ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК ПО ЛОГИКА И СЕМАНТИКА

Асен Димитров

web

Съставянето и издаването на първия по рода си у нас "Енциклопедичен речник по логика и семантика", особено в днешно време, е сериозно предизвикателство. Извършен е огромен труд и резултатът е налице. Авторският колектив с ръководител проф. дфн Мартин Табаков се е постарал да включи всички по-важни понятия и концепции на съвременната логика. В наскоро издадения речник има над 900 рубрики, което навежда на мисълта колко много се е развила съвременната логика и колко се е отдалечила от училищните и университетските ни знания. За съжаление, това значително развитие не е достатъчно отразено в литературата на български език. Да не говорим, че справочно издание - речник или енциклопедия по логика, включващо и най-новите идеи в логиката, досега изобщо не е издавано на български език, което прави това трудно начинание похвално. И изданието наистина успешно запълва една голяма научна и образователна празнота. Разгледани са и понятия, утвърдени от времето - идващи от античността и от традиционната логика, така и утвърдени понятия от съвременната логика. Например: Булева алгебра, Диаграми на Вен, Дистрибутивeн закон, Доказателство чрез допускане на противното, Импликация, Индукция, Контрадикторни твърдения, Конюнкция, Модус толендо поненс, Отрицание, Противоречие, Силогистика, Таблици за истинност, Твърдение, Традукция, Умозаключение, Конюнктивна нормална форма, Стрелка на Пърс, Тризначна логика, Черта на Шефер, Формална система и много други. Много място е отделено на логическите и семантическите парадокси.

Значително внимание е отделено на по-модерната тематика, включваща основни направления в съвременните изследвания по логика като некласическите логики и техните философски интерпретации. Това е целесъобразно, защото за традиционната логика са излизали и учебници, и книги. А сред българските философски среди по-модерната логическа тематика дълго време бе по-непопулярна, което доведе до непознаването й и от студентите. Включени са важни, модерни понятия, които все още не са станали популярни сред не-логиците като: Аргумент на Мур, Гилотина на Хюм, Размита релевантна логика, Итерирани модалности, Интуиционистка модална логика, Симетрична конструктивна логика, Суперинтуиционистки логики, Формула на Баркан, Хибридна логика, Квантор на Решер, Крипкенщайн, Хипотезата на Сепир-Уорф, Семантика на Крипке и много други.

Съвременната логика е тясно свързана с философията на математиката - двете области взаимно са си влияли. Много нови идеи се появиха и в логическата семантика, и при философията на математиката. Затова са включени и всички по-важни понятия, гранични за логиката и философията на науката, особено понятия от философията на математиката и метаматематиката като: Добре наредено множество, Кардинално число, Пълнота, Теореми на Гьодел, Теория на множествата, Трансфинитна индукция, Финитна аксиома за избора, Хомоморфизъм... и др.

Включени са и понятия от други, гранични с логиката и свързани с нея области. Например гранични за логиката и епистемологията понятия като: Атрибут, Абстракция, Антиномия, Априори, Истинностен предикат, Конструктивен номинализъм, Репрезентационизъм, Тъждество, Универсалии, Хипотеза, Хипотетично твърдение, Холизъм, BIV, Херменевтична логика и др. А също и понятия, гранични за логиката и Семиотиката, Семантика, както и лингвистични термини - напр.: Актантна структура, Аломорф, Дескрипция, Десигнат, Денотат, Класема, Омоформ, Сема, Теория на речевите актове, Фонетичен омоним, Фундаментална граматика, Хетероним...

Любопитно е излагането на гранични за логиката и квантовата механика понятия, смело е включването на свързани с много модерната, макар и рискова и не утвърдена тематика за Квантов компютър - Квантова суперпозиция, Декохеренция; Вълново-корпускуларен дуализъм и др. (тук основният автор е доц. дфн В. Пенчев). Има и доста известни, утвърдени в логиката латински термини като Модус поненс, Де дикто, Де ре, Диктум де омни, Subvaluationism и др. Включени са и над 70 биографични и обзорно-исторически рубрики за видни логици, отразяващи развитието на логиката от древността до наши дни. Напр. Евбулид Милетски, Аристотел, Раймунд Лулий, Лайбниц, Болцано, Лешневски, Луис, Лукашевич, Марков, Попър, Пост, фон Райт, Решер, Ръсел, Тарски, Сколем, Уайтхед, Фреге, Хайтинг, Хилберт, Витгенщайн, Крипке, Брауер... Специално внимание се обръща и на българската логика и логици: Ангел Бънков, Добрин Спасов, Сава Петров, Богдан Дянков и всички други професори по логика. Малко непропорционално големи са статиите на Обрешков "Логиката на Древен Китай", "Логиката на Древна Индия" и "Логиката на древния арабски свят", но те обхващат голям материал, който не е добре да се разпръсква. Повечето от рубриките са изложени накратко, но по-важните и по-модерните са по-подробни. Особено впечатление правят изложените над 40 парадокса; някои са доста известни, но други не са, и малко колеги биха подозирали, че има толкова много парадокси. Обяснени са и над 30 основни Теореми (напр. Теорема на Крейг, Теорема на Линдстрьом, Теорема на Льовенхайм-Сколем), десетина Тезиса (напр. Тезис на Фреге, Тезис на Чърч) и толкова основни закони на логиката (напр. Закон за тъждеството, Закон на Дънс Скот, Закон на Клавий), няколко важни проблема (напр. Проблем за тъждеството), методологично важни аксиоми (напр. Аксиома за избора) и правила (напр. Омега правило, Правило на Лок), над десет принципа напр. "Принцип на конструктивния подбор"... И в логиката, както и в други, по-нови области, при още не утвърдила се българска терминология, авторите са дали наложилите се в България термини, заемки от друг език. Но където е било възможно, дадени са и по-подходящи български словосъчетания.

Това издание значително ще повиши логическата култура в България и ще бъде полезно за учени и преподаватели във висшите училища с интереси към логика, философия на науката и епистемология, за докторанти и студенти, за учители и всички интересуващи се от модерната логика. Студенти и докторанти, запознали се с изданието, ще придобият интерес и получат познания за модерната логика, ще разберат колко нови и интересни теми и проблеми има в нея, а някои от тях може да решат да й се посветят. Особено полезен речникът ще бъде за младежите, възнамеряващи да продължат образованието си в някой авторитетен световен университет, където ще им е необходима по-сериозна логическа подготовка. Защото в началото на всяка рубрика са посочени възприетите съответни термини на чужди езици - навсякъде са дадени английските и руските термини/имена, като някои са дадени и на латински, немски и/или френски. Паралелното представяне на българската и общоприетата чуждоезична терминология ще им даде и нужните отправни точки за собствени проучвания в научната литература и в интернет.

Всички статии са авторски и подписани, като по принцип рубриките са написани от най-добре запознатите с темата колеги. Над половината от рубриките (останали неподписани в текста) са дело на съставителя проф. дфн М. Табаков. Втори по количество представени термини е гл. ас. д-р Р. Люцканов - над 100 рубрики. Доста рубрики са написали и доц. д-р Д. Ангелова, доц. дфн В. Пенчев, доц. д-р Е. Тасева, проф. дфн А. Стефанов, гл. ас. д-р Кр. Енчев, доц. д-р Н. Обрешков, доц. д-р Б. Грозданов, доц. д-р Хр. Йовев, доц. д-р В. Личев. Останалите автори - проф. дфн Н. Димитрова, доц. д-р А. Апостолов, доц. д-р А. Касабова, докторант инж. М. Петров и д-р Ст. Петков са написали по няколко рубрики по теми, по които работят активно. Различната тематика не е позволила пълно уеднаквяване на стиловете. Така че заедно с написани като учебник по съвременна логика рубрики на Люцканов (подобни, но малко по лесни за разбиране, са рубриките на Табаков и Ангелова) са и пропитите от кантиански или феноменологичен дух рубрики на Енчев и някои екзотични рубрики на Личев. Междинно място заемат епистемологичните рубрики на Грозданов, Тасева и Стефанов, като Стефанов е писал по-концентрирано, докато Тасева - по-разлято. При работата са използвани множество, предимно чужди източници и, разбира се, информация от интернет. В края на речника е даден подробен, подреден в азбучен ред, указател на термините, имената и понятията, разгледани в него. Указателят съдържа две части, като разграничаващият признак е използваната азбука - латиница или кирилица. С това изданието може да играе ролята и на речник на термините и имената от предметната област, позволяващ прехода от български термин/име към чужд език и обратно - от чуждоезичен термин към български.

И, разбирайки сложността на задачата, ще приведа цитат от края на увода на речника: "Но като оправдание добавяме и шеговитата рубрика "Парадокс на енциклопедичен речник по логика и семантика" - "Книга, в която авторите се опитват с малко думи да обяснят неща, които е трудно да се обяснят и с много думи."

Доколкото тематиката позволява, авторите са успели и в това.

© Асен Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.08.2013, № 8 (165)