Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА:
ПЕЩЕРИТЕ - В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ

Дора Колева

web

До края на дългия си творчески път, в който има периоди, и изменения, Елисавета Багряна запазва своята творческа идентичност. Това означава вярност на централната тема, върху която се гради нейният поетически свят, а именно: утвърждаването на живота в цялата му диалектична сложност и на свързаните с тази тема инварианти, тропи, жанрови модели.

Значителен инвариант в творчеството на Багряна е "човекът и природата". Още в стихосбирката "Вечната и святата" (1927) лирическият субект има съзнание за родственост с природата и идентифицира собствените си душевни сили с нейните стихии. И по-нататък, когато поетическият поглед се спре върху факт от природата, осмислянето му винаги е свързано с човека и човешкото.

Настоящето изложение се интересува от това, в какъв аспект и ракурс, в каква от потенциалните й вариации поетесата тълкува темата "човекът и природата" в късната си лирика и по-конкретно в творбата "Кратка "пещерна" поема". Това произведение се намира в рамките на тематично организирания "Ливански цикъл" (1972). Същевременно е изтъкнато неговото по-особено положение - както чрез шрифтовото изписване на заглавието, така и чрез самото заглавие, което извежда жанра - "кратка поема", т.е. различава се от другите стихотворения в цикъла; те притежават едно сюжетно-тематично ядро, чието целенасочено развитие води до художественото обобщение. Определяйки произведението като "кратка поема", авторката вероятно е имала предвид свободата на жанра, заменила обичайната повествователност с обрасъл с допълнителни мотиви сюжет, въплъщаващ подвижна и разклонена мисъл.

Поводът за творбата е срещата с новооткритата пещера "Жита" в околностите на Бейрут. Самото преживяване на това събитие представя лирически субект, който умее с одухотворена мисъл да се удивлява на чудото и тайната на света. Според изразеното светоразбиране природата не е само физическа материя, а творяща субстанция, която може да даде норма за поведение. Няколкократно в текста е подчертан мотивът "хилядолетия" - мерител на величественото търпение, с което "природата е творила/ този архитектурен шедьовър". Всъщност в природата Багряна вижда потвърждение на собствения си принцип - да изчаква, докато съзрее замисълът. Това е заложено в нейния характер, в класически устроената й творческа природа. В стремежа си да осмисли природното явление в неговата органична връзка с човека, да разкрие особената връзка на техните взаимоотношения, на потребността им един от друг, авторката привлича мотива за откривателството. Лирическото благоговение пред творческата мощ на природата се съчетава с дълбок поклон пред спелеолозите, чиято човешка светлина - знания, умение, упоритост, е открила магическите думи: "Сезам, отвори се!", за да обогатят света с нова красота.

Битието на красотата получава смисъл само ако е видяно и оценено от удивените очи на човека. Създава се асоциация с Ницшевия Заратустра, който се обръща към Слънцето с въпроса: "Ти велико светило! Какво би било твоето щастие, ако ги нямаше тези, на които светиш?"

Вторият фрагмент изцяло е посветен на пречупеното през омагьосания лирически поглед природно творение:

Сталагмитна гора е край мене -
      седефено оцветена.
Иззад стълбове, вдигнали гордо чела,
      фантастични изваяния ме стъписват.
Многовековна завеса е спусната
      от сталактитно висналия
                потон -
      пред чии ли мечти?

Спуснатата завеса напомня за стената-преграда в мита на Платон, но вместо свят на смътните сенки, пространството на пещерата се облъхва от духовната светлина на поета. Владееща изкуството на истинското общуване с красотата, под нейното въздействие поетическата душа потъва в онова вдъхновено състояние, когато избликва собственият й творчески порив. Оживяват и се раздвижват съхранените в духовната памет музикални ехтежи, символични лица и образи. Възникват дълбинните тайнствени сили, свързващи духовния с материалния живот, осъществява се движение от сетивния свят към света на идеалното:

- Погледни там, на скалата постамент
              не седи ли
един "Мислител" на Роден?
А оттатък, на онази колона,
не Одета ли от "Большой",
    е долетяла на юг?...

Образите представят светоразбиране, постигащо закона на живота, който се основава на Мисленето, Познанието и Доброто. Това са фундаменталните идеи, които извежда и Платон. В неговия мит на върха на умопостигаемия свят се намира идеята за Доброто, символизирана от Слънцето, а в образно-поетическата версия на Багряна от Одета, Бялата Лебедица.

Преживяната природна красота провокира рефлексията, която се установява като водещо начало. Конкретният факт - новооткритата пещера, губи сюжетната си тежест, превръщайки се само в претекст за мисълта да се обърне към други пещери - мислени и реални, за да се припомни съдържаща се в тях някаква изначална истина. Това разклоняване на мисълта диктува непринуденото преминаване от един към друг вариант на темата за пещерата, към различните й сюжетни конкретизации. Фрагментарното изложение създава впечатление за накъсаност, но тя не пречи творбата да бъде цялостна в своята вътрешна структура, в своето контрапунктно единство. При всеки нов вариант на темата в художественото пространство пълнозвучно се вмества различно лирическо откровение.

Обвързвайки темата "пещера" с човешката природа, поетическата мисъл най-напред се спира на пещерите - "ниски, тъмни дупки в скалите/ сред безбродните лесове", където се крил първобитният прачовек. Организиран около мотива "страх" - "от светкавицата/ и гърмът в небето,/ от дъжда,/ от студа/ от зверовете...", фрагментът завършва с многоточие, оставящо читателя сам да си направи извода за пътя на човечеството от стадия на прачовека до човека, разкрил универсума в себе си, с изработено творческо самосъзнание, отстояващ независимостта и достойнството си пред заобикалящия го свят, владеещ знаенето и мисленето - най-божествените способности на душата.

По логиката на мозаечното построяване в следващия фрагмент се извършва преход към пещерите "в планините Кавказки, от път проходим далеко,/ сред бездни и скали,/ недостъпни за вражи набези -/ дето кацат само орли/ и лермонтовски дух витае". Преди да види непристъпните Кавказки планини, Багряна вече ги е познавала от произведенията на Лермонтов - поемите "Мцыри" и "Демон", баладата "Тамара", където, творчески преоткрити, те се издигат толкова величествени и вечни, както ги е създала самата природа. Но онова, което силно вълнува мисълта и въображението на поетесата, е свързано с "пещерата прастара,/ пещера - чертог и крепост/ надеждна,/ и женски покои с фрески нежни -/ на легендарната грузинка -/ царица Тамара...". Тези "фрески нежни" свидетелстват за златния грузински век в началото на 13-ото столетие, когато царица Тамара обгражда с внимание и почит талантливи поети и художници, но Багряна е долавяла в този образ и някаква интригуваща романтична тайна. Предполагам, че в съзнанието на поетесата е съществувала връзка между видените в грузинската пещера "фрески нежни" и любимите й боянски фрески, вдъхновили я за късната "Боянска сага" (1981). Замисълът на тази поема тя носи в себе си повече от двайсет години, докато той изкристализира в лирико-философска изповед.

В паметта на Багряна като част от собствената й духовност има и други пещери - "затънтени в Балкана или в Рила, или край древния Червен". По техните стени зографи и поети с безименна смирена отдаденост са оставили своите изстрадани послания. Откъснати от създателите си, като истинско изкуство, стенописите съществуват сами; "от ерозията и времето поразени", те са съхранени за вечността. Тяхното живо присъствие превръща пещерите в "гнезда святи,/ хранилища стаени/ на жилавия български дух и гений". Като творец, благоговеещ пред делото на други творци, особено на тези, които са мислели за своята душа само във връзката й с голямата душа на народа, в безизвестните и безименни автори на стенописите Багряна вижда предшественици - учители. Те са нейният пример за духовна висота, за отдаденост на призванието и дълга. Разделени с векове време, тя се чувства във връзка, във взаимодействие с тях.

Веригата от варианти на темата "пещера" води до кулминацията, където сюжетът се връща към началото, към мотива за откривателството, за да постави проблема за пещерите в човешките души - "най-дълбоки,/ най-трудно достижими,/ най-лесно разрушими".

Още през 30-те години, съзнавайки, че разбирането на човешката душа е задача философска и метафизична, в лирическия цикъл "Сезони" Багряна се опира на символиката на пещерата:

Спомени - сталактити и сталагмити -
образувани в подземната пещера на душата ни.

В цикъла "Сеизмограф на сърцето" във връзка със загадката и непроницаемостта на човека емоционално-напрегнато звучат въпросите:

С кой уред ще прислушаш душата му?
С каква механика ще проникнеш
                    в небосвода на мечтите му?
Как ще прочетеш
                    метеорите в мисълта му?

Същият размисъл Багряна продължава в "Кратка "пещерна" поема". Природната пещера може да бъде открита с ума, знанията и упоритостта на спелеолозите. На помощ им идват и технологиите, чието действие се потвърждава от звучащата в пещерата електронна музика. Да открият човешката същност (според Платон същността се свързва с душата, същността пребивава в душата) умът, науката и технологиите са безсилни. Човешката душа може да бъде открита само от друга душа. Само със светлината на любовта и мъдростта мечтаният "спелеолог незнаен" ще намери ключа, с който ще отвори тъмното подземие в човешката душа, където се таят предчувстваните зародиши на "непробудената красота". С поглед, излъчващ светлината и енергията на любовта, "спелеологът незнаен" може да просветли душата до най-дълбоките й основи, да я изведе до състояние на вдъхновеност и подем. И точно в мига на екстаза творческият човек ще дочуе най-съкровения си вътрешен глас, ще прозре утаилата се там красота-истина, от която се нуждае светът. Отново след началния фрагмент се повтарят думите: "Сезам, отвори се!" - вече в ролята им на лайтмотив, на смислово-композиционно звено, поставящо художествената рамка на творбата.

Тръгнала от конкретен факт, от конкретно събитие, по пътя на вживяването, вглъбяването и проникновението Багряна стига до художествена концепция, оригинално синтезираща нейните две ключови теми - любов и творчество.

 

 

© Дора Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.12.2018, № 12 (229)