Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕКА
web
Не мога
да чакам повече.
Влизам
в придошлата река
като в гроб -
с всички
спомени от утре,
пожелавани
и пожертвани,
с всички
пролетни ветрове
и камъни,
разбити камъни -
в реката,
която помни
моя студ
и моята топлина -
както всяка майка
помни
неродените си деца.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2016, № 6 (199)
|