Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЗПРИЕМАНЕ НА МУЗИКА В УЧИЛИЩЕ - ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ

Цеца Тасева

web

"Слушането на музика под различни преки или косвени форми съществува още от зараждането на нашата музикално-педагогическа традиция, а с еволюцията на възгледите за целите и задачите на училищното музикално възпитание се изясняват постепенно и целите и задачите на възприемане на музика" (Кръстева 1987: 8).

Като регламентирана основна музикална дейност възприемането на музика е въведено в българското масово общообразователно училище през 1955 г. Дълго време след това се е смятало, че не е целесъобразно да се слуша музика в началното училище. Едно от главните основания за това са трудностите при отчитане на резултатите от тази дейност при децата (Пеев 1970: 113).

Според проф. И. Пеев в периода между 1955-1960 г. методиката на слушане на музика не е получила необходимото развитие, тъй като задачите, свързани с тази дейност именно в началния курс, не се постигат поради неизползване на възможностите, които програмата е предлагала. През 1960 година в учебниците по музика е бил премахнат разделът "Слушане на музика", което е довело до "...връщане назад по отношение на слушането на музика... В първи клас се поставя общата задача... децата да възприемат... музика..." (Пеев 1970: 11). Проф. Пеев посочва още, че несъответствието между съдържанието на прогрмата и на обяснителните бележки давало основание да се направи извод, че е липсвал научен подход при определяне същността, значението, мястото и ролята, което слушането на музика има за музикално-сетивното развитие на учениците от началния курс (Пеев 1970: 11). Затова в програмата от 1964 година са се възприели някои положителни промени, но и те се оказали недостатъчно ефективни по отношение на слушането на музика, тъй като приоритетна дейност се явявала нотното ограмотяване.

В учебното съдържание на програмата от 1973 г. "се обособяват два раздела - "Музикална перцепция" и "Слушане на музика", които включват диференциране на задачи за формиране на музикалното възприятие - наблюдаване, различаване, разпознаване, слухов анализ на музикално-изразни елементи, от една страна, и от друга - слушане на цели музикални произведения" (Кръстева 1987: 6).

Като недостатък на този подход В. Манолова опрделя: "вниманието на музикалните педагози се е насочвало повече към някои характерни аналитични действия, които учениците са извършвали при дейността..." отколкото към изграждане на цялостни представи и умения за слушане на музика (Манолова 2004: 113).

В учебните програми от 1981 г. е направен опит да се преодолеят някои слабости на музикалното възпитание в българското училище. "Възприемането на музиката започва да се осмисля като музикална дейност, която помага за формиране на способности за осъзнаване мястото и ролята на музикалното изкуство в живота на човека, за опознаване на богатството и разнообразието на художествено-музикални произведения, на способностите за осъзнаване и систематизиране на музикалните впечатления, получени в обкръжаващия човека свят. Прави се и уточнението, че способността за пълноценно въприемане на музика включва развитието на музикалното възприятие като цяло, както и на отделните му компоненти" (Манолова 2004: 114).

Дейността слушане на музика в програмата от 1981 г. е насочена главно към формиране на умения за цялостно обхващане и възприемане на музикалните произведения, за активно развитие на музикалния слух, за натрупване на музикално-слухов опит, за развиване на музикалната памет и въображение чрез възприемане на различни музикални произведения. "Същевременно, нееднократно се посочва, че това е невъзможно, ако не се формира и аналитично възприемане на отделните елементи на музикалната изразност" (Манолова 2004: 114).

В учебните програми и указанията към учебниците по музика от 1993 г. се забелязват няколко нови линии, касаещи дейността Слушане на музика:

  1. Развиване на образно-асоциативното мислене на учениците при възприемане на музикална творба.
  2. Паралелно развитие на осмисленото и емоционалното начало при слушане на музика.
  3. Формиране на "понятиен апарат" - включващ музикални знания, понятия, термини и специфични форми на изразяване на музикалните впечатления.
  4. Тематично-сюжетно организиране на материала, с което се цели "осмислянето на спецификата на музиката и нейните социални функции" (Попова и кол. 1993).
  5. Интеркултурност - учебният материал дава възможност за запознаване с музикалната култура на различни народи, с творчеството на наши и чужди композитори (Кръстева, Заякова 1993).

В методическите насоки за работата на учителя се подчертава творческото начало при подреждането, групирането и поднасянето на музикалния материал.

При реформата в българското образование, започнала през 2000 г., в обучението по всички учебни предмети се налагат Държавни образователни изисквания (ДОИ), които за първи път поставят единни стандарти за учебното съдържание и организацията на учебния процес. По отношение на знанията и уменията за възприемане на музика в края на началния етап на основната степен на образование от учениците се очаква: "разпознава четири, определени от учителя, инструментални творби от училищния репертоар; определя характер, темпо, динамика, повторност, подобие и различие в подходяща музика; разпознава по типична музика марш, валс, право хоро, ръченица; разпознава по тембър и по външен вид музикални инструменти; знае имената на петима музиканти, свързани с изучавания материал, и елементарни данни за тях; изразява и аргументира свое мнение за местата, където би звучала най-естествено определена музика от различни типове и жанрове..." (Държавни 2000).

Действащите алтернативни учебници по музика в началния етап на СОУ (на авторските колективи: Г. Гайтанджиев, М. Попова, П. Младенова - изд. "Булвест 2000"; Г. Калоферова, В. Сотирова, Р. Драганова - изд. "Просвета"; П. Минчева, П. Пехливанова, С. Христова - изд. "Просвета") отразяват Държавните образователни изисквания от 2000 г., но учебното съдържание и музикалните примери за различните видове и жанрове музика са организирани според вижданията на авторския колектив. Предложената за слушане музика се отличава с достъпност, атрактивност, стилово и жанрово многообразие и провокира емоционалната отзивчивост на децата. Всички колективи се обединяват около необходимостта от възпитаване на слушателски и аналитични навици и умения във всеки учебен час. За целта се предлагат разнообразни задачи, насочени към наблюдаване и овладяване на елементите на музикалната изразност, към разпознаване на различни видове и жанрове музика, към коментиране на изразните възможности на музикалното изкуство. Новост в предложените комплекти от звукови записи към учебното съдържание представлява, че в тях "наред с откъсите от художествени произведения за слушане... са включени и звукови картини - откъси с "насложени шумове". Те се използват като фон за изпълнение на метроритмични задачи и импровизиране на звукоподражателя. Отличават се с яснота и атрактивност и ангажират учениците двигателно и емоционално" (Калоферова 2004: 7).

Възприемането на музика е най-пасивната и най-трудно реализираща се музикална дейност "поради абстрактността на музикалния език, поради скромния обем от музикално-образни представи и ограничения речников фонд на децата, с който изразяват своите впечатления. В този смисъл визуализирането на идейно-емоционалното съдържание на музикалното произведение е от изключителна важност за неговото осмислено възприемане" (Янкова 2014). От друга страна, днешните деца "растат в условията на твърде пъстра и привлекателна визуална среда и на изключително медийно-интонационно разнообразие. Продължителният контакт на съвременното дете с телевизията, компютърните игри и интернет формират у него от най-ранна възраст визуално-кинетично възприемане и музикално-слухови впечатления, които в много случаи са в конфликт с принципите и съдържанието на училищното образование" (Янкова 2014).

В тази връзка "съвременните информационни технологии (напр. мултимедийна система, интерактивна бяла дъска) имат изключително важно значение при представяне на учебните теми не толкова като текстов, а като аудио и видео продукт поради обстоятелството, че за по-голямата част от учениците тук е първата им среща с музикалното изкуство, първото посещение на концерт или музикален театър. Тези първи срещи оказват силно възпитателно и образователно въздействие" (Янкова 2012).

Аудио-визуалното представяне на изучаваното съдържание в обучението по музика с динамични нагледни средства като видеоклипове, видеозаписи на концертни изпълнения, анимации, илюстриращи художествено-образното съдържание на определена творба и др., е от особена важност за изграждането на цялостни, (а не само слухови), представи за музикалните образи, форми, явления, инструменти, изпълнителски практики и т.н. "При използването на видоклипове като основен информационен ресурс в музикалното обучение се постига оптимално съотношение между текстовите, звуковите и зрителните възприятия, които разкриват различни страни от изучаваните музикални явления. Словесно-логичната форма на изучаване дава възможност за изграждане на абстрактни детайлизирани представи, а видеоформата спомага за тяхното организиране в пълни, цялостни, обобщени образи" (Янкова 2011).

Широкопрактикуван подход за визуализация на учебното съдържание са мултимедийните презентации, реализирани с приложението PowerPoint на Mocrosoft Office. Програмата предлага инструментариум за вмъкване на текст, изображение, графика, аудио и видео файлове, изграждане на навигация с хипервръзки. Има възможности и за анимиране на елементите на всеки един слайд, избор на дизайн и мн.др. Всички тези възможности позволяват на музикалните педагози изработването на атрактивни, интересни и привлекателни презентации, с които се реализират различни цели. Програмата се ползва също и за разработването на електронни уроци, чрез които се постига по-цялостно организиране на образователния процес и се провокира интерактивност.

Използването на визуални форми при възприемането на музика променя характера на обучението (подобрява възприемането, осмислянето, обобщаването на учебната информация, изгражда умения за анализиране и систематизиране на знанията) и създава интересна и привлекателна музикално-образователна среда в училище.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Държавни 2000: Държавни образователни изисквания. Наредба № 2 от 18.05.2000. // ДВ, бр. 48, 13.06.2000.

Калоферова 2004: Калоферова, Галунка. Книга за учителя по музика 3 клас. Софив: Просвета, 2004.

Кръстева 1987: Кръстева, С. Очерци по методика на слушане на музика. София, 1987.

Кръстева, Заякова 1993: Кръстева, С., Заякова, Е. Музика 1. клас. Книга за учителя. София: Просвета, 1993.

Манолова 2004: Манолова, В. Основи на музикалната грамотност с методика на обучението по музика и практикум. София, 2004.

Пеев 1970: Пеев, И. Основни въпроси на обучението по пеене. София, 1970.

Попова и кол. 1993: Попова, М. и кол. Книга за учителя по музика в 1. клас. София: Просвета, 1993.

Янкова 2011: Янкова, Я. Видеоклип как наглядное средство в учебном содержании - инновационный подход в музыкальном образовании. // Роль университетов и музеев в проведении гуманитарных научных исследовании. Материалы VI Международной научно-практической конференции. Тула, 2011, с. 467-471.

Янкова 2012: Янкова, Я. Възможности на интерактивната бяла дъска за оптимизиране на предучилищното музикално обучение. // Класика и иновации в предучилищната педагогическа практика. Юбилейна научно-практическа конференция, Асеновград, март, 2012, с. 16-23.

Янкова 2014: Янкова, Я. Моделиране на интерактивна музикално-образователна среда в детската градина. // Сборник от Седма национална конференция по предучилищно образование "Водим бъдещето за ръка". Сливен: Експрес, 2014, с. 95-98.

 

 

© Цеца Тасева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2014, № 6 (175)