ЗА ЕДНА ЛИЧНА "АНТОЛОГИЯ АВТОГРАФИКА",
или приятелските дарствени надписи като друг вариант на автобиография

Евелина Белчева

web

Новата книга на акад. Иван Радев представлява особен вид "лична антология" на автора: включва около 85 автографа от Възраждането, 50 - от времето след Освобождението, и над 750 - свързани с литературния живот от втората половина на XX-ти и началото XXI в. С богатството на натрупания документален материал от три исторически периода и с "приписките" към тях, от "лична антология", тази книга се превръща в подстъп към осъществяването на една интересна задача - да се проследи тристепенната траектория на автографа в българската литература от XIX век до наши дни.

Жанровата неопределеност на дарствения надпис се движи в много широки граници: от метафората "душата на книгата" (Тони Зарев) до жанроопределящото "най-краткият роман в света" (Й. Евтимов) и до доста пристрастното определение на Вихрен Чернокожев като "градиво на алтернативната ни литературна история".

Но особено когато става дума за колекция от автографи, страстта на колекционера е забележителна. Такъв страстен колекционер е проф. Пламен Антов, той гледа на автографа като на дълбоко лично откровение и документ за литературно приятелство. По този начин този единствен екземпляр на книгата се превръща в литературно съкровище. Най-самоличната литература.

За Иван Радев дарствените надписи представляват "факт на литературната комуникация, пренесена в сферата на интимно междуличностните връзки и общуване". Според него автографът със своята специфика е "преди всичко извънтекстов, единичен, ръкописен уникален акт с пределно ограничени предпоставки за комуникация", той е най-краткият присъстващ паратекстов елемент, който има значение за статута само на единичния екземпляр.

"Предлаганото издание не залага на теоретико-естетически или културоложки подходи и квалификации - пише авторът. - С отделни изключения спрямо възрожденската книжнина, негов обект са самите дарствени текстове върху екземпляри от книгите на поети, белетристи, литературоведи, предоставяни на близки и познати, но и на институции (читалища, библиотечни фондове)."

Дарственият надпис е особен вид художествена творба, най-краткото писмо и най-краткият разказ за едно приятелство, уж за "самолична употреба", но от тази книга се вижда колко висока стойност придобива във времето, не само за собственика и дарителя, но и за историята.

Автографът надживява житейските дружби и вражди и се превръща във факт на литературната история, може би най-автентичният и личен факт на литературната история. Особен жест на "отприятеляване" е връщането на автографа, описано в историята с автографа на Радой Ралин.

Възрожденските автографи са дадени като ярък пример за социокултурната роля на автографа през Възраждането и набелязват един интересен изследователски проблем. Тези посвещения са най-често израз на благодарност към мецената за материалната подкрепа. След Освобождението в научните среди преобладават автографи с делови характер, като подкана за прочит и съпричастие.

Най-интересна, разбира се, е тази част, която представя автографите, дадени на самия автор. Чрез документирането на личната връзка те придават особена, лична значимост на книгите в библиотеката на академика. Тази част възпроизвежда получените от него дарствени послания от широк кръг поети, белетристи и литературни критици през тези пет десетилетия като история на личните колегиални връзки и скрита автобиографична памет.

В раздела "Под купола на "Света гора Търновска" намират място и автографите на книги от десетките възпитаници на Великотърновския университет с уважение и колегиална признателност към техния "патрон", публикувани с обич и нескрита гордост за постигнатото от "моите момчета и момичета", на които акад. Радев е бил ръководител в продължение на тридесет и пет години.

Интересно е пожеланието на проф. Антония Велкова-Гайдаржиева върху нейната знакова книга за Иван Мешеков, дадено от "възпитаничката" с чувство за хумор, израснала вече като равностоен колега:

На акад. Иван Радев -
още повече да ме подкрепя
и по-малко критикува!

Антония
12.06.2012 г.

Много интересни са "приписките" към историята на някои автографи, обговорени през призмата на личния контакт: приятелството с Йордан Вълчев, с Калина Ковачева, Марин Георгиев, срещите с Иван Цанев, историята с връщането на автографа на Р. Ралин и др.

Най-интересните и стойностни автографи, дадени премислено, а не формално, представляват своеобразен личен диалог с получателя на книгата. Диалогични са дарствените надписи върху книгите на проф. Милена Кирова, с ведро чувство за хумор и приятелство. Върху нейната книга "Библейската жена" стои следният надпис: "С приятелство - от една библейска жена", а друг в синтетичността си се превръща в афоризъм и споделяне на обща литературна теза.

По тази причина автографът на проф. Милена Кирова върху книгата за Мара Белчева би могъл уместно да послужи като точен завършек на отзива за новата книга на акад. Иван Радев:

На Иван Радев -
В подкрепа на истината,
че интерпретацията е временна,
но историята вечна.

Юни, 2018.

© Евелина Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2020, № 9 (250)