Д-р К. Н. Щарке, 1919

"Раковски", 1866

Прѣдговор

При днешнитѣ духовни обърквания, позицията на франкмасонството като културна сила става всѣки денъ все по-значителна. Колкото по-грубо политическитѣ и социални противоречия цепятъ обществото толкозъ по-спасително може да дѣйствува франкмасонството, защото то може да служи като органъ на онова дрѣмящо чувство на общностъ, което се намира скрито въ дълбочината на сърдцата на народитѣ.

Франкмасонството е огныще за всички ония духове, чието най-вѫтрѣшно усѣщане дѫржи за единството на човѣшкия животъ. Цѣлъ на франкмасонската работа е да прѣобѫрне това най-вѫтрѣшно усѣщане до колкото е възможно въ едно ясно и обмислено познание и тая цѣлъ се постига чрѣзъ редъ въ чувства-та и обогатяване на представленията. Така моето съчинение ми е израсло изъ сърдцето, както бих изразил това съ мотото:

Това, що отъ дѣди си наслѣдявашъ,
Спѣчелвай го, за да го притежавашъ.

Вступленiе (с. 1)

При днешни-тѣ духовни объркванiя позицiя-та на franc-масониеrie като сила ставѫ сѣки денъ все по-значителна. Колко-то по-грубо политически-тѣ противоречiя цепятъ отечество-то толкозъ по-спасително може да дѣйствувѫ franc-масониеrie защо-то то може да служи като органъ на онуй дрѣмящо чувство на общностъ, кое-то се намирѫ скрыто въ дѫлбочина-та на сѫрдца-та на народи-тѣ.

Franc-масониеrie е огныще за сички онiя духове, чiе-то най вѫтрѣшно усѣщане дѫржи за единенie-то на человѣческiя животъ. Цѣлъ на franc-масониеrie работа е да прѣобѫрне туй най-вѫтрѣшно усѣщане до колко-то е вѫзможно въ ясно и обмислено познанiе и таѫ цѣлъ се постигѫ чрѣзъ редъ въ чувства-та на представленiя-та. Тъй мое-то писанiе ми е израсло изъ сѫрдце-то гдѣ-то изразилъ съмъ азъ туй сосъ слова-та:

Туй що отъ дѣде си наслѣдявашъ,
Спѣчелвай го да го притежавашъ.

Д-р К. Н. Щарке, 1919

"Раковски", 1866

I. Изкуството на живота, с. 9-10

Затова се казва въ старитѣ длъжности (правила): "Масонътъ чрѣзъ своето звание е длъженъ да слуша нравственитѣ закони, и ако разбира добрѣ изкуството, то той не ще бѫде нито твърдоглавъ безбожникъ нито развратникъ безъ религия. Макаръ, че въ старо врѣме масонитѣ сѫ били длъжни да принадлежатъ на религията на своята земя и народъ, то днесъ се счита за по-разумно да се задължатъ тѣ само къмъ оная религия, която сподѣлятъ всички добри хора и всѣкиму да се остави неговото особно мнѣниe, т. е. тѣ трѣбва да сѫ добри и вѣрни мѫже или мѫже съ честъ и справедливость - колкото щатъ инакъ да се различаватъ по секти и вѣроизповѣдани мнѣния. Съ това франкмасонството става центъръ за съединение и срѣдство да се основе вѣрно приятелство между лица, които инакъ биха останали постоянно далечъ единъ отъ другъ".

Върху тия стари длъжности франкмасонството е издигнало своя хуманитаренъ идеалъ. При входа на нашия вѣкъ, октомври 1ѫ00 г., великитѣ ложи отъ Хамбургъ, Байройтъ и Франкфуртъ сѫ изпратили на тѣхнитѣ ложи - дъщери едно посланиe, въ което, въ допълнениe на старитѣ длъжности, поясняватъ цѣлитѣ и задачитѣ на франкмасонския съюзъ.

Отъ 12-тѣ изтъкнати точки ний цитираме първитѣ двѣ:

1. Франкмасонството e едно изкуство, изкуство за образуване на хармониченъ човѣшки животъ, изкуство да се поставишъ въ право отношениe спрѣму другитѣ хора. Франкмасонството е съучастиe въ работата на "всичкото добро, което става по свѣта", съучастие въ работата за "борба противъ злото, отъ което страда човѣчеството". Франкмасонството не е наука, а единъ видъ убѣжденie, което не цѣни човѣка по това какво е той, а какъ е той, онова убѣждениe, което толкозъ по-високо цѣни човѣка, колкото послѣдниятъ е по-свободенъ отъ прѣдразсѫдъци и привидности, колкото повече давѫ прѣднина на облагородяващия човѣка инстинктъ - познаването на истината.
2. Съюзътъ на франкмасонитe е дружество от мѫже за упражнение на това изкуство. Той има за цѣлъ:

Отглеждане на истинното, доброто и хубавото въ човѣчеството.

Намаление физическото и морално зло въ свѣта.

Нравствено облагородяване на своитѣчленове.

Той (съюзътъ) се мѫчи да изглади различията, които сѫ послѣдствие отъ народностъта, съсловието и вѣроизповѣданието. Той изисква, слѣдователно, отъ своитѣ членове да почитатъ всички хора като братя, въпрѣки различията имъ по външното положениe и религиознитѣ мнѣния, и да упражняватъ братската любовь, която е "основниятъ и заключителниятъ камъкъ, спойката и славата на това старо братство". Тая голѣма задача франкмасонството си прѣдставлява подъ образа на съграждането на единъ храмъ.

Вижъ, всѣка сила тегли къмъ свобода
Да дѣйствува въ простора тукъ и тамъ,
Но съ прѣчки всѣкакви й спира хода,
Потокътъ на свѣта, прѣдходенъ намъ.
Въ тазъ буря вѫтрѣшна и вънкашна несгода
Духа глаголъ неясенъ чуй невѣстъ отъ камъ:
Че от властьта, що свързва всѣкоя тваръ жива,
Се тозъ избавя, който себе си надвива.

Вступленiе (с. 1-3)

Сказувѫ се въ прежни-тѣ длѫжности: масонъ-тъ чрѣзъ свое-то званiе длѫженъ е да слушѫ духовни-тѣ законы и если понимает хорошо искуссво-то то онъ не щя бѫде нито твѫрдоглавъ безбожникъ нито развратникъ безъ религiя. Макаръ въ старо врѣме масони-тѣ да сѫ были длѫжни да принадлежатъ на религiя-та на своя-та, земя и народъ, то днесъ счытѫ се за по-разумны да се задѫлжатъ толко къмъ оная религiя, коя-то сподѣлятъ сички добры человецы и сѣкiму да се остави негово-то мнѣнie - они трѣбува да сѫ добры и вѣрны мѫже съ честъ, колко-то щатъ инакъ да се разлычаватъ по вѣроизповѣдани мнѣнiя. Съ туй franc-масониеrie ставѫ центъръ за сѫединенiе и срѣдство да се основе вѣрна дружба мѣжду человѣцы, кои-то инакъ бихѫ останали далечъ единъ отъ другъ.

Връхъ тiя стары длъжносты francмасониеrie е издигнало своя идеалъ. Въ срѣда-та на тозiи вѣкъ Велики-тѣ ложи отъ Хамбургъ, Байройтъ и Франкфуртъ сѫ испратили на тѣхни-тѣ ложи - дѫщери посланie въ кое-то въ дополненie на старитѣ длѫжности поѫсняватъ цѣли-тѣ и задачи-тѣ на франкмасонскiя союзъ.

Отъ 12-тѣ изтѫкнаты точки азъ думамъ пѫрви-тѣ двѣ:

1. Franc-масониеrie e искусство за добъръ человѣшкы животъ и да се посставитъ въ право отношенie спрѣму други-тѣ человѣцы. Franc-масониеrie е сѫучастie въ работа-та на сичко-то добро, което ставѫ всѫдѣ по свѣта и борба противъ зло-то отъ кое-то страдѫ человѣчество-то. Сирѣчъ franc-масониеrie е единъ видъ убѣжденie, кое-то не цѣни человѣка по това ща е той, а какъ е той, онуй убѣжденie которые толкозъ по-высоко цѣни человѣка, колко-то послѣднiя-тъ е по-свободенъ отъ прѣдразсѫдъци и привидности, колко-то по-вѣче давѫ прѣднина на вѫтрешнiя человѣшки инстинктъ - познаване-то на правда-та.

2. Союзъ-тъ на franc-масониеrie е дружество от мѫже и онъ есть за цѣлъ: отглеждане на истинно-то, добро-то и хубаво-то въ человѣчество-то. Союзъ-тъ се мѫчи да исглади различiя-та, кои-то сѫ послѣдствiе отъ народностъ-та и вѣроизповѣданiе-то. Онъ изисквѫ отъ свои-те члѣнове да почитатъ сички че-ловѣцы като братiя, вѫпреки различiя-та имъ по вѫншно-то положенie и религиозни-тѣ мнѣнiя и да упражняватъ братска-та любовъ, коя-то е основнiя-тъ камъкъ и слава-та на туй могѫщественно братство. Таѫ велика цѣлъ franc-масониеrie си прѣдставлявѫ подъ образа на сѫграждане-то на единъ храмъ.

Вижъ, сѣка сила тегли къмъ свобода,
Да дѣйствувѫ въ простора тукъ и тамъ,
Но съ прѣчки сѣкакви й спирѫ хода,
Потокъ-тъ на свѣтъ-тъ, прѣдходенъ намъ.
Въ таѫ буря вѫтрѣшна и вънкашна несгода
Духа глаголъ неясенъ чуй свѫрзвѫ
сѣкоя тваръ жива, ся тозъ избавя,
кой-то себѫ надвивѫ.

IХ. Животътъ въ ложитѣ (с. 55-63)

Ложитѣ оправдаватъ донѣйдѣ своето право за сѫществуванe съ това, че хората съединени могатъ повече да постигнатъ отколкото кога стоятъ сами.

Къмъ цѣлото се винаги стреми
И самъ не можешъ ли да бѫдешъ цѣло
Къмъ цѣлото се присъедини
Ти като членъ прислуженъ по начало.

Дѣйностъта на ложитѣ подкрѣпя отдѣлнитѣ братя въ тѣхното самовъзпитание и по такъвъ начинъ облагоприяствува ония приготовления, които отговарятъ въ външния профаненъ свѣтъ на идеала на хуманностьта.

Чрѣзъ тая двустранна дѣйность животътъ въ ложитѣ се различава отъ всѣка друга форма на задружния животъ въ по-голѣми общества. По тая особеностъ франкмасонството се различава както отъ голѣмитѣ публични общества, които наричаме Държава и Черква, тъй и отъ другитѣ дружества, които сѫ посветени на културни и хуманитарни задачи.

Животътъ въ ложата образува едно великолѣпно възпитателно срѣдство, дѣто отдѣлниятъ братъ добива куражъ да работи постоянно върху себе си. Въ това отношениe ложитѣ могатъ да се сравняватъ съ черковнитѣ общини, само че работiя-тъ безъ догматически ограничения. Черковнитѣ симболи и обреди дѣйствуватъ върху душата на вѣруюищитѣ посрѣдствомъ нагледното показване на основнитѣ прѣдставления на черковната община за отношението на Бога къмъ човѣцитѣ. Освѣнъ това въ католическата черква обредитѣ играятъ роля и на тайнство и тѣ не сѫ само алегории или срѣдства за нагледенъ показъ, но и спасителни чудеса, чрѣзъ които хората зематъ участиe въ благодатнитѣ срѣдства на черквата.

Симболитѣ и обредитѣ на ложи-тѣ каратъ братята да се замислюватъ връхъ сами себе си и ги подкрѣпятъ въ мѫчното изкуство на Самообладаниeто.

Черковнитѣ общини се стараятъ да обявяватъ Божiитѣ цѣли и учатъ хората да чувствуватъ тѣхното величие; ложитѣ се стараятъ да възпитатъ хората като достойни съработници въ изпъѫлнениeто на Божията Мисълъ. Въ срѣдния вѣкъ францисканскиятъ калугеръ Roger Bacon е учелъ че Откровениeто показвало на хората Божиитѣ цѣли, а натурата показвалѫ пѫтищата и срѣдствата, съ които тия цѣли могли да се постигнатъ.

Ложитѣ се отличаватъ от Държавата, понеже сѫ общочовѣшки (за цѣлото човѣчество). Държавата е една организация за рѫководство и развитие на конкретни ступански изисквания на едно политическо общество. Държавата се стреми да нагоди законитѣ колкото се може по-добрѣ къмъ тия цѣли и се старае да въведе такива наредби, съ които да отглеждатъ и развиватъ у гражданитѣ както практическитѣ способности и духъ на прѣдприемчивостъ, тъй и чувство за служене на обществото. Ложитѣ пъкъ обръщатъ своето внимание върху общитѣ свойства на характера на хората, чрѣзъ които трѣбва да се повдигне нравственостьта. Ложитѣ искатъ, по думите на Lessing-a, да възпитатъ братята въ граждани, "които да противодѣйствуватъ на неизбѣжнитѣ злини въ държавата. Съ това франкмасонът не се занимава. Той оставя намалението или изцѣрениeто на тѣзи злини на гражданина, който да се занимава съ това споредъ своитѣ възгледи, своя куражъ и на свой рискъ".

Ложитѣ прѣподаватъ на братята сѫщитѣ нѣща, които единъ честенъ и добросъвѣстенъ мѫжъ може и вънъ отъ тѣхъ да научи и упражнява. Но те подпомагатъ ония, които сѫ слаби да упражняватъ съ по-голѣма сигурность изкуството на живота, а на ония, чиито дарби и отношения сѫ по-благоприятни, тѣ даватъ по-ясно съзнаниe, че тѣ сѫ членове на една обща организация.

Така ложитѣ ще могатъ да дѣйствуватъ особно благоприятно за оборването на едностранчиви възгледи, за обхващане на цѣлото съдържаниe на живота и за усилване довѣрието въ силата на доброто.

Ложитѣ сѫ едно огнище на мрра и довѣрието за всички, били тѣ учени или неучени, високо надарени или по-малко надарени, силни или слаби личности.

За сега вънъ отъ ложитѣ човѣкъ трябва винаги да е прѣдпазливъ. Недоверието е необходимото оръжиe за самозащита. По такъв начин се разстроява чувството на общностъта и постоянното безспокойствиe и стоене на щрекъ отравятъ душевнитѣ сили. Това е изключено вѫтрѣ въ ложитѣ. Тамъ братътъ се радва на щастливо спокойствие да може цѣлъ да се довѣри и изпитва щастиeто да чувствува, че има еднакви стремежи съ другитѣ.

Никое друго дружество не може да постигне нѣщо подобно, защото тамъ не се иска отъ дружествения членъ да вложи цѣлата си личность. Членоветѣ си помагатъ само въ работата, опрѣдѣлена за постигане на дружественитѣ цѣли. Тѣ работятъ дружно въ грижитѣ за бѣднитѣ, въ възпитанието, при разпространяване на полезни знания и пр.

Но личното развитиe на всѣки отдѣ-ленъ членъ не е задача на такива дружества. Братътъ именно донася себе си като человѣкъ въ ложата. Той търси ложата да се осъвършенствува като човѣкъ въ общество съ други хора.

Въ тази най-дълбока характерна чърта на живота въ ложата понѣкога сѫ искали да виждатъ нѣкаква опасностъ. Казва се, че въ тая взаимна прѣданностъ и непосрѣдствено приятелство се крияла една болѣзнена сантименталностъ, която трѣбва да бѫде противна на една силна мѫжка личность. Наистина има опасностъ да се упояватъ съ "тлъсти" думи и да се изгубватъ въ смѫтни прѣспивания на чувствата за ония, които обръщатъ живота въ ложата на обредности и изгубватъ отъ очи дѣйствителното му съдържание, а именно искането на по-голѣмо познание и на дѣятелна любовъ. Животътъ въ ложата свързва братята тѣсно не чрѣзъ това, че ги кара къмъ прокламиране на приятелства и излияние на интимности, а чрѣзъ това, че тѣ чувствуватъ, че тѣхнитѣ интимни тайни тукъ сѫ по-добрѣ запазени отколкото вънка. Всѣки знае, че всичко, каквото съобщи на братята, то се пази грижливо въ вѣрни и дискретни сърдца и се изпитва съ обичъ, а сѫщо че не е изложенъ на нѣкое недовѣрчиво или любопитно шпионско око. Човѣкъ не търси ложата за да се оголи тамъ душевно, а за да се задълбочи въ себе си въ най-дълбока и най-запазена тишина.

Никѫдѣ човѣкъ не се чувствува тъй осамотенъ, както въ единъ голѣмъ градъ. Чувството на собствено абсолютно нищожество и на пълно осамотениe отъ свѣта дѣйствува буквално съкрушително. А чувството, че стоишъ рѫка съ рѫка съ единъ вѣренъ приятелъ успокоява сърдцето и отстранява страха за възможнитѣ опасности. Ложа-та дѣйствува също като такава братска рѫка. При това мисъльта, че тоя союзъ е всесвѣтски, дѣйствува по-силно. Не само добритѣ съсѣди и другари отъ сѫщия градъ, които познаваме отъ улицата, сѫ братя. Навсѫдѣ по свѣта, дѣто живѣятъ добри и вѣрни люде, мислитѣ и волитѣ се съединяватъ въ сѫщото стремлениe за лично облагородяване и човѣшко осъвършенствуване. Тукъ изпъква въ неговата чудесна величина фактътъ, че се прѣнебрегватъ различията на държавата, расата и черквата, а се подчъртава само общо-то въ естеството на всички добри хора. Както казватъ старитѣ правила, по тоя начинъ франкмасонството става центъръ на съединениe и срѣдство да се основе вѣрно приятелство мѣжду хора, които инакъ биха останали за винаги далечъ единъ отъ другъ.

За да запазятъ тая своя възпитателна цѣнностъ, ложитѣ се придѫржатъ здраво о своитѣ симболи и обреди, защото липсата на една общоприета форма на живота въ ложата би накърнила чувството ни да се намираме въ коя да е ложа като у дома си. Отъ само себе си се разбира, че ложитѣ въ своитѣ обреди сѫ консервативны, защото почитъта и уважението къмъ това, което мѫдри и честни хора отъ миналото сѫ искали да ни кажатъ съ помощьта на упражняванитѣ отъ тѣхъ церемонии, гарантира историческата връзка. Ложитѣ цѣнятъ своитѣ обреди и като международенъ езикъ и не биха могли да се прѣдвидятъ послѣдствията отъ едно изхвърляне на тоя общъ и разбирателенъ симболиченъ езикъ.

Ако нѣкои сѫ казали (Lissauer: Bausteine 1ѫ01, 165), че една отъ най-важнитѣ бѫдещи задачи на ложитѣ щѣла да бѫде борбата съ ултрамонтанизма (католичеството) и че тая борба би могла да се води успѣшно само ако народътъ дойде въ ложата и че затова трѣбвало да се опростотворятъ обредитѣ, то това едва би могло да мотивира една промѣна въ симболитѣ и обредитѣ. За такава борба не може да липсва съзнанието за международность. Изглежда ни сѫщо съмнително, дали франкмасонството ще търси своята бѫдеща задача въ борбата противъ нѣщо, а не по-скоро въ борба за нѣщо. Франкмасонството се бори за човѣщината и колкото по-искренно и сериозно търси и задоволява нуждитѣ на тая човѣщина, толкозъ по-силно оборва враговетѣ на послѣдна-та. Винаги е една слабостъ, да гледашъ на криво възможнитѣ противници, вмѣсто да прѣслѣдвашъ направо собственитѣ цѣли.

Хуманитарната идея на ложитѣ и голѣмитѣ симболи, които я прѣдставляватъ нагледно, не сѫ тайна, при всичко че има ложи, а были сѫ и врѣмена, които сѫ искали да дѣйствуватъ привлѣкателно и вълшебно чрѣзъ тайнственостъта.

Братята трѣбва да пазятъ въ тайна само знаковетѣ за разпознаване. И тая тайна се разбира отчасти отъ само себе си, защото разпознавателни знакове, които сѫ общое достояниe, прѣставатъ да сѫ такива, а отчасти е симболъ на тайна-та, която прѣдполагаме у тѣзи, на които трѣбва да се довѣримъ.

Ные не можемъ да имаме въ ложата онова пълно съ довѣриe спокойствиe, ако не сме сигурни, че сме заобиколени само отъ изпитани и честни хора. Затова трябва да имаме спрѣму единъ чужденецъ, който търси ложата ни и когото ние не можемъ сами да изпитваме, една гаранция за да можемъ да го приемемъ безъ врѣда. Ако той притежава знаковетѣ (разпознавателнитѣ) и е запознатъ съ обредитѣ, то можемъ да сме сигурни, че той е билъ изпитанъ другадѣ отъ вѣрни и добри мѫже и е билъ намѣренъ достоенъ за братството.

Също и изслѣдване историята на Масонството трѣбва да ставаѫ при пълна свѣтлина. Само съ историческо изслѣдванe могатъ да се доказватъ исторически истини, а това е несъвмѣстимо съ държаниeто въ тайна. Това е причината на франкмасонството се прѣдписватъ традиции недостатъчно доказани или такива, доказани като безусловно лъжливи. Ако даже вмѣсто приказки и митове имаше налице исторически факти, пакъ не е допустимо тѣ да се държатъ въ тайна. Защото франкмасонството гради не върху исторически познания, а върху нравственитѣ основи на човѣшката природа. То довежда човѣка до по-голѣмо съвършенство не чрѣзъ съобщаване на факти, които той по отъ рано не е знаялъ, но чрѣзъ упражнения и напомнювания, които усилватъ у него сѫществующитѣ наклонности.

Ложи-тѣ на Св. Ивана въ хуманитарното франкмасонство прѣдаватъ цѣло-то си ученie въ 3-тѣ стьпены. Тѣзи 3 стьпени сѫ само символически стѫпала на изпита; тайнитѣ на майсторската степенъ не сѫ тайни на нѣкое по-висше знание, а отличителенъ знакъ за вѫтрѣшна зрѣлостъ. Нѣкаква тайна, която би се съобщила на братята отъ по-висока степенъ, не може да има значениe за тѣхното морално развитиe и затова стои въ явно противорѣчиe съ цѣли-тѣ на съюза. Вѣрата въ истини, които човѣкъ не знае, не може да даде никаква морална сила. И твърдениeто на нѣкои системи, че истината могла да се сѫобщавѫ на части и че тайнитѣ (езотерни) учения били запазени само за просвѣтенитѣ, не се насочва къмъ най-дълбокитѣ нравствени пружини на човѣшката натура. Това тайно учениe нѣма коренитѣ си въ стремежа къмъ истината, нито въ чувството на свободата, нито въ съзнаниeто за достойнството на нашата личностъ. Който, като нашия съюзъ, се хвали съ светлината, трѣбва да може и да вирѣе на свѣтлина. Ученията на франкмасонството сѫ тъй възвишени, тъй чисти и добри, че то, въ своята хуманитарна форма не може да желае, даже трѣбва да прѣзира, увеличениeто на привлѣкателната си сила чрѣзъ тайнственостъ и мистика.

Въ различното третиране на вопроса за тайната на нѣкои учения се проявяватъ и различнитѣ мирогледи. Най-напрѣдъ се явява различиe въ организацията на живота въ ложата, както и въ формата на управление. Ложитѣ на Св. Ивана едва ли быхѫ се одържали, ако тия съ по-высокитѣ степени ложи быха имали тайни съ такава голѣма важностъ. Затова виждаме, че ложитѣ съ високи степены сѫ наклонни къмъ абсолютизъмъ когато чисто хуманитарното франкмасонство е уредено демократически. Не може да се отрече, че абсолютизъмътъ стои въ противорѣчие съ първото искане, което поставяме на кандидата. Масонътъ е човѣкъ свободенъ и съ добри нрави. Не е обаче свободенъ този, който се задължава къмъ безусловно послушаниe. И съ добри нрави въ истинското значение на думата не може да бѫде тоя, който се лишава отъ свободата си въ нравствени вопроси. Както цѣлото стремлениe на човѣчеството къмъ нравствено сѫвършенство има своята работилница въ дѣлата на отдѣлнитѣ хора, тъй и ложата прѣдставлява само единъ симболъ на това стремлениe, като повиква братята къмъ самостоятелна свобода и работа надъ общитѣ цѣли.

Въ ложитѣ се работи къмъ тая гледна точка съ една зрѣла и дълбокогледаща психология. Еще отъ първия моментъ тамъ се мѫчатъ да хванатъ новия братъ за сърдцето и да направятъ у него жива мисълъта, че всѣкога и при всички обстоятелства съвѣстъта трѣбва да остане върховниятъ сѫдия за неговитѣ дѣйствия, ако той иска да се покаже достоенъ за довѣрието на други хора.

Опитътъ на катадневния животъ доказва, че слабоститѣ на човѣшкия характеръ сѫ отъ два вида. Едни грѣшатъ, защото много се довѣряватъ на други. Мѫже, които най-много обичаме и дѫржимъ на голѣма почитъ, могатъ да получатъ върху насъ такава авторитетностъ, че ние, така да се каже, туряме нашата съвѣстъ въ рѫцѣтѣ имъ, не обсѫждаме самостоятелно обстоятелствата, а слѣдваме слѣпо тѣхнитѣ внушения. Други пъкъ грѣшатъ затова, че повѣче слушатъ въ гласа на съвѣстъта си страха отъ лошитѣ послѣдствия отъ лошитѣ дѣла, отколкото тоя на блажената радостъ отъ добритѣ дѣла. Старото недовѣрие, което тѫрси гаранция за добритѣ дѣла въ заплашването, съ което трѣбва да се втълпява страхъ прѣдъ злото, днесъ отстѫпва прѣдъ друго убѣждениe, че най-здравиятъ стълпъ на доброто е основанъ въ дълбокия и непоклатимъ миръ въ душата на добродѣтелния.

Дълбоката мѫдростъ, добита отъ опитностъ въ живота, която почти навсѣкѫдѣ се явява въ масонското възпитателно изкуство, е расцъвнала по тоя главенъ въпросъ единъ отъ най-хубавитѣ си цвѣтове. То изтъква безъ всѣкакви спекулативни разсѫждения тия два източника на човѣшка заблуда като рѣшителни или безусловно най-важнитѣ. Отъ едната страна любовъта къмъ други подкопава собствената душевна самостоятелностъ, отъ другата любовъта къмъ доброто не е достатъчно жива. Човѣкътъ трѣбва да научи, че той никога не трѣбва да полага съвѣстъта си въ рѫцѣтѣ на други, даже въ тия на най-уважавания; а също трѣбва да усѣща какъ се отварятъ сърдцата на братята за оногова, който обича истината и справедливостьта.

Тамъ дѣто духътъ на довѣриeто се показва най-живъ, тамъ можемъ да познаемъ истинската хуманитарна ложа.

Разбира се, че прѣди да дадемъ нѣкому пълното си довѣриe, ние трѣбва да земемъ основни прѣдпазителни мѣрки. Ние, франкмасонитe, знаемъ сѫщо тъй добрѣ както и другитѣ хора, че довѣриeто на единъ човѣкъ може да се използва за спекулативни цѣли. Кой може да вижда въ сърдцата? Дали тоя или онзи мѫжъ не е почукалъ на вратата ни, като е разчиталъ на възможностъта да излѣзе отъ едно тежко положениe чрѣзъ братството? Дали тоя или онзи братъ не е живѣлъ лекомислено, защото е разчиталъ на подръжката на братята? Не е възможно да прѣдпазимъ съ абсолютна сигурностъ отъ такова безобразие! По възможностъ стараемъ се да осуетяваме такива смѣтки. Но тукъ не е важно напомнюването, което се съдържа право и косвено въ пробитѣ при приемането, но основателното изучаване, съ което се допущаѫ приемането само на свободни хора съ добри нрави.

Гарантътъ, който прѣпорѫча кандидата, ще се почувствува наскърбенъ, ако послѣдниятъ бѫде отхвѫрленъ; съ огледъ на това и отъ друга страна само по себе си похвалното колебаниe да не сѫдимъ много строго другитѣ, може да стане причина на особена мекушавостъ при прѣдварителния изпитъ.

Съ добри нрави не е вече тоя, за който не може да се каже нищо лошо или противозаконно. Съ добри нрави (добро реноме) е този, който си е спечелилъ въ своя крѫгъ високо уважениe, съ което се удостоява винаги вѣрниятъ, работливиятъ и изпитаниятъ човѣкъ. Ние сме напълно съгласни съ брата, който пише: (Hamb. Logenb. April. 1ѫ01)

"Снизходителностъ спрѣмо кандидата може да доведе до снизходителностъ къмъ нази си, когато строгостъта ни напомнюва, сами да работимъ прилежно на грубия (грапавия) камъкъ. Ако ние правимъ това, тогава и ония, които сѫ дошли при насъ изпълнени съ идеаленъ духъ, ще намѣрятъ при насъ винаги това, което търсятъ и нѣма да избѣгатъ отъ занятията, разочаровани отъ нашитѣ недостатъци".

Ложи-тѣ трѣбва да иматъ присърдце да събиратъ точни и пълни съ значение свѣдѣния за кандидата. Оная буйна любовъ, която допуща входъ за всѣки търсящъ, не е съчетана съ мѫдростъ, слѣдователно не е справедливостъ.

Schröder е формулиралъ слѣднитѣ въпроси за порѫчителя: Отъ кога познавате кандидата? При какъвъ случай сте се запознали съ него? Какви недостатъци въ темперамента изглежда да има? Тия недостатъци прѣзъ врѣме на запознанството увеличили ли сѫ се или намалили? Какво е поведението му като съпругъ, баща и гражданинъ? Какви добри негови дѣла ви сѫ познати? Какви необмислени работи е направилъ?

Тѣзи указания сѫ направени съ голѣмо познание на човѣшката природа и ние вѣрваме че ложитѣ нѣма да се каятъ, ако поизострятъ своето вниманиe въ тая посока. Тѣ щѫ могатъ тогава да прѣслѣдватъ свои-тѣ нравствени цѣли съ по-голѣмо право, безъ опасностъ да станатъ прѣдметъ за спекулация и ще могатъ безъ колебаниe да изпълняватъ просбата, отправена отъ нуждающия се братъ къмъ тѣхната братска любовъ.

Оная частъ от живота въ ложата, която почыва на непосрѣдственото употрѣблениe и обяснение на симболитѣ и обредитѣ, възпитава общитѣ нравствени свойства на характера на братята. Слѣдъ това идатъ редъ сказки, които даватъ една точна картина за водене на масонския животъ. Тритѣ главни добродѣтели: Истинностъ, Самоотвержениe и Любовъ и отговарящитѣ имъ форми на живота: Работливостъ, Справедливостъ и Хубостъ въ начина на живѣенето се разглеждатъ не само въ общи чърти, но се разясняватъ и задълбочаватъ чрѣзъ разни примѣри изъ практическия животъ. Ложата не е университет, който да слѣдва едно систематично, научно изслѣдване, също не е и дружество за сказки, но тя иска да засили и затвърди чувствената цѣна на нравствени-тѣ прѣдставления съ истинско знаниe. Всички тия сказки трѣбва да изтъкватъ като идеалъ на франкмасона едно силно, мѫжко и храбро стремлениe. Съ това се разширява крѫгътъ на живота въ ложата и кара братята да се вгледатъ и въ свѣта, за който е назначено това стремлениe.

Напрѣдъ, на истината влѣзте
Задружно въ свѣтлата страна,
Изпитвайте и ни донесете
Самата красна истина.

Частъ первая.

Животъ-тъ вѫтрѣ въ ложи-тѣ (с. 4-17)

Свободнѫ-тѣ зидари сѫ избрали Св. Ивана Крѫстителя за образецъ да прѣдстави по-наглѣдно свои-тѣ задачы и да постави масонско-то стремленiе ближе до сѫрдца-та на братiя-та. Ложи-тѣ наричатъ се свети Иванови ложи и най голѣмiя-тъ праздникъ на масонско-то лѣто е денѣ-тъ на свети Ивана.

Достозабелѣжително е че franc-масониеrie и до днешенъ денъ почитѫ с особна почеть тоѫ покровитель.

Ложи-тѣ оправдаватъ донѣйдѣ свое-то сѫществуванie съ туй че человѣцы-тѣ сѫединени могатъ по-вѣче да постигнатъ нежели кога стоятъ сами.

Къмъ цѣло-то се всегда стрѣми
И самъ не можешъ ли да бѫдешъ цѣло
Къмъ цѣло-то се присѫедини
Ты като членъ прислуженъ по начало.

Дѣйностъ-та на ложи-тѣ подкрѣпя отдѣлни-тѣ братiя въ тѣхно-то самовозпитанiе и по такъвъ начинъ облагоприяствува онiя приготовленiя, които отговарятъ въ външнiя свѣтъ на идеала на човѣщина-та. Чрѣзъ таѫ дѣйностъ животъ-тъ въ ложи-тѣ расличава се отъ сѣка другая форма на задружнiя животъ въ по-голѣми-тѣ общества. По таѫ особностъ franc-масониеrie расличава се както отъ голѣми-тѣ общества, кои-то называемъ Държава и Черква, тъй и отъ други-тѣ дружества, кои-то сѫ посвѣтѣни на человѣческiи задачы.

Животъ-тъ въ ложа-та образуетъ велыколѣпно возпитателно срѣдство дѣто отдѣлнiя-тъ братъ добывѫ куражъ да работи неуморно връхъ себя. Въ туй отношенie ложи-тѣ могатъ да се сравняватъ съ черковни-тѣ общини толко работiя-тъ безъ догматически ограниченiя. Черковни-тѣ обреди и обычяи дѣйствуватъ връхъ душа-та на вѣруюи-тѣ посрѣдствомъ наглѣдно-то показване на основни-тѣ прѣдставленiя на черковна-та община за отношенiе-то на Бога къмъ человѣцы-тѣ. Обреди-тѣ сѫ и тайнство и они не сѫ толко срѣдства за наглѣдѣнъ показъ, но и спасытелни чудеса, чрѣзъ кои-то человѣци-тѣ зематъ участie въ благодатни-тѣ срѣдства на черква-та.

Обреди-тѣ на ложи-тѣ каратъ братiя-та да ся замислюватъ връхъ сами себе си и подкрѣпятъ въ мѫчното дѣло на Самообладанie-то¹.

Черковни-тѣ общини стараятъ ся да обявяватъ божiи-тѣ цѣли и учатъ человѣцы-тѣ да чувствуватъ тѣхно-то величiе и ложи-тѣ стараятъ ся да възпитатъ тѣхъ като достойни человѣцы въ испѫлненie-то на Божiиѫ-та Мысълъ. Въ просвѣщенный тойзи вѣкъ, по който мы живѣемъ въ Вieнна францисканскiя-тъ калугеръ Roger Bacon е учелъ че Откровенie-то показвало на человѣцы-тѣ Божiи-тѣ цѣли, а натура-та показвалѫ пѫтища-та и срѣдства-та, съ кои-то тiя цѣли могли да се постигнатъ.

Ложи-тѣ се отличаватъ от Държа-ва-та понеже сѫ за цѣло-то человѣчество. Ные мыслимъ и вѣруваме че държава-та е таквозь предпрiятiе рѫководство на ступанскы изискванiя на едно политическо общество. Она стреми се да нагоди закони-тѣ къмътiя цѣли и старае се да вѫвѣдѣ таквызи наредбы съ които да отглеждатъ и развиватъ у гражданы-тѣ духъ на прѣдприемчивостъ и дългъ за служене на общество-то. Ложи-тѣ наоборот пъкъ обрѫщатъ свое-то вниманiе връхъ общи-тѣ чѣрти на человѣцы-тѣ, чрѣзъ които требува да се повдигне човѣщина-та.

Тѣ искатъ да возпитатъ братiя-та въ гражданы които да противодѣйствуватъ на неизбѣжни-тѣ злини въ държава-та. Съ туй franc-масониеrie не занимаются. Оно оставя изцѣренie-то на тѣзи злины на гражданена, кои-то да се занимает съ туй споредъ свои-тѣ вѫзглѣди, куражъ и на свой рискъ.

Ложи-тѣ прѣподаватъ на братiя-та сѫщи-тѣ нѣща които единъ честенъ и добросѫвѣстенъ мѫжъ може и вънъ отъ тѣхъ да научи. Они подпомагатъ онiя, които сѫ немощны да упражняватъ искусство-то на живота, а на онiя чiи-то дарбы сѫ по-благоприѫтны тѣ даватъ по-ясно съзнанie че тѣ сѫ членовѣ на общая организацiя.

Тъй ложи-тѣ щѫ могатъда дѣйствуватъ благопрiятно за оборване-то на тѣсни-тѣ вѫзгледи, да обхващѫ цѣло-то сѫдержанie на живота и за усилване довѣрiе-то въ сила-та на добро-то.

Ложи-тѣ сѫ огнище на мiра и довѣрiе-то для сички человѣцы били они ученiи или неучени, высоко надарени или по-малко надарени, силны или немощны человѣцы.

Сегодня вънъ отъ ложи-тѣ человѣкъ требува всегда да е прѣдпазливъ. Недоверiе-то е необходимо-то орѫжie для насъ. Тъй разстроявѫ се общностъ-та и постоянно-то безспокойствie и стоене на щрекъ отравятъ душевни-тѣ сили. Туй е исключено внѫтрѣ въ ложи-тѣ. Тамъ братiя-та радвѫ се на спокойствiе-то да може цѣлъ да се довѣри и испитвѫ щастie-то да чувствувѫ, че есть сходны влѣченiя съ други-тѣ.

Никто другое дружество не може да постигнѣ нѣщо такое щото тамъ се не ищѣ отъ человѣка да вложи цѣла-та си душа. Франкмасонски-тѣ членовѣ си помагатъ толко въ работа-та опрѣдѣлена для постигането на дружествени-тѣ цѣли. Тѣ работятъ дружно въ грижи-тѣ за бѣдни-тѣ при даване-то на новы-тѣ знанiя и прочее.

Но развитie-то на сѣки отдѣленъ членъ не е задача на таквизи дружества. Братъ-тъ донася себе си като человѣкъ въ ложа-та. Онъ тѫрси неѫ да ся осѫвѫршенствува като человѣкъ въ общество съ другы человѣцы.

Въ таѫ най глубока чѣрта на живота въ ложа-та понякога сѫ искали да виждатъ нѣкаква опасностъ. Казва ся че въ таѫ взаимна преданностъ и дружба се криялѫ болѣзнена сантименталностъ, коя-то требува да бѫде противна на единъ сыленъ мѫжъ. Естъ опасностъ да се упояватъ съ толстый слова и да се изгубватъ въ смѫтни прѣспиванiя на чувства-та за онiя, кои-то обрѫщатъ живота въ ложа-та на обредности и изгубватъ изъ глаза дѣйствително-то му содержанiе сирѣчъ искане-то на по-голѣмо познанiе и на дѣятелна любовъ. Животъ-тъ въ ложа-та свѫрзвѫ братiя-та тѣсно не чрѣзъ туй че они чувствуватъ, че тѣхни-тѣ душевни тайни тукъ сѫ по-добре запазени нежели вънка. Сѣки знае че сичко какво-то сѫобщи на братiя-та то се пази грижливо въ вѣрни сѫрдца и испитва се съ обичъ, а такожде че не е исложенъ на нѣкое недовѣрчиво око. Человѣкъ не тѫрси ложа-та да се оголи тамъ душевно, а да се задѫлбочи въ себе си въ най глубока и запазена тишина.

Никѫдѣ человѣкъ не се чувствувѫ тъй осамотенъ както въ единъ голѣмъ градъ. Чувство-то на пѫлно осамотенie отъ свѣта дѣйствува сѫкрушително. Чувство-то че стоитъ рѫка съ рѫка съ единъ вѣренъ братъ успокоявѫ сѫрдце-то и отстранявѫ страха за вѫзможнитѣ опасности. Ложа-та дѣйствувѫ такоже като таквазъ братска рѫка. При туй мысълъ-та че тоѫ союзъ е всесвѣтски дѣйствувѫ по-сылно. Не толко добры-тѣ сѫсѣды и другары отъ сѫщiя град, кои-то познаваме сѫ братье. Навсѫдѣ по свѣта дѣто живѣетъ добры и вѣрны человѣцы мыслы-тѣ и воли-тѣ се соединяватъ въ сѫщо-то стрѣмленie для человѣческое осѫвършенствуване. Тукъ испѫквѫ въ негова-та &рка величина фактъ-тъ че се прѣнебрегватъ различiя-та на държава-та, раса-та и черква-та, а се подчѣртавѫ толко общо-то въ естество-то на сички добры человѣцы. Както сказуватъ прежни-тѣ правила по тоѫ начинъ franc-масониеrie ставѫ центъръ на соединенie и срѣдство да се основе вѣрна дружба мѣжду человѣцы-тѣ, кои-то инакъ бихѫ останали для всегда далечъ единъ отъ другъ.

Да запазятъ таѫ своя возпитателна цѣнностъ, ложи-тѣ придѫржатъ се здраво о свои-тѣ символы и обреды щото нѫманѣ-то на една форма на живота въ ложа-та бы накѫрнила чувство-то ни да се намираме въ коѫ да е ложа като у дома си.

Отъ само себе си се разбирѫ че ложи-тѣ въ свои-тѣ обреды сѫ консервативны, щото почитъ-та къмъ туй, кое-то мѫд-рѣцы отъ минало-то сѫ искали да ни ка-жатъ помощъ-та на установени-тѣ отъ тѣхъ цѣремонiи и туй праи историческа-та врѫзка. Ложи-тѣ цѣнятъ свои-тѣ обреды и като общъ &зыкъ въ свѣта и не биха могли да се прѣдвидятъ послѣдствiя-та отъ исхвѫрляне на тоѫ общъ и разбирателенъ &зыкъ.

Нѣкои сѫ сказали че една отъ най-важни-тѣ будущее задачы на ложи-тѣ цѣли да бѫде борба-та съ католичество-то и че таѫ борба могла бы да се води успѣшно толко если народъ-тъ дойде въ ложа-та и че затуй было нужно да се опростотворятъ обреди-тѣ, по туй вряд ли бы могло да даде промѣна въ символы-тѣ и обреды-тѣ. Нам ни се чини сѫщо сомнително franc-масониеrie щѫ тѫрси ли своя-та бѫдеща задача въ борба-та противъ нѣщо, а не по-скоро въ борба за нѣщо.

Franc-масониеrie се бори за човѣщина-та и като искренно тѫрси и задоволявѫ нужди-тѣ на таѫ човѣщина, толкозъ по-сылно оборвѫ врагове-тѣ на послѣдна-та. Всегда слабостъ е да глѣдатъ на криво вѫзможни-тѣ враговѣ, вмѣсто да прѣслѣдватъ своiи-тѣ цѣли.

Замисѫла на ложи-тѣ и голѣми-тѣ симболы, кои-то & прѣдставляватъ не сѫ тайна при сичко есть ложи, а были сѫ и врѣмена, които сѫ искали да дѣйствуватъ привлѣкателно и вѫлшебно чрѣзъ тайнстве-ностъ-та.

Знае ся за достовѣрно че братie-та требува да пазятъ въ полная тайна толко знакове-тѣ за познаване. Таѫ тайна разбирѫ сѫ отчасти отъ само себе си щото познавателни-тѣ знакове, които сѫ общое достоянie, прѣставатъ да сѫ таквызи, а отчасти е символъ на тайна-та, която прѣдполагаме у тѣзи на кои-то трѣба да се довѣримъ.

Ные не можемъ да имаме въ ложата пѫлно съ довѣрie спокойствie, если мы не сигурны че сме заобиколени толко отъ испитани и честни человѣцы. Затуй требува да имаме спрѣму единъ чужденецъ, кои-то тѫрси ложа-та ни и кого-то ные не можемъ сами да испитваме едничка сигурностъ да можемъ да го приемемъ безъ врѣда. Если онъ знает познавателни-тѣ знакове и е запознатъ съ обреды-тѣ то тогасъ можемъ да сме сигурни че онъ былъ е испитанъ другадѣ отъ вѣрны и добры мѫже и былъ е намѣренъ достоенъ за братство-то.

Такожде и изслѣдуване исторiя-та на Масонство-то требува да ставѫ при полная свѣтлина. Само съ историческо изслѣдуванie могатъ да се доказватъ исторически правди, а туй е несѫвмѣстимо с държанie-то въ тайна. Затуй на franc-масониеrie се прѣдписватъ традицiи недостатѫчно правдивы или таквизи сказаны като лѫжливи. Если даже вмѣсто скаски и митове у нас естъ истин пакъ недопустимо е тѣ да се държатъ въ тайна. Щото franc-масониеrie гради не врьхъ познанiя, а врьхъ основи-тѣ на человѣка до по-голѣмо сѫвършенство не чрѣзъ казване-то на истин которой онъ по отъ рано не е знаялъ, но чрѣзъ напомнюванiя кои-то усилватъ у него сѫществующи-тѣ наклонности.

Разумѣвѫ се ложи-тѣ на свети Ивана въ franc-масониеrie прѣдаватъ цѣло-то си ученie въ 3-^тѣ стьпены: тiя 3 стьпены сѫ толко стѫпала-та на изпита; тайни-тѣ на майсторска-та стьпенъ не сѫ тайни на нѣкое по-выше знанiе, отличитѣленъ знакъ за вѫтрѣшна зрѣлостъ. Нѣкаква тайна коя-то бы се сѫобщилѫ на братiя-та отъ по-высока стьпенъ не может быт есть значенie за тѣхно-то вѫтрешно развитie и затуй стои въ явно противорѣчie съ цѣли-тѣ на союза. Вѣрата въ истин кои-то человѣкъ не знает не може да даде никакая сила. Твѫрденie-то на нѣкои че истина-та щѫла да се сѫобщавѫ на части и че тайни-тѣ ученiя были сохранявани толко для просвѣтени-тѣ не се насочвѫ къмъ най глубока-та сѫщина на человѣческа-та душа. Туй тайно ученie нѣма корени-тѣ си въ стремежа къмъ правда-та, нито въ чувство-то на свобода-та, нито въ съзнанie-то за достойнство-то на наша-та личностъ. Кой-то нашiя союзъ ся хвали сосъ светлина-та требува да може и да вирѣе на свѣтлина. Ученiя-та на franc-масониеrie сѫ тъй возвишени, тъй чисти и добры че то въ своя-та най человѣшка форма не може да желае даже трѣба да прѣзирѫ увеличенie-то на привлѣкателна-та си сила чрѣзъ тайнственостъ и мистика.

Въ различно-то мыслене на вопроса за тайна-та на нѣкои ученiя се проявяватъ и различни-тѣ мiрогледи. Най напрѣдъ явявѫ се различie въ организацiя-та на живо-та въ ложа-та и въ управленiе-то. Ложи-тѣ на Св. Ивана вряд ли быхѫ ся одѫржали если тиѫ съ по-высоки-тѣ степены ложи быхѫ имали тайни съ такая большая важностъ. За туй бръзаме да забелѣжимъ че ложи-тѣ съ высоки стьпены сѫ наклонни къмъ абсолютизъмъ кога-то чистое franc-масониеrie е уредено свободно. Не може да ся отрѣче что абсолютизъмъ-тъ стои въ противорѣчiе съ пѫрво-то искане, кое-то поставяме на оглашенiя. Масонъ-тъ е человѣкъ свободенъ и съ добры нрави. Не е свободенъ тойзи кои-то се задѫлжавѫ къмъ безусловно послушанie.

Съ добры нрави вѣче не може да бѫде тоѫ, които се лишавѫ отъ свобода-та си въ духовни-тѣ вопроси. Както цѣло-то стремленie на человѣчество-то къмъ сѫвършенство есть своя-та работилница въ дѣла-та на отдѣлни-тѣ человѣцы, тъй и ложа-та прѣдставлявѫ толко единъ символъ на туй стремленie, като повиквѫ братiя-та къмъ самостоятелна свобода и работа надъ общи-тѣ цѣли.

Въ ложи-тѣ се работи къмъ таѫ сѫщностъ сосъ зрѣла мысълъ. Еще отъ пѫрвiя миг тамъ ся мѫчатъ да хванатъ новiя братъ за сѫрдце-то и да направятъ у него жива мысълъ-та че сѣкога сѫвѣстъ-та требува да остане вѫрховнiя-тъ сѫдiя за негови-тѣ дѣйствiя если онъ хочет да ся покаже достоенъ за довѣрiе-то на другы-тѣ человѣцы.

Опитъ-тъ на живо-тъ показываетъ че слабости-тѣ на человѣческiя характеръ сѫ отъ два вида. Едни-тѣ грѣшатъ, щото много сѫ довѣряватъ на другы. Мѫже кои-то най много любиме и дѫржимъ на голѣма почетъ, могатъ да получатъ връхъ насъ таквазъ авторитетностъ че ные туряме наша-та сѫвѣстъ въ рѫцѣ-тѣ имъ и слѣдваме слѣпо тѣхни-тѣ внушенiя. Другы пъкъ грѣшатъ за туй че по-вѣче слушатъ въ гласа на сѫвѣстъта си страха отъ лоши-тѣ послѣдствiя отъ лоши-тѣ дѣла, нежели тоѫ на блажената радостъ отъ добры-тѣ дѣла. Прежното недовѣрiе кое-то тѫрси сигурностъ за добры-тѣ дѣла въ заплашване-то съ което требува да ся втѫлпявѫ страхъ прѣдъ зло-то, днескъ отстѫпвѫ прѣдъ друго убѣжденie че най здравiя-тъ стѫлпъ на добро-то е основанъ въ глубокiя и непоклатимъ мiръ въ душа-та на добродѣтелнiя.

Дѫлбока-та мѫдростъ добитѫ отъ опитностъ въ живота е расцъфналѫ по тоѫ главенъ вопросъ единъ отъ най хубави-тѣ си цвѣтове. То изпѫква безъ сѣкакви разсѫжденiя тиѫ два источника на человѣческа-та заблуда като рѣшителни най важни-тѣ. Отъ една-та страна любовъ-та къмъ другы подкопавѫ собствена-та душевна самостоятелностъ, отъ друга-та страна любовъ-та къмъ добро-то не е достатѫчно жива. Человѣкъ-тъ требува да научи че онъ нивга не требува да полагѫ сѫвестъ-та си въ рѫцѣ-тѣ на другы, даже въ тiя на най уважаванiя, а такожде трѣба да усѣщѫ какъ ся отваря-тъ сѫрдца-та на братie-та за оногова, кои-то люби правда-та.

Тамъ дѣто духъ-тъ на довѣрie-то сѫ показвѫ най живъ, тамъ можемъ да познаемъ истинската ложа.

Прочее по нататъкъ: прѣди да дадемъ нѣкому пѫлно-то си довѣрie, ные требува да земемъ прѣдпазителни мѣрки. Ные, franc-масониеrie, знаемъ сѫщо тъй добрѣ че довѣрie-то на единъ человѣкъ може да се използувѫ за лоши цѣли. Кой може да виждѫ въ сѫрдца-та? Дали тоѫ или онзи мѫжъ не е почукалъ на врата-та ни като е расчиталъ на вѫзможностъ-та да излѣзе отъ едно тежко положенie чрѣзъ братie-та и братство-то? Дали тоѫ или онзи братъ не е живѣлъ лекомыслено, щото е расчиталъ на подрѫка- та на братie-та? Стараемъ се да осуетяваме таквызи смѣтки. Но тукъ не важно е напомнюване-то кое-то се сѫдържа въ проби-тѣ при приемане-то, но основателно-то изучаване, съ кое-то ся допущѫ приемане-то толко на свободны человѣцы съ добры нрави.

Гарантъ-тъ кои-то прѣпорѫчва оглашенiя щѫ ся почувствувѫ наскѫрбенъ если послѣднiя-тъ бѫде отхвѫрленъ съ огледъ на туй и похвално-то колебанie да не сѫдимъ много строго другы-тѣ, може да стане причина на особна мекушавостъ при прѣдварителнiя изпитъ. Съ добры нрави вѣче не е тоѫ за кой-то не може да се каже ничто плохое или противозаконно.

Съ добры нрави е тойзи, кой-то е спечелилъ въ своя крѫгъ высоко уваженie, съ кое-то ся удостоявѫ всегда вѣрнiя-тъ, работливiя-тъ и испитанiя-тъ человѣкъ.

Снизходитѣлностъ спрѣмо оглашенiя може да доведе до снизходителностъ къмъ нази си, кога-то строгостъ-та ни напомнювѫ сами да работимъ прилежно на грапавiя камъкъ. Если ные правимъ туй тогази и онiя, които сѫ дошли при насъ испѫлнѣни съ чистъ духъ, щѫ намеря-тъ при насъ всегда туй, кое-то тѫрсятъ и нѣма да избѣгатъ отъ занятiя-та, смѫтѣни отъ наши-тѣ недостатѫци.

Ложи-тѣ трѣбува да иматъ присѫрдце да сѫбиратъ пѫлни сосъ значенiе свѣденiя для кандида-та. Оная буйна любовъ, коя-то допущѫ входъ для сѣки тѫрсящи, не е сѫчѣтанъ съ мудростъ и слѣдователно не е справѣдливостъ.

Щемъ да ся запремъ на слѣдующи-тѣ вопроси за порѫчитѣля: Отъ когда нава-тѣ кандида-та? При какѫвъ случай сте сѫ запознали съ него? Какви недостатѫци въ душѣвни-тѣ особносты изглѣждѫ да има? Тиѫ недостатѫци прѣзъ врѣме на запознанство-то увѣличили ли сѫ се или сѫ намалили? Какво е дѫржанiе-то му като сѫпругъ, баща и гражданинъ? Какви добры негови дѣла сѫ познати вамъ? Какви необмыслени работи е направил?

Тѣзи необыкновенны указанiя сѫ сделани съ голѣмо и высоко познанiе на человѣческа-та природа и ные вѣруваме че ложи-тѣ нѣма да ся ка&тъ если принѫдятъ свое-то вниманie въ таѫ посока. Тѣ щѫ могатъ тогази да прѣслѣдватъ свои-тѣ цѣли съ по-голѣмо право, безъ опасностъ да станатъ прѣдметъ за speculation и щѫ могатъ безъ колѣбанie да изпѫлняватъ просба-та отправена отъ нуждающiя се братъ къмъ тѫхна-та братска любовъ.

Оная частъ от живота въ ложа-та, коя-то почыва на непосрѣдствено-то употрѣбленie на символи-тѣ и обреди-тѣ възпитавѫ общи-тѣ духовни чѣрти на характера на братie-та. Слѣдъ туй идатъ редъ сказки кои-то даватъ одна цѣлокупна картина за водене на нихнiи животъ. Три-тѣ главны добродѣлели (!)² сѫ: Истинностъ, Самоотверженie и Любовъ и отговарящи-тѣ имъ форми на живота: Работливостъ, Справедливостъ и Хубостъ въ начина на живѣене-то се расглѣждатъ не толко въ общы чѣрти, но ся разясняватъ и чрѣзъ разны примѣри изъ животъ. Ложа-та не е школо, кое-то да слѣдвѫ едно научно изслѣдуванiе такожде не е и дружество за сказки, но она хочет да засили и затвѫрди чувствѣна-та цѣна на нравствени-тѣ приготовленiя съ истинско знанie. Всы-тѣ тiя сказки требува да изтѫкватъ ка-то идеалъ на franc-масониеrie сылно и мѫжско и храбро стремленie. Съ туй се разширѫвѫ крѫгъ-тъ на живота въ ложа-та и карѫ братie-та да ся вглѣдатъ и въ свѣтъ-тъ за кои-то е назначено туй стремленie.

Напрѣдъ, на истина-та влѣзте,
Задружно въ свѣтла-та страна,
Испитвай-тѣ и дай-тѣ намъ
Самата красна правда.

Х. Дѣйностъ вънъ отъ ложата (с. 64-77)

Още отъ началото ложитѣ сѫ се посветили на благотворителностъта и то въ такъви размѣри и съ такава доброволонстъ, че благодѣянията сѫ се считали за главна цѣлъ на ложитѣ.

Дѣлото на франкмасонското благодѣяниe въ повечето случаи е здраво и се извършва не само съ значителни срѣдства, но и безъ всѣкакви дребнавости. Който помага бърже, помага двойно; който помага радостно, твори благословия. Въ смъсъла на хуманитарната мисълъ лежи, че съ парични срѣдства трѣбва да се помага на втора рѫка, а за главно се счита душевното и морално повдигане на нещастнитѣ. Спрѣмо голѣмата публична, организирана отъ държавата благотворителностъ, франкмасонството тъй нарежда своята дѣйностъ, че да не конкурира съ държавната такъва, а да я подпомага и допълва. Но най-важно за масона е познанiе-то, че коренитѣ на социалната мизеря не могатъ да се унищожатъ съ помощъта на благотворителностъта. "Благотворителность въ такъвъ смисълъ може, като се продължава безкрайно да облекчава страданията, но се губи въ безбрѣжностъта, защото страданията никога не се свършватъ; и затова тя не довежда човѣчеството нито една крачка по-близо до достигането на по-добро състояниe. Напрѣдъкътъ зависи отъ това, какъ да се облагородятъ сношенията и мисълъта на хората, както и законитѣ въ държавата. Хилядитѣ живущи въ мизерия човѣци отъ голѣмите градове могатъ да се спасятъ не чрѣзъ благотворителностъ, а само чрѣзъ справедливостъ".

Дали ложитѣ могатъ да приематъ тая задача въ по-голѣмъ размѣръ, не е лесно да се каже, защото масонитѣ могатъ да иматъ влияние върху промѣнението на законитѣ въ една държава не като такива, а само като граждани. Като невидимо общество франкмасонството не може да се постави на равна нога съ държавата и черквата, а само обръща внимание на братята върху общитѣ форми на организациитѣ, които сѫ развити въ обществени (публични) учрѣждения, съ цѣлъ да изслѣдва цѣнностъта имъ споредъ идеала на хуманностъта и да повлияе духа, съ който да се рѫководятъ. Въ тази областъ дѣятелностъта на ложата е била винаги много жива.

Франкмасонството се старае да приспособи благотворителностъта къмъ човѣшкото достойнство. Обикновеното раздаване на милостиня му стои съвсѣмъ далечъ и най-вече то дава тамъ, дѣто е въ състояние да разбира истинскитѣ нужди. Затова и учрѣжденията му сѫ най-вече азили, заведения за вдовици, сираци и пр. Но най-живо то търси срѣдствата, съ които може да се прѣдвари появяването на мизерията. То е както противъ мързела и страстъта за наслади на горнитѣ класове, тъй и противъ недостойното лекомислие, съ което долнитѣ класове отхвърлятъ отъ себе си всѣка отговорностъ и претендиратъ безъ мѣра за помощъ от обществото. Възпитанието на народа, просвѣтата, борбата съ пороцитѣ, особно съ алкохолизма и половия развратъ, съставляватъ все повече франкмасонски задачи въ областъта на благотворителностъта.

Грижи-тѣ за по-добри училища, за просвѣтна литература и нейното разпространение, за народно образование и почивки за народа, естествено сѫ близо до сърдцето на масона. Франкмасонството слѣди съ най-голѣмо внимание и често използва случая да помага всички ония социални и морални науки, които иматъ за цѣлъ да изслѣдватъ условията за стопанското и нравственото развитiе на отдѣлнiя човѣкъ, както и на цѣли общества. То разбира значението на ония стремления за увеличение на радостъта отъ работата, която може да стане само когато се подържа тѣлесното здраве и чистота и сѫщевременно се създадатъ и духовни условия за подобна радостъ отъ работата. То разбира, че подпоритѣ на обществото само тогава стоятъ здраво, когато всички граждани въ своитѣ частни работи носятъ гордото съзнание, че не искатъ да живѣятъ за смѣтка на други; а така живѣе както богатиятъ, който трупа богатствата си посрѣдствомъ монополи, тъй и бѣдниятъ, който умолява благотворителностьта за милостиня. То разбира, че веселото настроение въ живота се подържа отъ живото чувство за хубостъ въ изкуството и природата и че онзи, чийто духъ е възприемчивъ за хубавото, не се поддава тъй лесно за злото, защото хубавото е само въплощение на Истината и Добро-то.

Ако франкмасониството има за задача да усилва моралнитѣ сили на човѣка, то тая задача трѣбва да се опрѣдели по-точно. Не трѣбва да губимъ отъ погледъ, че основно правило въ франмасонството е вѣрата, че най- добрѣ се помага на човѣчеството, когато се напомня на човѣка да слѣдва своитѣ морални убѣждения, като се прѣдостави всѣкиму практическото прилагане на моралнитѣ принципи.

Ние бихме се отдалечили отъ тия основни мисли ако бихме искали да прѣдпи-шемъ начини на моралното дѣйствуване. Не трѣбва да излизаме отъ границитѣ на общитѣ принципи. Все пак е възможно до нѣкѫдѣ едно по-конкретно изложение, безъ да се боимъ да накърнимъ толерантността.

Ние казахме вече, че франкмасонската мисълъ дава по-голѣма тежестъ на Справедливостъта, отколкото на Милосърдието. За позицията, която франкмасонството ще заеме спрѣмо усилията за реформи, могатъ от това да се извадятъ нѣкои заключения. Неговиятъ девизъ: свобода, равенство и братство! ограничава отъ двѣтѣ страни возможнитѣ държавни институции, като на грижитѣ на държавата не се оставя нито твърдѣ много нито твърдѣ малко.

Свободата не трѣбва да е необуздана, т.е. трѣбва да се даде само срѣщу нравствена отговорностъ. Отъ това слѣдва, че при всичкитѣ си права да се бори свободно и неограничено споредъ силитѣ си за сполука, гражданинътъ трѣбва да запази границитѣ на Справедливостъ-та.

Ако въ днешно-то наше обществено положение се показватъ недостатъци, то туй ни напомня грижливо да потърсимъ къдѣ грѣшатъ неговитѣ основи прѣдъ справедливостъ-та. Но никога не може да бѫде задоволително онова рѣшение, което би изключило отговорностъта на индивида самъ да създаде своето щастие съ собственъ трудъ и срѫчностъ и да остави сѫдбата на човѣка да се опрѣдѣля повѣче отъ милосърдието отколкото отъ справедливостъта.

Затова равенството, което се иска отъ нашия девизъ, значи равенство въ правата на хората, но не и равенство въ отношенията на живота. Несъразмѣрното разпрѣдѣление на богаствата противорѣчи на нашето чувство за справедливостъ, защото то не дава истински образъ за различнитѣ способности на хората, и изглежда, че почива на това, че нѣкои хора се раждатъ за безнадеждни стремежи, а други за незаслужено благосъстояние.

Милосърдието обръща желанието да се осигури на всички еднаква възможностъ въ успѣха на стремленията имъ въ желание да се даде на всички свободенъ достѫпъ до насищането и наслаждението. Ние вѣрваме, че това желание на милосърдието е не само лудостъ, но и грѣшка спрѣмо всѣка справедливостъ. Ние вѣрваме, че ако се отстранятъ привилегиитѣ, монополитѣ, накѫсо несправедливостъта отъ основитѣ на обществения животъ, то и богатствата ще се разпрѣдѣлятъ по-равномѣрно. Който вижда въ безмѣрното нѣравенство една несправедливостъ, трѣбва да се пази да не нарича сѣко нѣравенство несправедливо. Хората сѫ различни, макаръ и не безмѣрно различни. Всичкитѣ, способни и неспособни, прилежни и мързеливи, умни и лекоумни, иматъ неотемлено право да се наслаждаватъ отъ плода на своята работа. Отъ това не слѣдва, че имъ се слѣдва еднакво възнаграждение за тѣхната различна работа. Кѫдѣто резултатътъ отъ работата е различенъ, струва ни се, право е и плодътъ да бѫде расличенъ. Само този може да отхвърли неравнитѣ (различнитѣ) плодове на неравната (различната) работа, който не признава на ближния си това, което той самъ нѣма. А който гледа на ближния си съ криво око, защото билъ по-богатъ, той е завистливъ, а франкмасонството никога нѣма да защити завистъта.

То обгръща всички добри и сърдечни чувства, които вдъхватъ на човѣка истински интересъ за сѫдбата на ближния. Но то изключва съвършено спекулацията, която праща мързеливия да живѣе за смѣтка на прилежния, лекоумния за смѣтка на пестиливия и прѣдвидливия, ненаситния за смѣтка на лесно задоволителния. Истинското братство и любовь произлиза отъ справедливостъта; тѣ не могатъ да вирѣятъ въ едно общество проядено отъ омраза и завистъ, което не познава истинскитѣ източници на работливостьта. Къмъ волята да осигуришъ плодоветѣ на работата си трѣбва да присъединишъ и друга воля - да не искашъ нищо повече отъ плодоветѣ на своята работа.

Така разбира франкмасонството девиза: свобода, равенство, братство. За да се отглежда такъвъ духъ, има нужда отъ училища, които повече да възпитаватъ, а не да дресиратъ. Тѣ трѣбва да учатъ от рано дѣцата на отговорностъ и радостъ отъ работата. Намѣсто учение на изустъ, девизъ на училището трѣбва да бѫде: самостоятелна дѣйностъ. Вмѣсто еднообразието, на всички дѣца да се прѣдаватъ сѫщитѣ мислы, въ сѫщата форма и сѫщия часъ, би трѣбвало училището да се пригоди къмъ индивидуалностьта на дѣцата. Училищниятъправилникъ намѣсто да иска слѣпа покорностъ, трѣбва да се проникне отъ довѣрие къмъ човѣшкото достойнство на дѣцата. Франкмасонски идеалъ би било да се обърнатъ училищата отъ мрачни тъмници, които възбуждатъ въ духа на дѣтето желание за освобождение, въ такива мѣста за отгледване, щото зрѣлиятъ мѫжъ да си спомнюва своята младостъ въ блѣсъка на свѣтла радостъ и срѫчно развитие на своитѣ сили.

Но съ това не сме отговорили на вопроса: какъ се намѣсватъ ложитѣ като такива въ тия въпроси на врѣмето. Ложитѣ не въздигатъ училища или поне не въ значителенъ размѣръ. Тѣ не публикуватъ никакви списания или съчинения прѣдназначени за народа, тѣ не отварятъ народни градини и пр. Ложитѣ не притежаватъ органи, чрѣзъ които да могатъ да изпълнятъ подобна дѣйностъ. Може би въ дружествата, като въ "д-вото на нѣмскитѣ франкмасони" и д-вото "Съвѣтъ и Дѣло", се види вече пѫтътъ, по който щѫ трѫгнатъ за напрѣдъ ложитѣ, за да се сдобиятъ съ такива органи.

Но франкмасонството поради неговия интернационален духъ се пада голѣмата задача да даде срѣдства на човѣчеството, за да се уредятъ справедливо стопанскитѣ основи на всѣки народъ. Интернационалниятъ характеръ на капитализма прави всѣка по-значителна реформа на отдѣленъ народъ невѫзможна, но, ако се постигне по-напрѣдъ едно международно съгласие, може би такива реформи биха се прокарали.

Хубава и възвишена би била задачата да може да се помогне по тоя начинъ на страдащето човѣчество. И кой знае дали това дѣло ще бѫде тъй мѫчно, само ако се намѣрѣше повечко куражъ и мѫдростъ при вземане на инициативата!

Макаръ, че за още нѣкое врѣме франкмасонството ще трѣбва да се отказва отъ такава задача, то има много други отворени пѫтища, по които може силно да се намѣси въ развитието на врѣмето. Всички тия пѫтища иматъ началото си въ възпитателната работа, която се върши въ ложитѣ. Ний вѣрваме че причината, дѣто викътъ противъ недостатъчностъта на тая работа е станалъ толкозъ силенъ, главно трѣбва да се търси въ подцѣняване значението на тая работа. Туй значение би се разбрало по-лесно, а може би и щеѣше и да е по-голѣмо, ако ложитѣ заемаха материята за тая възпитателска дѣйность направо изъ общественитѣ сѫстояния. Ний не можемъ да се лишимъ отъ това да образуваме убѣжденията на братята чрѣзъ задълбочаване въ голѣмитѣ услоиiя на вѫтрѣшния животъ, но тоя способъ може да се допълни и подкрѣпи чрѣзъ напомнюване да се приспособятъ тия убеждения върху опрѣдѣлени дадени вопросы. При третиране на мѫчни вопроси ложата може да служи на членоветѣ си като пѫтеводителка. При това франкмасонската мисълъ служи за прѣцѣнка на дѣйствующитѣ личности.

Значението, което трѣбва да се дава на личностъта на възпитателя, на списателя и пр. по вопроси касающи се до нравственото възпитанiе и просвѣта на народа франкмасонството е разбрало твьрдѣ рано. Понякога то е было упрѣкавано, че отъ духъ на клика е поставяло на най добрытѣ мѣста и влиятелни постове свои братя.

Не трѣбва да отричаме, че духътъ на единение, който владѣе вѫтрѣ въ ложитѣ, може да бѫде злоупотрѣбенъ по този начинь и вѣроятно понѣкога е билъ злоупотрѣбенъ, но сигурно не въ такъвъ размѣръ както го правятъ други дружества. Съвсѣмъ друго нѣщо е кога ложи-тѣ считатъ за свое право и свой дългъ да използуватъ познанията, които застъпватъ, за да ги направятъ господствующи. Тукъ вече не е въпросъ за благодѣяние къмъ братя, а за убѣждения вѫтрѣ въ гражданското общество.

Много често мѫжетѣ, които търсят истината и я изказватъ публично безъ да се сѫобразяватъ съ владѣющитѣ въ държавата и черквата настроения, прѣдизвикватъ шокиране и отъ официална страна имъ се поставятъ всевъзможни прѣпятствия по пѫтя.

Служишъ ли на истината вѣрно - май
На мнозина туй не ще е по угода.
Неприлично е, ще кажатъ. То се знай -
Истината межъ лѫжци не е на мода.

Въ много подобни случаи франкмасонството се е застѫпвало спасително съ своето влияние. Ако не сполучи да даде на такъвъ издирвачъ на истината прилично мѣсто, то поне масонитѣ му сѫ осигурявали економическата поддръжка, както напр. съ Herder-a, и така сѫ осуетявали опититѣ на сектанския духъ да удуши свободния гласъ на Истината.

Който иска нека нарича това духъ на клика, но по-рано докаже че масони-тѣ сѫ прѣдпочели недостойни и неспособни мѫже прѣдъ по-достойни и по-способни. Ние бихме желали, и това го признаваме от драто сърдце, франкмасонството да подкрѣпя въ по-голѣма мѣра отъ колкото до сега носителитѣ на хуманитарната мыслъ въ областъта на здравата просвѣта, на училището и на законодателството. Омразата, която такива мѫже срѣщатъ отъ господствующия духъ на интолерантностьта е голѣма и немилостива.

Азъ мога да бѫда съвсѣмъ толерантен и да оставя на противницитѣ пълно и свободно поле за да прѣслѣдватъ съ честни срѣдства тѣхнитѣ цѣли. Съвсѣмъ друго обаче е, спокойно да оставишъ да ти заприщатъ пѫтя и даже самъ да помагашъ за да улѣснишъ побѣдата на противницитѣ. И така ще стане, щомъ ложитѣ биха слѣзли въ арена-та на политическитѣ и религиозни борби. Особно пъкъ ако ложитѣ иматъ въ срѣдата си честни и вѣрни мѫже отъ всички политически и религиозни бои, то вѣче отъ туй слѣдва да се иска въздържаниe отъ политически и религиозни борби. Защото прѣслѣдването на практически цѣли необходимо изисква различни пѫтища, колкото и да е еднакъвъ духътъ. Ако искаме да дѣйствуваме, трѣбва да гласуваме, а при това сѫ застрашени правото и свободата на меншинствата.

Отъ много страни се възразява, напровтивъ, че особно въ настояще врѣме "при спазване заповѣдъта да не се дѣйствува на вънъ, испълнениeто на франкмасонската мисия съвсѣмъ се исключва. Народътъ трѣбва да е въ ложата и ложата въ народа!" Много е разпространено чувството, че ложитѣ се държатъ далечъ отъ страна отъ тѣченията на врѣмето, намѣсто да водятъ духоветѣ въ тѣхната срѣда като протекторъ съ истинска мѫдростъ. Сѫщо не е съгласно съ франкмасонския идеалъ да стоимъ и гледаме бездѣйно отъ страна. Ложитѣ трѣбва да изпълняватъ истинска работа, достойна за човѣка работа. Но въ политиката и религията за тѣхъ нѣма роля, защото ангажирането въ такава дѣятелностъ ще прѣдизвикѫ казанитѣ по-горѣ лоши послѣдствия. Хуманитарната мисълъ която учи че за дѣлото на човѣчеството е най-добрѣ когато оставимъ всѣкиго свободенъ честно и сериозно да земе който пѫтъ иска, нѣма никога да се съгласи да дѣйствува възъ основа на едно гласуване.

Наистина мѫчнотиитѣ на живота въ настояще врѣме произлизатъ отъ разлагането на прѣдишнитѣ силни връзки. Но дали тия мѫчнотии сѫ по-голѣми отъ ония, противъ които сѫ се борили по-прѣдишнитѣ врѣмена, не е ясно; тѣ сѫ други, но дали сѫ по-голѣми? Наистина по-мѫчно ли е да подържашъ нравственото стремлениe и хуманитарната мисълъ кога вълнитѣ течатъ разбъркано, една прѣзъ друга и всѣки опитва живота на своя глава, или когато твърди обичаи, тежки навици сѫ стѣснявали хората и имъ сѫ заприщвали свободното поле и опитването на нови пѫтища? Наистина не по-малъкъ куражъ се е изисквало да се възпротивишъ въ името на нравственостьта срѣщу староврѣмски, наричани нравствени, институции и учения отколкото въ врѣмена на произвола да защищавашъ принципа на рѣда и авторитета. Всѣкѫдѣ и въ сички врѣмена трѣбва да се подѫржа въ народното съзнаниe вѣрата въ Справедливостъта. Ако днесъ това ни се струва мѫчно, то трѣбва да признаемъ, че при старитѣ състояния тая вѣра въ народа съвсѣмъ е липсвала.

И така ние не намираме никакво основаниe да се съгласимъ за по-силно организирана интервенция на ложитѣ въ (общественитѣ) публичнитѣ дѣла. Отъ това никакъ не слѣдва, че трѣбва да се държимъ въздържано и далечъ отъ борящитѣ се мнения. На всѣка инициатива, която помага по-добро разбиране на живота, мѣстото е въ ложата. Затова азъ съмъ съгласенъ съ ония братя, които тълкуватъ намѣрениeто ни да не внасяме въ ложата политика и религия, тъй че наистина не трѣбва да се гласува, но че може да се дискутира по тѣхъ, само, че това трѣбва да става винаги отъ гледището на хуманитарностьта.

Какво мога въ сѫщностъ да зная за хората, чиито политически и религиозни възгледи ми сѫ непознати? Всичко, което освѣтлява политическитѣ и религиозни спорни въпроси, може само да бѫде полезно за службата на човѣчеството. Съгласно съ духа на толерантностьта трѣбва да сме готови да разберемъ начина на мисленето у другитѣ, а съгласно духа на братството не трѣбва да се съмнѣваме въ честностъта на тѣхния начинъ на мыслене. Днесъ, когато хората сѫ абсорбирани отъ политически и религиозни спорове, ще бѫде още повѣче задача на ложата да затвърди у тѣхъ спокойствиeто и ясния погледъ при разглеждане на тия въпроси. По възможностъ точно да се прѣдставляватъ мѣродавнитѣ факти, да се обяснява гледището, което образува връзката мѣжду голѣмитѣ принципи на хуманитарната идея и тая или оная политическа позиция: всичко това ще дѣйствува полезно, просвѣтително и поучително. Чрѣзъ туй франкмасонството не взема позиция за или противъ социализма, либерализма, георгизма и пр., а обръща вниманиeто на всички тия партии да се движатъ по линията на нравственото стремлениe на Човѣчеството. "Опитайте всѣки пѫть", казва то къмъ хората, "но стѫпвайте по него съ честностъ и истинностъ".

Противоположноститѣ въ партиитѣ ставатъ все по-остри и по-остри и правятъ едно такова опитване за честно споразумѣниe все по необходимо. Изглежда, че всичко, кое-то дѣли партиитѣ, отъ денъ на денъ става по-силно, а това, което ги съединява по-слабо и летливо. Съзнателно или не, партийнитѣ вѣстници обясняватъ спорнитѣ въпроси все по-едностранчиво и границитѣ между Истината и Неистината ставатъ все по-малко разпознаваеми. Свободното убѣждениe на лицата бивает толкозъ много ограничено отъ партийнитѣ смѣтки, че колкото човѣкъ става по-вѣренъ партиeнъ другаръ, толкозъ повече губи личната си (сигурностъ) позитивность. Омразата и завистъта биват прокламирани за благородно чувство на справедливостъ и неподкупима честностъ, най-голѣмитѣ и възвишени нравствени понятия се прикачватъ отъ сутринъ до вечеръ върху такива дребни и съмнителни нѣща, че тѣ рискуватъ да изгубятъ своята дѣйствителна сила и въ важнитѣ работи. Честолюбиeто, което запазваме тъй грижливо въ всѣкидневния животъ, се приучва въ обществения животъ да понася хладнокръвно опозоряването и псувнитѣ. Слѣпитѣ страсти прѣслѣдватъ своитѣ цѣли безъ изборъ съ всички срѣдства, и образътъ на единъ народъ, който въ гордо съзнаниe на своята свобода спокойно обмисля своята сѫдба и положениe и слѣдъ всестранно изпитване на всички възможности избира своя пѫтъ, се показва все повече като сънъ.

Да се боримъ съ тоя духъ на нравствена обърканостъ, на лъжа и на липса на свобода е напълно съгласно съ задачитѣ на франкмасонството. Трѣбва да се помисли, какъ може то отъ своето положениe да служи на истината съ истина. Не е мѫчно да кажемъ на противницитѣ си "Истината" и да ги об-винимъ въ лъжа и фанатизъм. Но това се оказва съвсѣмъ безъ дѣйствиe, никой нѣма да ни повѣрва.

Ако обаче смъмрешъ своитѣ съпартизани при всѣко напущане на идеала, ако имъ проповѣдвашъ постоянно истината, че не може да се служи съ лоши срѣдства на добрата кауза, тогава можешъ да разчиташъ на успѣхъ. Да прѣдизвикашъ и насърдчавашъ според обстоятелствата, едно такова прѣдприятиe, да покровителствувашъ отъ собственитѣ му съпартизани храбрия и да го насърдчаватъ съ вѣрно почитаниe и дѣйствителна подръжка - ето това отговаря на духа на франкмасонството. Който цѣни по високо значениeто на политическата дѣйностъ, на събирането на гласове и пр. отколкото стараниeто да се застѫпяме съ трудъ и постоянна бдителностъ за свободата, честностъта и истинностъта, той е много кѫсогледъ и не разбира духа на франкмасонството.

Мѣстото на надзирателъ, което опрѣдѣлихме на франкмасонството въ дневнитѣ въпроси, му се пада така сѫщо и спрѣмо международнитѣ отношения. Мисълъта за свѣтовенъ миръ излиза изъ душата на франкмасонството. Борбата противъ националнитѣ прѣдразсѫдъци не ни освобождава отъ задължениeто да осигуримъ свободното развитиe на националнитѣ особености. Малкитѣ народи могатъ да виждатъ въ франкмасонството своя защитникъ, а пъкъ голѣмитѣ народи, а особно ония които прѣслѣдватъ чрѣзъ своята колониална политика цѣли, които обгрѫщатъ цѣлия свѣтъ, могатъ да научатъ отъ франкмасонитe отъ гдѣ черпятъ правото си да ся мѣсятъ въ сѫдбинитѣ на други народности и да тикатъ развитиeто имъ въ чужди пѫтища.

Франкмасонитѣ щѫ бѫдатъ винаги най-вѣрни и най-патриотични сынове на своето отѣчество, но поради своитѣ мѣждународни врѣзки тѣ сѫ най-подходящи да разясняватъ недоразумѣнията мѣжду народитѣ и да ги отстраняватъ по единъ миренъ начинъ. Но най-важната безъ съмнѣниe задача, която се пада на ложитѣ въ тѣхната дѣйност на вънъ, ние търсимъ въ най конкретния и индивидуаленъ отпечатъкъ, който спечелватъ нейнитѣ идеали чрѣзъ повѣдениeто на братята вънъ отъ ложата. Тѣхно честолюбиe е да може всѣкѫдѣ да се каже: Еди-кой-си е наистина франкмасонинъ, а еди кой си сигурно не е. Всѣки трѣбва самъ да се труди да стане масонъ; ложата може само да му помагѫ. Това става вѫтрѣ въ ложата. Но всички добродѣтели, идеали, принципи, които тамъ му се прѣдлагатъ, той трѣбва да потвърди вънъ отъ ложата. Така се рисува съвсѣмъ ясно картината на франкмасонската мисълъ, която оплита всички ония частни отношения, които съставляватъ истинския животъ на человѣчеството т.е. на милионитѣ отдѣлни сѫщества.

Като свое най близко поприще франкмасонътъ признава сѣмейния животъ, като вѣренъ съпругъ и вѣренъ на дълга баща. Тукъ се връзватъ най-здраво връзкитѣ, които завързватъ отдѣлния човѣкъ къмъ човѣчеството. Хлабавостъта на фамилнитѣ врѣзки, която днесъ е по-голѣма отколкото по-рано почива на липсата на разбиране, че това най-хубаво и най-прѣлестно цвѣте трѣбва да се гледа и да се пази. Който търси щастиeто само въ насладитѣ и мисли, че то (щастието) ще му дойде отъ себе си безъ самообладаниe, безъ грижи и постоянно вербуване, той ще види колко скоро ще го изгуби. Франкмасонът усѣща длъжностъта всѣки пѫтъ отново да се бори и да спечелва щастиeто и усѣща това не като мѫка или несъвършенство, но като признакъ на неизчерпаемото съдържаниe, което се намира въ единъ човѣшки животъ и което излиза на явѣ само чрѣзъ постоянното търсене. Врѣмената не сѫ намалили цѣнностъта на фамилния животъ, но сѫ го направили по-свободенъ и по-изтънченъ, но сѫщеврѣменно и по-лесно наранимъ. Въ никоя друга задача масонътъ не е далъ по-добра проба отколкото въ чистотата и интимността на своя сѣмеенъ животъ. При приемането ложата напомня на новия братъ да поднови свещеното обѣщаниe, което е далъ на своята съпруга. Слѣдователно ложата признава нравственото Височество на нашето отношениe съ женския полъ. Явленията въ развитието на модерното общество обръщатъ съ особно наблягане вниманиeто на франкмасонството върху нравствената основа на сѣмейния животъ. Стопанското положение на пролетарията застрашавѫ сѣмейния животъ, прави възможна една ранна и незрѣла женидба, зема скоро хубостъта и прѣснотата на жената и не дава възможность на родитѣлитѣ да дадатъ едно грижливо възпитаниe на дѣцата. Вмѣсто спокойно мѣсто за привличане на членоветѣ на сѣмейството, домътъ се обръща на нечисто и неприятно мѣсто за спане. Господствующата още несъвмѣстимостъ на модерния стопански съ сѣмейния животъ е едно отъ най-тежкитѣ обвинения противъ днешното общество въ очитѣ на масонството.

Но и сѣмейниятъ животъ на горнитѣ слоеве е заплашенъ, макаръ че по другъ начинъ. Голѣмото разширениe на сдѣлкитѣ, спекулацията, играта на борсата, интензивната работа на пѣчелящия, поставятъ такива изисквания на умствената работа и на врѣме-то на бащата, че сладкитѣ и тихи радости на сѣмейния животъ му ставатъ недостѫпни, дѣцата го уморяватъ и той оставя тѣхното възпитаниe на жена си или на чужди. Нервозната, напрегната дѣятелностъ на мозъка му става привичка, а кѫщатя ставѫ едно шумно мѣсто за голѣми праздници съ гости или изложениe на неговото богатство.

Изучаването на това изкуство е най-напрѣдъ работа на отдѣлния човѣкъ, после на съсловиeто, на черквата, на народа. Всички тѣ зидатъ на храма на човѣчеството. Но и да сѫ напрѣднали малко въ това изкуство, още много имъ липсва, за да могатъ сами безъ водачъ и сѫдия да се водятъ напрѣдъ. Въ тая смисълъ, да бѫде водачъ и сѫдия е прѣдназначено хуманитарното франкмасонство.

Носи въ народа истината смѣло,
Не крий я плахо въ тѣсни ти стѣни,
И дързостъ, мощъ липсва ли за туй дѣло -
Захвѫрлай чука, престилка настрани.

Частъ вторая.

Дѣйностъ вънъ отъ ложа-та (с. 16-40)

Отъ начало-то ложи-тѣ сѫ ся посвѣтили на благотворителностъ-та и то въ таквызи размѣри и стьпены и съ таквазь доброволонстъ че благодѣянiя-та сѫ ся считали за главная цѣлъ на ложи-тѣ.

Дѣло-то на franc-масониеrie благодѣянie въ по-вѣче-то случаи е здраво и ся извършвѫ не толко сосъ значителны срѣдство, но и безъ сѣкакви дрѣбнавости. Кой-то помагѫ бърже, помагѫ двойно; кой-то помагѫ радостно, твори благословiя. Въ смѫсъла на гуманитарна-та мысълъ съ парычни срѣдства требува да се помагѫ на втора рѫка, а за главно считѫ се душѣвно-то повдигане на нещастни-тѣ. Спрѣмо голѣма-та публична благотворителностъ, franc-масониеrie тъй нареждѫ своя-та дѣйностъ че да не сѫперничи съ държава-та таквазъ, а да & подпомагѫ и допѫлвѫ. Най важно для масона е познанiе-то че корени-тѣ на мизерiя-та не могатъ да се уничтожатъ съ помощъ-та на благотворителностъ-та. Она въ токой смысълъ може като се продѫлжавѫ вескратно да облекчавѫ страданiя-та, но губи се въ безбрѣжностъ-та, щото они, страданiя-та, никога не се свѫршватъ; и затуй она не довеждѫ человечество-то нито одинъ шаг ближе до достигане-то на по-добро состоянie.

Вкратцѣ, напрѣдъкъ-тъ завыси отъ туй какъ да се облагородятъ сношенiя-та и мысълъ-та на человѣцы-тѣ, как-то и закони-тѣ въ държава-та. Хиляди-тѣ живущи въ мизерiя человѣцы отъ голѣми-те градове могатъ да се спасятъ не чрѣзъ благотворителностъ, а толко чрѣзъ справедливостъ. Если ложи-тѣ могатъ да приематъ таѫ задача въ по-голѣмъ размѣръ, не е лесно да се каже, защо-то масони-тѣ могатъ да иматъ влиянiе врьхъ промѣненiе-то на закони-тѣ въ държава-та не като таквизи, а толко като гражданы. Като невидимо общество franc-масониеrie не може да се постави на равна нога съ държава-та и черква-та, а толко обръща вниманiе на братiе-та врьхъ общи-тѣ форми на организацiи-тѣ, които сѫ развити въ дрьжавни учрѣжденiя, съ цѣлъ да изслѣдувѫ цѣнностъ-та имъ споредъ идеала на гуманностъ-та и да повлиѫе духа, съ кой-то да се руководитъ. Въ таѫ областъ дѣятелностъ-та на ложа-та е была особено много жива.

Francмасониеrie старае се да приспособи благотворителностъ-та къмъ человѣческо-то достойнство. Раздаване-то на милостиня му стои сѫвсѣмъ далекъ и най вѣче то давѫ тамъ дѣто е въ състоянiе да разбирѫ истински-тѣ потрѣбности. Затуй и учрѣжденiя-та му сѫ за вдовици, сираци и пр. Най живо то тѫрси срѣдства-та съ которой можно да се прѣдави проявленiе-то на мизерiя-та. Оно противъ е мѫрзела и страстъ-та за наслади на горни-тѣ класове, тъй и противъ недостойно-то лѣкомыслiе съ кое-то долни-тѣ класове отхвърлятъ отъ себя сѣка отговорностъ и хотятъ безъ мѣра за помощъ от общество-то. Възпитанiе-то на народа, просвѣта, борба-та съ пороци-тѣ, сѫставляватъ все по-вѣче франкмасонски задачи въ областъ-та на благотворителностъ-та.

Грижи-тѣ за по-добры колежи и за просвѣтна книжнина, за народно образованiе сѫ ближе до сѫрдце-то на масона. Franc-масониеrie слѣди съ най голѣмо вниманiе и помага на сички онiя науки, кои-то иматъ за цѣлъ да изслѣдуватъ условiя-та за внѫтрѣшно-то развитiе на отдѣлнiя человѣк тъй и на цѣли общества. Оно разбирѫ онiя стремленiя за увеличенiе на радостъ-та отъ работа-та, коя-то може да стане когда се сѫздаватъ духовни условiя за подобна радостъ отъ работа-та. Оно разбирѫ че подпори-тѣ на общество-то толко тогази стоятъ здраво, кога-то сички гражданы въ свои-тѣ частни работи носятъ гордо-то съзнанiе че не искатъ да живѣятъ за смѣтка на други; а тако живѣе как-то богатыя-тъ, кой-то трупѫ богатства-та си, тъй и бѣдныя-тъ, кой-то умолявѫ богатыя за милостiня. Оно понимаетъ, че весёлые настроенiя въ живота ся подържѫ отъ живо-то чувство за хубостъ въ природа-та и че онзи, чiи-то духъ е возприемчивъ за хубаво-то не подавѫ се тъй лесно за зло-то, защо-то хубаво-то е толко воплощенiе на Правда-та и Добро-то.

Franc-масониеrie естъ для задача да усилвѫ морални-тѣ сили на человѣка, то таѫ задача трѣба да се опрѣдели по-точно. Не требува да губимъ отъ поглѣдъ основно правило въ franc-масониеrie е вѣра-та че най добрѣ се помагѫ на человѣчество-то, кога-то се напомнюва на человѣка да слѣдва свои-тѣ убѣжденiя като се прѣдостави сѣкиму прилагане на чьсти-тѣ принципи.

Ны бы се отдалечили отъ тiя основни мысли если хотелось бы да прѣдпишемъ начини на чисто-то дѣйствуване. Не требува да излизаме отъ граници-тѣ на общи-тѣ закони. Се-пак е возможно до нѣкѫдѣ едно по-ясно изложенiе безъ да се боимъ да накѫрнимъ тѫрпимостъ-та.

Ные сказали че franc-масониеrie мысълъ давѫ по-голѣма тежестъ на Справедливостъ-та нежели на Милосърдiе-то.

Девизъ-тъ на franc-масониеrie е Свобода, Равенство, Братство! Онъ ограничавѫ отъ дветѣ страни возможни-тѣ държавни учрѣжденiя като на грижи-тѣ на държава-та не се оставя нито твѫрдѣ много нито твѫрдѣ малко.

Свобода-та не трѣба да е необуздана, она требува да се даде толко срѣщу нравствена отговорностъ. Отътуй слѣдувѫ че при сички-тѣ си права да се бори свободно споредъ сили-тѣ си за сполука, гражданинъ-тъ требува да запази граници-тѣ на Справедливостъ-та.

Въ днешно-то наше положенiе се покасватъ недостатъци, то туй ни напомнюва да потѫрсимъ кѫдѣ грѣшатъ негови-тѣ основи прѣдъ справедливостъ-та. Но никога не може да бѫде задоволително онуй решенiе, кое-то бы исключило отговорностъ-та на человѣка самъ да сотвори свое-то щастiе сосъ собственъ трудъ и срѫчностъ и да остави сѫдба-та на человѣка да ся опрѣдѣля повѣче отъ милосърдiе-то нежели отъ справедливостъ-та.

За туй равенство-то, кое-то се иска отъ нашiя девизъ значет равенство въ право-то на человѣцы-тѣ, но не и равенство въ отношенiя-та на живота. Несѫразмѣрно-то разпрѣдѣленiе на богаства-та противорѣчи на наше-то чувство за справедливостъ щото оно не даёт истински образъ за различни-тѣ способности на человѣцы-тѣ и видно е че почивѫ на туй че нѣкой человѣцы раждатъ се за безнадеждни высоки стремленiя, а другы за незаслужено благосѫстоянiе.

Милосърдiе-то обрѫщѫ желанiе-то да се осигури на сички одинакава возможностъ въ успѣха на стремленiя-та имъ въ желанiе да се даде на сички свободенъ достѫпъ до насищане-то и наслажденiе-то. Ные вѣрваме че туй желанiе на милосърдiе-то е не толко лудостъ, но и грѣшно спрѣму сѣка справедливостъ. Ные вѣрваме че если се отстранятъ привилегiи-тѣ, монополи-тѣ вкратцѣ несправедливостъ-та отъ общественiя животъ, то и богатства-та щѫ ся разпрѣдѣлятъ по-равномѣрно. Кой-то вижда въ безмѣрно-то нѣравенство несправедливостъ, требува да са пази да не дума сѣко нѣравенство несправедливо. Человѣцы-тѣ сѫ раслични макаръ и не безмѣрно раслични. Сички-тѣ, способны и неспособны, умны и лекоумны, прилежны и мѫрзеливы, иматъ неотемлено право да се наслаждаватъ отъ плода на своя-та работа. Отъ туй не слѣдуетъ че имъ ся слѣдвѫ еднакво вѫзнагражденiе за тѣхна-та различна работа. Къде-то резулта-тъ отъ работа-та е расличенъ вспомнимъ право е и плодъ-тъ да бѫде расличенъ. Тойзи человѣкъ може да отхвѫрли неравни-тѣ плодове на неравна-та работа, кой-то не признавѫ на ближнiя-си туй которые онъ самъ нѣма. Кой-то глѣдѫ на ближнiя си съ крыво око щото былъ по-богатъ-тъ онъ е завистливъ, а franc-масониеrie никогда нѣма да защити завистъ-та.

Братство-то обгрѫща сички добры и сѫрдечны чувства, кои-то вдѫхватъ на человѣка лѫбупыство за сѫдба-та на ближнiя. Оно изключвѫ speculatio, коя-то праща мѫрзеливiя да живѣе за смѣтка на прилежнiя, лекоумнiя за смѣтка на пѣстеливiя и прѣдвидливiя, ненасѫтнiя за смѣтка на лесно задоволителнiя. Истинско-то братство и любовъ приходитъ отъ справедливостъ-та; тѣ не могатъ да вирѣя-тъ въ общество проядѣно отъ омраза и завистъ. Къмъ воля-та да осигурятъ плодовѣ-тѣ на работа-та си требува да присъединѫтъ и другая воля - да не искатъ ничего по-вѣче отъ плодове-тѣ на своя-та работа.

Прочее тако понимаетъ franc-ма-сониеrie девиза Свобода, Равенство, Братство. Да се отглеждѫ токой духъ естъ нужда отъ школы кои-то по-вѣче да возпитаватъ, а не да дрѣсиратъ. Тѣ трѣба да учатъ от рано дѣца-та на отговорностъ и радостъ отъ работа-та. Намѣсто ученiе на изустъ, девизъ на школо-то трѣбува да бѫде: самостоятелна дѣйностъ. Намѣсто еднообразiе-то на сички дѣца да се прѣдаватъ сѫщи-тѣ мыслы, въ сѫща-та форма и сѫщiя часъ требува школо-то да се пригоди къмъ дѣца-та. Школнiя-тъ правилникъ намѣсто да ищѣ слѣпа покорностъ требува да се проникне отъ довѣрiе къмъ человѣческо-то достойнство на дѣца-та. Franc-масониеrie идеалъ е да се обѫрнатъ школы отъ мрачни тѫмници, които сѫбуждатъ въ духа на дѣте-то желанiе за освобожденiе, въ таквызи мѣста за отгледване, щото зрѣлiя-тъ мѫжъ да си спомнюва своя-та младостъ въ блѣсѫка на свѣтла радостъ и срѫчно развитiе на свои-тѣ сили.

Но съ туй мы не отговорили на вопроса: какъ се намѣсватъ ложи-тѣ като таквизи въ тiя вопросы на врѣме-то. Они не вѫздигатъ школы или не въ твьрдѣ значитѣленъ размѣръ. Они не публиковатъ сѫчиненiя и сказки прѣдназначени за народа, не притѣжаватъ органи чрѣзъ кои-то да могатъ да изпѫлнятъ подобна дѣйностъ. Можно въ дружества-та какъ въ "д-во-то на нѣмски-тѣ франкмасони" и д-во-то "Сѫвѣтъ и Дѣло" да се види вѣче пѫтъ-тъ по которой щѫ трѫгнатъ за напрѣдъ ложи-тѣ да се сдобiя-тъ съ таквизи органи.

Franc-масониеrie поради неговiя свѣтовенъ духъ пада се голѣма-та честъ да даде срѣдства-та на человѣчество-то за да се урѣдятъ справедливо основы-те на сѣки народъ. Свѣтовнiя-тъ характеръ на материализма прай сичка-та по-гол&ма реформа на отдѣленъ народъ невѫзможна, но если се постигне по-напрѣдъ свѣтовно сѫгласiе, таквизи реформы были бы проходили.

Хубава и возвишена была бы задача-та да може да ся помогне по тоѫ начинъ на страдающе-то человѣчество. И не ся знае туй дѣло щѫ бѫде ли мѫчно само ако се намѣрѣше по-вѣчко куражъ и мѫдростъ при земане на дѣла-та.

Макаръ че за ёще нѣкое врѣме franc-масониerie щѫ требува да се отказвѫ отъ таквизи задачи ра(...)³ твърдѣ другы открытые пѫтища, по которому можно сылно да се намѣси въ развитiе-то на врѣме-то. Сички тiя пѫтища иматъ начало-то си въ возпитателна-та работа, коя-то се вѫрши въ ложи-тѣ. Нiи вѣруваме че причина-та, дѣто викъ-тъ противъ нѣдостатъчностъ-та на таѫ работа е станалъ толкозъ силенъ, требува да ся тѫрси въ подцѣняване-то значенiе-то на таѫ работа. Туй значенiе се разбрало по-лѣсно, а можно быть и щѣше и да е по-голѣмо если ложи-тѣ земахѫ матерiя-та за таѫ возпитателска дѣйностъ направо из обществени-тѣ сѫстоянiя. Нiи не можемъ да се лишимъ отъ туй да образуемъ убѣжденiя-та на братiя-та чрѣзъ образуванiе въ голѣми-тѣ условiя на вѫтрѣшнiя животъ, но тоѫ способъ може да ся допѫлни и подкрѣпи чрѣзъ напомнюване да се приспособятъ тiя убежденiя връхъ опрѣдѣлени вопросы. При обесненiя на мѫчни вопросы ложа-та можно служить на члѣнове-тѣ се като пѫтѣводителка. При туй франкмасонска-та мысълъ служить за прѣценка на дѣйствующи-тѣ человѣцы.

Значенiе-то кое-то давѫ се на личностъ-та на списателѫ и пр. по вопросы касающи ся до духовно-то възпитанiе и просвѣта на народа fanc-масониerie поняло твьрдѣ рано. Нявга то е было упрѣквано че отъ духа на клика е поставѫло на най добры-тѣ мѣста и влиятелни (...)⁴ братiя.

Не требува да отри (...)⁵ духъ-тъ на единенiе, кои-то владѣе внѫтрѣ въ ложи-тѣ може да бѫде злоупотрѣбенъ и вѣроятно нявга е былъ злоупотрѣбенъ, но тогазъ не въ такой размѣръ как-то го правятъ другы дружества. Сѫвсѣмъ другое нѣщо е когда ложи-тѣ считатъ за свое право и свой дѫлгъ да използуватъ познанiя-та кои-то застѫпвамъ, да си направятъ господствующи. Тукъ вѣче не е вопросъ для благодѣянiе къмъ братiя, а за убѣжденiя внѫтрѣ въ общество-то.

Твърдѣ често мѫже-тѣ, кои-то тѫрсят истина-та и & исказватъ публично безъ да се сѫобразяватъ съ владѣющи-тѣ въ държава-та и черква-та настроенiя, прѣдизвикватъ разстройство и отъ офицiална страна имъ се поставятъ всевѫзможни прѣпятствiя по пѫтя.

Служишъ ли на истина-та вѣрно - май
На мнозина туй не щѫ е по угода.
Неприлычно е щѫ кажатъ.
То се знай - Истина-та
межъ лѫжци не е на почетъ.

Въ твърдѣ подобни случаи franc-масо-ниerie се е застѫпвало спасително съ свое-то влиянiе. Если не сполучи да даде на такъвъ издирвачъ на истина-та прилично мѣсто, то поне масони-тѣ му сѫ (...)⁶ осигуряват парычна подръжка и сѫ осуетявали опыти-тѣ на сектанскiя духъ да удуши свободнiя гласъ на оно що е най священно, Правдата.

Прочее, кой-то ищѣ нека называет туй духъ на клика, но по-рано докаже че масони-тѣ сѫ прѣдпочели недостойни и неспособны мѫже прѣдъ по-достойны и по-способны. Хотелосъ бы жѣлали franc-масониerie да подкрѣпя въ по-голѣма мѣра отъ колко-то до сѣга носители-тѣ на чиста-та мыслъ въ областъ-та на здрава-та просвѣта, на школо-то и на законодателство-то. Омраза-та, коя-то таквизи мѫже срѣщатъ отъ господствующiя духъ е голѣма и немылостива.

Азъ мога да бѫда сѫвсѣмъ чѫстен и да оставѫ на противници-тѣ пѫлно и вободно (sic) да прѣслѣдватъ съ чѫстни срѣдства тѣхни-тѣ цѣли. Сѫвсемъ друго е да оставишъ да ти заприщятъ пѫтя и даже самъ да помагашъ да улѣснишъ побѣда-та на противници-тѣ. Тако щѫ стане щомъ ложи-тѣ (...)⁷ѣзли въ арена-та на вѣрски-тѣ (...)⁸. Особно пъкъ если ложи-тѣ иматъ въ срѣда-та си честны и вѣрны мѫже отъ сички вѣрски бои то вѣче отъ туй слѣдвѫ да се ищѣ вѫздържанie отъ вѣрски и политически борби. Щото прѣслѣдване-то на цѣли-тѣ необходимо изисква разные пѫтища, колко-то и да е еднакъвъ духъ-тъ. Если искаме да дѣйствуваме требува да гласуваме, а при туй сѫ застра(...)⁹ правото и свобода-та на меншинства-та.

Прочее отъ твьрдѣ¹⁰ страни вѫзразявѫ ся че особно въ настояще врѣме при спазване заповѣдъ-та да не се дѣйствувѫ на вънъ, испѫлненie-то на franc-масониerie мисiя сѫвсѣмъ ся исключвѫ. Народъ-тъ требува да е въ ложа-та и ложа-та въ народа! Очень много е разпространено чувство-то че ложи-тѣ се дѫржатъ далечъ отъ страна отъ тѣченiя-та на врѣме-то, намѣсто да водятъ духове-тѣ въ тѣхна-та срѣда съ истинска мѫдростъ. Сѫщо не е сѫгласно съ франкмасонскiя идеалъ да стоимъ и глѣдаме бездѣйно отъ страни. Ложи-тѣ требува да испѫлняватъ достойно за человѣка работа. Но въ политика-та и вѣра-та за тѣхъ нѣма роля, защо-то въ такава дѣятелностъ щѫ прѣдизвикѫ ка(...)¹¹по-горѣ лоши послѣдствiя. Человѣческа-та мыслъ коя-то учи че за дѣло-то на человѣчество-то е най добрѣ, кога-то оставимъ сѣкиго свободенъ чесно да земе кой-то пѫтъ иска, нѣма никога да се сѫгласи да дѣйствувѫ възъ основа на гласуване.

Воистина мѫчнотiитѣ на живота въ настояще врѣме произлизатъ отъ разлагане-то на прѣдишни-тѣ силни врѫзки. Дали тiя мѫчнотiи сѫ по-голѣми отъ онiя, противъ които сѫ се борили по-прѣдишни-тѣ врѣмена, не е ясно; тѣ сѫ другы, но дали сѫ по-голѣми? Воистина по-мѫчно ли е да подѫржатъ духовно-то стремленie когда вѫлни-тѣ тѣчатъ расбъркано и една прѣзъ друга и сѣки опитвѫ живота на своя глава или кога-то твѫрды обычяи и тежки навыци сѫ стѣснявали человѣцы-тѣ и имъ сѫ заприщвали опитване-то на нови пѫтища? Воистина не по-малѫк куражъ се е изисквалъ да ся вѫзпротивитъ въ имѣто на човѣщина-та срѣщу староврѣмски ученiя нежели въ врѣмена на произвола да защищаватъ рѣда и авторитѣ-та. Сѣкѫдѣ и въ сички врѣмена трѣба да се подѫржа въ народно-то съзнанie вѣра-та въ Справедливостъ-та. Если сегодня туй ни ся струвѫ мѫчно, то требува да признаемъ че при стари-тѣ сѫстоянiя таѫ вѣра въ народа сѫвсемъ е липсвалаѫ.

Тако ные не найдѣмъ никакво основанie и съмнѣнiя да се сѫгласимъ за по-силно организиранѫ дѣйностъ на ложи-тѣ въ публични-тѣ дѣла. Отъ туй никакъ не слѣдувѫ че требува да се дѫржимъ далечъ отъ борящи-тѣ се мненiя. Сѣка дѣйностъ, коя-то делаетъ по-добро расбиране на живота, мѣсто-то е въ ложа-та. Затуй азъ съмъ согласенъ съ онiя братiя кои-то тѫлкуватъ намѣренie-то ни да не внасяме въ ложа-та политика и вѣра, тъй че не требува да се гласувѫ, но че може да се говори по тѣхъ само че туй требува да ставѫ всегда отъ глѣдищѣ-то на человѣчностъ-та.

Що могатъ въ сѫщностъ да знаятъ за человѣцы-тѣ, чiи-то политически и вѣрски вѫзглѣди ми сѫ непознати? Сичко което освѣтявѫ политически-тѣ и вѣрски спорни вопроси може толко да бѫде полезно за служба-та на человѣчество-то. Согласно съ тоѫ духъ трѣба да сме готови да расбѣремъ мыслѣне-то у други-тѣ, а согласно духа на братство-то не требува да се сѫмнѣваме въ честностъ-та на тѣхнiя начинъ на мыслѣне. Днеска кога-то человѣцы-тѣ сѫ слѣпи отъ политически-тѣ и вѣрски распри щѫ бѫде ёще по-вѣче задача на ложа-та да затвѫрди у тѣхъ спокойствie-то и яснiя поглед при разглеждане-то на тiя вопроси. По вѫзможностъ да се прѣдставляватъ мѣродавни-тѣ фактове, да се обяснявѫ глѣдище-то, кое-то образувѫ связь мѣжду голѣми-тѣ принципи на человѣчностъ-та и таѫ или оная политическа позицiя; сичко туй да дѣйствува полѣзно, просвѣтително и поучително. Чрѣзъ туй franc-масониerie не взѣма позицiя за или противъ либерализма, георгизма и прочie, а обръща вниманie-то на сички тiя партiи да се движатъ по линiя-та на духовно-то стремленie на человѣчество-то. Опитай-тѣ сички пѫтища, казвѫ то къмъ человѣцы-тѣ, но стѫпвай-тѣ по тѣхъ съ честностъ и истинностъ.

Противоположности-тѣ въ партiи-тѣ ставатъ все по-остри и по-&вни и правятъ таквозъ опитване за честно споразумѣнie все по необходимо. Личи сичко кое-то дѣли партiи-тѣ отъ дѣнъ на дѣнъ ставѫ по-сылно, а туй кое-то ги сѫединявѫ по-слабо и летливо. Сознателно или не партiи-тѣ обясняватъ спорни-тѣ вопроси все по-едностранчиво и граници-тѣ мѣжду Истина-та и Неистина-та ставатъ все по-малко распознаваеми. Свободно-то убѣжденie на человѣцы-тѣ бывает толкозъ твьрдѣ ограничено отъ партiини-тѣ смѣтки че колко-то человѣкъ ставѫ по-вѣренъ партieнъ другаръ, толкозъ по-вѣче теряеть лична-та си сигурностъ. Омраза-та и завистъ-та бывает давани за благородно чувство на справедливостъ и нѣподкупимѫ честностъ, най голѣми-тѣ и (възви)¹²ишени слова се прикачватъ отъ сутринъ до вѣчеръ врьхъ таквизи дрѣбни и сѫмнителни нѣща че тѣ рискуетъ да исгубятъ своя-та дѣйствителна сила и въ важни-тѣ работи. Честолюбie-то което запазваме тъй грижливо въ всѣкидневнiя животъ, ся приучвѫ да понася распри-тѣ и псувни-тѣ. Слѣпи-тѣ страсти прѣслѣдватъ свои-тѣ цѣли безъ изборъ сосъ сички срѣдства и образъ-тъ на единъ народъ, кой-то сѫдържавѫ въ гордо съзнанie на своя-та свобода обмисля своя-та сѫдба и положенie и слѣдъ кахѫрно всестранно испитване избирѫ своя пѫтъ, се показвѫ все по-вѣче като сънъ.

"¹³Принѫденъ да живѣе нѣколко вѣкове въ духовно робство, нашiи народъ прѣзъ тѣзи чьрни вѣкове не само не можи да врьви напрѣдъ по пѫть-тъ на просвѣщенie-то, но той трѣбаше да загуби и туй драгоцѣнно наслѣдie, което му бѣха събрали по тойзи пѫть негови-тѣ предци. Тази загуба на стигаше: прѣзъ тѣзи тешки вѣкове Блъгарскiи народъ, кога-то въ нашiи вѣкъ захвана да се вдига отъ-прѣдъ очи-тѣ му гѫста-та мъгла на глѫбоко-то невѣжество той се видѣ като отрѣзанъ отъ свѣтъ-тъ, като чьрна сирота мѣжду други-тѣ народи, безъ минало, безъ исторiя, безъ предци".

Вкратцѣ, да се боримъ съ тоѫ духъ на духовна обѫрканостъ, на лѫжа и липса на свобода е напѫлно согласно сосъ задачи-тѣ на franc-масониerie. Требува да се помислюва какъ може оно отъ свое-то положенie да служи на правда-та съ правда. Не е мѫчно да кажѣмъ на противници-тѣ си "правда-та" и да ги обвинимъ въ лѫжа. Но туй се оказвѫ сѫвсѣмъ безъ дѣйствie, никой нѣма да ни повѣрвѫ.

Если мы смѫмрѣмъ свои-тѣ другари при сѣко напущане на идеала и имъ проповѣдватъ всегда истина-та че не може да се служи съ лоши срѣдства на добра-та кауза, тогась можетъ да расчитатъ на успѣхъ. Да прѣдизвикатъ и насѫрдчаватъ такозь прѣдпрiятie, да покровителствуватъ отъ собствѣни-тѣ му другари храбрiя и да го насѫрдчаватъ съ вѣрно почитанie и дѣйствителна подрѫжка - ето туй носи духа на franc-масониerie. Кой-то цѣни значенie-то на политическа-та дѣйностъ нежели старанie-то да се застѫпяме съ трудъ и постоянна бдитѣлностъ за свобода-та, честностъ-та и истинностъ-та, той е очень много кѫсогледъ и не понимаетъ тойзи духъ.

Мѣсто-то на надзирателъ, кой-то опрѣдѣлихме на franc-масониerie въ дневни-тѣ вопроси му се падѫ тако сѫщо и спрѣмо мѣждународни-тѣ связи. Мысълъ-та для свѣтовенъ мiръ ислизѫ изъ душа-та на franc-масониerie. Борба-та противъ национални-тѣ прѣдразсѫдѫци не освобождавѫ ни отъ задѫлженie-то да осигуримъ свободно-то расвитie на национални-тѣ особности. Малки-тѣ народи могатъ да виждатъ въ franc-масониerie своя защѫтникъ, а пъкъ голѣми-тѣ народи, особно тiя которой прѣслѣдуватъ чрѣзъ своя-та колониална политика цѣли, кои-то обгрѫщатъ цѣлiя свѣтъ, могатъ да научатъ отъ franc-масониerie отъ гдѣ черпятъ право-то си да ся мѣсятъ въ дѣла-та и сѫдбини-тѣ на другы народи и да тикатъ развитie-то имъ въ чужди пѫтища.

Franc-масониerie щѫ бѫдатъ всегда най-вѣрни и най патриотични сынове на свое-то отѣчество, но поради свои-тѣ мѣждународни врѣзки тѣ сѫ най подходящи да разѫсняватъ недоразумѣнiя-та мѣжду народи-тѣ и да ги отстраняватъ по единъ мiренъ начинъ. Но най важна-та безъ сѫмненie задача която се падѫ на ложи-тѣ въ тѣхна-та дѣйност на вънка, ные тѫрсимъ въ най гуманнiя отпѣчатѫкъ, кой-то спѣчелватъ нейни-тѣ идеали чрѣзъ повѣденie-то на братiя-та вънъ отъ ложа-та. Тѣхно честолюбie е да може всѫдѣ да се каже: Еди-кой-си челѣкъ воистина франкмасонъ е, а еди-кой-си сигурно не е. Сѣки трѣба самъ да се труди да стане масонъ; ложа-та може толко да му помагѫ. Туй става вѫтрѣ въ братство-то. Но сички добродѣтели и идеали, които тамъ му се прѣдлагатъ онъ требува да потвѫрди вънъ отъ ложа-та. Тъй ся рисувѫ сѫвсѣмъ &сно картина-та на franc-масониerie мыслъ, коя-то оплитѫ сички онiя врѣзки, кои-то сѫставляватъ истинскiя животъ на человѣчество-то, на милiони-тѣ отдѣлни сѫщества.

Като свое най близко попрѫще франкмасонъ-тъ признава сѣмейнiя-тъ животъ, като вѣренъ сопругъ и вѣренъ на дълга баща. Тукъ се врѫзватъ най здраво врѫзки-тѣ кои-то завѫрзватъ отдѣлнiя человѣкъ къмъ человѣчество-то. Хлабавостъ-та на сѣмейни-тѣ врѣзки кои-то днѣскъ е по-голѣма нежели въ старовреме почивѫ на липса-та на мысълъ че туй най прѣлестно цвѣте требува да се глѣда и да се пази. Кой-то тѫрси щастie-то толко въ наслади-тѣ и мысли че то щѫ му дойде отъ себе си безъ самообладанie, безъ грижи и постоянно вѣрбуване, той щѫ види колко скоро щѫ го изгуби. Franc-масониerie усѣщѫ длъжностъ-та сѣки пѫтъ отново да се бори и да спѣчелвѫ щастie-то и усѣщѫ туй не като мѫка, но като признакъ на неизчерпаемо-то содержанie, которые се намирѫ въ единъ человѣчески животъ и кое-то излязѫ на &вѣ толко чрѣзъ постоянно-то тѫрсѣне. Врѣмена-та не сѫ намалили цѣнностъ-та на сѣмейнiя животъ, но сѫ го направили по-свободенъ, но сѫщѣвременно и по-лѣсно ранимъ. Въ никоѫ другая задача масонъ-тъ не е далъ по-добра проба нежели въ чистота-та на своя сѣмѣенъ животъ. При приѣмане-то ложа-та напомнюва на новiя братъ да поднови священо-то обѣщанie, което е далъ на своя-та жѫна. Тъй ложа-та признавѫ человѣческо-то височѣство на наше-то отношенie съ жени-тѣ. Явленiя-та въ общество-то обрѫщатъ съ особно наблягане вниманie-то на franc-масониerie врьхъ нравствена-та основа на сѣмейния животъ. Тоже и сегашно-то общѣство застрашавѫ сѣмейнiя животъ, делает возможна ранна и незрѣла жѫнытба, земѫ скоро хубостъ-та и прѣснота-та на жена-та и не давѫ возможностъ народитѣли-тѣ да дадатъ грижливо възпитанie на дѣца-та. Вмѣсто спокойно мѣсто за привличане на члѣнове-тѣ на сѣмейство-то, кѫщья-та се обрѫщѫ на нечисто и неприятно мѣсто за спане. Господствующа-та ёще несѫвместимостъ на модернiя сосъ сѣмейния животъ е отъ най тѣжки-тѣ обвиненiя противъ днѣшно-то общество въ очи-тѣ на масонство-то.

Сѣмейнiя-тъ животъ на горни-тѣ тоже е заплашенъ, макаръ че по другъ начинъ. Голѣмо-то разширенie на сдѣлки-тѣ, бѫрза-та работа на пѣчелящiя, поставятъ таквызи изискванiя на умствена-та дѣятелностъ и на врѣме-то на баща-та че сладки-тѣ и тихи радости на сѣмейнiя животъ му ставатъ недустѫпни, дѣца-та го уморяватъ бѫрже и онъ оставя тѣхното вѫзпитанie на жѫна си или на чужди. Напрѣгната-та дѣятелностъ му ставѫ привичка, а кѫщья-тя му ставѫ шумно мѣсто за голѣми праздници съ гости или изложенie на негово-то богатство и пары.

Изучаване-то на Изкуство-то на Живота е най напрѣдъ работа на отдѣлнiя человѣкъ, а потём на сѫсловie-то, на черква-та, на народа. Сички тѣ зидатъ храма на человѣчество-то. Но и да сѫ напрѣднали малко въ туй искусство ёще много имъ липсвѫ за да могатъ сами безъ водачъ и сѫдiя да се водятъ напрѣде. Въ тоѫ смысълъ, да бѫде водачъ и сѫдiя е прѣдназначено franc-масониerie.

Носи въ народа истина-та смѣло,
Не крiи & плахо въ тѣсни ти стѣни,
И дѫрзостъ, мощъ липсвѫ лъ за туй дѣло -
Захвѫрлай чука, прѣстилка настрани.