Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИЛОЖНА ГЕОЛОГИЯ

web

Носталгия по Черното море когато беше Бяло
преди да мине Босфора
по силата на геоложките промени
ме е обзела нещо напоследък

и въобще защо му трябваше да преминава,
лошо ли ни беше и без Босфор,
без геология и картография и без кадастър.

И колкото и да се взираш бе човече
в геоложката разяденост на Мадарския конник,
разбери, че няма да ти светне пред очите
и светулка няма да премине
в тъмните ти бездни
по-дълбоки от небитието даже
по-широки от светлинните години до живота
нито пък сълза ще се отрони
от окото дето ти остана
след онази, ослепителната битка

и защо ти трябваше дотук да стигаш
а не си остана в пещерата да сънуваш и пладнуваш
и да слушаш как бучи сърцето на земята
в геоложката си лудост там под твоето отдолу

Стой си тук, но като гледам, няма и да чуеш даже
как пищи орела и се готви да нападне
как конете цвилят докато нощта ги къпе с уморени длани
и едва ли ще прогледнеш точно днеска за да видиш
как припада залез над полето долу
и с такава ярост все едно че
утре няма да осъмнем, като гледам...

 

 

© Юрий Лучев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2012, № 10 (155)