Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИРОНИЯТА ВЪВ ФРАЗЕОЛОГИЯТА. НАЧИНИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИРОНИЧЕН ЕФЕКТ ВЪВ ФРАЗЕОЛОГИЯТА

Даниела Константинова

web


This article presents an analysis of linguistic irony and its ways of expression in phraseology. Irony is viewed as a trope and also as a complex language structure. A definition of ironical phraseological units is suggested and some linguistic ways of provoking (strengthening) the ironical effect of phraseological units are specified. Many examples in Bulgarian are given.

Key words: linguistic irony, phraseological units, ironical effect, ironical attitude, contrast, meaning, metaphor, comparison


 

Езиковата ирония е сложна семантична структура и може да бъде разглеждана от няколко аспекта. Най-честата й интерпретация е като троп, при който е характерно използването на думи и изрази, чието значение придобива противоположен смисъл, т.е. казва нещо, което трябва да бъде разбирано с обратен знак. Например определяме някого като много умен, при положение, че току-що е постъпил лекомислено и глупаво. Всъщност отсъждаме, че никак не е умен, но изразяваме това по необичаен начин. В случая е очевидно наличието на две значения - буквално (експлицирано) и подразбиращо се (имплицирано). С. И. Походня, която изследва средствата за реализация на езиковата ирония, смята, че механизмът на нейното възникване на лингвистично ниво може да се обясни чрез следната формула:

Със знака S1 тя обозначава прякото, буквално значение на думата, със S2 - преносното (най-често противоположно на буквалното), котекстуално и контекстуално значение, а S3 е възникналото при взаимодействието на S1 и S2 ново, имплицитно, формално неизразено значение (Походня 1989: 14). Стрелките показват взаимодействията между значенията S1 и S2, в резултат на което възниква S3. Пример за реализацията на този механизъм може да бъде и следното изказване: казваме, че времето навън е прекрасно и подходящо за плаж, при положение че вали пороен дъжд и има буря. В случая буквалното значение S1 е, че времето е прекрасно, контекстуалното S2 значение е, че има буря и дъжд, а имплицитното S3 - времето навън е лошо и неподходящо за плаж. Във връзка с казаното дотук споделяме и тезата на Д. Генова: "При иронията разликата между това, което се казва (значението, прикрепено конвенционално към лингвистичната форма или значението на изречението), и онова, което се комуникира (значението, което говорещият влага с употребата на дадено изречение или значението на говорещия), е толкова голяма, че се предава точно обратното значение на онова, което е прикрепено конвенционално към лингвистичната форма" (Генова 1997: 70).

От цитираните примери ясно личи, че между експлицираното и имплицираното значение се създават противоречие и контраст. Това противоречие и контраст могат най-често да възникнат в рамките на самата езикова форма - чрез употребата на антоними или думи и изрази с противоположно значение. (Това е особено характерно за фразеологията, за което ще стане дума по-нататък.) Но понякога те могат да възникнат и между езиковата форма и комуникативната ситуация. Ясно се вижда при примера с второто изказване за времето. Значенията на употребените думи и изрази ‘прекрасно’ и ‘подходящо за плаж’ са "опровергани" от конкретните метеорологични условия. В други случаи обаче иронията може да бъде мотивирана и от контраста между казаното (езиковата форма) и това, което предварително се знае от участниците в общуването. Например, ако кажем за някого, че е ангел небесен, това означава, че той има добър и благ характер, но, ако предварително се знае, че става дума за лош и коварен човек, то този израз би трябвало да придобие противоположен смисъл.

Можем накратко да обобщим, че езиковата ирония е сложна семантична структура и трябва да се разглежда от два основни аспекта. В тесен смисъл, като средство, т.е. вид троп, който се характеризира с две значения - буквално (експлицирано) и преносно (имплицирано), които са най-често контрастни, противоположни. В широк смисъл - като отношение, но и като резултат, цялостен ефект от едно изказване, включващ комплекса от взаимодействия между съдържанието на езиковите единици, ситуацията, условията и участниците в общуването.

Тези особености на езиковата ирония са характерни и за нейното проявление във фразеологията. В настоящата статия за фразеологизми (еквивалентен термин фразеологични единици, по-нататък в текста съкратено ФЕ) приемаме: разделно оформени и устойчиви езикови единици, с цялостно единно значение, което не се формира от значенията на съставящите ги компоненти (цялостно или частично преосмислени). Отличават се с емоционалност и експресивност, имат вторична номинационна функция и чрез тях се изразява определено отношение и оценка. Придържаме се и към тезата, че ФЕ заедно с всички свои компоненти представляват неразривно цяло, както във формално, така и в семантично отношение.

Ироничните фразеологизми (това название не е съвсем прецизно, затова го приемаме като работно) могат условно да бъдат разделени на два вида. На първо място са тези, които можем да наречем безспорни: те са построени върху ирония (като вид троп). Например:

- чист като помия - диал. ирон. (УСБЕ 1986: 223) ‘мръсен’,

- умен в краката - ирон. (ФРБЕ 1975: 450) ‘глупав’,

- ясно е като в мъгла - (УСБЕ 1986: 227) ‘не е ясно’,

- добре ми е (прокопсал съм) като на цар връз самар - диал. ирон. (ФРБЕ 1974: 259) ‘не ми е добре, в лошо положение съм’.

За тях е характерно противоречие, несъвместимост между семантиката на компонентите, в резултат на което цялостното им значение придобива противоположен знак и се изравнява семантично с антонима на единия компонент.

Вторият вид иронични фразеологизми са тези, които можем да определим като изразяващи иронично отношение. Те не са построени върху ирония, но поради сложното взаимодействие между средствата на езика, метаезика и комуникативната ситуация при тях е изразено едно значение, но възниква и ново, което се подразбира и обикновено (но не задължително) е контрастно на изразеното. Така възниква ироничен ефект и се изразява иронично отношение.

Тъй като езиковата ирония е мотивирана и от конкретния контекст и ситуация на общуване, смятаме, че в зависимост от това много ФЕ, маркирани в речниците като неодобр., подигр., пренебр., шег., могат да придобият ироничен ефект и да изразяват иронично отношение. Например:

- манастирско клепало - неодобр. (НФР 1993: 153) ‘човек, който много говори’,

- (за жена) правя се на света Дева Мария - подигр. (НФР 1993: 214) ‘правя се на невинна, непорочна’,

- дървен философ - пренебр. (ФРБЕ 1974: 289) ‘многознайко’,

- кой те пита бръснат ли е владиката [бръсне ли се владиката]? - подигр. (ФРБЕ 1974: 529) ‘казва се по повод на човек, който неуместно се намесва в разговор’,

- в евино облекло - шег. (ФРБЕ 1974: 129) ‘гол’ и др.

Трудно, но и много субективно, е да се определи кога един фразеологизъм изразява иронично отношение, придобива ироничен смисъл и има ироничен ефект. Смятаме, че във фразеологията съществуват езикови (и не само езикови) начини за създаване на ироничен ефект. Ето някои примери:

• Изразява се твърдение, в което е нарушена логическата, времевата и пространствената последователност. Така се създава необичаен, фрапантен образ и представа за абсурдност, нереалност, безсмисленост:

- търся у кьосето брада <и по дланта косми> - диал. ирон. (ФРБЕ 1975: 429) ‘занимавам се с нещо глупаво и безсмислено’,

- когато дойде четвъртък подир петък - диал. ирон. (ФРБЕ 1974: 524) ‘никога’,

- поставям колата пред воловете (BSS: 174) ‘правя нещо прибързано и глупаво’.

Преувеличаването също е важен подход за създаване на ироничен ефект. Според В. Я. Проп има три форми на преувеличаване: карикатура, хипербола и гротеска (Проп 1999: 81). При карикатурното изобразяване се взема едно свойство или черта на характера и се представя като доминиращо или единствено. Хиперболата е разновидност на карикатурата, но при нея разликата е в това, че се преувеличава не цялото, а само част. По своята същност тя има много общи черти с метафората, понякога представлява силно преувеличаваща метафора. При гротеската има както преувеличаване, така и изкривяване, изопачаване до неузнаваемост. Понякога границата между хиперболата и гротеската е условна. Общото между тях е, че също предизвикват необичайни асоциации, а наред с това и ефект на изненада. Преувеличаването винаги води до повишена експресивност, затова е често срещано във фразеологията. Като примери за създаване на ироничен ефект чрез преувеличаване могат да послужат следните ФЕ:

- керемидите стигам с главата си - (НФР 1993: 139) ‘много висок съм’,

- и глухият цар го е чул - ирон. (ФРБЕ 1974: 337) ‘нещо, което е прекалено известно и се знае от всички’.

Смаляване (чрез употребата на стилистичната фигура литота). Обикновено се смалява някакво качество като по този начин то напълно се обезличава, дори отрича:

- имам кокоши ум - подигр. (ФРБЕ 1974: 445) ‘имам много малко ум, глупав съм’,

- колкото за единия ми зъб - диал. (ФРБЕ 1974: 533) ‘прекалено малко, почти нищожно количество’.

Рядко ироничен ефект във фразеологията може да възникне, когато нещо възвишено се смалява, снижава и се представя чрез обикновеното, всекидневното, профанизираното (в литературата този подход е известен като бурлеска):

- обичам като леща по (на) Великден някого / нещо - ирон. (УСБЕ 1986: 171) ‘не обичам, мразя’.

• Понякога ироничен ефект възниква и при повторение на думи и синтактични конструкции, които са близки или синонимни. По този начин едно и също нещо бива представяно като различно:

- оставил съм дявола, уловил съм сатаната - диал. (ФРБЕ 1975: 462) ‘не съм се променил, същият съм си’,

- не ще мляко с ориз, иска ориз с мляко - ирон. (НФР 1993: 181) ‘не знае какво иска, проявява капризи’.

• Сравнително по-рядко употребата на антоними или думи, имащи в конкретния контекст противоположно значение, може да сигнализира иронично отношение и да води до създаване на ироничен ефект:

- разтурям къща, правя колиба - диал. (ФРБЕ 1975: 249) ‘постъпвам глупаво’,

- на триците скъп, на брашното евтин - обикн. ирон. (ФРБЕ 1974: 673) ‘пилея, прахосвам’.

• Ироничен ефект могат да предизвикат и самите образи във фразеологизмите. Например при фразеологизми с описание на конкретни действия, мимики, жестове, които се преосмислят и така се ражда нов образ:

- клатя си краката - неодобр. (ФРБЕ 1974: 521) ‘бездействам’,

- подпирам дувара (зида, зидовете) - ирон. (ФРБЕ 1975: 142) ‘стоя без работа’.

Образите в ироничните ФЕ в повечето случаи се отличават с фрапантност, необичайност, алогичност, защото са изградени върху логическо противоречие, но има и такива случаи, когато са прекалено натуралистични, което също е причина за възникване на ироничен ефект:

- сух като печен заек - диал. (УСБЕ 1986: 207) ‘много сух, слаб’,

- рева като циганче за ръжевия комат - диал. (УСБЕ 1986: 193) ‘рева, плача много силно’.

Играта със звуковия и смисловия състав на думите е често срещано езиково средство за създаване на ироничен ефект. Чрез нея се постига и оригинално звучене. За тази цел най-често се използва римата:

- курназ като лампа без газ - диал. ирон. (УСБЕ 1986: 154) ‘много курназ, наперен’,

- рибата в морето, ний туряме котлето - ирон. (ФРБЕ 1975: 254) ‘казва се по повод на прибързани действия’.

Понякога се употребяват каламбур и оказионализми:

- ще те пратя на Бойчиновци (Бойчевци) и ще минеш през Плачковици - (НФР 1993: 278) ‘казва се като заплаха за бой’,

- прав си, Кривчо - диал. ирон. (ФРБЕ 1975: 174) ‘казва се, когато някой не е съгласен с някого’.

Други езикови средства за създаване на ироничен ефект са асонансът, алитерацията и синтактичният паралелизъм:

- млада младиня - ирон. (НФР 1993: 156) ‘казва се по повод на застаряваща жена, която си мисли, че е все още млада’,

- брада царска, глава воденичарска - ирон. (ФРБЕ 1974: 102) ‘казва се по повод на човек, който е възрастен и има добър външен вид, но проявява глупост’.

Понякога употребата на умалителни думи също сигнализира иронично отношение. Например:

- света Богородичка - ирон. (ФБРЕ 1974: 269) ‘човек, който се преструва на добър и невинен’.

• В някои ФЕ ироничен ефект предизвиква и зададеният в нея реторичен въпрос, който е напълно неуместен, абсурден. Най-често в самия въпрос се съдържа вътрешно противоречие или се пита за нещо ясно, очевидно, така говорещият предава на слушателя непряко информация с цел да наблегне върху нея.

- баба ти госпожица ли е? - жарг. ирон. (ФРБЕ 1974: 84) ‘отговор-реакция, когато някой пита за нещо очевидно, ясно’,

- живо ли ти е магарето, що се обеси лани? - диал. подигр. (ФРБЕ 1974: 315) ‘отговор-реакция, когато някой пита за нещо очевидно, ясно’.

Някои иронични фразеологизми представляват отговори на въпроси и за тях е характерно, че са несъвместими с това, за което се пита. В тези случаи се получава контрастно взаимодействие между темата (във въпроса) и ремата (в отговора):

- да ми държиш ушите - диал. подигр. (ФРБЕ 1974: 238) ‘отговор, когато някой пита какво да прави’.

Транспозицията на категорията лице е важен начин за създаване (или засилване) на ироничен ефект във фразеологията. Става дума за фразеологизми, които са отговори-реакции в определени ситуации. Наблюдаваме няколко транспозиции. Най-фреквентна е употребата на 1. лице ед.ч. вместо 2. или 3. лице ед. или мн.ч. Това са фразеологизми, които се употребяват в определена ситуация и винаги по адрес на някого, но в тях говорещият поставя себе си в центъра на дадената ситуация и се идентифицира с нея, без изобщо да е присъствал или взел участие. Например:

- виде ли ме, попе, кога се комках, с пафти ли бех? - диал. подигр. (ФРБЕ 1974: 148) ‘казва се, когато някой проявява разсеяност’,

- аз му казвам: скопен съм, а той ме пита колко деца имам - ирон. (НФР 1993: 37) ‘казва се, когато някой не разбира и не желае да влезе в положението на другиго’.

На пръв поглед изглежда странно, че говорещият сам “се вкарва" в ситуация (в повечето случаи негативна), в която не е участвал. Идентифицирайки се с непозната за него ситуация, той всъщност желае да се дистанцира от нея, като така изразява и отношението си. Чрез обръщенията към 2. лице говорещият демонстрира стремеж да приобщи към позицията си още някого.

По-рядко се среща употребата на 3. лице ед.ч. вместо 1. лице ед.ч. Например:

- позволете и на българската милиция, да знае (разбира) френски - ирон. (НФР 1993: 208) ‘отговор-реакция, когато някой иска да подчертае, че не е глупав’.

• При някои ФЕ употребата на минало неопределено време и преизказни форми на глаголите също създава ироничен ефект. Чрез преизказността и неопределеността се изразява твърдение, в чиято достоверност говорещият не е убеден, защото не е свидетел и предава чужди думи. Например:

- не се оженил, че нямал място за люляня - диал. ирон. (ФРБЕ 1974: 717) ‘казва се по повод на човек, който си прави тънки сметки, преди да предприеме нещо’,

- от пол ока риба изкарали три литра хайвер - диал. (НФР 1993: 198) ‘казва се по повод на изречена лъжа и преувеличение’.

Употребата на необичайни метафори също може да сигнализира иронично отношение и да води до възникване на ироничен ефект. От всички тропи метафората се среща най-често във фразеологизмите, изразяващи иронично отношение. Установихме няколко начина на метафорично пренасяне, които пораждат ироничен ефект. Най-често качества или действия на човек се пренасят върху представители на живата природа - животни, птици:

- вълк овце пасе - диал. ирон. (ФРБЕ 1974: 193) ‘казва се, когато някой говори нещо нереално, измисля си’,

- де<то> да отиде врана, все (се) посрана - ирон. (ФРБЕ 1974: 255) ‘казва се по повод на човек, който винаги показва недостатъците си’.

Друго метафорично пренасяне, предизвикващо ироничен ефект, става, когато чрез представители на животинския свят се визира човека:

- фър-фър гарга - (НФР 1993: 263) ‘вятърничав, несериозен човек’,

- дребна риба - (ФРБЕ 1974: 278) ‘човек, който няма влияние и власт’,

Понякога ироничен ефект се получава, когато метафоричният пренос се осъществява от предмет върху човек и обратно - предметите биват одухотворявани:

- на всяко гърне похлупак (капак) - ирон. (ФРБЕ 1974: 615) ‘човек, който се меси навсякъде и във всичко’,

- бие ме парата - (ФРБЕ 1974: 90) ‘имам много пари, богат съм’.

• Голяма част от ироничните ФЕ в българския език са изградени върху сравнение, те са устойчиви сравнения (по-нататък съкратено УС). Това е съвсем закономерно, тъй като сравнението е “елементарен модел на човешката мисъл“ (Паси 1983: 65). Например:

- гледам като теле пред нова (шарена) врата - (УСБЕ 1986: 122) ‘гледам глупаво, с неразбиране’,

- боря се като свиня с тиква - диал. (УСБЕ 1986: 103) ‘боря се усилено с нещо’,

- отракан като кремиковска бетонобъркачка - жарг. (РБЖ 2001: 157) ‘много отракан, опитен’,

- прилича ми (отива ми) като (колкото) на свинче звънче - диал. ирон. (УСБЕ 1986: 185) ‘не ми прилича’.

Във връзка със семантиката, смятаме за важно да отбележим, че при УС, построени върху ирония, настъпва пълно преосмисляне. Техните първи компоненти придобиват противоположно, антонимно значение. В. Кювлиева-Мишайкова нарича такива УС негативни (Кювлиева-Мишайкова 1986: 42). Например:

- чист като помия - диал. ирон. (УСБЕ 1986: 223) ‘мръсен’,

- радвам се като вълк на месечина - диал. ирон. (УСБЕ 1986: 190) ‘не се радвам, намръщил съм се’.

УС, които не са построени върху ирония, но изразяват иронично отношение и създават ироничен ефект, в повечето случаи назовават и характеризират признаци, действия, състояния и под., които се отличават с прекалено висока степен на проява. Дясната част на сравнението, в която е съсредоточен и образът, засилва значението за множественост и интензивност на признаците и проявите. Например:

- бързам като поп за порязаница (порязаници) - диал. ирон. (ФРБЕ 1974: 107) ‘много бързам’,

- надувам се като въшка на чело - диал. (УСБЕ 1986: 165) ‘много се надувам, възгордявам’.

Малко иронични УС, изразяват прекалено ниска степен на проява на признак. Te по-скоро означават липса на признак, липса на наличност или нищожно малко количество:

- колкото от коч мляко - ирон. (ФРБЕ 1974: 533) ‘никак’.

• Освен метафората и сравнението за създаване на ироничен ефект във фразеологията служат и други тропи. Бихме искали да обърнем внимание на алегорията. В ироничните ФЕ в българския език алегорията се изразява по няколко начина, но най-често се споменава някакво лице, действие, признак, ситуация, а се има предвид друг (други). Например:

- бил на хорото, не видял гайдата - ирон. (ФРБЕ 1974: 90) ‘казва се за човек, който не е свършил най-важното’.

Понякога ироничен ефект възниква и чрез употреба на метонимия. Например:

- къс баджак - диал. (ФРБЕ 1974: 554) ‘нисък човек’,

- глава за четири нозе - диал. ирон. (ФРБЕ 1974: 208) ‘глупав човек’.

Това са основните начини за създаване или засилване на ироничен ефект във фразеологията. Тяхното присъствие не винаги е "сигнал" за ирония, защото още веднъж ще отбележим, че езиковата ирония е сложна семантична структура и се характеризира най-вече с две значения, които са контрастни помежду си и могат да се породят както в самата езикова форма, така и от взаимодействието между нея, контекста и комуникативната ситуация.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Генова 1997: Генова, Д. За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 1997.

Кювлиева-Мишайкова 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Устойчивите сравнения в българския език. София: АИ "Проф. М. Дринов", 1986.

Паси 1983: Паси, И. Смешното. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1983.

Походня 1989: Походня, С. И. Языковые виды и средства реализации иронии. Киев: Наукова думка, 1989.

Проп 1999: Пропп В. Я. Проблемы комизма и смеха. Ритуальный смех в фольклоре (по поводу сказки о Несмеяне). Москва: Лабиринт, 1999.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

НФР 1993: Ничева, К. Нов фразеологичен речник на българския език. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1993.

РБЖ 2001: Армянов, Г. Речник на българския жаргон. София: Фигура, 2001.

УСБЕ 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Устойчивите сравнения в българския език. София: АИ "Проф. М. Дринов", 1986.

ФРБЕ 1974-1975: Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. 1-2. София: Изд. на БАН, 1974-1975.

 

 

© Даниела Константинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.03.2014, № 3 (172)

Статията е допълнен вариант на статията "Иронията във фразеологията. Начини за създаване на ироничен ефект във фразеолигията". // Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, 2011, с. 151-162.