 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИКОГА
Ако разчитам на вятъра
да върне стрелката,
лодката, свободата: накрая
настояването за време
ще е свободно от мен,
от езика, който ми повтаря
да се лъжа,
лъже ме, че ми принадлежи
самото живеене,
потънало, отмерено
сочи назад - но пак очаквам,
че истините
са колкото на повея,
на водата,
толкова и на часовника:
тук, след полунощ,
времето е дума, сянка,
спомен и нищо повече,
никога вече.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2020, № 4 (245)