Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОСЛЕДНИЯТ...

web

в робство заченат
издъхна
внезапно
в неделя

Сега ще изровим от пясъка
железните свои камили
Ще лъснем ръждата
Медта ще покрием със огън

Зад дюните
сенките стават на хора
Със нокти и копия
сенките дебнат от пясъка

Днес нас ни очаква земята
на нашите внуци
Във нея се раждат маслини
по-едри от орех
Снегът на стадата
се срива от хълмите вечер
В кошовете с риба
морето говори
И хлябът се смее
изваден на дълги редици

И сладкият мирис на пушек
И хладната гръд на жените

Омръзна ни тая небесна храна

Къде е посоката
Там ли
Вратите на нашия рай се отварят

Крещяхме от радост
Танцувахме
с някаква песен без думи
Но скоро
в сърцата ни влязоха сенки
Задраскаха нокти
Удариха човки
сърцата
И всеки внезапно
замлъкна
Посипа главата си с пепел
Раздра си лицето
И дрехата своя разкъса

Ти знаеш ли пътя
А ти
Не го знаеш
Кой знае тогава

Разбрахме че никой от нас
не е питал
къде се намира
вратата
Вратата я знаеше оня
когото
погребахме вчера

След десет по сто
и толкова също години
се скитаме още
в пустинята мъртва от хора
свободни
бездомни
безименни
странни

Но тая проклета земя на легенди
я няма
И никой не знае
дали ще я стигнем
Дали ще заровим ръце
в кошовете с риба
Дали ще опитаме хляба
изпечен на земната плоча
Дали ще проливаме вино
наместо кръвта си

И нас ни убиват
И нас ни превръщат във пепел
И дълго говорят
как Някой
от Марс ни е смъкнал

Планета с безкрайна
и тъжна пустиня
Но кой да ти каже
Роденият в робство
издъхна
в неделя

 

 

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2012, № 7 (152)

Други публикации:
Янислав Янков. Аз съм Ной. Велико Търново, 2003.