Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КУЧЕТО И АЗ
web
В колибата спим -
кучето и аз,
разтопяваме се,
когато слънцето изгрее,
малко хляб,
светлината на луната,
достатъчни са.
Добър е покривът,
нищо, че е от картон,
добри са стените,
облепени с хартия.
Не съществуваме
извън нашия дом
само съседът ни,
стогодишният дъб,
успява да ни види -
за хората сме
капки восък по земята.
© Александър Байтошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2013, № 4 (161)
|