Вие искате да пиша на Ганка да предаде на Найден някакви писма в оригинал, които били у нея. Считам, че това нито мога да сторя, нито пък е уместно. Защото кореспонденция на брат ми, която се намира в ръцете на един от неговите наследници, същият може да държи с такова основание, както онзи друг наследник, който я иска. Така погледнато на работата, въпрос за кражба не може да става. Ганка не е откраднала нищо от Найден, нито пък е вземала нещо без негово знание и разрешение. Найден е загубил нервите си и говори работи, които сам той знае, че не отговарят на каквато и да било истина. Ганка не е крадец. Срещу противното твърдение възставам с всичката си съвест! - А не е уместно да се иззема от Ганка онова, което има във връзка с живота на бати Пею, защото то е нуждно за довършване на книгата, а това нещо аз чакам с такава радост! В книгата може да има известни грешки или увлечения, но те ще бъдат поправени и пред лицата, които са засегнати, ние ще молим извинение. Аз вече подробно съм говорил с Ганка по този въпрос... Но пътя на Ганка трябва да бъде разчистван.

Нямам нищо против Найден да напечати своята книга. Както чух от него, той се е много трудил върху нея - нека види резолтата на този труд. Но защо той претендира почти едно изключително право на разпореждане с писмата на вуйчо си? - Щом Найден се успокои, той сам ще разбере, че може да разполага само с онази кореспонденция, която се намира в оригинал у него.

Искам да кажа още нещо във връзка с всичко това. То е, че и аз имам някакви права по закон и по завещание от покойната кака Минка върху наследствените неща, останали от бати Пею. Горе-долу на две трети части. Но считам, че нямам моралното право да се меся, защото и Найден и Ганка по силите си гледат да направят нещо добро за паметта на вуйчо си. Аз се радвам на техните усилия и скърбя сега при наличието на това недоразумение.

Особено силно подчертавам едно обстоятелство. То е, че Ганка не е лош човек, за какъвто некой на бърза ръка се е постарал да я представи пред Вас. Ганка може да има известни недостатъци, но те не са в по-голяма мяра, отколкото у всеки човек. Ако се обсъдят нещата по-спокойно и по-реално, ще се види, че те стоят в по-други отношения, отколкото се мислят сега. Ганка не е говорила никъде за вас, че в Чирпан Вашето изложение било такова или онакова. Аз изпитах рядко удоволствие да чуя тези вдъхновенни думи, които казахте за Вашия толкова нещастен приятел. Не само аз, но и целия чирпански елит, който беше в театъра, е с това впечатление. Ганка отхвърля по един решителен начин, че е говорила нещо, засягащо Вашата чест на гражданин и писател, а още по-малко на Яворов приятел...

Много скърбя, че работите се стекоха така, че требваше и Вас да намесим в тия разправии, които при добра воля можеше да се избегнат, особенно при по-малко амбиции. Особенно скърбя, като виждам от писмото ви, до каква степен сте афектирани. Нашият племенник ще трябва да се успокои. Моля, сторете зависящото от Ваша страна в това направление. Аз говорих с Ганка подробно по този въпрос. Между другото я посъветвах да се откаже да участва в колектива на БАН, който ще издава писмата. Чакам, че ще стори това.

Хиляди извинения. Стискам Ви ръката.

Атанас (Саморъчен подпис)

 

Веднага следва послание от засегнатата племенница по повод споменатото по-горе първо писмо на Вл. Василев, засега неизвестно, поне за мен. Писмото на Ганка Найденова ужасява със студената си перфидност. Без самозащитата на Вл. Василев би било чудовищно обвинение:

 

2.

Писмо на Ганка Найденова до Вл. Василев от 27 ноември 1957 година, по същия повод, ф. 373к, оп. 1, л. 1, 2, 3.

Другарю Василев,

Съжалявам, че съм принудена да Ви пиша писмо с неприятни не само за Вас, но и лично за мене въпроси. Но тъй като Вие пръв се намесихте в нечистата история, която напоследък се разигра, дължа Ви някои пояснения на въпросите, подигнати от Вас в писмото Ви до вуйчо Атанас.

Преди всичко дължа да Ви уверя, че никъде не съм говорила за някаква политическа акция, която Вие и Найден сте организирали в Чирпан. Макар че сам Найден широко и гръмогласно разказва пред всички съседи, че там сте отстоявали тезата "Яворов - националист - шовинист" и дори комунистите се стреснали, аз разубеждавах хората, които ми го казаха, защото зная, че това е измислица на едно болно въображение, което може скъпо да струва на невинни хора.

Бих желала да се изясним и моето отношение към Вас, което съвсем не е отношение на безпринципно отрицание. Още от дете аз бях слушала за Вас, по-късно се увличах възторжено в критическите Ви статии, поразяваха ме вдъхновените искри на талант, в който вярвам и до днес. Когато се преместихме в София (тогава бях ученичка в VІІ клас)3, първият човек, при когото баща ми ме доведе, бяхте Вие. Бях младо момиче, с безкрайна жажда и любов към знание и с мизерни средства да си набавя дори книги, защото скромните даскалски пенсии на родителите ми едва стигаха за хляба. От Вас очаквах да ме приютите, да ми разтворите вратите на някакъв вълшебен свят, да ми посочите пътя, по който чувствах някакво смътно призвание да вървя. И аз никога няма да забравя директорската стая в Народния театър, Вашето безразлично лице и първите Ви думи: "Кажете бързо какво искате, защото съм много зает". След тях всичко беше свършено. Смутих се напълно, смути ме още повече неловкият израз по лицето на баща ми. У мен неволно изплува въпросът: "Може ли този човек да е бил приятел на вуйчо ми?"

По-късно Вие се променихте, когато напуснахте театъра и бяхте вече редактор на съчиненията на Яворов, дори един два пъти ме насърчихте, че съм имала талантливо перо. Но раната от първия досег в почти детската душа не завяхна.

Втори случай на дълбоко огорчение беше моментът, когато дойдохме вкъщи у Вас с майка ми, за да приберем трите огромни папки с бележки към съчиненията, които Ви бяхме предали. Майка ми ги беше работила повече от три години, а баща ми и аз й бяхме помагали. И Вие с пълно хладнокръвие заявихте, след като бяхте използували незначителна част от този огромен труд, че сте изгорили всички тези материали, "за да си прочистите масата". Така нашето издание, което беше вече в ход, остана без коментар4.

Въпреки всички тези огорчения от личен характер, Вашето име стоеше високо в моето съзнание, защото за мене Вие бяхте един от малцината приятели на Яворов от последните дни на неговия трагичен живот. Но един ден (беше през 1944 г., м. януари) в ателието на Васил Стоилов, който тогава беше мой годеник, дойде Пънчо Савов от Градския архив и ни разказа, че Вие сте продали на доста добра цена материалите, които Ви беше предала майка ми като редактор на изданието. Майка ми не повярва и отидохме двете в Градския архив да проверим случая. Едва когато пред очите ни застана сметката на документите, когато майка ми видя дори нейните писма до Яворов продадени по за 150 или 200 лева, Вашият образ загуби за нас всичкото обаяние, което беше имал до тогава. Яворов действително Ви оставя като един от тримата, които имат право да се занимават с неговия архив (заедно с д-р Кръстев и баща ми), но дали през неговата безкрайно честна мисъл е минавало това, което Вие изкористихте от другарския му жест?

Мина още време. Аз се зарових в архивите да търся материали за Яворов и нещата добиха пред погледа ми съвсем реален облик въз основа на неопровержими факти. Тогава аз намерих документи, Ваши писма, които накараха космите на главата ми да настръхнат. Какво бездушно отношение сте имали към трагедията на Яворов дори Вие, един от неговите "3-4 приятели"! Тогава едва ми стана ясна трагедията на Яворов. Тогава едва разбрах защо е трябвало да забие повторно куршума в главата си.

Ето, това съзнание определи и моето лично отношение към Вас. Аз не можех да Ви потърся вече, не защото сте в немилост, както сте казвали пред вуйчо Атанас, а защото нямах сили да преодолея чувството, което ме възпираше да Ви подам ръка.

И ето че сега Вие съвсем закономерно се намесвате в нечистата история с Найден на страната срещу мене. Обвинявате ме в алчност, в монополизъм. Другарю Василев, аз съм получила пари само срещу моя труд, подготвен в цели десет години, през които не съм имала нито делник, нито празник, нито една лятна почивка, а само работа, денонощна работа. Архивът, който е у мене, съдържа една малка част от семейния архив, останала след като Вие продадохте голяма част от него. Към тази част аз съм прибавила многобройни други документи, издирени лично от мене. Но не се безпокойте, целият този архив ще бъде подарен от мене на Яворовия музей в София, след като излезе втората част на труда ми5.

Що се отнася до разправиите с Найден, на мене ми е много болезнено да говоря за тях, защото той е мой брат, когото едва спасих от смърт със страшни жертви за мене и за семейството ми6. Вие познавате Найден не от вчера и знаете неговите душевни недъзи, но днес сте готови да се съюзите с него само защото той е против мене. Майка ми легна в гроба с болка по неговите безкрайни истории, баща ми си отиде изложен, подписан от сина си в нечисти дела, той, най-честният човек, който не познаваше лъжата и измамата. От години вече аз и Васил носим срама за много негови действия, които са оплитали и нас. Последното е венец на всичко. След като ме окраде (а тази кражба беше открита най-напред от собствената му жена, също безкрайно честен човек и мъченик в ръцете му), опита се да ме изкара крадец. За мене не са важни всички тези безобразия. Преживявала съм и по-големи срамове за него. Важно е обаче, че в един момент в навечерието на 80-годишнината, когато трябваше да отстоя до край позициите си спрямо Яворов, тази долна история ме обезсилва, дразни, лишава от спокойствие за работа. Важно е, че всичко това хвърля сянка върху чистото дело, което изградих с толкова нечовешки усилия. Важно е, че той все пак е мой брат и неговата чернилка ще пада дори върху името на детето ми. А не ми е безразлично, че с всичките си действия, неразумни и ненормални, той отново ще влезе в затвора и тогава аз пак ще бъде единствената, която ще тича да го освобождава, защото ще ме боли...

Ето защо, другарю Василев, аз още веднаж Ви моля да не категоризирате хората спрямо собствените Ви понятия за чест, дълг и обществено съзнание. Колкото и кал да хвърлите сега, аз съм дълбоко убедена, че истината ще блесне един ден, тя е непобедима.

Що се отнася до делото на Яворов, ще продължавам да го браня от всякакви посегателства, от всякакви опити да се използува за търговски цели, дори и когато те произлизат от родния ми брат.

А на Вас бих дала един скромен съвет, макар че съм много по-млада: пазете се от мрежите, в които може да Ви оплете Найден и в които съвсем невинно можете да хлътнете. Иначе един ден ще си спомните за моите думи, но ще бъде късно. С нещастно устроената си психика този човек винаги е висял на ръба на пропастта, но много пъти вече е повличал със себе си и други. И знайте едно: не се безпокойте, че имам някакво желание да Ви унищожа. Моите стремежи имат по-възвишени цели.

София, 27 ноември 1957 година

Ганка Найденова

 

Много потиснат и затова муден, Вл. Василев отговаря едва след шест месеца. В каква обстановка е живял се вижда от писмо до Димитър Лепавцов: "Сетне, Ганка Найденова се заяде с мене в книгата си за Яворов, писа ми едно безобразно писмо, седнах да я насадя на полога й, но много дълго (4-5 маш. страници) и стои недописано" (Василев 2011: 87).

12 април 1958: "Освен това и в къщи имам ужасни разправии и скандали с тия бандити7, които ми изкрадоха и продължават да крадат толкоз неща и толкоз ценни книги и ми правят отгоре на това какви не мизерии. Ще се пукна от чувство на безсилие спрямо тях" (Василев 2011: 87).

Писмото се публикува по чернова от архива на Владимир Василев, сравнена с черновата, запазена от Петър Динеков: ЦДА, Ф. 1987К, оп. 1, а.е. 4290. То става известно по време на полемиката около съдбата на музея "Яворов" през 1992-94 г. През 2016 г. акад. Иван Радев публикува цялото писмо в книгата си "Низвергнатият Владимир Василев" по архива на Симеон Султанов. Явно, Вл. Василев предвидливо е оставил писмото на много приятели.

Екземплярът на Петър Горянски, запазен от Динеков, явно е последващ, защото са нанесени някои минимални поправки, предимно стилистични. Зачертаните в черновата фрази тук са дадени в италик. В архива на Г. Найденова това писмо не е запазено.

Вл. Василев е изпратил препис до Атанас Крачолов, заедно с придружително писмо. Черновата се намира в архива на Вл. Василев, но за оригиналното писмо дължа благодарност за отзивчивостта на г-н Стефан Памуков. Тук давам писмото по неговия вариант:

 

3.

Сф, 24 юний, 1958

Драгий Атанасе,

Писмото ти от 24.ХI.957 получих, но след два-три дена получих друго, от Ганка. Исках веднага да й отговоря, почнах, но се отвратих и го захвърлих. Но наскоро пак попаднах на него и тоя път си рекох: не трябва да оставям впечатление на някаква моя слабост...

Не ти пращам препис от нейното писмо, скандално, пълно с мизерии, но от тоя отговор ще разбереш какво и с какъв език ми е писала.

Когато бяхме в Чирпан, ти ми каза да не споменавам нищо за нея (за писаното в книгата й); аз те послушах и не казах нищо. Ето по какъв начин ми отвръща, "извинението", за което ми пишеш, че щяла да направи.

Както научавам, в другите си томове тя щяла да продължи безобразията си спрямо мен. Това ще тури начало на нови разправии - вече публично. Считам, по съображения, които сам можеш да разбереш, че на всяка цена тряба да се избегнат, но това не зависи от мене.

Съжалявам крайно, че една племенница на Пейо, обхваната от всеопожаряваща амбиция, от лудост, довежда работите до там.

Да е жив Пейо, да я види!

Ти напразно си останал с впечатление, че съм поддържал някакво право на Найден да разполага изключително той с кореспонденцията на Пейо и с другите материали. Нито ми е споменавал подобно нещо, нито ми е идвало на ум, нито съм ти писал. (Я провери писмото ми, ако си го запазил). Разбира се, че ти си прав: всеки е свободен да разполага с онова, което има за себе си, както намира за добре. Касае се да даде от онова, което Г. има, ама не на Найден, а на издателството. Там им е станало противно да се разправят с нея, и са изоставили, или поне не бързат да издават съчиненията. До края на годината може би ще пуснат само един том.

Ти по едно време не си бил добре, както ми казваше Найден. Ама ти преминало, гледай си здравето и не се ядосвай (не следвай в това отношение мене). Искал бих много да се видим и поприказваме, но какво да ти правя - не се мърдаш от Чирпан.

Хайде, бъди здрав. Поздрави Стоянка и себе си сърдечно.

Твой Вл. Василев

P.S. Забравих да ти кажа, че Г. е пратила писмото си до мене на Арнаудов, сигурно и на други.

 

4.

Отговор на Владимир Василев до Ганка Найденова. Думите в средни скоби са зачертани.

София, 24 юни 1958

На всичко отгоре Вие сте счели за възможно да ми пишете и писмо. Взели сте обаче много погрешен тон. Пред друга някаква аудитория може би той би имал някакъв ефект. Голяма илюзия обаче бихте си правили, ако мислите, че може и пред мен.

Ролята, която се опитвате да разигравате, очевидно иска по-друга режисура. Понеже Вие, явно, нямате средства да видите всичкия й фалш, искам да поставя пред Вас собственото Ви огледало.

1. Възторгнати сте били някога от [онова, което сте чели от] мен - "поразена от вдъхновените искри на талант, в който вярвате и днес". И когато баща Ви някога Ви довел в Народния театър, очаквали сте "да Ви отворя вратите на вълшебен свят и да Ви посоча пътя, по който сте чувствали смътно призвание да вървите". О, аз съм твърде поласкан, трогнат, и (да се издигна до Вашата степен на чувствителност) "поразен" от тъй щедрото признание на една дама като вас - макар то да е с ретроспективна, тъй да се каже, валидност. [Но то ме е поставяло пред задължения, които, уви, са били вън от възможностите ми да изпълня. Защото в ръцете ми никога не са попадали ключове на вълшебни царства - зачертано.]

Но Вие сте останали разочарована още първия път, когато сте ме видели. Жалко! Каква собствено е причината на Вашето разочарование? Посрещнал съм Ви с "безразлично лице" и съм Ви помолил: "Кажете какво искате, защото много съм зает". Не помня идвали ли сте, кога и защо, още по-малко - фразите, които съм изговарял преди 20 или 25 години; но приемам, че е тъй, както казвате. Излиза от това, че не [сте ме предупредили] съм Ви очаквал, следователно, не съм предвидил свободно време да Ви въвеждам във вълшебни царства [да Ви отварям царствени двери]. Въпреки това, уверявам Ви, ако можех да отгатна каква личност се крие в моята посетителка - ученица от 7-ми клас - авторка на бъдещи томове - щях да спра цялата работа в театъра, да кажа никого да не пускат, щях да си поставя [взема от гримьорната и да си поставя] най-усмихнатата маска и да посветя целия си ден на Вас. Каква слаба далновидност, наистина! И какъв пропуск - днес аз щях да бъда Ваш откривател. И Вие сте имали пълно право да се запитате: "Може ли такъв човек да е бил приятел на Яворов!" Има си хас!

След излизането ми от театъра обаче, аз съм се променил, станал съм друг и дори съм Ви насърдчил. Но раната в душата Ви "не затихнала". Щом и насърченията ми не са я успокоили, безпомощен съм бил да Ви помогна с други средства [на страданията Ви. И понеже медицината не е открила средство против такъв род страдания, остава да подирите някоя рецептура в магазините за билки8].

По-късно сте претърпели второ разочарование: майка Ви, преди 24 години, ми предала материали за съчиненията на Яворов (които редактирах), а аз съм ги изгорил - след като съм използувал незначителна част от тях. [Това било преди 24 години, изданието е от 1934.] Бихте ли искали да ми кажете какви са били тия материали? Вие имате феноменална памет (щом може да помните мои фрази преди десетилетия) и изглежда подозрително избягването да ги посочите. Тук могъл бих да Ви бъда полезен, да Ви посоча аз: [за да не губя време] помолих майка Ви да ме улесни - да провери Яворовите стихотворения и статии де и кога са печатани и по-важни промени в тях; ако знае или намери нещо - за повода, по който са писани. Тя извърши това с най-голямо старание, донесе ми [в една или две папки] справките и преписи от Яворови статии. Сверих ги в списанията и вестниците - оказаха се точни. В първия том на съчиненията аз съобщих за тая нейна услуга и й изказах моите благодарности [да знаят всички]9.

2. Какво е трябвало да използвам и кое не [не е Ваша работа] - Вашия инструктаж съвсем не ми е потребен. [Защото, макар да не съм следвал 4 г. в Германия, мисля че имам поне колкото Вашия ум да преценя кое тряба и кое не!] Но, за Ваше удоволствие, мога да Ви съобщя, че съм използвал не незначителна част, а почти всичко, което майка Ви бе събрала - като прибавих, разбира се, и материалите, които притежавах аз, онова, което лично знаех и което можех сам да намеря. Разбира се, без да правя от това томове, да пиша цели коли белетристика как съм установил рождената дата на Яворов (за това се иска специален хонорарски манталитет като Вашия), [какъвто не притежавам. Ако нещо в съчиненията не е дадено, то е защото не сме го открили].

Естествено, след излизане на Яворовите съчинения, всички тия справки и преписи - и мои, и на майка Ви - ставаха вече непотребни, защото са отпечатани. [Който не вярва на печатаното, да върви в библиотеката и провери из списания и вестници.] Може да съм ги върнал на майка Ви, но допущам и да съм ги изгорил - все то. Няма за какво да ги държа. Ходил съм много пъти у майка Ви - ни веднъж тя не е отворила дума за тях, нито дори загатвала. Защото знаела е по-добре от Вас какво ми е дала.

Не е липсата на тия "материали" причина да остане Вашето издание на "Подир сенките" тъй "оголено", без коментар. Кое Ви е пречило да вземете поне фактическите данни, които съм дал в първия том? Само маниакалната Ви амбиция да кажете: - Изданието на Василев е никакво, на, аз не съм взела нищо от него, редактор на Яворовите съчинения мога да бъда само аз, аз, госпожа Ганка! Сега се опитвате да правите аларми, предполагайки, че никой не знае нищо и няма кой да Ви затвори устата.

Въпреки всичко, все пак името ми "стояло на висота" в съзнанието Ви, защото съм бил за Вас един от малцината приятели на Яворов в трагичните му дни. Възможно е, защото станахте след това сътрудница на Златорог, дето се печатаха кореспонденциите Ви от Германия.

Но... ето ново душевно сътресение! - и името ми било снето от "висотата", на която сте го поставили. През 1944 г. сте узнали, че "материалите", за които е дума по-горе, [съм ги "продал"] съм предал на Софийския градски архив (даже не на архива, а на някой Пънчо Савов - както, неизвестно в какво състояние сте разправяли) [в пристъп на злоба и на пълно оглупяване сте разправяли на едно място, без да забележите, че ставате за присмех].

Искате ли да ми обясните: със средствата на каква алхимия [или космически сили] тия "материали" възкръснаха от пепелта и се озоваха в Градския архив? Нали съм ги изгорил? И щом са там, защо не ги подирите и използвате - те са на разположение на всекиго? - Защото съществуват само в главата Ви.

Да, аз предадох на Градския архив (сега Държавен), но не "материали" от майка Ви, а следните неща, к о и т о   п р и т е ж а в а х   а з   л и ч н о: екземпляра на "Подир сенките", върху който Яворов направи последните поправки и съкращения10; писмата на Минка Тодорова [тъй важни за обяснение на Яворовите стихотворения и "В полите на Витоша"]; речта, която Яворов е държал в социалистическия кръжок в Чирпан и предсмъртното му писмо до мене. Това - въз основа на завещанието, с което оставя тия неща на мен и д-р Кръстев, [а не и на баща Ви, чието име сте си позволили да вмъкнете ей тъй, ако мине...], да направим с тях каквото намерим за добре. Аз намерих за добре, след като ги пазих дълго време, да ги предам в Архива. - Там им е мястото: да може да се ползува всеки, който се занимава с Яворов. Сега виждам, че добре съм направил - инак щяха да се озоват във Вашето чекмедже, блокирани там като частен Ваш фонд, недостъпен за никого друг. [Ходил съм много пъти у майка Ви, ни веднъж тя не е отворила дума по тоя повод, нито дори загатвала с нищо. Защото е знаела по-добре от Вас какво ми е дала.]

3. Предвидливостта правилно Ви е подсказала, че тоя шантаж с "материалите" няма да мине и затова опитали сте [да скроите] друг - с някакъв "семеен архив". Не можех да разбера за какво се касае и отидох да проверя: в Държавния архив има две писма от майка Ви и едно от Яворов (писано от Атанас), без никакво литературно значение. Вероятно втурнати между други Яворови неща, или може би дадени от другиго, защото ги виждам за първи път. И нищо друго. Това ли е то "семейният Ви архив"? [Много плитка шашарма! За кой път се опитвате да правите нови шашарми?]

За съществуването на такъв архив не съм и подозирал, нито съм го виждал, нито чувал, нито ми е бил потребен, нито майка Ви е имало защо да ми го дава. Сега от Вас научавам за него. [И майка Ви не е имало защо да ми го дава - не ми е бил потребен - кореспонденцията между нея, баща Ви и Яворов е интересувала само тях]11.

Ако е бил у мен, щях да го "продам" целия, а не само две писма. Но друго е по-важно: ако съм го продал, той ще бъде в Държавния архив; бихте ли искали да идем и да ми покажете п о н е   е д и н   л и с т   о т   н е г о? Защото там няма нищо подобно.

Хитрината Ви се е оказала тоя път по-долу от способностите Ви от тоя род. Просто се очудвам, на какво сте разчитали... Защото все още сте имали толкоз ум да предполагате, че не само Вий, а и други знаят къде е тоя "семеен архив": една част - у В а с (както ми и пишете), а   д р у г а т а,   г р а м а д н а т а   ч а с т - у Найден, дето всеки момент може да го видите.

4. Ако притежавах Вашата калкулантска съобразителност, щях да продам не подобни неща, които интересуват само роднините на Яворов, а нещо хиляда пъти по-ценно: неговите р ъ к о п и с и и, главно: 5-те или 6-те   т е ф т е р ч е т а   о т   А н х и а л о, дето е писал стихотворенията си - толкоз важни за установяване творческия процес на поета. Те бяха у мен, мое притежание, съгласно завещанието на Яворов. Аз ги "изкористих", като... г и   п р е д а д о х - на майка Ви. Нищо не ме задължаваше да го правя. Днес те са във Ваши ръце, използвате ги за томовете си, те са едни от подстъпите на Вашата кариера и напълно на Ваше разположение е техният паричен еквивалент.

5. Най-подир сте оставили най-съкрушителното откритие, от което "настръхнали косите на главата Ви". А-а, щом и фризурата Ви е взела участие във Вашето вълнение, това е вече сериозна работа! Изследователският Ви нюх Ви е отправил към писмата ми до Боян Пенев, в които му съобщавам за състоянията на Яворов след случката. Един-два шеговити израза (във времето, когато допущахме и ние, и Яворов, че може да оздравее) били "неопровержим факт за бездушното ми отношение" към него! Виж ти беля! Де да съм знаял дълбочината на психологическите Ви инвенции, та да избегна тия изрази. А то - пиша на Б. Пенев тъй както винаги сме си говорили, и с него, и с Яворов - с майтапи и за най-сериозни работи (Яворов в писмата си до лекарите и в разговора с Чилингиров се шегува дори с нещастието си). Има наистина нещо "неопровержимо": до каква степен злобата може да размества мозъчните вентрикули на човека.

И тъй, аз не само не съм бил никакъв приятел на Яворов, но съм и един от тия, които с бездушието си са го принудили "повторно да забие куршума в главата си". Един вид морален убиец. И той да не разбере това, да не го почувства, а почти всеки ден да бъде у дома или аз при него, да ме счита тъй близък, че да ми доверява всичко, да ме кара да записвам завещание, да ми диктува автобиографията си и да ми предаде последните си нареждания и писма, да се остави да загине, дето се казва, в ръцете ми.

Не съм парадирал с неговото приятелство, защото считам, че това няма да измени писателската ми квалификация. Инак и аз бих написал един том (не от 500 страници, разбира се) за всичко, което зная от няколкогодишната ни близост с него, какво съм направил, особено последната година, за него - лично, пред обществото, в печата, по съдебното следствие и пр. Работи, за които нямате хабер, защото тогава сте били в пелени, или в полите на майка си.

Какво мислите за отношението ми към Яворов е, прочее, абсолютно безинтересно. Но има друго, от което би трябвало да настръхнат не косите Ви, не онова, което е над главата Ви, а вътре в нея - съвестта Ви, (ако я имате). Вие плюете на чувствата на Яворов, плюете на предсмъртното му писмо до мен! Без никакво стеснение, без срам - поне от Атанас, който знае всичко.

6. Не можах веднага да разбера предупрежденията Ви за "мрежите" на брат Ви Найден. За какви мрежи се касае?... Впоследствие узнах. Не е чудно, че ехидната Ви фантазия Ви е тласнала към хлевоустие, възможно само в състояние на пълно оглупяване (обясненията Ви тук биха били излишни, мога да Ви посоча пред кого сте плескали). До там ли можахте да стигнете! Аз няма да проследявам Вашите политически орбити. Но бих Ви казал само: Не се тревожете за мен - не съм се още идиотизирал. И друго: ако имах някаква склонност към подобни работи, все щях да я проявя по някакъв начин по-рано, когато бях млад. Сега е късно, много късно, [госпожо - зачертано] старша научна сътрудница на Академията. На моята възраст човек има други грижи, съвсем други...

Това са безобразията в писмото Ви. А в книгата Ви имало други: фалшифицирал съм бил автобиографията на Яворов (бил съм, види се, глух или смахнат да не записвам, което ми диктува); поправките в екземпляра на "Подир сенките", който беше у мен, не били автентични (нанасяни са от Атанас), други имало и пр. подобни изследователски продукции. Отговорил Ви бих веднага, ако не ме спираше съображението, че моментът никак не е удобен за разправии от подобен род. Във всеки случай, ще чакам другите Ви томове и, ако тряба, ще покажа на обществото - струва ми се, по-убедително от Вас - кой и как фалшифицира Яворов.

След всичко това Вие сте били тъй перфидна да "отхвърляте" (пред Атанас) по един решителен начин, че сте говорили нещо, засягащо честта ми като гражданин и писател, а още по-малко като Яворов приятел" - както той ме уверява. Естествено е да повярва на своята племенница. Нека сега види маската й!

Кое собствено е предизвикало тая неочаквана метаморфоза в държането Ви към мен? Защото до не много отдавна, то беше друго, дори се обръщахте към мен за съвет около Яворовия музей. Или не бяхте още направили сензационните си открития? Но Вие сте ги направила още когато майка Ви била жива. В много погрешна посока отреагирате недоволството си от неуспеха на Вашите домогвания да вземете редактирането на Яворовите съчинения. В издателството "Български писател" аз не съм нищо, нямам никакъв глас, други са хората, отговорни и достатъчно компетентни, които решават тия работи. Ако исках да Ви преча, щях да го направя по-рано: когато Атанас ме увещаваше да се заема с биографията на Яворов - готов да ми помогне с всичко, което знае и има. Отговорих му: тая работа ще я свършите Вий.

Що се отнася до това, че съм "вземал страната на брат Ви Найден" - да, Найден заслужава най-голямо признание, задето в течение на десетки години с толкоз труд, ревност и любов е събрал това богатство от материали за живота и личността на Яворов. Има голяма разлика между него и Вас: той е готов да даде всичко, което има, за да се направи едно издание по-пълно и достойно за Яворов (по-хубаво, разбира се, от моето) - без да витийства с неговото име, без да се афишира и без да иска да създава от това, което е извършил, култ към личността си. А Вие отказвате да дадете и един лист от това, което притежавате, и осуетявате тази възможност. Всичко трябва да остане у Вас и за Вас! Монополите са махнати, но тоя вид монополизъм не. По Вашата терминология и обществено-морални понятия това значи да "браните делото на Яворов от всякакви посегателства и опити да се използува за търговски цели дори когато произхождат от родния Ви брат". О, Вие сте безкористна - Вашето безкористие е общеизвестно. То може да се провери в много ведомости...

Но Вие ме уверявате, че имате "по-възвишени" цели, отколкото хонорарите. Не се съмнявам. Вие много планомерно, систематически се "възвисявате" и до най-горе остава само още един пост. Убеден съм, че по пътя, който следвате, ще постигнете и него.

За да бъдете обаче улеснени да стане това по-скоро, трябва да се очисти плаца на Вашите   к а р и е р и с т и ч н и   а л ю р и12, да се отдръпнат всички, които се занимават с Яворов, за да осигурят шествието на фрау д-р Ганка в нашата литература. Защото тя е единствената призвана. Който се изпречи е Ваш враг - враг следователно и на Яворов. Без да подозирам, озовал съм се между враговете и аз. И заслужено ме наказвате: възспряна сте била да ми подадете ръка.

Може да има хора, които да са копнели за Вашата ръка. Уви, за мен тя е била винаги и абсолютно безразлична. А сега, трябва да се считам щастлив, че е избегнат случаят да приема една тъй коварна ръка. И още по-щастлив бих бил, ако някога по-нататък нямам повод да Ви включвам в сферата на моето внимание.

София, 24 юни 1958 Вл. Василев

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Писмата се намират в ЦДА, ф. 373К, опис 1, а.е. 142. Публикуват се дословно, без правописни поправки, за да бъдат възможно най-близо до оригинала. [обратно]

2. През 1953 г. ректор на СУ е акад. Владимир Георгиев, езиковед. В архива на СУ липсват запазени документи. [обратно]

3. Явно, това посещение е било през 1928 година, когато Вл. Василев е имал изключително напрегната работа като директор в Народния театър, бил атакуван отвсякъде, принуждаван да подаде оставка и изключително изнервен. [обратно]

4. Става дума за изданието на Яворов от 1942-1946 г. в 5 тома, под "редакцията" на Ганка Найденова. Това издание е копие на изданието на Вл. Василев от 1934-1936 г. Без никакви бележки. [обратно]

5. Нито тогава, нито някога след това Ганка Найденова е подарявала този архив, нито на Музея, нито на Националната библиотека, едва в края на живота си привидно го оставя за ползване, а всъщност отново го поставя под запрещение за 10 години. [обратно]

6. Д-р Найден Найденов е бил в концлагера "Белене". [обратно]

7. Става дума за квартирантите, които са му взели дори парите за паметника на Цвета. Но той мълчал, защото: "как иначе ще се гледаме в очите"... [обратно]

8. Тук Вл. Василев намеква, че Г. Найденова няма критерий за важността на документите и е публикувала в Летописа дори рецептата за лайка, която Яворов си купил от аптеката на "Пардов". [обратно]

9. В края на изданието на Яворов от 1934-36 г. под редакцията на Вл. Василев той е отбелязал: "Екатерина Найденова, сестра на поета, преписа всички промени. Оказаха се точни", с. 227. [обратно]

10. Намерих в архива един екземпляр на "Подир сенките..." с автограф от Яворов: "На Владя от Пейо", но там има единствено обозначени с молив датите. Другият екземпляр - с поправките, неизвестно защо се намира в Къщата музей в Чирпан. Писмата на Минка Тодорова, оставени от Яворов на съхранение у Вл. Василев, също са иззети от архива му. Засега ми е неизвестно от кого и по каква причина. [обратно]

11. Намерих тези "важни" кореспонденции в архива, оставен от Ганка Найденова, значи, ги е намерила все пак, но не в архива на Вл. Василев. [обратно]

12. Алюр - фр. allure от aller "вървя" - ход, походка. Дори само в този израз - "кариеристични алюри", авторът на писмото влага неподражаема ирония и скрит подтекст, иронизиращ светския "алюр" на новооглашената "мадам Рекамие". Тържествен церемониален ход на специално обучен армейски кон за церемонии - бесен алюр, бавен алюр... Атаката започва при бавен алюр, със сведени напред копия, с един крак във въздуха. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Василев 2011: Василев, Вл. Писма до Ловеч. София: Чернат, 2011.

Яворов 1934-1936: Яворов, П. К. Съчинения. Т. 1-5. Под редакцията на Вл. Василев. София: Хемус, 1934-1936.

Яворов 1942-1946: Яворов, П. К. Събрани съчинения. Т. 1-5. Под редакцията на Ганка Найденова. София: Хемус, 1942-1946.

 

 

© Евелина Белчева - разчитане, подбор, коментар и бележки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2018, № 10 (227)