ВЪЗМОЖНОСТИ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА МУЗИКА (В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА СОУ)

Цеца Тасева

web

Музикалното обучение в началния етап на СОУ се осъществява на базата на музикални произведения, чието възприемане е най-вече на основата на слухови усещания. Тези специфични усещания изграждат музикално-слухови представи и впечатления, абстрактни и индивидуални за всяко дете. Тази абстрактност, носеща в себе си силен субективизъм, води до затруднения при поднасянето, осмислянето и овладяването на музикалния материал, както и при осъществяването на обратната връзка между учител и ученик.

От друга страна, учениците в началните класове имат ограничен обем от музикално-слухови и зрителни представи за музиката и нейните проявления, получени най-вече от средствата за масова комуникация - медии, глобална мрежа и др. Тази основна база не само че не е достатъчна за провеждането на занимания с музика, но и в много случаи е в противоречие с целите и задачите на училищното музикално обучение.

Педагогическите реалности и спецификата на музикалното обучение, породени от абстрактността на музикалния език, изискват търсене на ефективни средства, които да обогатят познавателната дейност на обучаваните чрез участието на повече рецептори при събирането и натрупването на музикални впечатления и изграждането на цялостната представа за музикалното явление или събитие. Всичко това поставя преподавателя по музика пред предизвикателството да търси индивидуални решения за онагледяване на изучаваното музикално явление съобразно своята гледна точка, професионален опит, информационна култура и компетентности.

Под "информационна култура" се разбира "способността на личността да формира и използва информационните ресурси, съвременните средства на информатиката и информационните технологии" (Милков 2006) и включва умения за използване на програмни продукти, ориентиране в интернет пространството и глобалните информационни мрежи, извличане на необходимата информация и подчиняването й на целите на обучението. "Информационната компетентност" на преподавателя е "способност да решава учебни, възпитателни и професионални задачи чрез използването на информационно-комуникационни технологии в съвместната си работа с обучаваните" (Милков 2006).

Онагледяването на учебното съдържание с изображения, имащи различен характер и обем на информация, е част от технологичното обезпечаване на учебния процес като цяло, а в частност - необходимост в музикалното обучение поради абстрактния характер на музикално-изразните средства. Изображенията са "средство" за конкретизация на учебната единица и "в чисто психологически план те изпълняват функцията на "посредник", осигуряващ формирането на цялостен образ, кодиран в основния текст." (Цанова, Асенова, Райчева 2008: 36-37). "Нагледните образи съкращават дяла на словесните обяснения и могат да формират представи с голяма концентрация и плътност на информацията" (Манько 2011).

В педагогическата практика са се наложили два основни типа онагледяващи изображения: статични - снимки, илюстрации, схеми и др., имащи илюстративна функция; динамични - анимация, видео, звук и др., разкриващи процесуалната същност и цялостност на изучавания обект. Спецификата на музикалното изкуство, задължително протичащо във времето, изисква онагледяване на учебното съдържание с динамични нагледни материали. Използването на визуални форми при възприемане на музикалните произведения подобрява възприемането и осмислянето, изгражда умения за анализиране и систематизиране на знанията за музиката. Използването на анимация и видеоклипове за представяне на произведенията за възприемане е конкурентно средство на пъстрата медийна музикална среда, в която живеят нашите ученици от най-ранна възраст.

Използването на информационни технологии и електронни образователни ресурси в последното десетилетие променя качествено музикално-образователната среда в училище. В музикалното обучение се използват разнообразни мултимедийни приложения:

• слайд шоу - поредица от сменящи се компютърни екрани, изображенията могат да бъдат и анимирани и озвучени;

• мултимедийна презентация - мултимедийна разработка, интегрирана със словесното (урочно или лекционно) изложение и включваща графика, статични и динамични модели, фото, видеофрагменти, резюме на текста на изложението, въпроси, интерактивни моменти в урока и др. Тя моделира логическата структура на материала по различните теми, раздели, модули от учебните програми на изучаваните дисциплини. При използване на мултимедийни продукти всеки учи съобразно своя потенциал, предоставят се възможности за многократно разглеждане (забавено, ускорено и в обратен ред) и компютърна симулация на процеси и явления, може да се включи богат снимков материал;

• електронни уроци - разработени за директно използване в клас, цели или на части, по преценка на учителя, както и за самостоятелна работа вкъщи. Учителят може да използва електронните уроци във всеки час, както при преподаване, така и при упражнения, изпитване или преговор. Отличителните черти на електронните уроци са: готово за ползване, висококачествено онлайн съдържание за ученици и преподаватели от един надежден източник; богато разнообразие от мултимедийни ресурси; добре развита система за обратна връзка и оценяване; съвместимост с интерактивни дъски; съдържание, обвързано с учебните планове, независещо от конкретни учебници (Национален 2006).

Всички начини за визуализация на емоционалното съдържание на музикалните произведения подпомагат цялостното им възприемане и последващия слухов анализ. "Многообразието, широкообхватността и атрактивността на музикално-образователните продукти - съчетаващи текст, звук, изображение, видео, анимация, интерактивни форми на въздействие - значително повишават интензивното протичане на урока по музика, оптимизират овладяването на учебния материал, активирайки всички видове възприятия и памет - зрителна, слухова, двигателна" (Янкова 2010).

Информационните технологии и образователните ресурси в началния етап са от изключително значение при опознаване на елементите на музикалната изразност, чрез които учениците се научават да "разбират" музиката, а това от своя страна формира и тяхното отношение към музикалните дейности. От особена важност е осъзнаването на тези елементи да бъде подкрепено и с визуални средства, с аналози от заобикалящия ни свят, защото именно това е етапът, в който у децата се формират музикално-слухови представи, а те ще са по-ярки и съдържателни, ако са съпроводени и със зрителни впечатления.

Възприемането на музикална творба чрез цялостен аудиовизуален образ разширява възможностите за запечатване в паметта на непосредствени и опосредствени музикални впечатления, засилва вниманието, концентрацията и аналитичната дейност, повишава интереса на обучаваните към заниманията с музика.

ЛИТЕРАТУРА

Манько 2011: Манько, Н. Роль методов визуализации учебной информации в обучении. // Всероссийская научно-практическая конференция "Инновационные направления разработки и использования информационных технологий в образовании", 24.01.2011 <http://ntfmfkonf.ucoz.ru/publ/problemy_i_perspektivy_ispolzovanija_innovacionnykh_tekhnologij_v_uchebnom_processe_shkoly/rol_metodov_vizualizacii_uchebnoj_informacii_v_obuchenii/15-1-0-147> (22.06.2014).

Милков 2006: Милков, Л. Информационната култура на преподавателя като фактор за създаване на качествена образователна услуга във висшето училище. // Икономически алтернативи, 2006, кн. 1.

Национален 2006: Национален образователен портал, 2006 <http://content.e-edu.bg/course/index.php> (22.06.2014).

Цанова, Асенова, Райчева 2008: Цанова, Н., Асенова, A., Райчева, Н. Моделът за визуализация на учебната информация - част от проблема за качеството на обучението. // Педагогика, 2008, бр. 5.

Янкова 2010: Янкова, Я. Формиране на информационната култура на музикалния педагог в университетската педагогическа среда. // Педагогическата среда в университета като пространство за професионално-личностно развитие на бъдещия специалист. Габрово: Екс-Прес, 2010.

© Цеца Тасева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2014, № 6 (175)