Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕТСКИ СПОМЕН

Диана Тенева

web

През лятото обичах да ходя на гости при дядо и баба. Да тичам на воля по поляните, да събирам диви круши и ягоди, да лежа в прясно окосената трева... Но най-любимото ми място за игра и отдих бе под ябълката до кладенеца. Посадена от детските ръце на мама, тя отдавна ширеше корона и разперваше сянката си. Там, когато по-късно са наливали бетона около кладенеца, майка ми, във все още неизсъхналия цимент, беше написала имената ни, моето и на братовчед ми и рождените ни дати... И сякаш това бе най-нашето място, място, където не само играехме, и пакости се раждаха в главите ни, но и място, с което се идентифицирахме и знаехме, че винаги ще е наше, защото е белязано с нашите имена... Оттогава изтекоха много години. Един по един, и дядо, и баба се преселиха в по-хубавия свят на звездите. Даже мама им отиде на гости... Преди няколко години реших да навестя вуйчо ни, който остана да живее там. Естествено, след като се видяхме и разтъжихме, реших да отида при ябълката. Вече я нямаше, вуйчо обясни, че понеже не раждала вече плод, той я изкоренил... Потърсих с очи имената ни, но и тях не открих... С ръка зачистих праха, наслоил се върху бетона, но пак нищо не видях... Направих втори опит да почистя и тогава забелязах неравния почерк на мама, почти изяден от времето. Този невидим великан ни беше заличил - нямаше го отдавна детския смях и детските игри... Нямаше вече кой да съживява най-нашето място и то ни беше забравило...

ветровито утро -
бетонът заглушава смеха
на детството

 

 

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)