Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЕСЕЦ ПО ПЛАДНЕ
web
Сънувах мъртви приятели снощи.
Те се кротнаха тихо до масата кръгла,
разделиха луната на резени сочни,
после всеки със своя нанякъде тръгна.
За какво си говорихме? Дума на помня.
Ала месец по пладне виси над комина
като питанка проста и страшно съдбовна.
Боже, жив ли съм още! Или се поминах?
© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2013, № 5 (162)
|