Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОЛЕТНА УМОРА
се казва

web

седя край себе си приседнал
под някакви нелепи дати
и някак си възлязъл до върха
като изменник на сезоните - ни жив ни мъртъв

и сякаш ни сред свои ни сред чужди
съм зимувал плакал и празнувал
слънцестоенето
времестоенето
студостоенето
стърченето
стоически
и исторически
сред писмена най-после заличени

истина ви казвам: тук няма хищни птици
тук на това място.
Имаше едни ей по-натам
но тях пейзажът ги захвърли като непотребни птици
съвсем отвъд себе си
когато трябваше да си смени грима и сутиена
и въобще всичко си смени,
за да изкара някой лев
кокичетата си продаде даже

и презерватив нахлузи да не би
да се възпроизведе чрез мен.

Като пробуждаща се мечка изпосталял и сънен
седя на този пън
завързан със въжетата на мравките
и някак си обвързан

и трия с лапата очи
защото плача без да знам защо
и криво гледам кривото дърво ей там
където пролетта се мъчи да зачене пролет
от кълвача.

Пладнувам, истина ви казвам.

Копнея си следобеда да завали все нещо
и заличи
каквото сътворих дотук на онзи пън в гората тилилейска.

А после може да си събера коприва в найлонова торбичка
за да съм железен воин.

Може и да повървя, но малко, само ей дотам.
Може и да си седя докато мръкне. (Ами после?)

Може и така, и иначе.

Може да си кажа на всеослушание и името
но жалко, ще го сменям за сезона.

Може да си кажа и майчиното мляко
ако попадна в плен и ме измъчват дълго и без капка жал.

Е, ами да тръгвам бавно и полека.

Не, по-добре да си остана
с цветето в ръка.

Не, по-добре да си остана същия - зелен и уморен
ленив, последен, тук, накрая.

Не, по-добре да си призная всичко
тук и сега, веднага.

Не, по-добре да си мълча до следващата пролет,
и без това езика ми гласа ми всичко ми
въжетата на мравките овързаха и минаха
отвсякъде и всичко ми изядоха
напълно всичко

Това е то цялата истина и я изрекох лично на вас във очите (да се чете прозаично).

Последно:
Любима, високо застани и хубавичко ме разгледай!

...

 

 

© Юрий Лучев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2012, № 10 (155)