|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕОБЩЕСТВЕНО
web
Първи сме:
ще изядем плода,
преди да съществува Ева.
Първи сме
в плисъка на времената,
първи да бълваме,
до удавяне,
общи думи,
общи като тялото
на въздуха.
Вероятно сме стремителни,
да не останем встрани:
редете се
по армии от равенства,
флотилии на вятъра,
различието тегли
надолу и по водовъртежа
на смисъла.
Толкова - казвам си:
вземете ми ребрата, вземете ги
всичките -
и благодаря,
отдавна е измислено
правото да бъдеш
ничия територия,
непревземаема:
единствен със змията,
от теб започва
твоята Адамова история -
живото
отражение на първата.
© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2021, № 2 (255)
|