"ДЪЩЕРЯТА НА БАЙ ГАНЬО" ОТ САВА ЗЛЪЧКИН

Цветина Стаменова

web | Феноменът Бай Ганьо...

"Дъщерята на бай Ганю" е ревюкомедия от Сава Злъчкин, представена в пет действия. Написана е през 1921 г. и е издадена от печатница "Земеделско знаме".

Това е единственото произведение до 1944 г. извеждащо на преден план образа на дъщерята на бай Ганю - Властка. Идеята за момичето е изцяло виждане на Сава Злъчкин. В нито една друга творба девойката не е споменавана, но има автори, които са поставяли въпроса за сина или брата на Алековия герой. Сава Злъчкин знае, че темата за дъщерята на Бай Ганьо ще бъде харесана. Той дори споменава, че от тази идея може да се сътвори нещо гениално, но политическите обстоятелства в страната в момента не го позволявали. Авторът признава, че способностите му не са гениални и по-скоро някой друг творец може да успее да развие по-добре след него идеята за дъщерята на бай Ганю.

Първите две действия на комедията дават описание за живота на прочутия Ганю. От оригиналния образ на Алеко Константинов тук са заимствани много малко елементи. В текста бай Ганю е представен като прост човек, често наричащ така и себе си. Той постоянно е лъган и смазван заради доверчивостта си. Тук българинът вече не е търговец на розово масло, а просто обикновен селянин. Единственото му притежание е една нива, с която си изкарва прехраната. През цялото време е на път да загуби малкия си имот заради несъотвествие в документите, изготвени от местната управа. Героят няма черти, които да се припокриват с оригинала на Алеко. Този бай Ганю е нежна душица, мачкана през цялото време, и носи простотата на един необразован българин. У читателите не остава отрицателно отношение към него, а по-скоро съжаление.

Идеята на Злъчкин е да създаде забавна творба, която да придобие още по-голяма популярност за времето си, след като бъде поставена в някой от театрите. Трите последни действия на комедията са се изиграли в театър "Ренесанс" в София, най-големия и най-модерен за времето си театрален салон в страната. Авторът споделя, че е имало някои съкращения в произведението му, преди да бъде изиграно, както и една прибавка от любовна сцена между Яна (широка социалистка) и Благой (комунист). Нещо недопустимо за политическите разбирания на Злъчкин и неотговарящо на общия тон на комедията. Текстът бил популярен за времето си, като дори довел до спорове за авторството му. Борю Зевзека, творец на други текстове за бай Ганю и завеждащ хумористичния отдел на театъра, претендирал за авторство. Исканията му обаче не са отразени и спорът между Сава и Борю бързо затихва.

Произведението на Злъчкин не е фокусирано върху образа на бай Ганю, а откроява на преден план неговата дъщеря. Нещо ново и неописвано до този момент. Цялата творба се върти около капризната девойка и хилядите кандидати, борещи се за ръката й. Това е и почти цялата сюжетна линия в произведението.

Действието се развива в България, известно време след Освобождението. Тогава Властка е тъкмо родена, а баща й се мъчи да запази единственото си препитание - една малка нива. Останалите епизоди разкриват същността на вече порасналата девойка. В тях тя се сблъсква с многобройните кандидати за сърцето й, превърнали произведението на Сава Злъчкин в комедия. Властка е единственият женски образ в произведението. Майка й е спомената, но нищо повече не се казва за нея. Не се знае дори името й.

Около Властка се тълпят кандидатите й - шефове на различните политически партии по онова време. Всичко се развива в малката селска къща на Бай Ганю. Дъщеря му е описана пестеливо, без особени характерни черти, но се знае, че прилича много на баща си, момичето е тъмнооко и красиво:

ГАНЮ: Аз с главата си гарантирам, че прилича на мене.

КАРАВЕЛОВ: Вярно. Едни мустаци й липсват.

Произведението започва с раждането на Властка и проследява нейното израстване, за да достигне момента, в който вече е готова да се омъжи. Тя е лесно манипулируема и се вслушва изцяло в думите на баща си. Бързо сменя решенията си, точно както се сменят и кандидатите й. Властка обича да плете дантели и да пее песни, въпреки че според автора гласът й не е хубав. Тя често танцува и обича да се забавлява по детски. Раждането на момичето носи нови грижи за Бай Ганю и той не се проявява като особено щастлив баща. Дъщерята дори получава образование, наложено й от Ганю. Той наема домашен учител, който да й преподава френски език.

Още с раждането си Властка получава обещанието, че ще бъде възпитана от всички приятели на бай Ганю. Всеки от тях дава да се разбере, че ще помогне с каквото може на момичето. Те искат да й осигурят добро образование, за да може да я продадат по добре на бъдещите кандидати за сърцето й.

Само на едно място в текста е отбелязано характерното за девойката облекло. Красавицата се облича цветно и обикновено носи пола. В един от епизодите тя е с бяла блуза, зелена пола, червени чорапи и обуща.

Името на Властка е избрано и наложено от приятелите на бай Ганю. Имало предложения красивото детенце да се казва Балканска или Свободна, а Ганю лично си харесал Войводка. Властка обаче било наложено от Каравелов след солидно обосноваване. Според него красавицата щяла да стане властителка над ергените или дори над целия свят. Името идва като прокоба над момичето и Властка е обречена цял живот за нея да се борят ергени, кой от кой по-окарикатурен:

КАРАВЕЛОВ: Властка - демек, да властува над ергените, пък може да се мисли, чак и над Балканите. То ще бъде втора Райна княгиня.

КАРАВЕЛОВ: И така, Ганьо, ако дойдат ония и започнат много, много да го усукват, ти ще им кажеш, че си искаш Конституцията и че детето искаш да се кръсти Властка.

Красивата дъщеря на Бай Ганьо се оказва доверчива колкото него. Тя бързо се отдава изцяло на изгорите си, след което неминуемо страда. Всеки един от кандидатите й я предава след дълги обяснения в любов.

Над Властка тегне прокоба, тя иска честен и грижовен любовник, но през цялото време остава с празни ръце. В края на пиесата и последната вяра и надежда у нея са убити:

ВЛАСТКА: Тате, татенце! Изгубена съм! Такова ли щастие съм имала?

Разправят на улицата, че моят... (ридае) и другаря му направили скандал, убийство. Боже!!! Боже!!! Не го искам. Да го махнеш.

ГАНЮ: Чакай бе, джанъм!

ВЛАСТКА: Не го искам ти казвам. И аз, глупава, му се доверих, ах!...

Всеки иска да си поиграе с нея, но никой не пожелава да й стане годеник. Въпреки това кандидати, готови да се борят за сърцето на Бай-Ганьовата дъщеря, винаги се намират. Заобиколена от високообразовани ергени, но и от прости селяни, Властка отдава сърцето си на всеки от тях и винаги е готова да се втурне в обятията на поредния кандидат, стига баща й да го е харесал:

МАЛИНОВ: Вий харесвате ли ме за бъдещ съпруг?

ВЛАСТКА: Че аз... тате знае... Той каквото каже.

В "Дъщерята на Бай Ганю" намира място животът на обикновения българин, стоящ си кротко на село и критикуващ политическата ситуация в страната. Злъчкин критикува управляващите, наличието на много партии и неосведомеността на населението. Авторът представя мерзостите и кражбите в държавата, където като в калейдоскоп са се редували едни и същи управници. Според него България са я управлявали бандити, чийто девиз е да дойдат с мазни обещания на власт и да си отидат, след като катастрофално ограбят всичко изградено. С. Злъчкин е възмутен, от "вълците в овчи кожи", които се редуват във властта и "добавят много минуси в изграждането на тъй хубавия някога български народ":

Властта се явяваше като една марионетка, край която колянопреклонно падаха и трошаха гръбнаците си политически карагьозчии у нас, но които натъпкваха кемерите си за нейна сметка и народът (бай Ганю), от когото, боже, произхожда тази власт, винаги беше заставян да оправя кривите дървета.

Най-близките приятели на бай Ганю в творбата са добре познати бележити българи. Сред тях са Каравелов, Стамболов, Батенберг и Драган Цанков. Някои от популярните политици през тези години са включени, но само с имената си. Според Злъчкин наличието на познатите лица ще направи книгата му по-популярна. Така българските управници, включени в творбата - по най-неадекватен начин, стават част от драмата на Властка. В нея те са просто част от селското съсловие, но с по-висок статус от Ганьовия. Героите дават съвети на Ганьо за живота и как да се справи с отглеждането на детето си, но ролята им в комедията, в крайна сметка, остава на заден план:

РАДОСЛАВОВ: Ние тука ще се грижим за имота на бай Ганю, ние ще му изучим и детето, даже Стефан (сочи Стамболов) е вече нает за частен учител, пък вие, ако имате много пари и ум, свободни сте да ги пласирате в нашата невежествена матушка.

КАРАВЕЛОВ: Бре, хубава ти е момата, бе Ганю, какво да те правим? Изгора на векът ще бъде. Аз ти казвам, че ергени ще се бият за нея.

ГАНЮ: Че по какво я! Аз съм беден човек, пък и то, ако беше грозно, от де щях да му диря зестра?

По-важна роля в произведението е дадена на самите кандидати. Много от тях са високообразовани младежи, а към годениците дори са включени и някои от старите приятели на бай Ганю. Всеки следващ младеж обвинява предния в нещо, за да успее да заеме мястото му. Така е свързана забавната нишка от Злъчкин. В рамките на комедията се случват измами, убийства и много заплахи между кандидатите, борещи за любовта на Властка. За сърцето й са се появили все недостойни избраници. Всеки от тях е направил нещо лошо или незаконно.

Малинков е първият от кандидатите за сърцето на Властка. Роден е в Белград, но е учил право в Русия. Той е свободно практикуващ адвокат и идва в дома на Ганю, за да стане годеник на Властка. Въпреки че момичето моментално го харесва, той е изместен от следващите двама, появили се на входа й. Това са Кодицилов - бивш писател и дипломат, и Данев - учил финансови науки.

Янко Сакъзов, както е наречен друг от кандидатите, пък й пише любовно писмо, с което иска да изрази тайно любовта си. Името на бележития българин просто е използвано от Злъчкин, но нищо от оригиналния образ не се припокрива с този от комедията.

В рамките на текста се разбира, че дори учителят по френски на Власка и възрастният Стамболийски също мечтаят за нея:

ГЕШЕВ: Да пази Бог от византийците. Той - Стамболийски де, не че ви мрази, но тайно бил влюбен във Властка и мъчно му било за нея, та не искал да дойде. Той заради нея се карал даже с учителя й Фердо. Заканил му се, че ще му вземе главата.

Избраниците, които Ганю с отворени обятия посреща в дома си, обикновено се оказват груби и нахални, въпреки че някои от тях притежават добро образование. Василий Бастунаров е предпоследният кандидат за годеник, пристигащ в селската къща. Той е по-възрастен от Властка и я познава от дете:

ВАСИЛИЙ: Тая душичка знае от четиресет години как люби и гори по щерка ти! Тя още беше ей такова пумпалче. Аз съм я бавил и носил на гръб, когато те се шляяха кой в Хаджи Хасановата ливада, кой в руските гробища.

ВЛАСТКА: Охо... пък тоя!

ВАСИЛИЙ: Не се плаши де! Като седеше на колана ми тогава - хубаво ти беше. Така е то... забравя се.

В края се появява последният кандидат Санде. Дошъл е при Властка, за да залови хайдутина Василий. Търсенето бързо е преустановено, след като се разбира, че Василий вече е заминал. Санде обаче не приключва работата си дотук и веднага се кандидатира за сърцето на Властка. Той спечелва вниманието й с ръченица и букет от киселек, а Ганю е щастлив, защото обича прости хора.

Единственият адекватен герой в комедията е слугата Благой. Младежът също има тайни чуства към красавицата, но гледа да не ги показва. Той се подиграва иронично с търсенето на годеник и безкрайната върволица от кандидати. Слугата Благой е най-благоразумният, въпреки че е обиждан и подценяван от всички останали персонажи.

Прислужникът често е обругаван от бай Ганю, а дъщеря му взима пример и също се държи високомерно с него. Властка е възпитана в дребнобуржоазен дух, с множество предразсъдъци. В лицето на Благой тя вижда един беден, недостоен работник:

БЛАГОЙ: Има си хас да не скланя. Разбира се... на всичко скланяме. (за Властка)

ВАСИЛИЙ: Аз съм сгоденикът на Властка.

БЛАГОЙ: Че нейните годеници са един кош. Ти да не си някой нов? Такъв глас не съм чувал.

След книгата на Алеко Константинов образът на Бай Ганьо става още по-популярен като изобличение на черти от българския характер и това го прави удобен. Трудно е обаче да се каже, че Сава Злъчкин доразвива Алековия образ. В тази творба той по-скоро използва популярността на бай Ганю, за да изгради образа на неговата дъщеря. Нещо оригинално за времето си и неписано до този момент.

© Цветина Стаменова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2013, № 12 (169)
© Електронно издателство LiterNet, 28.12.2013
Феноменът Бай Ганьо в българската фолклорна и литературна култура от първата половина на ХХ век. Съставители: Милена Кирова, Кристина Йорданова, Николай Папучиев. Варна: LiterNet, 2013-2014.