"ОЛТАРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ" ОТ МАРГАРИТА КОЕВА, ИЛИ ЗА АРХИТЕКТУРАТА НА ХРИСТИЯНСКИЯ ХРАМ

Благовест Върбаков

web

Дълго време, вече повече от една година, очаквах да излезе рецензия, или поне отзив, за книгата на проф. Маргарита Коева "Олтарите на България" от наши учени. Тъй като до този момент никой не се е осмелил да даде своята оценка за този сериозен труд, в който се разглежда развитието на архитектурата на християнския (православния) храм, както и символиката на неговите части, реших тъкмо аз да сторя това.

Да си призная, боязливо пристъпям към това не само защото съм млад учен, но и защото авторката на въпросната монография е доказан изследовател с дългогодишна творческа практика. И не само това, тя е и безспорен специалист, който със знанията си респектира колегите си, независимо колко опит имат в научното поприще. В интерес на истината, редно би било отзив да напише богослов поради причината, че тази монография разглежда въпроси, касаещи християнството, и следователно един богослов, убедено го казвам, би дал много по-обективна оценка за нейните качества, отколкото това би направил един историк, изкуствовед или друг представител на хуманитаристиката.

През последните две десетилетия българският пазар буквално бе залят от книги, къде научни, къде псевдо такива, които имаха за задача да разкрият същността и значението на християнската вяра. Не малко от тях имаха определено езотеричен оттенък, който придаваше причудливи окраски на християнството. Търсеха се всевъзможни доказателства, че учението на Иисус Христос води началото си от Изтока, и по-точно от източните религии, че може и да е експеримент (?) на по-висша извънземна раса и прочие абсурдни идеи, които имаха претенцията да бъдат научно обосновани. В резултат на това обществото ни започна да се лута в своите търсения относно истинността на християнската вяра и нейните устои. За съжаление, малко качествени изследвания се издаваха, защото бяха "скучни", не представляваха интерес, който да "разбуни духовете", да "разтърси" вековното учение на Църквата. Е, такива опити имаше - достатъчно е да си припомним нашумялата книга на Дан Браун и последвалия филм въз основа на нея, но те бяха безуспешни. Безуспешни останаха и други такива опити, които всячески целяха да обрисуват Спасителната мисия и Изкупителната жертва на Господ Иисус Христос в обикновена, но - забележете - "поучителна" (?) история, почиваща на субективни човешки хрумвания, инспирирани от нездрав разум.

Монографията на проф. Коева "Олтарите на България" обаче не спада към горепосочените "изследвания". Имах възможността да се запозная с този труд още в процеса на изготвянето му и бях приятно изненадан, че изследовател небогослов е успял да вникне дълбоко в символическото измерение на църковната архитектура, като се опира на учението на св. отци на Църквата. Тази задача е твърде трудоемка, защото изисква добро познаване на същността на православното богослужение (св. Литургия), което рефлектира в архитектурата на храма, и по-точно в неговите части (олтар, наос и нартекс) и архитектурни особености. С други думи, без да си наясно със сакралния характер на св. Литургия, т.е. какво представлява тя и че е център на християнския начин на живот, не ще може да се разбере и оттам осмисли символиката на архитектурата на православния храм. Нужно е да се отбележи, че това е не само необходимо, а и нещо много повече - задължително е да си деен, истински християнин. Теоретичното познание на християнската вяра не е достатъчно за този, който понечи да тълкува теми с църковна насоченост. Това би довело единствено до схоластичен анализ, но не до дълбоко вникване в истините на вярата. Доказателство за подобно твърдение са трудовете, които имат по-скоро енциклопедичен, обзорен характер. Проф. Коева обаче е от онези учени, които са дълбоко вярващи и в същото време осъзнаващи величието на спасителното Христово учение. Това се потвърждава както от последната й монография, така и от предишни нейни публикации, свързани с изкуството на Източната църква, като например поредицата й статии за православния иконостас, публикувани в списание "Проблеми на изкуството" и в книгата й "Архитектурното наследство и съвременният свят". Сборник студии и статии. Варна: LiterNet, 2003-2012.

Споменавайки тези публикации, се учудвам как е успяла Маргарита Коева през тоталитарния период у нас да убеди редколегията на това академично списание да видят бял свят такива изследвания, в които не си поставя за цел единствено да изследва паметниците на православното християнско изкуство от гледище на културно-историческата им стойност, каквато безспорно притежават, но успоредно с това и да направи сполучлив опит за изясняване на богословските идеи, които съдържат. Православният иконостас не е само онази богато резбована и изпълнена с красиви живописни свещени изображения преграда, разделяща олтара от наоса, а е образен еквивалент на Божия домостроителен план за спасението на света и човека, изразен във вертикален план - от сътворението на света, най-долния регистър на иконостаса, до кръстната смърт на Иисус Христос - Разпятието, разположено най-отгоре централно.

Особено силно впечатление прави методологията, която следва проф. Коева при структурирането на своя труд. Преди да пристъпи към съществената част в изследването си, тя прави кратка, но задоволителна ретроспекция не само на възникването на християнството по нашите земи (как то става официална държавна религия, проследявайки сложните политически процеси на християнизиране на българския народ и славянски племена, присъединени към него), но също и на разпространението на Христовото благовестие на територията на Римската империя от св. апостоли, претърпели множество житейски изпитания, за да утвърдят новото благодатно учение в сърцата на езичниците.

Съвсем обяснимо авторката обръща съществено внимание на характера на православното богослужение и на неговите видове, като вечернята, отделните часове, утренята и св. Евхаристия. Както уточних по-горе, това е наложително, защото богослужебните последования оказват влияние върху оформянето/конкретизирането на отделните части на православния храм. С оглед тъкмо на това, някои св. отци на Църквата, като например светците патриарх Герман Константинополски и Симеон Солунски, тълкуват неговите части - олтар, наос и нартекс, в контекста на символиката на православното богослужение, т.е. на св. Литургия, която според тях изобразява/възпоменава моменти от мисията на Иисус Христос тук на земята - Неговото боговъплъщение - раждане, проповедническо дело, жертвена смърт и накрая възкресение. Едва след това проф. Коева разкрива основната тема на своя труд - да проследи развитието на християнската храмова архитектура в пределите на Родината ни. Съвсем правилно авторката въвежда в тази тема като се спира на някои църковни паметници на територията на Източната империя - Византия, които са значими със своята архитектура и бележат съществена промяна в цялостната визия на християнския храм. Тя убедително прави тълкувание в духа на църковното учение на неговите основни архитектурни типове - базиликален, центричен, кръстокуполен и прочие, и на произтичащите от тях модификации.

Малко са учените, които успяват в малко страници да разкрият толкова много информация, както прави проф. Коева в труда си "Олтарите на България". За това се изисква висок професионализъм и умение за извличане на най-същественото по даден научен проблем или въпрос без излишна обстоятелственост - последното често срещано явление сред изследователите.

В заключение на монографията си авторката не подминава въпроса и за мястото и значението на църковната живопис (монументална и кавалетна) в православния храм. Както архитектурата, така и свещените изображения - образи, сцени и композиции, взаимно се допълват и разкриват. Те кореспондират помежду си, като така способстват за по-цялостното осмисляне на истините на вярата от страна на християните. Успоредно с развитието на архитектурата на православния храм се обогатява и църковната стенопис. Тъй като частите на храма и архитектурните му компоненти са натоварени със съответната символика, светите изображения имат за задача да я допълнят. Поради това се обособява иконографска програма на олтарното пространство, наоса и нартекса в зависимост от тяхното предназначение. Заедно с това проф. Коева се спира и на предназначението и иконографския репертоар на иконостаса.

Монографията включва и подбрани репродукции на стенописи и икони, включително и чертежи на православни храмове, като някои от тях са за първи път публикувани, което прави изданието още по-ценно. В личен разговор с проф. Коева разбрах, че тези репродукции и чертежи ги е събирала в продължение на десетилетия, което показва нейния последователен интерес по темата. За учените е понятно, че едно изследване зависи до голяма степен и от продължителността на неговото изготвяне, както и от предварителното проучване и събиране на информационен материал.

Като визия книгата е великолепна, което се дължи на отлично свършената работа на издателство "Омофор", наложило се като водещо за издаване на православна литература у нас. Наистина проф. Коева трябва да се гордее със своя труд поради две причини: първата е, че изследването й обогатява родната ни богословска книжнина, и втората, която не е маловажна, че той е естетически издържан.

Монографията на проф. д.арх.н. Маргарита Коева "Олтарите на България. Архитектура на православния храм от IV до ХХ век" заслужено заема своето място сред стойностните научно-изследователски трудове, особено богословските. Ето защо, вярвам, че занапред учените ще я ползват и цитират в своите разработки, а и не само това - със сигурност ще спомогне на всеки да разбере защо св. отци наричат православния храм "Дом Божи".

© Благовест Върбаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2013, № 2 (159)