Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОСТЕНУРКА
web
Бавно бързай. Годините нека
да текат като сляпа река.
Други нека проправят пътеки,
други нека света да въртят.
В своя ден без промени живееш,
мисълта ти скована мълчи:
имаш къща, добре ти е в нея
и защо са ти всъщност очи?
Ни идеи, ни страсти те гонят,
нямаш цел, ни посока, ни път...
скрий глава под дебелата броня -
да се любят край теб и да мрат.
Епитафия мрачна си цяла -
уж си жива, а раждаш се в гроб!
Бавно в бързия свят си живяла -
без приятел и враг.
Без любов.
© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2013, № 5 (162)
|