|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕРАЗПНАТО
web
Твоя е истината
и моя, и наша - и не остана,
не остана от нея.
Тогава чии са
откровенията пред Бога,
в параклиса на птиците,
изпреварили
забързаното расо
на вятъра - разгръща се
в листа, думи, хора -
нагоре до небето и надолу
по Адамовото ребро
на склона - наречен тяло,
за да се окове по формата,
да се усвои,
да се разпне.
Но има път, познава се:
както Юда
позна себе си, както Яков
утеши сънищата,
както Авел се разкри в Каин.
И неверни са,
лъжат те позналите крилете
без полета,
свободата на отшелника
без кръста на истината -
няма я, няма плод
без предистория.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2021, № 2 (255)
|