|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЪНЦЕ НА ПРАХДиана Тенева Обичам да пътувам. Да посещавам непознати места, да се докосвам до други измерения на пространството, времето, любовта, живота, мъдростта... Да попивам с очи пейзажи и гледки, които се запечатват в ума и после услужливо изскачат в опитите ми да опиша или преразкажа случки, преживявания, аромати... И ето ме, отново на път. Из Родопите... И понеже пътят беше тесен, с много завои, и се страхувах да гледам в бездните, се стараех да гледам нагоре... Оставях погледа ми да се рее по чукарите и върхарите на дърветата. Удивлявах се на тяхната способност да се вкоренят в скалите и да израснат толкова здрави и високи, че чак свят ми се завиваше. В един такъв момент на световъртеж се почувствах малка, страшно малка, но в същото време щастлива от своята нищожност, и в единение с Вселената...
© Диана Тенева |