* * *

web

ЕЗЕРЦЕТО МИ и камъните и водата
някак си ще ги преглътнем
покрай другия пейзаж
покрай морето и небето
покрай тлеещия пясък -
нестинарската жарава връз която
кулинарно розовеем
покрай всичко друго
дето можеш да се сетиш
ако те е грижа но не те е грижа и това е

ала няма как да му преглътнем буцата на свободата

А пък ти ако не вярваш питай
всеки ще ти каже па макар и колебливо
кой съм аз и за какво се боря
откога съм тук и докога ще бъда
колко вино съм изпил ей тук под тоя корен
докато и аз най-после се разлистя,
ако ме разбираш.

Даже мене можеш да попиташ
- и дори да те излъжа все е нещо -
откога съм седнал тук като обвързан
и не мърдам само в краен случай мърдам
ако бъда алармиран от алармените си системи
или ако трябва пак да си сверя компаса
по окото на петела като ме погледне злобно и червено
а ако не ме погледне си я карам без посока, ако ме разбираш,
все едно аз искам тук да загина,
ей тук някъде или ей там, или пък малко по-нататък
на удобно място, да не преча
на наследниците ми когато дойдат да ме видят
верно ли съм хвърлил топа

или ако мине циганин да пита отдалече
за ръждивите ми железа и лозето да изкопае
покрива ми да поправи и комина, бате

откъде съм и защо съм тук изобщо
и изобщо аз ли съм или това съм
зрителна измама
фотомонтаж във ДНК-то на пейзажа
във самия крайчец на пейзажа, ако ме разбираш,
можеш да попиташ ако те вълнува
а ако не те вълнува хич не питай
хич и няма да се мръдна да ти отговоря днеска
нито утре
нито вчера
или тези дни
или когато
- аз съм в пролетна умора, ако ме разбираш

а ако не ме разбираш прав ти път тогава
сбогом до година до амина
карай все направо до разклона и тогава да те видим
накъде ще хванеш
посребрен от ледена слана на кръстопътя
в целия си блясък величав и горд макар и мокър
паднал ангел в пролетния периметър
чучело нелепо във лозята на лозаря
във нивята на ниваря
ненагледен слънчогледе
невъзпят поете
присмехът на всички врани и врабчета
неспасяем водевил в догарящото лято
в зеленясващата пролет и угнила есен
на дълбоко разораните въпроси докъдето поглед стига -

чак до хоризонта на окото
дето вече не кърви,
дори не мига.

© Юрий Лучев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2012, № 10 (155)