ШУМ

web

Ако дъждът е свобода,
но облаците - марионетки
на тихото движение,
на вечното трептене
между земята и небето,
тогава сме публика,
в нас, отвътре, гледаме
как шум и говор се преплитат,
завързват се, валят сценично,
късат се конците,
хоризонтът остава задомен
като прозорец от декор
за малките ни стаи,
амбулантно сърце
за часовника, засича
секундата,
преди капките да зашептят,
свива се
с изричането на пороя,
на думите, с които завесата
се отмества,
повдига се за миг -
за друга постановка,
друго време.

© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2020, № 4 (245)