Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОЛЕТ ИДЕ/СИ ОТИВА
се казва

web

Пределно ясно е
какво защо и как нахлува
но не е ясно кого ще отнесе
и кой ще напише книгата Отнесени От Вихъра
и кой ще рони сълзи и открива и открива без да спре
додето хищната растителност го скрие
от погледа на нас,
бенефициентът на откритието.

аз съм ацтек и не познавам колелото
и не ми е лесно да я карам все направо
из този все пак окръглен свят
от птичи поглед казано
но боговете ми понеже са квадратни
засега така е
докато някой го открие и станем бенефициенти
на откритието Му ние също

Но аз докато го кажа изречението си
тя взе че мина и отмина
и лятото след нея също мина и отмина
и заедно със него и рожденият ми ден отмина
когато в качеството си на новороден
бях център на внимание
на всичките роднини тези тук
и на онези там отвъд
и се празнувах и празнувах и празнувах
додето на небето се изписа СТИГА!
и много ме уплаши. Няма вече.
Няма вече.
О, има.
О, не малко.
О, не маловажно.
Я се поогледай само. После ще говорим,
ако имаш думи
а ако нямаш думи и това е все пак нещо
и това все пак ми е познато
да и аз съм бил и ням и мъртъв
във вървежа и кипежа
във растежа и копнежа
естествено,
естествено във алчността за залез-слънце озарени.

Поогледай се и ако нямаш думи
зарови си книгата скрижалите си зарови
в позеленялата земя и темето си зарови
и започни да съществуваш отначало
преди откритието на колелото да те питам аз тогава
гъбо-човеко под квадратни дъждове
как така мълчанието е злато
и кому е нужно да го огласява на мегдана
като начало на война с по-тихите цивилизации
потънали в предгибелна блажена дрямка
за по-сигурно в подножието на жена ти.

И в този пристъп на мълчание
само морето ли ще има думата
да премълчи каквото няма да ни каже
докато совите най-после са това което са –
ловците на очи.

Ето това не исках да ви казвам, I’m sorry
Сега да казва кой каквото има там да казва
защото Ниагарската река
ни носи към Ниагарските си водопади
по пътя на най-малкото съпротивление
и тъй и тъй така бучи
че никой няма да ви чуе
дори да си мълчите смело.

...

 

 

© Юрий Лучев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2012, № 10 (155)