Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХИЩНА ПТИЦА, НЕ КВО ДА Е

web

Ако над теб премине и не те нападне значи
там нещо във очите
нещо във носа
или във вида ти има
или няма -
не си ядлив

и дори и да си онзи
който дебне хищни птици
и гнездата им обира,
пак не те напада
като че не те и забелязва даже,
сигурно не те и забелязва даже.

Приказваме си ние, ама
знаем ли какво е писано да стане
във полето тази вечер
колко ли войни и битки ще се водят
между мравки, птици и гризачи
за едното зрънце дето иска да покълне?

Може би на сутринта ще разберем
от оцелелите (ако ги има).

Може би на сутринта все още ще сме тука
и полето
и пейзажа с хищна птица царстваща над него
ден и нощ а не като обикновена птица,
ще са тука, а ако ги няма
кой ти е виновен питам.

Но отде ще вземем сили да осъмнем
аз не зная.
Пък и да осъмнем – да не би
в страната на изгряващото слънце да осъмнем, а? –
ви питам право във очите.
Не, няма, тук ще си осъмнем във страната.
Това го знам със сигурност и съм готов да споря.
Не на мене тия -
аз искам само тук да загина.

Аз искам да ме помнят все така загинал
за оня дето духа
а не за нещо друго.

Но моятъ гласъ е гласъ въвъ пустиня.

Най-вероятната причина е във собствената ни фотогеничност
на две и повече ракии когато пеем:

“Пред нас са блеснали житата,
след нас – отходно блато.
Ехо, ехо; ехо нашир и длъж!
Високо го хвани и тъй задръж!”

и тъй пеем,
че и пиле не може да прехвръкне,
ако ще и хищно.

Причини много,
но една е България тя на света,
пътнико горд.
Усмихни се бе, пътнико горд, кво толкова.
...

 

 

© Юрий Лучев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2012, № 10 (155)