Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВАЗА
web
Малко горски цветя ти набрах.
Беше лято - ни делник, ни празник.
И си мислех, че може би с тях
ще просветне в дома ни. Напразно.
Бяха бели и сини - едни
луди сякаш за нежност, за мъка.
Ти остави прането встрани
и замачка престилката мълком.
И си мислех - защо е така,
не успях ли със нещо, с цветята.
Зад стените гърмеше река
с черни хули и с клюки налята.
Малко горски цветя ти набрах.
Ти ги сложи във празната ваза
и захлупи лице върху тях,
и заплака, и нищо не каза...
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)
|